И аз пускам своя fiktion.Надявам се да не е много дълък пък и да ви е интересен.
Ето го:
За пръв път от както съществуваше играта куидич,световното първенство се провеждаше в училищеИ по точно в училището за магии и вълшебства Хогуортс.Това бяха предпазни мерки, защото повечето хора вярваха на най-великия за всички времена директора Хогуортс-Албус Дъмбалдор.Той беше могъщ магьосник(може би почти колкото черния лорд)и за това повечето от магьосниците му вярваха.
Беше мрачно октомврийско утро.Дърветата се клатеха под напора на вятъра.Всички ученици учители (а и целия магьоснически сват заради когото трябваше чрез магията Енгорджио да уголемят стадиона)се бяха запътили към игрището.Единствено Албус Дъмбалдор беше останал в своя кабинет.Албус отвори прозореца и чу звучно и забързано жвакане,явно на никои не му пукаше дали ще се окаля.Дъмбалдор много се надяваше мача да свърши по-скоро за да не пропускат материал неговите ученици Беше решил да остане защото не се чувстваше добре но пък сега му се прииска да се запознае с Виктор Крум най-добрия търсач на всички времена които играеше за България.Все пак реши да слезе .Облече пурпурната си мантия остави мислите си в мслоема(за да не ги забрави от напрежение)и слезе надолу по вития ескалатор,закрачи по коридора на четвъртия етаж,качи се на една движещата се стълба и пое на долу.
След като стигна до долу той отвори голямата медна порта и се запъти към Голямата зала.Влезе направи няколко крачки и спря.
направи го защото чу познат съскащ глас.
-Какво искаш Волдемор?- попита Албус и се обърна.
-Същото каквото искаш и ти-гибелта на другия.-отговори с мазния си глас черния лорд.
-Тогава предизвиквам те на дуел.-отвърна Дъмбълдор разярен.-Експелиармус!
-Негодник!!!Ами обратното броене?-отвърна ядно лорда-Ступифай!
Но понеже и двамата бяха велики магьосници лесно се предпазваха.
-Стига с тези смешни магии!Империус!!!
И тогава Волдемор се издигна във въздуха и около него се образува синкава сфера която отблъсна магията.
А наистина много ядосан Волдемор изрече:
-Авада Кадавра!
Но точно тогава Дъмбалдор се беше загледал в една забулена сова. Това беше грешката на живота му.Албус падна мъртъв на земята на сред огромен кратер.
-XAXAXAXAXA!!! Cега ще извърша пъкленото си дело!Акцио метла!
Пред него се спря една метла и той я яхна.След това се запъти към отворения прозорец през които беше влязла совата и се запъти към стадиона.малко преди да стигне до терена той си беше увеличил гласа чрез магията Сонорус.
Точно когато там стигна Волдемор Виктор Крум правеше прословутия си трик.А на лорда само това му и трябваше.Пое дълбоко въздух и извика:
-Империус!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-което се чу десет пъти по силно от нормалното така че всички да го чуят.
и наистина всички го чуха.целия магьоснически род стана подвластен на черния лорд- Волдемор.А след това настъпиха и времена на убийства и мъчения на мъгли

за конкурса ли го пускаш или ей така защото ако е за конкурса от пред трябва да напишеш примерно "За конкураса:и името на фен-фика

искам да изразя мнението си
в магьосническия свят няма ескалатори

тялото-тленно,душата-неустойчива
съдбата-загадъчна,славата-невярна
Марк Аврелий

Moge i po-dobre.

Dobroto e v teb. Potursi go!

я стига!как така се загледал в някаква забулена сова?!?!дуелира се с волдеморт а гледа някаква си забълена сова!!!!

"and i'm not gonna change may way,so kiss my ass and go the hell.."

Фикшън, стига бе, това си е направо гавра с жанра
Никаква фабула, никакъв стил, здравей ... здрасти ... чао - отврат
А грешките колко са ти няма да изреждам. Не правописните - фактологическите!!!
Радвай се, че няма гласуване.

Welcome to the real world

баси тъпотията...

You, now I see keeping everything inside
With you
You, now I see even when I close my eyes

е, недей така де, човекът много добре се е справил!
даже вече си имам любима част от фикшъна му:
-Авада Кадавра!
Но точно тогава Дъмбалдор се беше загледал в една забулена сова. Това беше грешката на живота му.Албус падна мъртъв на земята на сред огромен кратер.
-XAXAXAXAXA!!! Cега ще извърша пъкленото си дело!Акцио метла!

мислиш ли че ще ми даде автограф?



You, now I see keeping everything inside
With you
You, now I see even when I close my eyes