Re: fan fiction 3 / Фен клубове / Хари Потър

понеже старата тема стана прекалееееееееееено дълга ето тук поствам целият, подреден фф, с авторите и малко редакции/само правописни, не съм променяла сюжета, все пак нямам право/
който пише продължения да ги поства тук:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
breathless:
Цялата зала утихна, след като професор Индепендент влезе, следвана от група мокри до кости първокурсници.Тя спря пред учителската маса, обърна се с гръб към учителите и каза обичайното “Когато ви извикам сядате на столчето и си слагате шапката”.Те я изгледаха уплашено.
-И ние изглеждахме точно така, спомняш ли си?-прошепна Лориен на Брет.
Първото дете беше вече седнало на столчето.Остана така около минута след което шапката извика “Хафълпав!” и то бързо изтича при масата на справедливите и лоялните.
След като чу името си, второто се приближи смело към шапката и я сложи на главата си.Още с допира й тя извика “Слидерин” и момичето отиде и седна на масата при слидеринци, които й ръкопляскаха.
-Добер дошла,-каза Галеуз и й се усмихна.-добре дошла при най-готините хора от цялото училище...
Тя не можа да довърши защото се чу викът на Разпределителната шапка, която прати едно момче в Грифиндор.То отиде бързо и седна близо до Хари.
-Поредният почитател на сдухльото-каза с презрение Меджика и всички, напълно съгласни с думите му, погледнаха към масата на грифиндорци.
-Те кога ще разберат, че досега все е оцелявал благодарение на късмет и на нищо друго?!-възмущаваше се Лориен.
След като и последното момче беше разпределено в Рейвънклоу и отиде да седне на масата, Дъмбълдор се изправи:
-Добре дошли отново в Хогуортс!Надявам се, че сте готови да започнете да учите с пълни сили след почивката...
-Което ми напомни...-обърна се Галеуз към Брет-ти как прекара в Италия?
-Ами..беше наистина...-не можа да довърши, защото усети, че полгеда на Индепендент кръжи около нея.
-...и сега разбира се, трябва да ви представя новият ви учител по защита срещу черните изкуства.Ученици, мисля че добре познавате професор Снейп.Тази година той ще ви преподава защита срещу черни изкуства а неговото място като преподавател по отвари ще заеме професор Хъмбрийдж.
Бурни аплодисменти от масата на Слидерин последваха последното изречение.
-Най-накрая!-каза Малфой.
-Ура!-извика Галеуз.
След вечерята всички тръгнаха към общите стаи на домовете си.На вратата на залата Бамфи изчака Брет.
-Е, честито!Най-накрая и на вашият мил учител да му се сбъдне мечтата.Поздравления...
-Мерси!Само че нещо не мога да възприема факта, че никой друг не е проявил желание за учител по защита...Аз ще тръгвам...Лека....
И трите с Лориен и Галеуз последваха останалите слидеринци към подземието.
***
В общата стая на Слидерин се вдигаше голям шум.Всички се радваха, че техният отговорник най-накрая беше получил поста, за който беше мечтал.Най-много шум вдигаха седмокурсниците-те бяха най от отдавна и познаваха любимият си учител най-добре.Но най-голямата радост за слидеринци беше че сега щеше да се утежни живота на Хари Потър, защото Защитата срещу черни изкуства беше много по-важен предмет от Отвари.
Галеуз седеше отстрани на шумната група и само слушаше.Мислеше си за новият учител по отвари.Хъмбрийдж.Това име й беше познато отнякъде.Но не можеше да си спомни откъде.Беше потънала в мисли, когато Брет я извика:
-Ти пак нещо мислиш, а?Защо не празнуваш с нас, мислех че Снейп е любимият ти учител...
-А...да...просто...
-Хайде, ела-каза Брет и я издърпа от ъгъла на стаята.
-Годината започна добре...-каза Лориен-надявам се че ще продължи да бъде такава до края...
-Не се и съмнявам, че ще бъде така-обади се Меджика.
-Хм...А ти нямаш ли изпити тази година?
-А?Имам, да..И какво?
-Ами..не се ли притесняваш?!
-Ние не се съмняваме в него, нали така?-обади се Брет.-Ние всички знаем че той ще присъства във всички часове и ще си учи много старателно и изобщо няма да излиза извън библиотеката...
-Това шега ли трябва да бъде?-обърна се към нея Меджика.
-Шега?Къде?
-По-точно кое...
-Става дума за това че Брет каза че Меджика ще присъства във всички часове и...-каза Галеуз, но спря защото въпросителните погледи на останалите я подсетиха че колкото и да се стараеше нямаше да може да докара някакъв ред в разговорите между Брет и Меджика.-Та...как прекарахте ваканцията?
***
На следващата сутрин всички седяха на масата в Голямата зала и ядяха закуските си.Някой пък не ядяха а просто зяпаха в пространството.Ежедневната поща, носена от стотици сови влетя в залата и се насочи към учениците.Един голям бухал се спусна право надолу към масата на слидеринци и кацна пред Брет.Носеше продълговат пакет в който след като Брет го отвори се разбра че имаше плакати.
-Ти винаги ще си останеш мъгълче с тези картини...-каза й Галеуз.
-Мда...да не би да виждаш някой който да има против моите плакати?
-Аз не!-каза Лориен която също като Брет обожаваше магьосническата група “Линкин Парк” и много се радваше на плакатите.
-Програмата.-съобщи професор Индепендент и им раздаде листчетата, на които бяха написани часовете им.
-О!Я вижте, първият ми час е със професор Снейп-зарадвана каза Галеуз.
-А ние имаме трансфигурация-обърна се Брет към Лориен.-А после история на магията...А после отвари...Направо чудесна програма, няма що!
-Не се съмнявам че ще ни затрупат с домашни още в началото...-каза тъжно Лориен.
-И все пак трябва да намерите време за тренировките по куидич.-подсети ги Меджика.-Нали знаете че съм за последна година...Ще е хубаво да спечелим купата...
-Разбира се-стига тази година да не се издъним като миналата...-каза Брет-Глупавият Потър както винаги спечели...Това обаче няма да се повтори тази година.Обещавам.Всъщност това не зависи само от мен...Зависи от капитана-тя погледна към Меджика.
-Зависи от всички-каза Лориен.-Всички ще се стараем.И ще вземем купата!
По-късно през деня всички бяха в часовете си, кой по защита, кой по отвари, кой по трансфигурация.На Галеуз й беше най-забавно.Беше с любимият си учител, любимият си предмет и най-любимото си нещо - да гледа как Хари Потър се мъчи в първият си час на четвъртата си година в Хогуортс.Мислеше си колко е приятно всяка седмица да й започва по този начин-настроението й щеше да се запазва добро цяла седмица.Малфой прекъсна мислите й:
-Хей, случайно да знаеш нещо за тренировките по куидич?
-А...какво?Ами забравих...Май от утре започваме...
-От утре?Не е ли прекалено рано?
-Ами незнам..Тази година трябва много да тренираме...Не искаме той пак да победи-и тя посочи с глава Хари.
-Разбира се...
Снейп пишеше на дъската а ученици прелистваха учебника.Хари изглеждаше в невероятно лошо настроение което караше слидеринците да се подхилкват.
В същият момент един етаж по-нагоре Лориен и Брет стиснали перата си усилено се опитваха да си спомнят формулата за превръщане на чайник в морско свинче на изненадващото входно ниво с което ги беше изненадала професор Индепендент.Тя беше много весела и добра учителка, но обичаше да дава изненадващи контролни, единственият й недостатък беше че беше грифиндорка.Но в момента никой нямаше време да й се възхищава защото всички бяха заети с контролните.
За сметка на това, долу в подземията, Меджика се забавляваше повече от останалите- новият учител по отвари закъсняваше с 20 минути и както изглеждаше нямаше намерение да влиза в час.Седмокурсниците използваха свободното време за всичко друго, но не и да учат.Беше предвидено слидеринци и грифиндорци да имат общ час по отвари.Повечето слидеринци бяха в някаква схватка с грифиндорците включително разбира се на Иги и Меджика които се заяждаха непрекъснато, всички обаче знаеха че те са добри приятели и това е просто проява на невероятното им чувство за хумор.Всички седмокурсници бяха свикнали с тяхното държание а Меджика винаги казваше че мястото на Иги е в Слидерин а не в Грифиндор.Но самият Иги не беше съгласен.
Малко по-късно Лориен и Брет влязоха в Голямата зала, за да обядват.Седнаха до Галеуз, която изглеждаше в невероятно добро настроение.Тя ги погледна с учуден поглед:
-Как така ви се развали доброто настроение още от първият ден?!Как мина първият ви час?
В отговор от Брет се чу нещо наподобяващо ръмжене което изглежда трябваше да представлява “имахме контролно”.За сметка на това Лориен която беше почти винаги беше в добро настроение каза:
-А, супер...Не се съмнявам че ще го изкараме с добри оценки.А как мина твоят първи час със Снейп?
-Прекрасно!Много по-забавно е да гледаш как Потър се мъчи в час по защита отколкото по отвари.А особено когато губи точките на дома си още в началото на часа..-Галеуз се усмихна и всички погледнаха към масата на Грифиндор следвайки примера й.-Ами твоят първи час с новият учител как мина, Меджик?
-А?Къде?-вдигна глава Меджика.
-Значи, кое?А какво пишеш?-каза Брет и се взе пергамента на който Меджика пишеше с едно червено перо.-Какво е това?”Подписка за сервирането на...чай с ром”?!
-Аха...Я се подпишете ако обичате.
Подписката мина между всички и точно преди да се върне при своят създател се озова в ръцете на професор Индепендент, която се ококори докато я четеше.После последва една лекция “как може децата на тази възраст да не ги е срам да пият” и т .н. след което пергаментът и перото бяха конфискувани.Индепендент се обърна и точно преди да тръгне нанякъде с едно бързо и ловко движение Меджика си върна подписката без учителката дори да усети.
-Много жалко само за перото-каза Меджика гледайки как Индепендент отива към учителската маса.
-Защо?-попита Лориен.
-Беше на Иги…

galeuse:
Вечерта всички се събраха в общата стая на Слидерин, в подземието. За разлика от предната вечер всички бяха тихи и се приготвяха за следващия ден...В единия ъгъл беше застанала Галеуз, която прелистваше учебника по аритмантика, за да си припомни изученото от миналата година.
-Престани с тая аритмантика....професор Вектор няма да ви измъчи първия час с контролно...-каза Малфой като хвърли един пергамент с изчисления по астрономия
-Брет и Лориен са ги измъчили вече...Пък и тъпата Хърмаяни все ще натяква колко важно е да се правят входни...-тя погледна към Брет, която се мъчеше да преяведе нещо, написано с Руни -Измъчи ли ви Бинс?
-О...-отнесено казаха Лориен и Брет в един глас-Не...беше както обикновено ... тъпо...
-Имахте ли отвари? -попита Малфой.
-Не-отвърна Брет...нямахме...Мисля че и ти нямаше, нали, Меджик?
-Кое?
-Не кое, а какво-поправи го Брет. От ъгъла, където стоеше Галеуз се чу изпъшкване- О..няма значение, можеш ли да ми помогмеш?
-Кажи с какво, но по-бързо, защото се опитвам да си спомня магия, която може да накара Иги да забрави за перото си.
-Виж сега...тук има едни руни, които...
-Седни и виж, тази означава бокал, а тази-вино и когато двете...
-Вие двамата се оправяйте...аз си лягам-подвикна Лориен, пожелавайки лека нощ на всички в стаята.

Nynaeve:
Изведнъж в общата стая влезе Нинив мрачна като буреносен облак.Брет и Галеуз попитаха:
-Защо си толкова мрачна?Да не би и ти да си имала контролно?
-Не.Тоест имах по Грижа за магическите създания,но не това е причината!Направих кракозаключващо заклинание на Потър понеже не ме пускаше да мина.-Нинив замълча.
-Че тогава защо си разстроена?-попита Малфлой,който също слушаше разговора-Би трябвало да се радваш.
-Професор Индипендънт ме видя и ме наказа да чистя болничното крило.-Още по мрачно каза Нинив.-Да не говорим ,че утре ще ме изпита по трансфигурация!-Вече изгубила спокойствие каза Нинив.Останалите изглеждаха малко объркани.Нинив се запъти към най–крайното и ненаселено кътче от стаята ,извади учебниците си, отвори този по трансфигурация и се зачете в съдържанието

galeuse:
На сутринта всички бяха седнали на заккуска както обикновено.
- Пак ли плакати на лп? -попита сънена Галеуз, галейки забулената си сова и развързвайки Пророчески вести от крачето й.
-Да...-отбеляза Брет сияеща-виж колко сладко е излязъл Честър...
-И да не забравите-прекъсна я Меджика-Днес имаме тренировки...
-Да...добре-обади се Малфой, като си взимаше филийка-ще кажа на Краб и Гойл...
-А те къде са?-попита Лориен.
-При Трелони -обесни Малфой- вчера счупиха една "много важна стъкленица".
Всички се засмяха и след няколко минути голямата зала се изпразни и всикчи отидоха по часовете си.
Щом свършиха с обяда всички слидеринци, които играеха куидич се насочиха към игрището.
-Взвеми куофъла, Брет! Вземи го!-викаше капитанът Меджика-Да...браво..много добре й го взе..продължавай все така- И сега..искам да вкараш...КАААКВО НАПРАВИИИ!-Брет слезе на поляната и наведе глава -Не можеш ли най-накрая да се научиш да вкарваш?! Галеуз даже не направи голямо усилие да спре куофъла! –шептеше стиснал зъби Меджика.
-Остави я! - викна отгоре Галеуз следвана от Лориен, която беше на същото мнение - Пък и вече стана много късно..хайде да се прибираме..когато решиш пак можем да тренираме..имате ли нещо против?-Краб, Гойл и Малфой поклатиха отрицателно глава
-Хайде да се връщаме, защото имам да си уча - вдигна метлата си Лореин и всички с бърза крачка се насочиха към замъка.
***
Годината за слидеринци беше започнала много добре...всички се радваха за Снейп, учителят им по защита срещу черни изкуства и отговорник, а също така и се радваха на всеки повод, който караше Хари Потър да се излага в часовете им. Но най-много се радваха, че наближава първият куидичен мач, а те бяха в отлична форма.
-Добре-започна Меджика-утре е първият мач срещу Рейвънклоу-Аз мисля че няма да имаме много трудност..само ако-и той погледна студено Брет, която наведе глава.
-Надявам се...-каза тя тихо.
-Добре..ами тогава...ако искате да направим една малка тренировка преди утре и...да се надяваме..какво говоря..да ги бием!-развълнувано каза Галеуз и погледна към Малфой и Лориен като очакваше подкрепата им.
-Ами..да-започна Лориен- утре ще направим една тренировка и..и..
-И ще ги бием-продължи Малфой, койтпо не отделяше очи от Меджика.
-Добре-най-накрая проговори и самият той-Утре тогава ...към...към 3
-Добре...тогава към 3 ...и в 5 е мача..отлично -каза Лориен.
***
-Добра тренировка!-извика Галеуз
-Добре-каза Меджика-след 1 час отново тук, разбрахме ли се?!
-Да..да...естествено-отвърна Малфой
***
-Добре дошли на днешния мач Слидерин срещу Рейвънклоу- викаше Лий Джордън - грифиндорец, който винаги беше пристрастен в мачовете Слидерин срещу Грифиндор-Ето го и куофъла..страхотен пас на Джейми, но..ето я Брет от Слидерин, която майсторски й отне топката от ръцете..ето тя се насочва и..отлично хвърляне на Брет 10 на 0 за Слидерин. Ето една атака на рейвънклоуци, но топката е отнесена на другия край на игрището в ръцете на слидеринката Лориен от съотборницата й Галеуз. И отново атака на Брет и.. още един невероятен гол за Слидерин..а..а ето там Малфой се е устремил и не позволява на Чо от Рейвънклоу да го доближи и...един блъджър за малко да и отнесе ръката..Краб и Гойл никак не си поплюват...отличен пас на Кел, но куофъла е отнет от Брет и тя подава на Лориен, която вкарва без никакво усилие .. резултатът е 30 на 0 за Слидерин...и май май...онова в ръката на Малфой май е... да, сничът е...Слидерин бие Рейвънклоу без никакво усилие с 180 на 0!
-Браво-каза Меджика на Брет-така вече е по-добре!

Lorien:
Всички се отправиха към общата стая на Слидерин и коментираха добрата игра, която са направили на мача. Меджика беше особено доволен - радваше се, че са спечелили и се надяваше и предстоящите мачове да завършат така.Но най-голямо удоволствие би му донесло да победят Потър.Ззатова и не възнамеряваше да остави съотборниците си да почиват след мача, а веднага щеше да ги хване за още тренировки. Но в момента той беше твърде зает да се радва на победата, за да прави планове кога ще са следващите тренировки.
Брет едва успя да си пробие път през радостните слидеринци и да се добере до него.
- Надявам се, че си доволен от мача? - го попита най-после Брет, след като едва не беше смазана от един седмокурсник, който много бурно показваше радостта си от крайният резултат на играта.
- А?!?Кое?!?
- Не кое, а какво? Попитах те дали си доволен от играта - успя да надвика Брет останалите.
- Да, добре се справихте.Радвам се, че не стана като на тренировката. Но въпреки това има какво още да се иска.
- Никога няма да останеш доволен.
- Защо да оставаме на сегашното ниво, като знам, че можете и още? А и.....- Но не успя да довърши, защото един негов приятел го дръпна за ръкава, за да го поздрави за победата.
Брет се обърна и се опита да намери приятелките си , за да се върне при тях.
Всички се събраха в Общата стая на Слидерин и започнаха да празнуват.Радостта им беше голяма.
- Тази година определно ще бъде добра - отбеляза Лориен - Първо назначиха Снейп за професор по Защита с/у черни изкуства, а сега победихме Рейвънклоу!
- Да. Единственото по-хубаво нещо може да е, да победим Сдухльото - съгласи се Галеуз - Ей, къде зачезна Брет?
Двете с Лориен се огледаха.В тълпата от празнуващи Слидеринци беше почти невъзможно да я намерят.
- Ето я там - възкликна Галеуз и посочи към един ъгъл в другият край на стаята. Двете с Лориен се одправиха на там.
- Какво правиш? - Я попитаха, след като достигнаха мястото, където стоеше Брет.
- А?!?Нищо. Мисля за мача.
- Е какво има да му мислиш?Нали победихме.
- Да, ама...
- Никакво, ама - прекъсна я Лориен - Айде идвай с нас да се присъединим към тях и да празнуваме - и тя посочи към Меджика и групичката, която го беше заобиколила
- Трябва да се радваме докато е време - допълни Галеуз - Утре пак ще ни мъчат с контролни и поне сега да се позабавляваме.
***
На другият ден, почти всички от Слидерин пристигнаха в Голямата зала доста по-късно от нормалното им появяване на закуска. По заспалото изражение украсяващо лицата им, можеше да се разбере, че почти не са спали.Празненството в чест на победата им, беше продължило до късно и малко бяха тези, които осъзнали се навреме, са се отправили към леглата си в по-нормален час.
Към масата на Слидерин се запътиха Лориен, Брет и Галеуз. Едвам гледаха и на никоя не й беше до разговори.
Докато вървеше, покрай Брет с бясна скорост мина Лалаит от дом Грифиндор. За малко щеше да я отнесе.
Момичето се спря и започна да се извинява.
- О, много извинявай...бързах, защото закъснявам за час.Аз....
- Няма нищо. Добре съм. - измънка заспало Брет
- Ти не си ли от Грифиндор? - попита подозрително Галеуз момичето, което все още се извиняваше на Брет, че едва не я е претрепала в бързината си.
- Амиии....да
- Ми не е ли странно, че се извиняваш на Слидеринец, защото си го блъснала?А и вчера те видях да гледаш не много доброжелателно Потър.
- Това че с Потър сме в един дом, не значи че трябва да му се прекланям или да се прехласвам като мина покрай него. - отговори малко ядосано Лалаит. Като че ли вече осъзнаваше, че говори със Слидеринки и трябваше да започне да се заяжда.След това тръгна отново с бърза крачка и остави Галеуз, Брет и Лориен да се чудят как е възможно някой от Грифиндор да не харесва Потър.
Седнаха на масата на Слидерин и видяха, че Меджика вече закусва. Неговото настроение не беше по-добро от тяхното. Явно и той не беше спал достатъчно.Преди да стане и да тръгне за час, той се приближи до тях и им съобщи, че днес ще имат тренировка. Лориен беше готова да спори, защото й се струваше много рано след мача, веднага да почнат с тренировките. Имаха нужда от почивка. Но в момента , в който понечи да каже нещо Брет я удари по кракът.
- Защо го направи? - я попита Лориен, след като Меджика се отдалечи от масата
- Не го ли видя в какво настроение е?Ако бяхме започнали да спорим, на тренировката щеше да си изкара целия яд в/у нас.
- Вярно. Не съобразих..........Вчера къде се загуби? - се обърна изведнъж Лориен към току-що седналата до тях Нинив .След мача никаква те нямаше.
-А?!Какво?!?Амиии..забравих.Заговорих се с Малфлой мисля и затова останах по-назад.
Беше ясно, че и на нея не й се говореше особено.Всички тази сутрин бяха готови да се развикат на първият който започне да им досажда.
След като се наядоха, четирите се отправиха към кабинетите, в които щяха да имат часове.

rabbit:
Рабит влезе в Голямата зала. По принцип сутрините не бяха любимото му време от деня, но днес се чувстваше още по-отвратително. Отчасти защото за пореден път се беше успал, и отчасти защото вчера беше гледал мача между Слидерин и Рейвънклоу. И това, което видя не беше никак хубаво. Слидеринци имаха добър отбор – въобще не виждаше как ще ги бият следващия мач. Нямаха нито достатъчно добър синхрон, нито бяха направили някакви що годе свестни тренировки от началото на годината. На всичкото отгоре той не се разбираше с никой друг от отбора, освен с близнаците Уизли. Рабит, като пазач, чувстваше как Грифиндор ще бъде размазан от Слидеринци. Това още повече скапа настроението му и той се тръшна на масата, без да се огледа.
-Ей, я по-полека.
Рабит се огледа изнервено и видя до себе си онова изчадие, Рон Уизли. Той му се озъби и без да го удостои с дори с поглед измърмори:
-Ако не ти харесва, просто изчезвай.
-Няма да се махна. Пазя мястото, на което си седнал, за Хари.
Това вече беше върха на айсберга и на Рабит тотално му кипна. Значи той трябва да стане, за да седне Потър. Да, ама не. Понякога наистина беше съгласен със Малфой, колкото и да му беше антипатичен – Потър това, Потър онова.
-Съжалявам, но ако Потър се домъкне скоро и реши да ни удостои с присъствието си, ще трябва да седна другаде, а сега млъквай!
Не беше усетил кога се е развикал. Цялата зала го слушаше, а професор Индипендънт вече се носеше към него, заплашителна като буреносен облак, за да му направи забележка.
Рабит обаче не я изчака, а бързо се изнесе от залата, гладен, ядосан и поздравявайки на ум цялата рода на Уизли до девето коляно.
Минавайки покрай стълбището, той се натъкна на групичка слидеринци, явно недоспали и ги изгледа мрачно – това беше половината отбор на Слидерин, Малфой включително. Явно вчера докъсно бяха празнували победата. Готов да се заяжда с всичко, което мърда, Рабит каза на единия от чейсърите, май и викаха Брет:
-Направо ме учуди вчера на мача – не изпусна нито един път куофъла. Това определено е постижение за тебе. Добре че е Меджика да ви спасява.
Колосална грешка. Изведнъж цялата група се хвърли да защитава съученичката си, нещо напълно непознато за Грифиндор, където всеки беше готов да забие нож в гърба на другия. Всъщност, с изключение на близнаците, май с никой друг не се разбираше нормално. А, да и онова момиче Лалаит даваше надежди за нещо по-ралично от типичния средностатистически грифиндорец. Чак го хващаше яд, че шапката го постави в Грифиндор, макар че се колебаеше и между Слидерин, но му каза, че не притежавал достатъчно амбиция за този дом, т.е. че го мързи.
Лориен, опитвайки се да удържи Галеуз да не го нападне, каза:
-Рабит, я не се дръж толкова тъпо.
Той само изсумтя и реши да се оттегли от полесражението преди да се е сбил с някого.
По пътя към стаята по История на магията срещна още едно момиче от Слидерин, което направи грешка, като го погледна, поне според него накриво, и той й се озъби вбесено.
-Какво зяпаш, а? Я си гледай твоята работа.
Отминавайки нататък, се сети, че това май беше Нинив или както там се казваше. Стана му съвестно, защото реши, че не е много възпитано да ходи по коридорите и да вика на хората около него, особено на по-малки ученици. Нали трябва да дава пример на другите. Рабит ядосано хвърли чантата си на чина – префектите да дават пример, не той.
Освен това нямаше причина да се радва, ще дойде Хелоуин, ще отмине, ще дойде мача срещу Слидерин и Грифиндор ще го загубят. Особено ако Потър не спре да зяпа в публиката и започне да внимава поне малко в играта.
Не, днес определено не му беше ден.

Nynaeve:
Нинив все още гледаше след грифиндореца,но толкова и се спеше,че не го позна.Влезе в кабинета по трансфигурация,молейки се да не я изпитат.
След часа всички се запътиха към Голямата зала за обяд.Нинив видя Брет,Лориен и Галеуз и трите в ужасно настроение.
-Какво има?-попита Нинив-Пак ли контролно?
-Не-отвърна Галеуз-Един грифиндорец...-и й разказаха.
После четирите седнаха на масата на "Слидерин" и започнаха да се хранят.Покрай тях мина неблагосклонно настроения грифиндорец ,който и се беше озъбил сутринта, и чак сега тя го позна.Това беше Рабит!Гневът се надигна в нея,пък и до колкото разбра и в Галеуз,Лориен и Брет.По едно време на масата до тях седна Меджика и всички се обърнаха към него.
-Е как ти мина часа?-попита го Брет.
-Ъ...какво..а добре-отговори Меджика.После се обърна към Брет,Лориен,Галеуз и Малфлой.-Утре отиваме да тренираме за да може да сме във форма за мача срещу "Грифиндор".-всички кимнаха в знак на съгласие и после се заловиха да се хранят.Нинив погледна към масата на "Грифиндор" и по-точно към Лалаит.Тя се хранеше с мрачно изражение.
Лориен,Брет,Галеуз и останалите се запътиха към часовете си.

breathless:
Наближи Хелоуин и в замъка започна трескава подготовка.Всички украсяваха а учениците усилено се опитваха да измислят колкото се може по-оригинален костюм за конкурсът обявен от Дъмбълдор.Спечелилите щяха да получат 300 точки за дома си.Всички много се вълнуваха.Особено грифиндорци, които бяха много дребнави и се радваха и на най-мижавата си победа.Разбира се и другите домове се подготвяха усилено, дори слидеринци, които това не ги вълнуваше чак толкова много.Но всички искаха да спечелят точките за дома си.
***
В петък вечерта в Голямата зала седяха Лориен и Брет които обсъждаха какви интересни костюми да си изберат, но без да се сещат за нещо по-уникално.Към тях се присъедини и Галеуз.Но дори и на нея не й идваха оригинални идеи.Привършиха да вечерят и тръгнаха към общата стая.Не им се лягаше, а още по-малко им се пишеха домашни.Всеки седеше и беше потънал в собствените си мисли когато Брет каза тихо:
-Имам идея за костюми.
-Така ли?Каква?
-Първо ми кажете какво бихте избрали:да сте аврори или да сте смъртожадни?-тя го каза съвсем тихо.
-А...ами...Защо питаш?-каза малко стресната Лориен.
-Просто кажете.
-Смъртожадни, разбира се-каза Галеуз, без да се замисля, но едва шепнейки-поне аз, но и за Лориен се съмнявам да избере другото.
-Тогава?!Защо просто не се облечем като смъртожадни?
-Това...ще...Дъмбълдор-започна Лориен-Ще бъде велико!Съгласна съм!
-Супер идея!-каза Галеуз
Останалата част от вечерта обсъждаха как ще си направят костюмите и на кой друг ще предложат.Решиха, че тъй като на другият ден щяха да ходят в Хогсмийд оттам да си набавят материали за костюмите.А решиха че трябва да уведомят най-вече Малфой и Меджика за тази своя идея защото те винаги бяха казвали че предпочитат да бъдат смъртожадни пред всичко друго.Галеуз щеше да каже на Малфой още утре защото него го нямаше а другите две трябваше да измсилят как ще убедят седмокурсниците също да участват в тази тяхна идея.Нещо им подсказваше че Меджика няма да се съгласи на такава детинщина но все пак решиха да пробват.За тяхна изненада на другият ден не само Меджика се съгласи а с него и още един седмокурсник.Това беше прекрасно-сега щяха да бъдат повече и щеше да стане по-весело.
***
В денят на Хелоуин на никой не му се учеше.Всички се вълнуваха за празничната вечеря, дори и слидеринци.Разбира се те имаха по-различни причини да чакат с нетърпение вечерта, а не като грифиндорците които искаха само да спечелят наградата.Слидеринци бяха уверени че и без тези 300 точки ще вземат купата на домовете.Тях ги вълнуваше повече веселбата която щеше да стане когато влязат в Голямата зала облечени като смъртожадни.Разбира се осъзнаваха че могат да си навлекат големи неприятности но знаеха че ще си заслужава.А това което щеше да придаде най-голям ефект беше че покрай Потър се беше появил слухът че Волдемор ще се върне на власт в най-скоро време.
***
Вечерта Голямата зала беше пълна.Всички бяха там и грифиндорци и хафълпавци и рейвънклоуци-и всички бяха в какви ли не костюми/наистина беше трудно да измислиш нещо необичайно за магическият свят/.Само че няколко човека липсваха.Да, на масата на Слидерин имаше няколко свободни места.Брет, Лориен, Галеуз,Скуиъл, Малфой, Краб, Гойл, Меджика, Нинив и още един седмокурсник липсваха.Почто никой не забелязваше защото всички бяха напрегнати.Дъмбълдор се изправи и се подготви да тормози всички с поредната си отегчителна реч когато се чу трясък и вратата на Голямата зала се отвори.Чу се някакво заклинание и през залата се понесе черен облак който придоби формата на Черният знак-личеше си че е доста елементарно призован, определено не беше истиснкият но сякаш никой не обърна чак такова внимание.Черният дим беше последван от десет тъмни фигури които бяха покрити с черни роби така че дори лицата им да не се виждат.Следващото нещо което последва беше паника.Първокурсниците започнаха да пищят а по-големите опитвайки се да запазят спокойствие викаха и се опитваха да въдворят ред-разбира се, без успех.Още по-голяма паника настана когато една от качулатите фигури извика “Врагове на Наследника, пазете се.Мътнороди, вие сте следващите!”.Дъмбълдор извика силно някакво заклинание и изведнъж всички се успокоиха.Цялата зала беше светнала и не се чуваше никакъв звук.Всички погледнаха към мястото където бяха стояли десетте тъмни фигури.Сега, на светло, нямаше как да сбъркат няколкото ученика със смъртожадни.Но чак сега ли трябваше да видят заблудата, след цялата паника?!
***
Половин час по-късно десетимата слидеринци стояха в кабинета на Дъмбълдор обградени от група разярени учители между които Индепендент и Снейп.Всички бяха навели глави, не толкова от чувство за вина колкото от страх да не се разсмеят-това беше станал велик номер и никой не съжаляваше.Половин час слушаха лекции след което последва времето да разберат наказанието си.Очакваха най-лошото но когато някой каза “изключване” Брет вдигна рязко глава и понечи да спори което щеше да им навлезе повече неприятности.Лориен която стоеше от едната й страна я ритна а Галеуз, от другата я погледна строго.След като се усети погледна към Дъмбълдор.Той не даваше признаци на готов на милосърдие и точно когато всички бяха решили че трябва да тръгват да си стягат багажа се обади Снейп:
-Не смятам че трябва да се прибягва до изключване-погледна той към Дъмбълдор.
-Северъс, тези ученици напълно умишлено създадоха паника в училището опитвайки се да приличат на слуги на Черният лорд.
-Те просто са се опитвали да измислят най-оригинален костюм за вашият налудничав конкурс.Ако не беше той те нямаше да се облекат като смъртожадни.Пък и аз съм отговорник за този дом така че аз също трябва да реша дали да бъдат изключени.
По лицата на слидеринците се показаха усмивки.
-Но те няма да се разминат поне с наказание-намеси се Индепендент.
-Разбира се-каза Снейп.
-Добре, в такъв случай забранявам им да ходят в Хогсмийд до края на тази учебна година и в следващите 3 седмици да остават за извънкласна работа след часовете.И разбира се, най-важното, това НЕ ТРЯБВА да се разчува.Ясно ли е?
-Да-кимнаха и десетимата напълно успокоени и доволни.
Обърнаха се и тръгнаха към общата стая а на стъклото на прозореца една буболечка на име Рита Скийтър си мислеше”О, да..определено няма да се разчуе...Поне не и сред конкуренцията...Но от това ще стане сензация в Пророчески вести...Слава, чакай ме!”

Lalait:
Когато излизаха от кабинета на директора,срещнаха Лалаит.Малфой беше готов да се заяжда с грифиндорката,но тя само им каза:
-Браво,страхотно беше!-и продължи към кулата на Грифиндор.Слидеринци гледаха учудено след нея...

breathless:
Когато Брет заспа тази нощ изобщо не очакваше че само след няколко седмици тя и приятелите й щяха да бъдат известни и познавани от всички-от министерството, през всички магьоснически семейства, до Волдемор и слугите му...

Lalait:
Лалаит се събуди рано сутринта(доста рядко срещано явление)и започна да се приготвя за закуска.Беше в добро настроение(още по-рядко срещано явление).Преди да излезе,шумно провери,дали куфара й е заключен.Съученичките и се спогледаха.Лалаит много добре знаеше,че се чудят,какво толково ценно има,че да го държи под ключ."Всичко и нищо"-прошепна на себе си.За нея си бяха важни неща,но едва ли някой щеше толкова да държи да ги види,ако не ги заключваше....това си беше един вид шега.Метна демонстративно ключето на врата си и излезе от спалнята на момичетата.
Запъти се към голямата зала с широка усивка,а хората,които я познаваха,се обръщаха учудено след нея.Дори махна на онова момиче,което блъсна миналата вечер в голямата зала.
Причината?
Най-сетне беше получила колет от родителите си с мечтаната метла!Нимбус2001!!!В главата и се въртяха какви ли не планове,които започваха с отбора по куидич и свршваха с бягство от Хогуортс!
Седна на масата на Грифиндор,до Рабит.
-Хубав ден,а?
-Че какво му е хубавото?Днес е първият мач на Грифидор срещу Слидерин.-дори на Лалаит и беше трудно да постигне толкова кисело изражение.
-И ти мислиш че ще загубим?
Не можа да чуе отговора,защото стотици сови влетяхя с пощата.Нейният колет беше пристигнал вечерта,така че тя се запъти към първия си час-отвари,със Слидерин.Часовете им бяха станали доста скучни,след като Снейп стана преподавател по защита.
На вратата се срещна с Брет.
-Ти махна ли ми сутринта?-попита момичето.
-Объркала си се!-заяви хапливо Лалаит.Настроението и беше спаднало до нормалното си заядливо ниво, а и си мислеше за мача на Грифиндор с/у Слидерин.Ако загубеха,вероятността да спечелят Купата на домовете беше минимален.И в момента Брет й беше особено виновна,защото се беше справила много добре на предишния мач на Слидерин.
***
Два часа по-късно вървеше към игрището за куидич.Една групичка грифиндорци с червено-златни шалчета я подмина,като я изгледа злобно.
-Какъв ви е проблема,нали съм от грифиндор!-провикна след тях.
-Някой е метнал слидеринско шалче на гърба ти-подсказа й някой.
-А,Фред,ти ли си.Единствения свястен човек на тая планета.-отговори Лалаит дакато сваляше шалчето.
-ВТОРИЯТ,искаш да кажеш.-обади се обидено Джордж от другата и страна.
-Какво значение има,вие сте еднакви...да де,вторият-поправи се.
***
-Шшшшшшшт!Започва!-беше Рон.
-Добре де!Да не сме на опера!

galeuse:
Разнесоха се силни аплодисменти, което значеше, че отборът на Слидерин са излезли на игрището. Всички величествено се премятаха във въздуха и правеха сложни маневри, за да забавляват другите слидеринци. Новите им мантии за куидич бяха както обикновено в зелено и сребърно, но много по-хубави от предишните. Бащата на Малфой им ги беше подарил по случай победата им над Рейвънклоу. На игрището излязоха и Грифиндорци,но посрещнати не само с аплодисменти, но и с викове от страна на Слидеринци, които много се гордееха със своя отбор.
Лий Джордън седна до професор Индипендънт и се приготви да коментира мача.
-Успех на всички-каза Гальоз като се насочи към трите кола.
-Мерси-казаха Лориен, Меджика и Брет като заеха позиция, очаквайки свирката на Хууч.
-Ето един прекрасен ден за куидич-започна грифиндорецът.
-Престани, Рон-чу се викът на Лалаит-Стига си мятал! Той да не е на световно първенство!
-Здравейте, Рон, Хърмаяни-помаха радостен Потър.
-И ето вече всички топки са в играта. С Коуфъла е Рабит от Грифиндор, но той светкавично му е отнет от Брет, която се насочва към Ууд..и...тя пропуска..пропуска страхотно положение...
-Не се безпокой..-каза минаващата покрай нея Лориен.
-Хайде, стегни се-мина покрай нея и Меджика.
Силни викове се чуха от страна на Грифиндорци
-УРА!-викаше Лалаит-Хайде, давай Рабит!
-И ето куофъла все още е в Слидерин, макар неуспеха на гончията им...Хари все още търси снича, следван от Малфой...Грифиндорци владеят топката..един невероятен удар на Анджелина и 10 точки за Грифиндор... давайте все така! Явно гончиите от Слидерин не се предават и топката е в тях...удар на капитана Меджика и ..10 точки за Слидерин..в момента резултатът е равен и... още един пропуск на пазачът на Грифиндор и още едно попълнение в точките на Слидерин, благодарение на Лориен 20 : 10...Ууд май няма да е в много добро настроение утре...но все пак..едно отклонение от страна на пазача на Слидерин и...още 10 точки..още едно изравняване..Давай, Грифиндор!
-Джордън!-сепна се професор Индипендънт
-О..да..извинете, професоре...но Слидеринци не си поплюват и само за секунди отново повеждат в играта...още един майсторски пас на Брет от Слидерин към Меджика, той подава на Лориен...тя връща паса и... 30 : 20 Куофъла е в ръцете на Матю и..опит..куофъла е избит от Слидеринката Гальоз и попада точно в ръцете на Меджика, който за пореден път вкарва... Внимание, блъджър, насочен от Фред..или Джордж Уизли..и върнат от Гойл към ръцете на Анджелина, която изпуска куофъла...и той попада отново в Брет, която се устремява към головото поле и.. 40 : 30...Слидеринци нямат намерение да загубят.. отлично подаване на Меджика и....без усилие резултатът става 50 : 30..Малфой избягва един блъджър докато се спуска, за да улови снича...Хари дори не забелязва устремения Драко...Хари, снича!
-Господин Джордън!
-О..да..Хари отделя поглед от публиката и най-накрая забелязва снича..но резултатът е станал вече 70 : 30... 20 точки са дело на Лориен...Грифиндорци се опитват да завладяет куофъла, но без успех...-отстрани на трибуната бяха застанали г-н Луциус Малфой и професор Снейп, които видимо бяха доволни от играта - Хари отвлече вниманието на Малфой, като се опита да наклони неговата Нимбус 2001, но така той изгуби снича от поглед и едва не бе ударен от блъджъра на Краб... през това време тримата гончии на Слидерин вкараха по 1 гол и резулатът се закръгли на 100 : 30...още един смел опит на Рабит да вкара и... куофъла отново е запратен от другата страна на игрището и без никаква съпротива Слидеринци правят още 20 точки в тяхна полза..единственото, което може да спаси Гридиндор сега е Хари Потър...-Хари се обърна към трибуната от където чу името си сякаш очакваще някаква подкрепа
-К'во зяпаш,бе! Влизай в играта! - той се обърна и видя разгневената Лалаит
От другата страна обаче, там, където стояха Слидеринци се вдигаше такъв шум, че никой не можеше да чуе думите си..
-Само така! Давайте Слидерин! -викаше с все сила Нинив.
-Стегнете се, Грифиндор...стана вече 160 : 30..Слидерин владеят мача...но всичко зависи от Хари и Драко...Малфой явно отново е забелязал снича, защото се хвърля устремено надолу...Този път Хари одтегли поглед от публиката малко по-рано и го забеляза...Блъджърите на братята Уизли препречват пътя, но не и силата на Слидеринци..още 10 точки за отбора на Меджика. Драко и Хари гонят снича и не чуват силните възгласи на тълпата..великолепен удар на Брет... 180 : 30..сега дори и Хари да хване снича мачът ще завърши равен..хайде Грифиндор! Ето..Малфой и Потър следят снича и...Хари сваля Малфой от метлата-от дясната страна се чуват възмутените Слидеринци..не..той се задържа..но Хари пак се опитва да го събори..Малфой полита, но все още е устремен към снича...Хари хваща снича! Мачът е равен..но какво е това...реферът Мадам Хууч отсъжда победа за Слидерин...10 точки на гончийката Брет в последната минута носят победата на Слидерин!
Slytherin : Gryffindor - 190 : 180

Alaxiel:
Алаксиел се събуди рано сутринта.Облече традиционният анорак на любимата й магьосническа група Линкин Парк,широките черни панталони и училищната мантия.Взе учебниците си и се запъти към Общата стая на Грифиндор.По това врема нямаше никой и тя спокойно щеше да си преговори уроците преди закуска.Отправи се към най-закътаното място в стаята,седна пред една малка масичка и извади парче пергамент.
- Хм-каза ядно тя.-Билкология,История на магията,Пророкуване и двоен час Аритмантика.Чудесна програма няма що.
След няколко минути се чуха стъпки и гласове.В Общата стая влязоха две момчета.Едното слабо с черна,разрошена коса и мълниевиден белег на челото.Беше Потър и негововият най-добър приятел Рон Уизли.Алаксиел почувства силен прилив на гняв.Искаше и се да му направи едно хубаво проклятие и да срине високото му самочувствие.Той,Уизли и Хърмаяни Грейнджър никога не пропускаха шанса да коментират подигравателно или розовата коса на Алаксиел ,или способността й да руши всичко до което се докосне.
Без дори да я забележат двамата се настаниха на обичайните си места пред камината и започнаха шумно да коментират как накаква първокурсничка поискала автограф от Потър вчера вечерта.Разговорът спря и Алаксиел знаеше че вече са я забелязали.Очите им се срещнаха.И двамата се гледаха по-злобно от всякога.В очакване на поредната подигравка, тя стисна магическата си пръчка, готова да изпълни мечтата си от години насам.Щеше да го прокълне и окото й нямаше да мигне.Изведнъж стаята се напълни с Грифиндорци и Алаксиел за миг намрази всички за това че са провалили намеренията й.Тя наведе глава за да довърши домашното по Пророкуване, което беше започнала късно вечерта.След като свърши се огледа внимателно.Никога не беше виждала толкова тъжни лица.Още повече, че в Общата стая сега цареше пълна тишина.Алаксиел прекрасно знаеше, че причината е загубата не Грифиндор от Слидерин предният ден.
Тяхният отбор беше наистина много добър.Не ,че отбора на Грифиндор беше слаб,но с търсач като Хари Потър трудно можеха да се надяват на победа.Всеки мач той беше зает да подхранва самочувствето си, а не да търси снича. "Той дори няма да го види, даже да прелети и пред него."- помисли си тя.Но най-дразнещото от всичко беше че Потър се смееше с цяло гърло сякаш нищо не се е случило.
Алаксиел съзря в края на стаята ,близо до стълбите близнаците Уизли и пазача на Грифиндор -Рабит.И тримата гледаха с ненавист към Потър и си шепнеха нещо.От далеч си личеше че в този момента те също споделяха мечтата й.След малко към тях се присъедени Лалайт и четеримата напуснаха стаята.Алаксиел не я познаваше добре.Срещаше я винаги сама или в компанията на Близнаците и Рабит.Явно те бяха единствените Грифиндорци с които се разбираше.И с пълно право.
Алаксиел се откъсна от мислите си ,стана и се отправи към Голямата зала.Нямаше особено желание да закусва.Още с влизането си усети няколко погледа върху себе си.Докато вървеше си помисли колко учудващо беше че все още не се е препънала някакъде както обикновено.
Седна на масата на Грифиндор точно срещу Лалайт и се протегна лениво към препечените филийки.След това се обърна към масата на Слидерин и видя отбора им по куидич да ликува и да се весели.С гордост някои размахваха зелено-сребърни знамена.Най-щастливи от всички бяха гончийките Галеуз,Брет и Лориен заедно с капитана Меджика,търсача Малфой и останалите играчи. След тази зашеметяваща игра, те направо сияеха.За разлика от Грифиндорците.
Алаксиел продалжи със закуската си ,когато пронизителен смях наруши тишината на масата.Беше Хърмаяни.Явно се смееше на някоя от плоските шеги на Потър.Няколко гневни погледа се стрелнаха към нея,но тя сякаш не искаше да им обърне внимание и продължаваше да се смее.
-Не е ли достатъчно че загубихме ,та сега да търпим и истеричния смях на Грейнджър и наглостта на Потър?-попита Алаксиел.
-Явно не е.-отговори Лалайт.
-Незнам за другите ,но аз не мога да стоя нито миг повече на една маса с тези тримата.-заяви Алаксиел и погледна злобно към Хари,Рон и Хърмаяни.
Тя стана и се отправи към оранжерията.

Lorien:
Голямата зала утихна. Професор Дъмбълдор бе станал от стола си.
- За да не ви лишавам от удоволствието да похапнете добре след мача Слидерин-Грифиндор - при тези думи грифиндорци сведоха глави,а слидеринци се заусмихваха горди от победата си - ще карам на право. Другата седмица, в сряда, ще бъде първото ви посещение в Хогсмийд. Знаете, че ходенето в Хогсмийд е позволено само за ученици от трети курс на горе и с писмено позволение от вашите родители/настойници.И като допълнение искам да кажа, че сме направили посещението през учебно време, защото групата Линкин Парк ще имат концерт.
Дъмбълдор явно беше решил да помрачи настроението им. Бяха забравили за наказанието, което им наложиха, покрай победата над Грифиндор. И сега знанието, че няма да могат да ходят в Хогсмйид до края на учебната година, бе помрачило всякаква радост.А на всичкото отгоре ЛП щяха да имат концерт.
- Не е честно. И ние имаме право да ходим в Хогсмйид.А ЛП ще имат концерт.И ние ще го пропуснем?Това няма да се случи - се обади Брет.По гласът й си личеше, че всякакъв признак за радостно настроение е изчезнал някъде безследно, след думите на Дъмбълдор.
- Я помисли какво направихме на Хелоуин и ми кажи след това , дали е честно или не - й отговори Лориен, не по-радостна от съобщението.
- Искаш да ми кажеш, че не си е заслужавало? - възкликна Нинив от другата страна на масата
- Искаш да кажеш, че предпочиташ Хогсмйид пред смразеното лице на стотици грифиндорци, включително това на Потър? - се включи и в разговора Гальоз, която беше седнала от ляво на Лориен
- Някой чу ли ме да казвам такова нещо? - отговори вече ядосано Лориен - Нужно ли е да ми се нахвърляте така?
- Кой ти се на.... - опита да възрази Гальоз, но бе безмилостно прекъсната от Лориен
- Казах, че не сме някакви невинни душички, които не са направили нищо лошо и просто са били наказани, защото на някой от професорите им е щукнало така. Вярно, забавлявахме се страхотно на Хелоуин - тя се огледа, като че ли очакваше някой да възрази, че са се позабавлявали с изпълнението си на Вси Светии, но всички я гледаха стреснато. Никой, никога не беше очаквал, че тя може да реагира така. - но това не мина безнаказано.
- Извинявай - пророни тихо Брет, от дясно на Лориен.
- Моля? - Лориен се извърна към нея с такава бързина, че събори чашата пред нея - За какво се извиняваш?
- Ами започнахте да спорите, само защото аз казах, че не е честно. За което се извинявам
- Не си ти виновна. Стига си се самообвинявала за всичко.
Последва неловка тишина, през която явно, всички бяха решили, че днес Голямата зала е много интересна.
Лориен се отпусна на стола.
- Изивнявайте за глупавото си държание. Не знам какво ми стана. Просто много ми се ходи в Хогсмийд и искам да видя концерта, а знам , че не можем.
През цялото време само Меджика беше стоял тих. Всички се извърнаха към него.Лицето му беше замислено и на него грееше усмивка. Всички се спогледаха очудени. Явно беше измислил начин да се измъкнат от Хогуортс.

galeuse:
Последната седмица Гальоз трескаво мислеше от къде й е познато името на новия учител по отвари. Беше сигурна, че е чела това име в някой от книгите, с които се беше затрупала цяло лято. Тя обичаше да се представя добре пред учителите, които харесваше, а Снейп беше любимият й учител. Тя много се дразнеше, когато Грейнджър се справяше добре в часовете по отвари, затова реши, че трябва да се подготвя през ваканцията. От две-три години тя се бе хванала да прочете всичко, свързано с отвари. От началото наистина и беше скучно, но после й хареса и четеше с удоволствие за новооткритите отвари и за най-добрите в приготовлението им. Мислеше си, че може професор Хъмбрийдж да е един от споменатите. Тя взе една от книгите пред нея и започна бързо да я разлиства.
Беше около два часа след полунощ, когато от леко осветеното ъгълче на Гальоз, още будните слидеринци чуха радостните й възгласи.
-Знаех си! Знаех си, че съм чувала това име някъде!
-Какво стана?!- приближиха се към нея Лориен и Брет с плакати на лп в ръце.
-Открих от къде ми е познато името на новия ни учител по отвари...чуйте сега:
Един от най-добрите в направата на сънетлеещата отвара... (по лицата на Брет и Лориен се появиха изрази на наразбиране, които Гальоз видя и поясни)
-Отвара, която те кара да сънуваш нещата, които се случват около теб, за да не изпуснеш нещо...та
Един от няй-добрите в направата на сънетлеещата отвара Сафри Хъбрийдж получи награда за откриването на мърмитежната отвара (вече без да чака тя обесни)
-Отвара, която се пие след използването на всякакви отвари, които целят откриването на някаква тайна. Тя кара гласните струни да бръмчат и не може да се разбере нищо от това, което казваш.
-Ама то си има такова прости магии за това-обади се Лориен
-Да ама точно, защото са "прости" имат съответно такива "прости", които да могат да я премахнат...Затова обичам толкова отварите...рядко има противоотвара...- и продължи да чете
...За нещастие той изчезна преди 14 години и вести от него няма.-но изведнъж книгата започна да се дописва - до края на август тази година, когато той се появи като учител в училището за магия и вълшебства Хогуортс.
-Това е много странно ...сякаш..е следял нещо... -започна Брет
-Нещо..или някой..-допълни Гальоз и затвори книгата, която й пожела лека вечер.-А сега...какво ще кажете да си лягаме?
-Добра идея-прозя се Лориен и трите се отправиха към спалните на момичетата.

Lalait:
-Добро утро!Как спа?-Фред се ухили ехидно.
-Добре-отговори Лалаит-Скърцането на перото,което ми даде,беше музика за ушите ми!Какво му бяхте направили?
-Изобретихме го специално за Пърси!Перо което не може да спре да пише:)Решихме да го пробваме,преди да му го изпратим.
Лалаит се смръщи.
-Скоро ще си оправиш настроението!Днес е второто ни посещение в Хогсмийд...
-На вас не ви е второто!
-...и ще вземем последното нещо,което ни трябва,за да довършим едно блестящо произведение!
-Какво!?
-Ооооо!Ще бъде изненада!
-Хайде да тръгваме!-обади се Джордж.
***
-Първа спирка-"Зонко"-ухилиха се близнаците.
-Днес има някакъв концерт тук,знаете ли?-попита Лалаит.
-Ами да.Видях една групичка слидеринци да се измъкват през тайния тунел на 3я етаж-сигурно са наказани-но на концерта никой няма да ги види.Ще е пълно с хора,а и учителите сигурно няма да отидат...
-Виж!!!-ококори се изведнъж Лалаит.-Акцио!
-Първокурсничката извика,когато "Пророчески вести" изхвърча от ръцете и.

Смъртожадни в Хогуортс???

Под заглавието имаше 10-15 снимки.
-Какво е това?
-Това са слидеринците,които се появиха като смъртожадни на Вси Светии.Как са разбрали?Учителите ще побеснеят!Не трябва ли да ги предупредим?
-Ама те са слидеринци!-възмути се Джордж.
-Е,все пак.....
Точно тогава покрай тях мина Малфой и се провикна към Лалаит:
-Хей,мътнород,тук е за истински магьосници не зна....
Лалаит замахна с пръчката се.В следващия момент Драко се беше свил на земята,обаче....
-ЛАЛАИТ БРЕТИЛ!-проф. Индипендънт се приближаваше и беше бясня.-Много добре знаеш,че ти е забранено...!Веднага с мен в замъка!
-Ама,професоре...
Краб и Гойл бяха измъкнали Малфой,за да не го види учителката и тя нямаше никакво оправдание,така че се примири и тръгна след нея.
-Спокойно!-прошепна Фред-Ще те измъкнем...А после ще е най-добре и ние да идем на тоя концерт,а?
-Само че първо ще видим сметката на това хлапенце Малфой!-добави Джордж и се усмихна злорадо.
-Хей!И да върнете вестника на онова момиче!

***тук липсва един концерт, който ксай заяви, че няма намерение да пише, а и на мен вече не ми се пише...така че ако някой има желание да пише за концерта на лп и за това как сме се измъкнали от замъка да го направи:)***

breathless:
Брет влезе в Голямата зала и тръгна към масата на Слидерин.Неочаквано пред нея изскочи Лалаит и се блъснаха.Брет падна на земята.Лалаит й подаде ръка. Брет се изправи и веднага се подготви да се заяде.
-Извинявай-каза й Лалаит-Просто бързам.
-Защо не внимаваш?!Всички грифиндорци сте...
-Трябва да тръгвам...Чао.
Бретлес седна на масата на Слидерин и се обърна към Лориен:
- Какво й става на онази грифиндорка...ъъъ...как беше?Лалаит?Не искаше да се заяжда с мен...
-На кой?А...Ами не знам..Не съм забелязала нищо особено...-отвърна Лориен и захапа една препечена филийка.
-Аз знам-каза Галеуз и се усмихна на Брет-Тя ходи с Фред Уизли...Или май с Джордж...Доста е трудно да се каже...
-Така ли?Ааа...не е затова...Щастлива е, защото тя е новият гончия в грифиндорският куидичен отбор...-каза Нинив, която тъкмо беше седнала на масата.
-Така ли?!Хей..дали двете нямат общо?Все пак...точно в един и същи ден да тръгне с член на отбора и вече и тя е там...Не ви ли се струва странно?
-Не ми се занимава с грифиндорските любовни интриги-каза Брет, която не беше гладна и зяпаше тавана, който беше покрит с гъсти, черни облаци.-Хайде, Лори.
-Ок, чао хора...
Двете станаха и излязоха от залата.По-късно през деня, на път към кабинета по прорукуване, пак се натъкнаха на Лалаит която вървеше ръка за ръка с Фред Уизли.На Брет липсата на храна й се отрази доста зле.Беше ядосана и се заяждаше с всички.Щом видя Лалаит реши да не пропуска възможността и да си изкара яда:
-Хей!Знаем, че отборът ви така или иначе *съкс*, но щом започвате и да влизате с помощта на връзки, значи сте много затънали...-в следващият момент Брет си мислеше колко голям изглежда Фред спрямо нея самата.Реши, че вече трябва да се съобразява, че е толкова дребна, когато се заяжда с по-големи.
Фред я гледаше с ярост, беше извадил пръчката си и я беше насочил между очите на Брет.Тя заотстъпва назад, но още не й беше минало настроението да се заяжда и каза:
-А ти, Уизли, много хубаво правиш, че вкарваш нови хора в отбора...Все пак рано или късно ще трябва да го смените тоя Потър...Пък и ти и брат ти за нищо не ставате...
-Не!Фред!Тя те провокира!Недей да правиш глупости!-Лалаит се опитваше да издърпа Фред назад.
Но след секунда Брет вече беше на земята и притискаше главата си от болка.Тя извика и се изправи бавно.Пред очите й имаше черна мъгла, но извади пръчката си и се опита да я насочи към близнака Уизли.Отвори уста да каже заклинанието, но някой хвана ръката й и й взе пръчката.Тя погледна през рамо, но пред очите й чернееше и не можа да види кой.После припадна.
Събуди се в болничното крило, а до нея седяха Лориен и Галеуз.
-Знаеш ли, мисля, че трябва да започнеш да се съобразяваш с кой се зяждаш...-каза плахо Галеуз и погледна подозрително Брет-Добре ли си?
-За какво питаш?За физическо или за психическо състояние?-каза Лориен-Защото аз със сигурност мога да ти кажа за кое определено не е добре...
-Ама...ама...Брет, ти наистина ли си казала това на шестокурсник?!
-Не, Галеуз, той просто реши да ме прокълне насред коридора, ей така-без причина-каза малко ядно Бретлес и се изправи-Колко е часът?
-Осем-каза Лориен и погледна укорително Брет.
-Осем?!Ооо...Много съм спала...
-Да, а ако не беше Меджика да ти вземе пръчката и да те спре да отвърнеш на Уизли, нямаше само със зашеметяващо заклинание да се разминеш и сигурно още щеше да спиш...
-Да, да...И един мармот завива шоколада в станьол...Хайде да се махаме от тук...

Alaxiel:
Алаксиел пробяга през общата стая на Грифиндор .Там нямаше никой и бледата светлината сякаш напираше да огрее тъмната стая.Всички още спяха.....но не за дълго.Качи се забързано по стълбите и влезе в спалното помещение на момичетата.Само след няколко секунди гробната тишина се наруши от мощен,истеричен писък.След още няколко секунди Алаксиел чу как вратите на спалните помещения се отварят, и уплашени гласове се разнасят по коридорите.Алаксиел отвори вратата и подаде глава за да види каква е тази олелия,макар че тя прекрасно знаеше.Опита се да изгежда притеснена и уплашена,но изпитваше прекалено голямо задоволство за да скрие усмивката си.Една първокурсничка по пижама,със стаписано лице пробяга покрай нея.
-Хей,каква е тази паника?-попита Алаксиел,с престорено разтревожен глас.
Първокурсничката се спря и задъхано каза:
-Не знаеш ли?!-очудено попита момичето.
-Не,какво да знам?-излъга Алаксиел.
-Някой е направил залепващо заклинание на самия Хари Потър и го е приковал за леглото.Но не е само това.Измагьосал е огромен буреносен облак,който сипе дъжд върху него като из ведро.Не може да се мръдне от там и целият трепери.Ей,ти вече си се облякла.Значи си станала по-рано от всички нас.Нищо ли не знаеш?—попита подозрително първокурсничката.
-Аз?!!Не разбира се,че нищо незнам.Просто бях станала преди вас и се обличах,когато чух,че някой крещи.—каза Алаксиел с невинно гласче,сякаш се оправдаваше.
Двете момичета извъртяха глави и видяха професор Индепендънт да се приближава с икривено от ярост лице.
-Виновникът ,който е напрвил целият този цирк ще съжалява много,много лошо.Лично аз ще се погрижа да разбера кой е той.—каза професорор Индепендент и влезе в стаята на Потър.
Алакиел си помисли за момент какво ли ще стане,ако Дъмбълдор разбере,че неговият любимец в момента е безсилен срещу една простичка магия за залепване.Това още повече я развесели и тя се запъти към Голямата зала.
Седна на Грифиндорската маса и си наля чаша тиквен сок.Огледа се наоколо,както обичайно,и погледа й се спря върху влизащите три момичета—Брет,Лориен и Галеуз.Слидеринките се отправиха към масата на техният дом когато едната от тях – Брет, се извърна и погледна към масата на Грифиндор.От нея беше станал Фред Уизли и тръгна към входа заедно с приятелката си Лалайт.Очите им се срещнаха и Фред хвана магическата си пръчка,готов всеки момент да отправи още едно зашметяващо заклинание,както предният ден.Напрежението между тях двамата се си личеше от километри.Алаксиел се надигна нагоре за да види по-добре какво ще се случи и изведнъж се чу разгневен глас:
-Внимавай малко!!!—извика Рабит,който стоеше до нея.
-Какво?!!—каза отнесено Алаксиел.
-Настъпа ме!
-Извинявай, аз....
В паниката си,Алаксиел разля чашата с тиквения си сок и отново чу:
-Хей,виж какво направи!Как може да си толкова непохватна?!!
Джини Уизли изтърсваще сока от дрехите си и й крещеше.Още по стъписана, Алаксиел понече да й помогне,но се подхлъзна на долу разлятия се сок и падна назад.Удари главата си в земята,а краката й още стояха на дългата пейка.Повечето ученици се смееха.Ех,ако можеше сега да измагьоса още едно огромно буреносно небе...

Lalait:
Тази вечер грифиндорската обща стая беше необичайно шумна.Лалаит неуспешно се опитваше да надвика тълпата,събрала се около Фред Уизли,за да говори с него.Всички се опитваха да разберат,защо съученикът им е пред изключване.Половин час по-късно през прозореца влетя една сова и пусна в краката на близнака червен плик.Той направи кисела физиономия и понечи да отвори конското,преди да е избухнало,но Лалаит го изпревари и хвърли плика в огъня.Той се изпепели за секунди,а крясъците на г-жа Уизли се изгубиха в огъня.Грифиндорци се успокоиха едва късно вечерта(или пък рано сутринта...)и един по един се отправиха към спалните си.
***
На другата сутрин,отивайки към голямата зала за закуска,Лалаит се сблъска с симпатично(е,зависи от гледната точка,все пак косата и беше розова),което бегло познаваше,но знаеше че е от 5-ти курс.
-Здрасти-поздравиха се и двете.
-Към голямата зала ли отиваш?-попита Alaxiel.
-Да.Хайде заедно?
-О.К.А къде е Фред?-подкачи я момичето.
-О.....при Индипендънт-смръщи се Лалаит.-за поредната поучителна лекция,предполагам.....
-Е какво толкова е направил!?Аз така и не разбрах...
-Нищо особено...едно зашеметяващо проклятие,не вярвам да го изкл....
Лалаит млъкна и хвърли жлъчен поглед на минаващата покрай нея Брет.След малко двете момичета се разделиха и всяка се запъти към първия си час.Пред кабинета по Защита Лалаит най-сетне се видя с Фред и го разпита за разговора му с Индипендънт.
-Цял час със Слидерин!Успех!-пожела и Фред преди да се разделят.
Освен че трябваше да изкара този час със Слидерин,момичето трябваше да търпи и досадните погледи на съучениците си,които гледаха нея и Брет така,сякаш очакваха двете всеки момент да започнат да си отправят проклятия.Двете,обаче,упорито избягваха дори да се погледнат.На излизане от стаята,след часа,Лалаит не се стърпя и подметна злобно:
-Жалко за стария ни учител...този час беше ужасно скучен!
Слидеринци я погледнаха злобно,а Брет извади пръчката си,но Лориен я издърпа от ръката и я избута настрани.Лалаит продължи към грифиндорската кула,минавайки покрай Меджика и Иги,които се караха за някакво перо и накрая се строполи на едно кресло до Фред,който тъкмо подчертаваше в/у листа пред себе си “торови бомбички”.
-Какво е това?попита подозрително тя,измъквайки листа от ръцете му.
-Подчертах какво да взема при следващото си посещение в Хогсмийд.
-Но то е чак след месец!
-Моето е утре!-заяви убедено Фред.
-Ама ти трябва да внимаваш!Ами ако те изключат!!!
-Спокойно!-прегърна я Фред-Никой няма да ме види!
***
На другата вечер Лий Джордан едва не помете Лалаит,която вървеше към часа си по Вълшебство.
-Хей,закъде си се разбързал така?
-Теб търся!-момичето го погледно учудено.-Индипендънт е видяла Фред и Джордж в Хогсмийд!Сега вече Фред няма да се измъкне!
Двадесет минути по-късно Фред,Джордж,Лий,Рабит и Лалаит седяха мълчаливо около огъня.Всеки си беше избрал един предмет от стаята и усърдно го наблюдаваше.Лалаит късаше парченца от един пергамент и ги хвърляше в огъня.Накрая Фред не издържа:
-Всъщност е само временно изключване....-започна той.-Дъмбълдор ще ми позволи да се върна за втория срок....
Обаче обстановката не стана по-весела,така че накрая всички се разотидоха по спалните.На др сутрин,когато и другите грифиндорци разбраха за изключването на Фред в грифиндорската кула цареше страшна суматоха.След заминаването на Фред обстановката в училището мн се промени.Никой не пускаше торови бомбички или фоерверки,а Филч не търчеше ядосано по коридорите на всики пет мин.Джордж също се държеше “съвсем прилично”.По Коледа,когато учениците спряха да мислят за уроците си,липсата на пакостите на близнаците се усещаше болезнено.
Два дена преди Коледа на Лалаит й хрумна една идея.Вечерта тя извика Рабит и Джордж и им разказа какво е намислила.Няколко минути двамата я гледаха втренчено,после Джордж схвана за какво става въпрос и попита делово:
-А как ще стигнем до Хралупата?
-С летекод!-ухили се Лалаит.
-Но това е много трудна магия!-учуди се Рабит.
-Упражнявям се от години......-Лалаит се впусна на дълго и на широко да обяснява какво точно ще правят.Накрая се разбраха да се срещнат на другия ден след закуска в кабинета по Вълшебство.
Лалаит взе една книга от библиотеката за да да я превърне в летекод и се запъти към кабинета.На средата на пътя я спряха Джордж и Рабит я спряха и й обясниха,че Флитуик е в кабинета си и също че сега могат да отидат само в кабинета на Снейп.На момичето тази идея хич не й хареса,но нямаха избор.След 5мин.тримата се бяха събрали около книгата в/у бюрото на учителя им по Защита.
-Е,ами сега?-попита Рабит.
-Ами ето какво...-започна Лалаит-Портус!
Книгата засвети за малко в синьо и след няколко секунди си върна предишния вид.
-Ами това е.Хайде на три...едно,две...три!-тримата едновременно посегнаха към книгата,но точно преди кабинета да изчезне от очите им Лалаит видя Бретлес на вратата.Когато краката им(а при Лалаит и гърба й) усетиха твърдия под в стаята на Фред,момичето огледа притеснено приятелите си.Те обаче не изглеждаха да са забелязали слидеринката. Фред помогна на Лалаит да стане,явно много щастлив да ги види и тя реши че няма да е честно да им разваля прекарването,така че си замълча.Знаеше че когато се приберат пред стаята ще ги чакат сума учители на чело с Индипендънт и директора....е надяваше се да не ги изключат.....В Хралупата,обаче,си прекараха толкова добре,че тя съвсем забрави за това,докато не се озоваха отново в кабинета на Снейп.Тогава сърцето и се сви от страх че ще ги изключат и от вина,задето не е казала на Рабит е Джордж.Пет минути по късно се зарече,че поне ще опита да не се заяжда със Слидеринци.......поне до следващия мач на Грифиндор....
На другия ден Лалаит срещна Брет в соварника.Двете се спогледаха изпитателно и накрая Брет попита:
-Какво правиш тук?
-Изпращам коледните подаръци на родителите се и на Фред....а ти?
-Същото.....
Двете помълчаха малко,но накрая Лалаит попита:
-Защо не ни издаде?
-Ами...заради мен изключиха Уизли не исках да изключат и вас...-започна несигурно тя.
-Както и да е!-прекъсна я Лалаит.-Благодаря!-каза тя е двете момичета се разделиха.

Lalait:
В средата на стаята в красиво кресло седеше мъж с черна мантия и отметната качулка.Плашещо червените му очи обхождаха кръга от хора.Всички те бяха облечени в черни мантии и имаха маски на лицата.Мъжът в средата държеше вестник,на който с едри букви се виждаше заглавието:СМЪР