|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: fan fiction 3
[re: Naia]
|
|
Автор |
galeuse (L'incandescente) |
Публикувано | 10.03.04 09:25 |
|
А аз УМИРАМ да имам зелени очи..ама зелени като...не знам дали сте хващали по Mtv (а брет ще каже Mtv sucks) има нещо като....рубрика и там дават едно момиченце със страхотни очи...
Sеverus Snape's Slave
| |
Тема
|
Re: fan fiction 3
[re: galeuse]
|
|
Автор |
Naia (Mara Jade) |
Публикувано | 10.03.04 12:29 |
|
аз харесвам тези на Хейли от Изкуствен Интелект!!!
Страхотно дете! Страхотни очи! Невероятен актьор!!!!
Защо не го взеха за хари?! питам се за 1000000път![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/crazy.gif)
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
| |
|
ми далена-та ми е доста по различна от тази на корицата...
да не говорим за макс
а изобщо не коментирам всички същества...
като се започне от варколите защото те са ми любими...
всъщност ако си намеря скенер ще сканирам моите и ще видиш как си ги представям
| |
|
и на мен:)
| |
|
грешка, не е мое...
mtv sux>...
пропуснах да кажа че все пак и аз съм на това мнение иначе ня,маше да го казвам...
мтв съкс...Редактирано от Karma Killer на 10.03.04 13:08.
| |
|
предпочитам или пъстри или кафяви...
преди две седмица имах някакво възпаление на очите и когато оздравяха започнаха да си променят цвета!стваха някакви...зелени!ужас...мрън, добре че пак си станаха кафяви...
а иначе...не виждам как той би могъл да влезе в ролята на хора....мммне...не си го представям
| |
|
***
Брет седеше на стълбите на входа на замъка и зяпаше някъде в далечината.Лори и Гала стояха до нея и я наблюдаваха в очакване.Нито едната от тях не смееше да зададе въпорс на Брет.А тя, загледана към Забранената гора, не даваше признаци скоро да започне да разказва съня си.Тя въздъхна дълбоко и се обърна към Лори и Гала които с облекчение че няма да чакат повече се усмихнаха.
-Гала, спомняш ли си деселмана който видя?
-Разбира се, обаче си мислех че нямат особено значение за теб деселманите...
-Аз бях деселмана, Гала!-Брет я погледна сякаш се страхуваше че няма да я разберат.
-Знаем, че беше деселмана, Брет, нали те видяхме докато бяхме при Вол...При ти-знаеш-кой...-Лори гледаше Брет със съчувствие.
-Не, не разбираш, аз наистина бях там...-Брет я погледна ядосано, но видя неразбиращите изражения по лицата на Гала и Лори и каза-Добре, забравете, няма значение вече...Беше просто сън, не би трябвало да означава нищо...
В същият момент Брет млъкна усещайки нечие присъствие зад гърба си.Тя се обърна рязко и се озова точно пред Рон Уизли.
-Какво искаш, Уизли?!-тросна му се Брет.
-Ъъъ...нищо..аз само...дойдох да ви питам...да ви кажа...честито че победихте на мача!
-Уизли, мача беше преди 2 месеца!
-Ъъъ...ами да, но тогава забравих да ви кажа честито...-Рон се изчерви и се обърна.Изтича към поляната където го чакаха Хърмаяни и Хари.
Брет повдигна вежда и се обърна към Лори и Гала, които също гледаха към отдалечаващия се Рон с неприязън:
-Какво ви говорех?
-За съня си...-каза бързо Лориен, горяща от нетърпение да научи какво беше взело страха на Брет през последните няколко дни.
-А...ами...беше...странно...страшно...сънувах че...-Брет изведнъж млъкна.
Лори и Гала я погледнаха с очакване.
-З-каза появилият се зад тях Меджика, гледайки в очите Брет, които бяха придобили странно стъклен вид.
-Меджик, здравей-каза с усмивка Лори-Не сме те виждали от няколко дни, къде се изгуби?
-А?Ами уча...
-Кофти...Меджик, за тренировка ли ще ни викаш?
-Не, идвах да ви кажа че следващата ни среща с вие-знаете-кой е тази вечер.В Забранената гора...Брет, какво ти има?
-Кое?-Брет сякаш се събуди от някакъв сън, погледна Меджика със заспал поглед и каза-Тази вечер, полунощ?
-Да.Среща в общата стая в 11:30.
-Ок-казаха Лори и Гала.-Хайде на вечеря.
Брет ги последва по стълбите към Голямата зала и проклинаше безоблачното небе.Пълната луна се виждаше перфектно, а Брет много добре си спомняше че в съня й луната беше в пълнолуние...
....
Тази вечер, забранената гора беше кръстосвана от много хора.Към единият й край се приближаваше малка група, състояща се от Ная, Снейп и Хари Потър.Те вървяха бавно покрити от мантията невидимка на Хари.Пристъпваха бавно и тихо и се молеха малките облачета да не открият луната поне докато с Ная не навлязат по навътре в гората.
В другият край пък Меджика водеше своите съученици и приятели към вътрешността на гората.Лори и Гала го следваха с любопитство.Но Брет се двоумеше при всяка своя стъпка.Най-накрая достигнаха една равна зелена поляна и спряха.Брет се приближи треперейки към Лори и Гала и им каза заеквайки:
-Т-т-това е м-мястот-т-о...
Меджика се обърна към нея.Тя го погледан и пребледня още повече.Спомни си съня си още по-добре, сякаш се намираше в него, а всъщност това и ставаше...Тя си спомни и мъртвешко бялото лице и как лунната светлина го огряваше...Брет почуства слабост и падна на тревата...
....
От третата страна на гората пък навлизаше трети човек.Професор Хъмбрийдж, новият учител по отвари се приближаваше към сърцевината на гората и беше на няколко крачки Ная, Снейп, Потър и групата смъртожадни.
Нито една от трите групи не осъзнаваше и не подозираше присъствието на другите две.Смъртожадните стояха и чакаха на поляната, Ная, Снейп и Потър се криеха в сенките на дърветата, а проф. Хъмбрийдж приближаваше измежду храсталаците мястото на евентуалната среща на първите две групи от хора.Точно в този момент вой раздра тишината и накара всички да застанат на ноктите си.Лунен лъч се прокрадна през короните на дърветата и освети лицето на Ная което се беше изкривило от болка.Лунен лъч освети и Брет, чиито очи, отново станали стъклени, се рееха из нищото и издаваха невероятен ужас.
-Върколак!-прошепна Меджика и Брет изпищя в съня си, спомняйки си най-накрая от какво беше раната на шията на мъртвият в съня й.Това го беше убило.
-Върколак!-извика и Хари Потър гледайки с ужас преобразяващата се Ная.Снейп го дръпна на страна в сенките на дърветата и двамата зачакаха.
Хъмбрийдж се сепна и издави пръчката си.”Лумос”прошепна професорът и върхът на пръчката му блесна.
“Върколак”беше единсвтената мисъл в главите на всички които се намираха в Забранената гора в този момент.Но никой не осъзнаваше че върколакът който всички бяха чули се приближаваше към някой от тях в този момент...Готов да убие първата си жертва от миналото пълнолуние насам...
***
като пълем егоист съм писала почти само за себе си
малко стана мрачно, напоиследък все такива неща пиша, тц тц, не е на добре...
какво друго?
а да, подсказала съм ви достатъчно кой умира и сега отново оставям най гадната и трудна част на някой друг:)
и оставям на него да реши :
1.кой би умрял
2.кой евентуално може да бъде спасен
3.дали ще успеят да спрат нио да убие някой си
4.дали ще го приберат в замъка и ще го върнат на добрата страна
5.дали хъмбрийдж ще направи нещо на лунните близнаци
6.дали някой ще разбере за волдемор и младите смъртожадни
7.дали хари ще види лупин
и т.н.
вижте, правя ви работата интересна![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/tongue.gif)
| |
|
уффф... и мрън и сичко написала си нещо, много дълго и сигурно готина, а аз съм зарината от материал за набиране сега ще го принтна да го чета довечера за да мога да прегледам набързо и другите теми, докато е е цъфнал шефа
кой ли не обича варколите:)))))))
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!Редактирано от Naia на 10.03.04 13:48.
| |
|
ше ме побъркате вие![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/crazy.gif)
ЧУДЕСНО е!!! не знам кво става но съм ужасно вдъхновена сега ще пиша още и ще зарежа сичката работа за утре
....................
Групите бяха три и върколаците трима!
Когато Лори и Гала осъзнаха това смушкаха Брет въпросително. *Какво слидва?! Защо ни се струва че знаеш?!*-сякаш питаха погледите им.
- Единият от тях е той!!! - извика гласът на Хари, но никой не видя момчето наоколо.
- Млъквай глупако!-изсъска в ухото му Снейп. - Или отново ще объркаш всичко.
- Какво трябва да означава това?! - суетеше се Меджика, макар да го правеше тихо и предпазливо. - Мислех, че тук беше НАШАТА среща.
В този момент тримата върколаци се подредиха в кръг и се заоглеждаха ръмжейки хищно. Нямаше как да се разбере кой, кой е.
Хъмбрийдж се появи на лунната светлина. В ръкато му проблясна нещо, което Хари разпозна като мъгълска спринцовка. Професорът по отвари се прицели и хвърли спринцовката към единия върколак, заби я в гърба му и извика нещо размахвайки пръчката си от разстояние.
Улученият върколак се надигна с гротески вик, сгърчи се и започна да се превъплъщава в човек. Гледката беше ужасяваща. Всички прикриха очи и пропуснаха да видят следното: втория върколак се хвърли върху професора по отвари, вкопчи зъби в гърлото му и кръвта от раната плисна в лицето му. Професорът обаче успя да забие втората игла в лапата му, когато третия звяр се хвърли да спре втория.
Излязъл от прикритието си професор Снейп размахваше пръчката си и крещеше заклинания в дует с вече преобразения Лупин, който изглеждаше ужасно изтощен и блед на лунната светлина. Гласът на Хари, който все още не се виждаше наоколо, крещеше нещо неразбираемо от мрака.
Изпаднали в ням ужас представителите на третата група се озъртаха напосоки, търсейки изход, докато Ная и Нио също се преобразяваха със сърцераздерателен вой В Шумата точно пред краката им лежеше новият преподавател по отвари в локва от собствената си кръв, а от устата му излизаха приглушени стонове.
Снейп и Лупин се бяха отказали да въздействат магически върху близнаците. Бяха закъснели и сега трябваше да се погрижат за тежко раненият професор.
- Волдемор!-изшептя в този момент Хари, който беше изтичал помежду им и изведнъж Снейп и Лупин се изпариха във въздуха.
Само Брет успя да зябележи нечии крака, които се отдалечаваха към храстите и това я озадачи, но бързо го забрави, защото имаше по-сериозни грижи. Преди Лорда да се приближи достатъчно, Нио бутна Ная в зад най-гъстия храст и й изръмжа нещо, бършейки с ръкав окървавената си уста.
Беше висок, фигурата му изглеждаше стройна и жилава изпод наметалото, а бялота му лице сребрееше на лунната светлина. Брет се загледа в черната му коса, която се спускаше като буйна река по раменете и гърба му. Лунните отблясъци се отразяваха в нея и създаваха илюзията, че е посипана със звезди. Очите на върколака и момичето се срещнаха. Тези на Нио бяха по-черни от нощта, по хладни от студен зимен вятър и по-дълбоки от космоса над тях. Неизмерната болка в която поглъщаха и завъртаха душата ти можеше да те накара да крещиш от ужас.
Беше толкова красив и ужасяващ, че Брет разтреперана извърна глава... за да срещне едно друго, още по-смразяващо дъха лице. Лицето на Волдемор.
.................
ами Нио стана малко като принца от моя роман, но поне е як![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif)
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
| |
Тема
|
Re: fan fiction 3
[re: Karma Killer]
|
|
Автор | eli (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.03.04 15:59 |
|
ei breathless mnogo si pisala i ima mnogo smisleni ne6a mnogo pozdravi ot men
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | >> (покажи всички)
|
|
|