|
значи...аз съм много гадна и изплагиатствах тази идея от клуб толкин:)но вие не ми се сърдите, нали?:)
та идеята е следната:
това е един фен фикшън с герои феновете и автори феновете-тоест фен фикшън за хари потър в който главни герои освен сдухи и снейп и малфой и ецц. сме ние:)
сладко нали:)
та..какво се изисква от вас/мен
първо :аз пиша първата част от фен фикшъна за да се ориентирате какво трябва да правите по-нататък
следвайки идеите от моята част всеки който иска от вас пише по едно малко пордължение на моята част по което се води следващият и така нататък докато не стане един дъъъъъълъг разказ за нас и хп:)
опитала съм се да пресъздам героите максимално отговарящи на истината-атмосферата е горе долу като в клубовете:)
не трябва само да противоречите на нещата които аз съм написала другото е позволено:)
ясно?
а да, забравих, в началната глава съм включила само тези хора от клубчето които познвам най-добре за да ги описвам, другите да не се обидят, ако искате напишете и вие продължения в които да се включите:)
и най-накрая:ето го-инди плс не ми се карай че ми имам мн правописни грешки:)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Добре дошли в Хогуортс
Цялата зала утихна, след като професор Индепендент влезе, следвана от група мокри до кости първокурсници.Тя спря пред учителската маса, обърна се с гръб към учителите и каза обичайното “Когато ви извикам сядате на столчето и си слагате шапката”.Те я изгледаха уплашено.
-И ние изглеждахме точно така, спомняш ли си?-прошепна Лориен на Брет.
Първото дете беше вече седнало на столчето.Остана така около минута след което шапката извика “Хафълпав!” и то бързо изтича при масата на справедливите и лоялните.
След като чу името си, второто се приближи смело към шапката и я сложи на главата си.Още с допира й тя извика “Слидерин” и момичето отиде и седна на масата при слидеринци, които й ръкопляскаха.
-Добер дошла,-каза Галеуз и й се усмихна.-добре дошла при най-готините хора от цялото училище...
Тя не можа да довърши защото се чу викът на Разпределителната шапка, която прати едно момче в Грифиндор.То отиде бързо и седна близо до Хари.
-Поредният почитател на сдухльото-каза с презрение Меджика и всички, напълно съгласни с думите му, погледнаха към масата на грифиндорци.
-Те кога ще разберат, че досега все е оцелявал благодарение на късмет и на нищо друго?!-възмущаваше се Лориен.
След като и последното момче беше разпределено в Рейвънклоу и отиде да седне на масата, Дъмбълдор се изправи:
-Добре дошли отново в Хогуортс!Надявам се, че сте готови да започнете да учите с пълни сили след почивката...
-Което ми напомни...-обърна се Галеуз към Брет-ти как прекара в Италия?
-Ами..беше наистина...-не можа да довърши, защото усети, че полгеда на Индепендент кръжи около нея.
-...и сега разбира се, трябва да ви представя новият ви учител по защита срещу черните изкуства.Ученици, мисля че добре познавате професор Снейп.Тази година той ще ви преподава защита срещу черни изкуства а неговото място като преподавател по отвари ще заеме професор Хъмбрийдж.
Бурни аплодисменти от масата на Слидерин последваха последното изречение.
-Най-накрая!-каза Малфой.
-Ура!-извика Галеуз.
След вечерята всички тръгнаха към общите стаи на домовете си.На вратата на залата Бамфи изчака Брет.
-Е, честито!Най-накрая и на вашият мил учител да му се сбъдне мечтата.Поздравления...
-Мерси!Само че нещо не мога да възприема факта, че никой друг не е проявил желание за учител по защита...Аз ще тръгвам...Лека....
И трите с Лориен и Галеуз последваха останалите слидеринци към подземието.
***
В общата стая на Слидерин се вдигаше голям шум.Всички се радваха, че техният отговорник най-накрая беше получил поста, за който беше мечтал.Най-много шум вдигаха седмокурсниците-те бяха най от отдавна и познаваха любимият си учител най-добре.Но най-голямата радост за слидеринци беше че сега щеше да се утежни живота на Хари Потър, защото Защитата срещу черни изкуства беше много по-важен предмет от Отвари.
Галеуз седеше отстрани на шумната група и само слушаше.Мислеше си за новият учител по отвари.Хъмбрийдж.Това име й беше познато отнякъде.Но не можеше да си спомни откъде.Беше потънала в мисли, когато Брет я извика:
-Ти пак нещо мислиш, а?Защо не празнуваш с нас, мислех че Снейп е любимият ти учител...
-А...да...просто...
-Хайде, ела-каза Брет и я издърпа от ъгъла на стаята.
-Годината започна добре...-каза Лориен-надявам се че ще продължи да бъде такава до края...
-Не се и съмнявам, че ще бъде така-обади се Меджика.
-Хм..А ти нямаш ли изпити тази година?
-А?Имам, да..И какво?
-Ами..не се ли притесняваш?!
-Ние не се съмняваме в него, нали така?-обади се Брет.-Ние всички знаем че той ще присъства във всички часове и ще си учи много старателно и изобщо няма да излиза извън библиотеката...
-Това шега ли трябва да бъде?-обърна се към нея Меджика.
-Шега?Къде?
-По-точно кое...
-Става дума за това че Брет каза че Меджика ще присъства във всички часове и...-каза Галеуз, но спря защото въпросителните погледи на останалите я подсетиха че колкото и да се стараеше нямаше да може да докара някакъв ред в разговорите между Брет и Меджика.-Та...как прекарахте ваканцията?
***
На следващата сутрин всички седяха на масата в Голямата зала и ядяха закуските си.Някой пък не ядяха а просто зяпаха в пространството.Ежедневната поща, носена от стотици сови влетя в залата и се насочи към учениците.Един голям бухал се спусна право надолу към масата на слидеринци и кацна пред Брет.Носеше продълговат пакет в който след като Брет го отвори се разбра че имаше плакати.
-Ти винаги ще си останеш мъгълче с тези картини...-каза й Галеуз.
-Мда...да не би да виждаш някой който да има против моите плакати?
-Аз не!-каза Лориен която също като Брет обожаваше магьосническата група “Линкин Парк” и много се радваше на плакатите.
-Програмата.-съобщи професор Индепендент и им раздаде листчетата, на които бяха написани часовете им.
-О!Я вижте, първият ми час е със професор Снейп-зарадвана каза Галеуз.
-А ние имаме трансфигурация-обърна се Брет към Лориен.-А после история на магията...А после отвари...Направо чудесна програма, няма що!
-Не се съмнявам че ще ни затрупат с домашни още в началото...-каза тъжно Лориен.
-И все пак трябва да намерите време за тренировките по куидич.-подсети ги Меджика.-Нали знаете че съм за последна година...Ще е хубаво да спечелим купата...
-Разбира се-стига тази година да не се издъним като миналата...-каза Брет-Глупавият Потър както винаги спечели...Това обаче няма да се повтори тази година.Обещавам.Всъщност това не зависи само от мен...Зависи от капитана-тя погледна към Меджика.
-Зависи от всички-каза Лориен.-Всички ще се стараем.И ще вземем купата!
По-късно през деня всички бяха в часовете си, кой по защита, кой по отвари, кой по трансфигурация.На Галеуз й беше най-забавно.Беше с любимият си учител, любимият си предмет и най-любимото си нещо - да гледа как Хари Потър се мъчи в първият си час на четвъртата си година в Хогуортс.Мислеше си колко е приятно всяка седмица да й започва по този начин-настроението й щеше да се запазва добро цяла седмица.Малфой прекъсна мислите й:
-Хей, случайно да знаеш нещо за тренировките по куидич?
-А...какво?Ами забравих...Май от утре започваме...
-От утре?Не е ли прекалено рано?
-Ами незнам..Тази година трябва много да тренираме...Не искаме той пак да победи-и тя посочи с глава Хари.
-Разбира се...
Снейп пишеше на дъската а ученици прелистваха учебника.Хари изглеждаше в невероятно лошо настроение което караше слидеринците да се подхилкват.
В същият момент един етаж по-нагоре Лориен и Брет стиснали перата си усилено се опитваха да си спомнят формулата за превръщане на чайник в морско свинче на изненадващото входно ниво с което ги беше изненадала професор Индепендент.Тя беше много весела и добра учителка, но обичаше да дава изненадващи контролни, единственият й недостатък беше че беше грифиндорка.Но в момента никой нямаше време да й се възхищава защото всички бяха заети с контролните.
За сметка на това, долу в подземията, Меджика се забавляваше повече от останалите- новият учител по отвари закъсняваше с 20 минути и както изглеждаше нямаше намерение да влиза в час.Седмокурсниците използваха свободното време за всичко друго, но не и да учат.Беше предвидено слидеринци и грифиндорци да имат общ час по отвари.Повечето слидеринци бяха в някаква схватка с грифиндорците включително разбира се на Иги и Меджика които се заяждаха непрекъснато, всички обаче знаеха че те са добри приятели и това е просто проява на невероятното им чувство за хумор.Всички седмокурсници бяха свикнали с тяхното държание а Меджика винаги казваше че мястото на Иги е в Слидерин а не в Грифиндор.Но самият Иги не беше съгласен.
Малко по-късно Лориен и Брет влязоха в Голямата зала, за да обядват.Седнаха до Галеуз, която изглеждаше в невероятно добро настроение.Тя ги погледна с учуден поглед:
-Как така ви се развали доброто настроение още от първият ден?!Как мина първият ви час?
В отговор от Брет се чу нещо наподобяващо ръмжене което изглежда трябваше да представлява “имахме контролно”.За сметка на това Лориен която беше почти винаги беше в добро настроение каза:
-А, супер...Не се съмнявам че ще го изкараме с добри оценки.А как мина твоят първи час със Снейп?
-Прекрасно!Много по-забавно е да гледаш как Потър се мъчи в час по защита отколкото по отвари.А особено когато губи точките на дома си още в началото на часа..-Галеуз се усмихна и всички погледнаха към масата на Грифиндор следвайки примера й.-Ами твоят първи час с новият учител как мина, Меджик?
-А?Къде?-вдигна глава Меджика.
-Значи, кое?А какво пишеш?-каза Брет и се взе пергамента на който Меджика пишеше с едно червено перо.-Какво е това?”Подписка за сервирането на...чай с ром”?!
-Аха...Я се подпишете ако обичате.
Подписката мина между всички и точно преди да се върне при своят създател се озова в ръцете на професор Индепендент, която се ококори докато я четеше.После последва една лекция “как може децата на тази възраст да не ги е срам да пият” и т .н. след което пергаментът и перото бяха конфискувани.Индепендент се обърна и точно преди да тръгне нанякъде с едно бързо и ловко движение Меджика си върна подписката без учителката дори да усети.
-Много жалко само за перото-каза Меджика гледайки как Индепендент отива към учителската маса.
-Защо?-попита Лориен.
-Беше на Иги...
***
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
е, надявам се да ви е харесало:)
сега сте вие на ход..
пък аз може да се включа пак по някое време:Р
Never sleep,never die
|
