|
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
КОЛЕДА В ЗАТВОРЕНОТО ОТДЕЛЕНИЕ
Затова ли Дъмбълдор повече не искаше да среща очите на Хари? Очаквал ли е от тях да го гледа Волдемор, уплашен, вероятно, че ослепителната им зеленина ще се превърне в червена, както става при котките в тъмното? Хари си спомни как змиеподобното лице на Волдемор се обърна веднъж към него от обратната страна на главата на професор Куиръл и го накара да се запита какво би почувствал, ако Волдемор излезе от собствения му череп.
Почувства се мръсен и осквернен, тъй като носеше нещо като мъртъв зародиш, недостоен да седи в метрото на връщане от болницата с невинни и чисти хора, чиито ум и тела бяха свободни от покварата на Волдемор...той не просто беше видял змията...той беше змията, сега вече го знаеше...
Тогава наистина ужасяваща мисъл го споходи, спомен изплува на повърхността на ума му, нещо, което накара вътрешностите му да се преобърнат и да се гърчат като змии.
След като той се върна, ще бъде последван от поддържници...
Нещо, което той може да придобие само крадешком...нещо като оръжие.Нещо, което не е имал предишния път...
Аз съм оръжието, мислеше Хари, и това беше разяждаща отровна мисъл, която течеше във вените му, смразяваше го, караше го да се облива в капки студена пот, както когато метрото навлезе в тъмния тунел. Аз съм този, когото Волдемор се опитва да използва, ето защо навсякъде, където отида, около мен има охрана, не е за да предпазят мен, а за другите хора, само, когато съм в Хогуортс, около мен няма човек през цялото време...Аз нападнах господин Уизли миналата нощ...аз бях. Волдемор ме е накарал да го направя и той може да бъде вътре в мен, дори сега чува мислите ми...
-Добре ли си, Хари, миличък?-прошепна госпожа Уизли, като мина покрай Джини, за да отиде при него,докато влакът отново мина през тъмен тунел.-Не изглеждаш много добре. Да не си болен?
Всички го гледаха. Той поклати глава насила и се загледа в обявата за жилищно застраховане.
-Хари, скъпи, сигурен ли си, че си добре?-каза със загрижен глас госпожа Уизли, когато вървяха по неокосената ливада на Грималд Плейс. –Изглеждаш ужасно блед...сигурен ли си, че си спал тази сутрин? Веднага отивай в леглото си и поспи няколко часа преди вечеря.
Той кимна, това беше чудесно извинение да не говори с никого , което всъщност и искаше, затова щом тя отвори предната врата-той се забърза покрай чадъра от тролски крак, изкачи стълбите и влезе в спалнята.
Тук започна да крачи нагоре-надолу между двете легла и празната рамка на портрета на Файнеас Нигелу, мозъкът му гъмжеше от въпросителни и какви ли не страховити идеи.
Как беше станал змия? Може би е зоомаг...не, не, не можеше да бъде, щеше да знае...може би Волдемор е зоомаг...да, това би могло да е вярно...той щеше да се превърне, разбира се, в змия... и когато ме е овладява, ние двамата се трансформираме...това все още не обяснява как съм се върнал обратно в леглото си за пет минути...но след като Волдемор е най-могъщият магьосник с изключение на Дъмбълдор, вероятно не му е проблем да прехвърля по този начин хора.
И тогава, с ужасяваща паника той си помисли: Но това е смахнато-ако Волдемор ме овладява, аз му давам сега ясна представа за Главния щаб на Орденът на Феникса! Той ще знае кой е в Ордена и къде е Сириус...и всичко онова, което Сириус ми каза първият път...
Трябваше да направи само едно: незабавно да напусне Грималд Плейс. Щеше да прекара Коледа сам в Хогуортс, без другите, което да ги запази поне през ваканцията...но не, това не можеше да стане, и в Хогуортс имаше доста хора, които би могъл да нападне и нарани. Какво, ако следващият път това са Невил, Шеймъс или Дийн? Той спря да крачи и се вгледа в празната рамка на Файнеас Нигелус. Стомахът му се свиваше. Нямаше алтернатива: трябваше да се върне на Привит Драйв, далеч от магьосническата общност.
Той се опита да не мисли как ще реагират Дърсли, ако го намерят пред вратата си шест месеца по-рано, отколкото са го очаквали, закрачи около багажа си, блъсна капака и го заключи, после автоматично потърси с поглед Хедуиг преди да си спомни, че тя все още е в Хогуортс-добре, клетката й е едно нещо по-малко за носене-той хвана единия край на багажа си и беше изминал наполовината път към вратата, когато подигравателен глас каза:
-Бягаме, така ли ?
Той се огледа. Файнеас Нигелус се беше появил на платното на портрета си и наблюдаваше Хари със забавляващо се изражение.
-Не, не бягам-каза Хари, като влачеше куфара си с още няколко инча из стаята.
-Мислех си, -каза Файнеас Нигелус, като поглаждаше острата си брадичка,- че да принадлежиш към дома Грифиндор това предполага смелост? Струва ми се, че май ще се чувстваш по-добре вън от къщата ми. Ние, слидеринци, сме смели, но не сме глупави. Ако имаме избор, винаги избираме да си спасим кожата.
-Не спасявам собствената си кожа-отговори кратко Хари, влачейки багажа си по проядения от молци, окъсан стар килим.
-О, виждам-каза Файнеас Нигелус, все още гладейки брадата си,-това не е малодушно бягство-ти си бил благороден.
Хари не му обърна внимание. Ръката му беше на дръжката на вратата, когато Файнеас Нигелус каза лениво:
-Имам съобщение за теб от Албус Дъмбълдор.
Хари рязко се обърна.
-Какво е?
-Остани, където си.
-Не съм се местил!-каза Хари, все още с ръка върху дръжката.-Е, какво е съобщението?
-Току-що ти го предадох, глупако-каза Файнеас Нигелус равно.-Дъмбълдор казва: “Остани, където си.”
-Защо?-попита нетърпеливо Хари, като хвана края на куфара си.-Защо той иска да остана? Какво още каза?
-Нищо друго-каза Файнеас Нигелус, като повдигна тънките си черни вежди в знак на това, че намира Хари безочлив.
Гневът на Хари започна да излиза на повърхността като змия, която се показва от тревата.Беше изтощен, беше преминал границата, беше преживял терор ,облекчение, отново терор през последните дванайсет часа и все още Дъмбълдор не искаше да му говори!
-Значи е това, така ли?-попита той високо.-“Остани, където си”? Това е всичко, което някой ми казва откакто бях нападнат от онези диментори! Просто стой там, докато възрастните се погрижат, Хари! Няма да се отегчаваме да ти обясняваме нищо, за да не затормозяваме малкото ти мозъче!
-Знаеш ли, -каза Файнеас Нигелус дори по-високо от Хари,- това е причината, заради която с нежелание станах учител. Младите хора са толкова убедени, че винаги и за всичко са прави! Не ти ли е хрумвало , горкичкият ми фукльо, че това е прекрасно обяснение защо директорът на Хогуортс не споделя всеки детайл от плановете си с теб? Не си ли се замислял, че е достатъчно да следваш заповедите на Дъмбълдор и това досега никога не ти е навличало беда? Не. Не, като всички млади хора, си мислиш, че с всичко можеш да се справиш сам, само ти мислиш и чувстваш, само ти се намираш в опасност, ти и само ти си единственият, който си достатъчно умен да предвидиш плановете на Черния Лорд...
-Значи той планира да направи нещо с мен, така ли?-попита Хари.
-Казах ли това?-попита Файнеас Нигелус, лениво изучавайки копринените си ръкавици. –Сега, ако ме извиниш, имам да върша по-важни неща от това да слушам юношески терзания...приятен ден.
И той отиде на края на рамката и се изгуби от поглед.
-Чудесно, върви си тогава!-извика Хари към празната рамка.-И кажи на Дъмбълдор, че му благодаря за нищото!
Празното платно остана мълчаливо. Хари довлачи багажа си обратно на леглото, захлупи се с лице в чаршафите и затвори очи, тялото му тежеше и го болеше.
Чувстваше се, сякаш беше изминал мили и мили...преди по-малко от 24 часа му изглеждаше невъзможно Чо Чанг да се приближи до него под mistletoe...беше толкова уморен...страхуваше се да заспи...не знаеше колко още може да се бори срещу съня...Дъмбълдор му беше казал да остане...това значеше, че може да си позволи да заспи...но се страхуваше...ами ако отново нещо се случи?
Той потъваше в сенките...
В главата му беше нещо като филм, който чакаше началото си. Вървеше по безлюден коридор близо до лакирана черна врата, мина покрай червени каменни стени, факли и отворена врата, водеща до стълбище вляво.
Той стигна до черната врата, но не можеше да я отвори...втренчи се в нея отчаяно...вътре имаше нещо, което той желаеше с цялото си същество...наградата, изпълваща мечтите му...само белегът да спре да го боли...и той ще може да мисли ясно...
-Хари- дочу някъде от далечината гласа на Рон,- мама казва, че вечерята е готова, но ако предпочиташ да останеш в леглото, ще ти запази нещо.
Хари отвори очи, но Рон вече беше излязъл от стаята.
Той не иска да остане насаме с мен, мислеше Хари. Не и след като чу какво каза Муди.
Той предположи, че никой от тях повече не искаше да е около него, след като знаеха какво има вътре в него.
Нямаше да слезе за вечеря, не искаше да им натрапва компанията си. Той се обърна на другата страна и заспа отново. Събуди се много по-късно, в ранните часове на сутринта , вътрешностите му куркаха от глад и Рон хъркаше на другото легло. Обходи с поглед стаята и видя тъмните контури на Файнеас Нигелус отново върху портрета му и Хари си помисли, че вероятно Файнеас Нигелус е изпратен от Дъмбълдор да наблюдава Хари да не нападне още някого.
Чувството, че е осквернен се засили. Половината от него искаше да не беше се подчинявал на Дъмбълдор...ако отсега нататък това щеше да е животът му на Грималд Плейс, щеше да се чувства по-добре на Привит Драйв.
*
Всички други прекараха сутринта в поставяне на коледната украса.Хари не помнеше да е виждал Сириус в по-добро настроение; той през цялото време пееше, видимо доволен, че ще си има компания за Коледа. Хари можеше да чуе как гласът му отекваше през етажа на хладната галерия , където той седеше сам, гледаше небето през прозореца и падащия сняг, като през цялото време изпитваше свирепо задоволство от това, че по този начин дава възможност на другите да разговарят за него. Когато чу госпожа Уизли да го вика за обяд, не й обърна внимание.
Около шест часа вечерта звънецът на входната врата иззвъня и госпожа Блек започна отново да пищи. Вероятно беше дошъл Мъндънгус или някой друг член на Ордена, Хари просто се намести по-удобно срещу стената на стаята на Бъкбийк , където се криеше, опитвайки се да пренебрегне ,че е гладен като хипогриф за умрели плъхове. Изпита лек шок, когато някой отвори силно вратата няколко минути по-късно.
-Знам, че си тук-каза гласът на Хърмаяни.-Би ли се показал, моля те? Искам да говоря с теб.
-Какво правиш ти тук?-попита я Хари, като отвори вратата.-Мислех, че си на ски с родителите си.
-Да ти кажа честно, ските не са любимото ми занимание-каза Хърмаяни.-Затова дойдох тук за Коледа.- В косата й имаше сняг, а лицето й беше зачервено от студ. –Но не казвай на Рон. Казах му, че да се кара ски е чудесно, тъй като той се смееше много.Мама и татко бяха разочаровани , но им казах, че всеки който се готви за изпитите си сериозно, е останал в Хогуортс да учи. Те разбраха, тъй като искат да се представя добре. Така или иначе-каза тя бързо,-хайде да отидем в спалнята ти. Майката на Рон е запалила там огън и е донесла сандвичи.
Хари я последва на втория етаж. Когато влезе в спалнята, беше много изненадан да види Рон и Джини да го очакват, седнали на леглото на Рон.
-Пристигнах със среднощния автобус-каза Хърмаяни, като си сваляше дрехата преди Хари да има време да заговори.-Първо Дъмбълдор ми каза какво се е случило тази сутрин, но исках срокът да завърши официално преди да тръгна. Умбридж е направо бясна, че сте се измъкнали под носа й, дори и когато Дъмбълдор й каза ,че господин Уизли е в Свети Мънго и ви е дал разрешение да го посетите.
Тя седна до Джини и двете момичета и Рон погледнаха Хари.
-Как си?-попита го Хърмаяни.
-Добре-отговори кратко Хари.
-О, Хари, не лъжи-каза тя нетърпеливо.-Рон и Джини казаха, че се криеш от всички от момента, в който сте се върнали от Свети Мънго.
-Така ли казаха?-попита Хари, като гледаше Рон и Джини. Рон гледаше към обувките си, но Джини изглеждаше невъзмутима.
-Да, правиш го!-каза тя.-И не гледаш към никого от нас!
-Вие сте тези, които не искате да ме гледате-каза ядосано Хари.
-Как да го правят, когато се криеш ?-попита Хърмаяни, крайчетата на устните й потрепнаха.
-Много остроумно-изръмжа Хари и се обърна.
-О, престани да си мислиш, че ние не разбираме-каза остро Хърмаяни.-Виж какво ,останалите ми казаха какво сте подслушали миналата нощ с Разширените Уши.
-Е?-озъби се Хари, ръцете му се свиха в джобовете и се загледа в падащия отвън сняг.-Всички си поговорихте за мен, нали? Така си и знаех.
-Искахме да говорим с теб, Хари –каза Джини, -но след като се криеш, откакто сме се върнали...
-Не исках никой от вас да разговаря с мен-каза Хари с нарастващо раздразнение.
-Което е доста глупаво от твоя страна-сопна се Джини.- Аз също бях овладяна от Ти-Знаеш-Кой и мога да ти кажа какво е чувството.
Думите й го жегнаха и той се обърна.
-Бях забравил-каза той.
-Блазе ти-отвърна хладно Джини.
-Съжалявам...-каза Хари и наистина го мислеше.-Е...е, какво мислиш? Аз съм овладян, после?
-Добре, можеш ли да си спомниш всичко, което си правил?-попита Джини.-Има ли големи празни периоди, когато не знаеш какво се е случило?
Хари се замисли.
-Не-каза той.
-Тогава Ти-Знаеш-Кой не те е овладявал-каза Джини просто.-Когато го направи с мен, не можех да си спомня какво съм правила ,губеха ми се цели часове. Откривах, че съм някъде и не знаех какво правя там.
Хари трудно можеше да й повярва, все още сърцето му надделяваше над разума.
-Сънят, който имах за баща ви и за змията, мисля...
-Хари, ти и преди си имал тези сънища-каза Хърмаяни.-Имаше видения за това, което прави Волдемор миналата година.
-Това беше различно-поклати глава Хари.-Бях вътре в тази змия...беше сякаш аз съм змията...а ако по някакъв начин Волдемор ме е изпратил в Лондон?
-Някой ден-Хърмаяни звучеше вбесено, -ще прочетеш най-после Историята на Хогуортс и може би това ще ти напомни, че не можеш да се магипортираш в Хогуортс. Дори Волдемор не може да те накара да напуснеш спалнята си, Хари.
-Не си напускал леглото си, човече-каза Рон.-Видях те как се мяташ в съня си минута преди да те разбудим.
Хари започна да размишлява, крачейки из стаята. Това, което всички те казваха беше не само успокояващо, пораждаше чувство...без да мисли, той си взе сандвич от чинията на леглото и гладно го погълна.
В края на краищата не аз съм оръжието, мислеше си.Сърцето му се изпълни с щастие и облегчение.
Сириус мина покрай тяхната врата и влезе в стаята на Бъкбийк, като пееше с пълно гърло:” Бог да ви благослови, Весели Хипогрифи”.
*
Как можеше да си е мечтал да прекара Коледа на Привит Драйв? Въодушевлението на Сириус от пълната къща и специално от завръщането на Хари беше заразително. Нямаше нищо общо с лятото, когато всеки беше зает със задълженията си. Сега всеки се забавляваше, докато украсяваше къщата ,която с тяхна помощ беше грейнала празнично и беше станала неузнаваема. От позаагубилите блясъка си полилеи сега вместо паяжини се спускаха гирлянди с дълги златни и сребърни ленти, около изтърканите килими беше разпръснат магически сняг; голяма коледна елха, донесена от Мъндънгус и украсена с живи огньове , закриваше родословното дърво на Сириус от погледите им, и дори черепите от главите на домашните духчета бяха украсени с шапки и бради като Дядо Коледа.
Хари се събуди в коледната сутрин ,за да намери леглото си пълно с подаръци, а Рон беше отворил наполовина своята по-голяма купчина.
-Добър урожай тази година-уведоми той Хари сред купчина хартии.-Благодаря ти за компаса за летене, страхотен е, но този на Хърмаяни...план за приготвяне на домашните...
Хари подреди своите подаръци и видя един с почерка на Хърмаяни. Тя му беше подарила книга подобна на дневник, която всеки път при отваряне на страница казваше високо неща като:” Направи го днес или ще плащаш по-късно”.
Сириус и Лупин му бяха дали комплект от великолепни книги озаглавени “ Практическа защитна магия” и “Приложение срещу Черните изкуства” , на които имаше цветни илюстрации на движещи се проклятия и нагледни обяснения. Хари нетърпеливо удари върху първия свитък, вътре имаше всичко необходимо за уроците му в АД. Хагрид беше изпратил кожен портфейл, който имаше зъби вместо цип, което предупреди Хари да не поставя вътре пари, ако не иска да рискува пръстите си; подаръкът на Тонкс беше миниатюрен работещ модел на Светкавицата, който полетя из стаята и Хари го проследи, като мислеше за неговия двойник в пълен размер. Рон му беше взел огромна кутия със всякаквовкусови бобчета, господин и госпожа Уизли-обичайния ръчно плетен пуловер, а от Доби получи най-убийствения си портрет, който Хари някога беше виждал. Той тъкмо се канеше да слезе долу, когато с високо Тряс , Фред и Джордж се магипортираха до леглото му.
-Весела Коледа!- каза Джордж.-Не слизайте долу все още.
-Защо не?-попита Рон.
-Мама пак плаче-каза тежко Фред.-Пърси върна обратно пуловера си.
-Без никаква бележка-добави Джордж.-Дори не е попитал как е татко или да го посети.
-Опитахме се да я успокоим-каза Фред, като се движеше около леглото, за да разгледа портрета на Хари.-Казахме й, че Пърси не е нищо повече от купчина говежди тор.
-Не помогна-каза Джордж, като си взимаше шоколадова жаба.-Сега Лупин е при нея. Надявам се да я успокои преди да слезем за закуска.
-Какво би трябвало да е това?-попита Фред, докато гледаше картината на Доби.-Изглежда като гибон с две черни очи.
-Това е Хари!-отговори Джордж, като посочи гърба на картината.-Пише го отзад.
-Доста си прилича-ухили се Фред. Хари запрати по него дневника си за домашни работи, който удари стената отсреща и падна на пода, след което каза щастливо:” : 'If you've dotted the "i"s and crossed the "t"s , тогава можеш да правиш каквото си искаш, моля!
Те станаха и се облякоха. Можеха да чуят как останалите обитатели на къщата си пожелават взаимно “Весела Коледа”. Когато слизаха по стълбите, срещнаха Хърмаяни.
-Благодаря ти за книгата, Хари!-каза щастливо тя.-От години търсех Новата теория за нумерологията. И този парфюм е наистина необикновен, Рон.
-Няма проблем-каза Рон.-За кого е това ?-добави той, като кимна към опакования подарък, който тя носеше.
-Крийчър-каза весело Хърмаяни.
-Дано не са дрехи!-предупреди я Рон.-Знаеш какво каза Сириус: Крийчър знае твърде много, за да бъде освободен.
-Не е дреха-отговори Хърмаяни.- Бих му дала нещо повече от парцали, които да носи. Не, това е четка за почистване на прах, ще може да освежи спалнята си.
-Каква спалня?-попита Хари, като понижи гласа си до шепот, тъй като минаваха покрай портрета на майката на Сириус.
-Е, Сириус каза,че не е толкова спалня, по-скоро нещо като...-каза Хърмаяни.-Основно той спи под долапа в кухнята.
Когато пристигнаха в кухнята, завариха там само госпожа Уизли. Тя стоеше пред печката и звучеше, сякаш е хванала настинка, когато им пожела “Весела Коледа” и всички се спогледаха.
-Значи това е спалнята на Крийчър?-каза Рон, като посочи към мръсната врата в ъгъла,водеща към килерчето за провизии. Хари никога не я беше виждал отворена.
-Да-отговори Хърмаяни, сега звучеше малко нервно.-Ъъъ...по-добре е да почукаме.
Рон почука на вратата, но не последва отговор.
-Сигурно се промъква някъде по стълбите-каза той и без повече предисловия, отвори вратата.-Уфф!
Хари надникна вътре. По-голямата част от килера беше заета от много голям и старомоден казан, но Крийчър си беше направил нещо като гнездо. Купчина парцали и вонящи стари одеяла бяха сложени на пода, явно Крийчър спеше върху тях. Килерът беше потънал в прах и мръсотия. В близкия ъгъл Хари видя предмети и монети,които Крийчър беше отмъкнал от чистенето през лятото на къщата. Сред тях бяха и семейните снимки в потъмнели стари рамки, които Сириус беше изхвърлил. Стъклата им трябваше да бъдат избърсани, но все още от тях черно-белите хора намигаха и се мърдаха , включително-той усети спазъм в стомаха си-тъмнокосата жена, която бе видял в мислоема на Дъмбълдор, Белатрикс Лестрейндж. Изглежда това беше любимата снимка на Крийчър, защото той я беше отделил от другите и беше почистил грижливо стъклото със Spellotape.
-Мисля, че просто ще оставя подаръка му тук-каза Хърмаяни, като остави пакета върху купчината парцали и одеяла и затвори внимателно вратата-Когато се върне ,ще си го намери.
-Като се замисля за това,-каза Сириус, като взе от килера със запасите една голяма пуйка,-някой от вас да е виждал Крийчър?
-Не съм го виждал от нощта на пристигането ни-каза Хари.-Ти му каза да напусне кухнята.
-Да...-каза Сириус, като се намръщи.-Знаеш ли, и аз май не съм го виждал оттогава...трябва да се крие някъде на стълбището.
-Не може да си е тръгнал, нали?-попита Хари.-Искам да кажа, че когато му каза “вън”, не си е помислил, че го гониш от къщата?
-Не, не, домашните духчета не могат да напуснат, докато не им дадеш дреха. Те са обвързани с къщата на техните господари-каза Сириус.
-Те могат да напуснат, ако искат-възрази му Хари.-Доби го направи преди две години, когато напусна къщата на Малфой, за да ме предупреди. След това се самонаказа, но го направи.
Сириус се обърка за момент, след което каза:
-Ще го потърся по-късно.Предполагам, че се е сврял някъде под стълбите и си изплаква очите около вехториите на майка ми или нещо такова. Разбира се, можеше да е умрял в долапа под дрипите, но не възлагам големи надежди на това.
Фред, Джордж и Рон се разсмяха, Хърмаяни го изгледа укорително.
След като изядоха коледния си обяд, те отидоха да посетят в болницата господин Уизли, придружавани от Лудоокия и Лупин. Мъндънгус се появи тъкмо за пудинга, беше “заел” кола от някакъв оказион, тъй като по празниците метрото не вървеше. Колата, за която Хари се съмняваше, че е взета със съгласието на собственика, беше разширена със заклинание както стария Форд Англия на семейство Уизли. Отвън изглеждаща напълно нормално, вътре тя можеше да поберете удобно десет човека заедно с Мъндънгус на мястото на шофьора. Госпожа Уизли се притесни преди да влезе вътре-Хари знаеше нейното неодобрение към Мъндънгус, което се смесваше с неохотата й да пътува без магия-но най-после, студът навън и триумфалните смехове на нейните деца я убедиха и тя седна в добро настроение между Фред и Бил.
Пътуването до Свети Мънго мина доста бързо, тъй като трафикът по улиците беше много слаб. Малко на брой вещици и магьосници се шляеха по опустялата улица, за да посетят болницата. Хари и останалите слязоха от колата и Мъндънгус паркира на ъгъла, за да ги чака. Те преминаха през прозореца, където стоеше грозният манекен с найлоновата престилка един по един.
Рецепцията и приемната имаха празничен вид: кристалните топки, които осветяваха Свети Мънго бяха уголемени и оцветени в червено и златно, имаше разнообразни светещи дрънкулки, около всяка врата лампички, които светеха, докато коледни елхи бяха украсени и сложени на всеки ъгъл, всяка от тях имаше на върха голяма златна звезда. Беше много по-малко населено, отколкото миналия път, когато Хари премина половината стая, той видя, че e наблюдаван от вещица с satsuma jammed up в лявата си ноздра.
-Семейно посещение, а?-усмихна им се русата вещица зад бюрото.-Вие сте третите, които идват днес...Унищожаване на проклятия, четвърти етаж.
Те намериха господин Уизли седнал на леглото си с останките от своята пуйка за обед и с овчедушно ухилено изражение на лицето си.
-Всичко наред ли е, Артър?-попита госпожа Уизли, когато всички го поздравиха и му дадоха подаръците си.
-Да, да-отвърна малко пресилено сърдечно господин Уизли.-Вие...ъъъ...видяхте ли се с лечителя Сметуик?
-Не-каза подозрително госпожа Уизли.-Защо?
-Нищо, нищо-каза бързо господин Уизли и започна да разопакова подаръците си.-Е, всички ли имахте хубав ден? Какво получихте за Коледа? О, Хари, това е направо чудесно! -Той току-що беше отворил подаръка на Хари: медни жици и отверка.
Госпожа Уизли очевидно не изглеждаше доволна от отговора на господин Уизли. След като съпругът й се извърна, за да стисне ръката на Хари, тя посочи към превръзките под нощната му дреха.
-Артър, -каза тя с плющящ глас,-сменили са превръзките ти. Защо са сменили превръзките ти един ден по-рано, Артър? Не трябваше да го правят преди утре.
-Какво?-каза доста стреснато господин Уизли и притисна чаршафите към гърдите си.-Не, не...няма нищо...аз...
Сякаш се смали под проницателния поглед на госпожа Уизли.
-Добре...сега не се разстройвай, Моли, но Аугустус Пай имаше идея...той е помощник лечител, както знаеш, енергичен млад човек и живо се интересува от...ъм...допълнителната медицина...имам предвид някои от тези стари мъгълски методи...казват им шевове, Моли, и те се прилагат с голям успях върху...мъгълски рани.
Госпожа Уизли издаде странен звук между крясък и озъбване. Лупин се отстрани от леглото и отиде при върколака, който нямаше посетители и изглеждаше подтиснат при вида на тълпата около господин Уизли; Бил промърмори нещо за взимане на чаша чай и Фред и Джордж излязоха с него, подхилквайки се.
-Да не искаш да ми кажеш-каза госпожа Уизли , като повишаваше тон с всяка изречена дума, -че ти си се забъркал с тези мъгълски нелепости?
-Не съм се забърквал, скъпа Моли- каза умолително господин Уизли,-това беше просто...просто нещо, което Пай и аз мислехме, че можем да опитаме...само, че за нещастие не проработи така добре, както се надявахме...
-В смисъл?
-Добре...не знам дали знаеш...какво представляват шевовете...
-Звучи сякаш си се опитал да зашиеш отново кожата си-каза госпожа Уизли с нещо като безрадостен смях,-но дори и ти, Артър, не може да си толкова глупав...
-И аз отивам за чай-каза Хари, като скочи на крака.
Хърмаяни, Рон и Джини го придружиха. След като вратата зад тях се затвориха, чуха госпожа Уизли да крещи: “КАКВО ИСКАШ ДА КАЖЕШ С ТОВА, ЧЕ Е БИЛО ОСНОВНАТА ИДЕЯ?
-Типичен татко-поклати глава Джини, докато вървяха по коридора.-Шевове...
-Добре, знаете ли, те всъщност вършат добра работа при немагическите наранявания- каза Хърмаяни,- предполагам, нещо в змийската отрова ги разтваря или подобно. Чудя се къде е чайната?
-Пети етаж-каза Хари, като си спомни табелата над бюрото на вещицата портиерка.
Те вървяха по коридора, през няколко двойни врати и намериха разнебитено стълбище, от двете страни на което имаше портрети на брутално-изглеждащи лечители. Докато го изкачваха, различните лечители крещяха след тях диагнози на странни заболявания и препоръчваха ужасяващи лечения. Рон беше сериозно обиден, когато средновековен магьосник му извика, че има безнадежден spattergroit.
-Какво би трябвало да е това?-попита той ядосано, когато лечителят го преследваше през няколко портрета , избутвайки обитателите им от пътя си.
-Това е най-ужасното страдание за кожата, млади господарю, което ще ви остави още по-сипаничав и отвратителен дори, отколкото сте сега...
-Виж ти кой ме нарича отвратителен!-каза Рон, като ушите му почервеняха.
-...единственото избавление е да вземете черен дроб от жаба, да го пристегнете около гърлото си, докато стоите гол на пълнолуние в буре пълно със змийски очи...
-Нямам никакъв spattergroit!
-Но недостатъкът е изписан по лика ти, млади господарю...
-Това са лунички!-каза бясно Рон-Сега се върни на собствената си картина и ме остави на мира!
Той се обърна към другите, които имаха каменни лица.
-Кой етаж е това?
-Мисля, че е петият-каза Хърмаяни.
-Не, четвъртият е-каза Хари.-Още един.
Но когато стъпи на земята ,той се намери внезапно спрял пред малко прозорче, пред двойните врати , които бяха началото на коридора с надпис “Унищожаване на проклятия”. Видяха човек с притиснат срещу стъклото нос. Имаше руса къдрава коса , яркосини очи и широка усмивка, която разкриваше ослепително бели зъби.
-Дявол да го вземе!-каза Рон, като погледна човека.
-О, Боже мой!-възкликна останала без дъх Хърмаяни.-Професор Локхарт!
Бившият им преподавател по защита срещу Черните изкуства отвори вратите и мина покрай тях, носеше дълга лилава роба.
-Ах, здравейте!-каза той.-Сигурно искате автограф от мен, нали?
-Не се е променил, нали?-промърмори Хари на Джини, която се ухили.
-Ъъ...как сте, Професоре?-попита Рон с леко гузна нотка в гласа си. Счупената пръчка на Рон беше тази, която беше увредила паметта на професор Локхарт толкова лошо, че беше закаран в Свети Мънго, споменът, че Локхарт се беше опитал да унищожи паметта на Хари и Рон, накара симпатията на Хари да избледнее.
-Много съм добре, благодаря ви!-каза Локхарт, като извади от джоба си смачкано перо.-Колко автографа бихте желали? Както знаете, обичам да раздавам автографи.
-Ъъъъ...не бихме искали за момента, благодаря-каза Рон, като повдигна вежди към Хари, който попита:
-Професоре, защо се скитате по коридорите? Не трябва ли да бъдете в отделението?
Усмивката бавно замръзна по лицето на Локхардт. За няколко минути той се втренчи в Хари, след което попита:
-Срещали ли сме се?
-Ъъъ...да, срещали сме се...-каза Хари.-Вие ни преподавахте в Хогуортс, помните ли?
-Преподавал съм?-повтори объркано Локхарт.-Аз? Така ли?
И тогава усмивката отново се върна на лицето му толкова бързо, че беше обезпокояващо.
-Предполагам , съм ви казал всичко, което знам, да? Добре, какво ще кажете за автографите? Мога да ви дам около дузина, за да ги раздадете на малките си приятели и никой няма да остане разочарован...
Но тогава от една врата в близкия коридор се показа глава и един глас каза:
-Гилдрой, ти немирно момче, къде се скиташ?
Майчински-изглеждаща Лечителка,носеща на косата си сърмен венец забърза по коридора, като се усмихна на Хари и на другите.
-О, Гилдрой, ти имаш посетители! Колко хубаво е , а още повече е и Коледа! Знаете ли, той никога няма посетители, бедното агънце, и не знам защо, той е такова сладурче, нали?
-Раздаваме автографи!-каза Гилдрой на лечителката с още една ослепителна усмивка.-Те искат много, не приемат не за отговор! Само се надявам, че имам достатъчно снимки!
-Чуйте го-каза лечителката, като му се усмихна сякаш е двегодишен. –Беше доста известен преди няколко години. Всички ние много се надяваме, че желанието му да раздава автографи е белег, че паметта му започва да се възвръща. Ще минете ли оттук? Той е в затворено отделение, трябва да се е измъкнал, докато раздавах коледните подаръци, вратата обикновено е заключена...не, че той е опасен! Но-тя понижи гласа си до шепот,-но за него е малко опасно, както виждате, не знае кой е, лута се и не може да си спомни как да се върне...мило е от ваша страна, че дойдохте да го видите.
-Ъъъ-каза Рон, като гледаше неловко към пода,-всъщност, ние просто...ъъъ...
Но лечителката се усмихваше очаквателно към тях и мърморенето на Рон, което би трябвало да значи “отивахме да пием по чаша чай” заглъхна. Те се спогледаха безпомощно,след което последваха Локхарт и неговата лечителка по коридора.
-Хайде да не оставаме дълго-каза спокойно Рон.
Лечителката извади пръчката си на вратата на отделението Янус Тики и промърмори:”Алохомора” . Вратата се отвори и тя поведе групата, като държеше за глезена Локхарт докато не го настани в креслото отстрани на леглото му.
-Това е отделението ни за дълго престояващи-информира тя Хари и останалите с тих глас:-За унищожаване на постоянни проклятия. Разбира се, с интензивни изцеляващи отвари ,магии и малко късмет можем да доведем до известно подобрение. Гилдрой изглежда си е възвърнал част от себе си и ние виждаме истинско подобрение в господин Боуди, той си възвръща силите с много бърза скорост, но все още не може да проговори. Добре, трябва да свърша с раздаването на подаръците. Оставям ви да си побъбрите.
Хари се огледа наоколо. Отделението безпогрешно изглеждаше като постоянен дом на обитателите си. Около леглата им имаше много повече лични вещи ,отколкото в отделението на господин Уизли. Стената зад господин Локхарт например беше облепена с негови снимки, които широко се усмихваха .Беше подписал повечето от тях с детински, разкривен почерк. От момента, в който лечителката го настани в креслото, Гилдрой извади нова купчина снимки ,хвана перото и започна да ги разписва.
-Можете да ги сложите в пликове-каза той на Джини, поставяйки една по една снимките в ръката й.-Знаете ли, не съм забравил, но аз все още получавам голяма поща от фенове...Гладис Гъджън пише всяка седмица...бих искал просто да зная защо... –той спря, изглеждаше за момент объркан, след това отново грейна и се върна с подновен ентусиазъм към подписването.-Може би е заради приятната ми външност...
Тъжен магьосник със жълтеникава кожа лежеше на отсрещното легло, гледаше към тавана , мърмореше си нещо и изглеждаше неадекватен към всичко наоколо. През две легла имаше жена, чиято глава бе покрита с козина. Хари си спомни, че нещо подобно се беше случило на Хърмаяни през втората им година , за щастие заклинанието не беше постоянно и беше разрушено. Накрая на отделението завеси на цветя около две легла отделяха обитателите им и им даваха, както и на посетителите им известна дискретност.
-Заповядай, Агнес-каза весело лечителката на покритата с козина жена, като й донесе малка купчина подаръци.-Виждаш ли, не съм забравила? Синът ти изпрати сова, за да каже, че тази вечер ще те посети, не е ли чудесно?
Агнес изръмжа високо няколко пъти.
-Виж, Бродерик, изпратили са ти саксия с растение и красив календар с различен хипогриф за всеки месец, нали са хубави? –каза лечителката, като отиде до мърморещия мъж , като постави до леглото му доста грозно растение и закачи календара на стената с магическата си пръчка.-И...о, госпожо Лонгботъм, вие сте станала?
Хари извърна глава. Завесите пред двете легла бяха дръпнати и между леглата вървяха двама посетители: застрашително изглеждаща стара вещица в дълга зелена рокля, проядено от молците палто украсено с нещо като лешояд и зад нея, видимо депресиран-Невил.
С внезапно прозрение Хари разбра кои са хората зад завесите. Той бързо се обърна за да направи знак на другите, че Невил трябва да си тръгне без да бъде забелязан и разпитван, но Рон също се беше обърнал при името “Лонгботъм”, и преди Хари да може да го спре, му извика:”Невил!”
Невил подскочи, сякаш ударен от куршум.
-Ние сме, Невил!-каза весело Рон,като се изправи. –Видя ли...? Локхарт е тук. На кого си на посещение?
-Това са твои приятели, нали Невил, миличък?-попита благо бабата на Невил, като се наведе към тях.
Невил изглеждаше така, сякаш би предпочел да е навсякъде другаде по света, само не и тук. Силна червенина изби по лицето му и той не гледаше към никой от тях.
-А,да-каза бабата, като се вгледа отблизо в Хари и му протегна съсухрената си ръка.-Да, да, знам кой си, разбира се, Невил ми е разказвал за теб доста ...
-Ъъъъ...благодаря-каза Хари, като й стисна ръката.Невил не гледаше към тях , но червенината на лицето му стана още по-силна.
-И вие двамата сте със сигурност Уизли-продължи госпожа Лонгботъм, като протегна ръка към Рон и Джини.-Да ,познавам родителите ви, не много добре, но са добри хора, добри хора...а ти би трябвало да си Хърмаяни Грейнджър?
Хърмаяни остана доста впечатлена, че госпожа Лонгботъм знае името й, но й стисна ръка.
-Да, Невил ми е разказвал за всички вас. Помогнали сте му в някои трудни ситуации. Той е добро момче-каза тя, като носът й посочи към Невил,-но се боя, че няма таланта на баща си. –И тя направи жест с глава към двете легла в края на отделението.
-Какво?-попита слисан Рон./Хари искаше да го настъпи по крака,но нямаше как да остане незабелязан, особено когато вместо мантия-носиш джинси./ -Този в края на отделението е баща ти, Невил?
-Какво е това?-попита остро госпожа Лонгботъм.-Не си ли казал на приятелите си за родителите си, Невил?
Невил въздъхна тежко, погледна към тавана и поклати глава. Хари не можеше да си спомни да му е било по-жал за някого, но не можеше да измисли начин да помогне на Невил при тази ситуация.
-Няма нищо, от което да се срамуваш!-каза ядосано госпожа Лонгботъм.-Трябва да се гордееш, Невил, да се гордееш! Не са дали здравето и нормалния си разсъдък за да може синът им да се срамува от тях, както знаеш!
-Аз не се срамувам-промълви едва-едва Невил , все още избягваше погледите им. Рон застана сега на пръсти за да види обитателите на двете легла.
-Имаш странен начин да го покажеш!-каза госпожа Лонгботъм.-Синът ми и съпругата му-каза тя, като се обърна високомерно към Хари, Рон, Хърмаяни и Джини,- бяха доведени до лудост от поддръжници на Вие-Знаете-Кой.
Хърмаяни и Джини закриха устите си с ръце. Рон престана да си криви врата, за да хване изглед към леглата и изглеждаше укротен.
-Знаете ли, те бяха аврори и много уважавани в магьосническата общност –Госпожа Лонгботъм се обърна.-Високо ценени, и двамата. Аз...да, Алис, скъпа, какво има?
Майката на Невил се разхождаше в нощната си дреха из отделението. Тя повече нямаше руменото жизнерадостно лице, което Хари беше видял на снимките на Муди на оригиналния Орден на Феникса. Лицето й беше изпито и слабо, очите й изглеждаха прекалено големи и побелялата й коса беше разбъркана и сплъстена.Изглежда не искаше да говори, вероятно и не можеше, но правеше срамежливи движения около Невил , като държеше нещо в протегнатата си ръка.
-Пак ли?-попита леко уморено госпожа Лонгботъм .-Много добре, Алис, скъпа, много добре-Невил, вземи го, каквото и да е.
Но Невил вече беше протегнал ръка , в която майка му сложи празна обвивка от Най-добрите дъвки на Друбъл.
-Много добре, мила-каза бабата на Невил с престорено сърдечен глас, като прихвана майка му за раменете.
Но Невил каза спокойно:
-Благодаря, мамо.
Майка му се олюля и се върна на леглото си, като си мърмореше нещо. Невил погледна към другите с предизвикателно изражение, сякаш предизвиквайки ги да се смеят, но Хари не виждаше нищо забавно в живота му.
-По-добре е да тръгваме вече-каза госпожа Лонгботъм, като си слагаше зелените ръкавици.-Радвам се, че се запознах с всички ви. Невил, сложи обвивката в кошчето, би трябвало да ти е дала достатъчно, за да облепиш спалнята си.
Но когато те си тръгнаха, Хари беше сигурен, че е видял как Невил слага обвивката в джоба си.
Вратата зад тях се затвори.
-Никога не съм и предполагала-каза просълзена Хърмаяни.
-Нито пък аз-каза доста дрезгаво Рон.
-Аз също-прошепна Джини.
Всички погледнаха към Хари.
-Аз знаех-каза той мрачно.-Дъмбълдор ми каза, но обещах да не казвам на никого...затова и Белатрикс Лестрейндж е била изпратена в Азкабан, за използването на проклятието Круциатус върху родителите на Невил докато те не са изгубили ума си.
-Белатрикс Лестрейндж е направила това?-прошепна ужасено Хърмаяни.-Тази жена, чиято снимка Крийчър пази в килера си?
Настъпи продължително мълчание, прекъснато от ядосания глас на Локхарт:
-Погледнете, не съм си правил този труд напразно все пак!
Край на 23 глава
Яяя, някой в тоя клуб можел да работи с копипейс. 5 точки
за дома ти
Be!
|
[
