Конната база, където яздя / Общества / Любители на животните / Коне

Напълно съм съгласна с кончемило. Когато си начинаещ всичко зависи от треньора ти и от степента на подготвеност на учебния кон. Трябва начинаещият да се наблюдава постоянно и да му се казват грешките. Веднъж не е достатъчно, защото по време на ездата, когато нещо не ти е навик, ти забравяш да го правиш и трябва отново да те подсетят.

Аз имах подобен проблем, както кончемило. Обиколила съм всичките тези бази, които тя е споменала плюс още няколко около София, за които ще разкажа подробно малко по-късно. Впечатленията ми са горе долу еднакви като нейните.

След дълго търсене попаднах на треньор, който ми допада като човек, защото това е много важно според мен. Треньорът псотоянно ми поправя грешките и не ме щади по време на урока, като 2/3 от него прекарвам в различни упражнения - волтове около препятствия, осморки, диагонали и т.н. Нещо, което не съм правила никъде другаде. В момента уча галоп. Нито един от предишните треньори не се беше захванал сериозно да ме обучи на този алюр.

Конете също са много добре подготвени. От място тръгват галоп само с гласова команда от треньора. Нещо много важно за един начинаещ ездач, за който е по-трудно да схване галопа от тръс и също така няма достатъчно силни крака да го избута сам в галоп от място.

Става въпрос за Спортна София. Яздя при Милчо. Наистина е скъпичко... Най-добрият вариант е карта за 12 посещения. Така един урок от 30 мин. излиза 25 лв. Но поне знам за какво си плащам...

Мястото е много удобно, тъй като имам възможност да ходя на езда след работа и не разполагам с много време за придвижване до някоя по-далечна база. Идеално чисти съблекални и тоалетни. Базата е обградена от дървета, които през лятото държат хладно. Удобна е и за посетители - от двете страни на манежа има седалки, където те могат спокойно да се настанят и да гледат. И още нещо много важно - много е спокойно от гледна точка на брой ездачи. В манежа се е случвало да се максимум трима. За разлика от Хан Аспарух например, където в манежа са около 15 човека. Вярно, че манежът е по-голям, но все пак...

За себе си прецених, че няма идеално място. Все нещо няма да е наред. Най-важното е да яздиш и да не се отказваш независимо къде си. От голямо значение е треньорът да ти допада и да заслужи уважението ти, защото не всеки перфектен ездач/жокей/състезател е подходящ за педагогическа дейност.

Потресена съм от постоянното взаимно оплюване с цел дадения човек да се издигне като по-добър. Това е страшно грозно и прави много лошо впечатление. Опитът ми в тази насока е на Хиподрума в Банкя.

Очаквайте разкази и впечатления за другите няколко бази около София, които съм посетила. Това са - базата в с. Макоцево, базата преди гр. Сливница, базата на Васко Буч в Боровец, базата в с. Владо Тричков. Мога да споделя впечатления и за Хиподрума в Русе.

Само ще кажа, че голямо предимство имат ездачите, които не са от София, а се намират в други градове.