Сигурен съм, че и ти можеш да ми пращаш цитати.. убеден съм.. за нещата, за които не съм сигурен, предпочитам да цитирам. Като поработя по някоя тема няколко години стигам до определено мнение. Тогава то трудно може да ми бъде отнето. Защото знам откъде съм минал и как съм стигнал до него.. и мога да се аргументирам при нужда. Това пък води до там да ме смятат за тесногръд, фанатичен, с фиксирани представи и какви ли не още интерпретации на тема от страна на разни мои познати, че и занимаващи се с моя случай х.

Цитатът беше смислен. Дори не е изваден от контекста, в смисъл, че дадох всичко.. а не само един абзац. Мнението е на Херинг, а той се позовава на Ханеман.

Не мога да знам какво те вълнува в момента, не съм ясновидец, пускам постинг, който касае нещо, за което сме говорили преди седмица-две. Ми в крайна сметка прегледай писаното досега, да не съм си го изсмукал от пръстите това.

Темата, по-точно под-темата (тъй като с другото е очевидно, че приключихме) беше за това, на патогенезата на лекарствата ли трябва да се обръща внимание повече или на резултатите от клиничната им употреба. Моето мнение, без да съм чел нещо, разсъждавайки логически, беше, че ако нямаш ориентирите от доказването на лекарството не можеш да прециниш областите на клинична употреба. Намирам това за ясно и лесно съждение. Сега Херинг го затвърди..

Макар че постинга ми не е тук за да се покажа непременно прав или да споря. След като не ти помагам, очевидно, ми довиждане. Аз си намерих занимание за след работа: ходя карам колело по крайбрежната ивица. Кеф! Така поне си туширам тревожността по сумрак..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво правиш като караш колело, предполагам е по-приятно, отколкото в София. И разтоварващо...

Не знам защо си останал с впечатлението, че не ми е интересно това, което се обсъжда тук или че имам негативно отношение, да не говорим че го приемаш твърде лично.
Нито пък смятам цитатът ти за безмислен, просто темата избяга доста встрани...

Добре, порових назад и ето какво съм написала " ... че може би не е много правилно, дето в реперториумите и ММ се разчита основно на изпитванията." А това което имах предвид е, че клиничните изледвания дават доста по-пълна картина на лекарството, тъй като проявата на доказването е доста остро и без нюанси, а повечето от наблюдаваните в тези случаи симптоми изобщо не присъстват, или поне не в този си вид. Което пък прави разграничаването и подбора им доста труден... ако те не се вземат предвид.

А не че може да се мине без изпитване... Много ясно, че няма друг начин да се изучават и описват лекарствата... Но допълненията от клинични случаи са необходими за да се познава наистина добре едно лекарство!

Така че отново не намирам да има повод спор, цитатът не е лош и сигурно си е бил съвсем на място. Само не видях смисъла му в отправения лично към мен пост.

Редактирано от И. на 06.03.06 10:06.

"Не знам защо си останал с впечатлението, че не ми е интересно това, което се обсъжда тук или че имам негативно отношение, да не говорим че го приемаш твърде лично.
Нито пък смятам цитатът ти за безмислен, просто темата избяга доста встрани... "

Чак пък твърде лично.. приемам го лично, щото постинга ти е адресиран към мен.. ти как, безлично ли искаш да го приемам?
А пък, иначе и ти жена, и ти днес тей, утре инак.. обясни ми сега: 1. Цитати (смислени!) и аз мога да ти пращам!, последвано от 2. Нито пък смятам цитатът ти за безмислен.. ко да ти кажа, нищо не ви разбирам на вас жените, бе излез с ясна позиция и си я дръж, тц тц тц

Nevermind..

Ти виждаш ли някъде ММ в която това, което Херинг е писал да е спазено? Не, няма, нали? Жалко обаче..
Да ти кажа, според мен като се учат лекарствата трябва да се четат освен ММ и много задълбочено Реп.. също и самите доказвания.. много тежка и скучна задачка е това, убедих се вече.. обаче се научават разни неща.. нали ти казах, че сега съм на вълна единствено Реп и стари ММ, не ме търси при Шанакаран още, рано ми е.. А колкото до клиничния опит и неговото значение.. да, вярно казваш всичко.. сега само ми кажи как се преценява наистина достоверно, че клиничния опит е бил положителен и че нещо си може да се запише като характерно за дадено лек. само от клиничното наблюдение.. скептик съм малко в това отношение..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей, буквояд такъв, къде виждаш противоречие в тия мои "точици"...
Цитатът ти е смислен, това съм написала, обаче като пращаш цитати, поне си направи труда да напишеш мнието, което те трябва да подкрепят. Аз мога и да се досещам, ма мога и да не... Пък за мене е важно твоето мнение, като ще обсъждаме нещо. Другото мога да си направя труда сама да го изровя, или като не знам - да питам...

Мъж, жена... постоянен, непостоянен... айде сега пък и сескистки изказвания. От тебе не съм го очаквала.

По темата - май няма начин да не се събира информацията от много места, аз поне стигнах до този извод. Трудничко се преценява кое е характерно и кое - не от клинични случаи, освен ако не са достатъчно много и не се потвърждават нещата недвусмислено. Това обаче е гигантски труд, които изисква прочитане на много изследователи и изпитатели, и познаването на методите им в детайли... Но пък ти се съгласи, че само от доказванията не могат да се уловят всички симптоми (във всякаквите им прояви) и това да бъде пълната картина на лекарството. Колкото и много да са изпитванията... А и при тях, как според теб се преценява кое е характерно и кое не, за лекарството, само статистика ли е това..?

Интаресна статия по повод предписване на Х медикаменти единствено на невро-психична основа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Марш и ти горе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам 8 годишна практика в хомеопатията и ако някой е влошил пациента си, то колегата не се е консултирал с други хомеопати за корекция на медикаментите. Това, уви, е масова практика за нашето съсловие. Предпочитам винаги хомеопатичната терапия пред алопатичната, защото е по-ефикасна и БЕЗВРЕДНА. Колко "грешки" на класически лекувани пациенти са в гробищата?...Ако не искаме да лекуваме пациентите си, то наистина имаме прекрасна възможност да се "отървем" от тях. Всеки мой случай за мен е като първи и не изпадам в "мания за велик доктор". Оттам също идват неудачите на мнозина от нас... Дано с този коментар допринеса за общо по-хуманно и безвредно отношение към човека.

И какво точно искахте да кажете ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите