Първо: едно е да изгубиш езика си, когато живееш в чужда страна, друго е да го изгубиш в родината си, в която властта и икономическите привилегии са твои.

Второ: никой не отрича отдалечаването на българския от останалите славянски езици, но то не е под (пра)българско влияние, а вследствие на самостоятелна еволюция или влияние от съседните народи: гърци, турци, власи, албанци.
Освен това не забравяй, че и другите славянски езици преживяват еволюция. например отпадането на бъдещото време в руския не означава, че такова не е имало в старославянския/старобългарския.
Нашето бъдещо време с "ще" е опростяване на старото спрягане от глагола "хотети" с инфинитив. То съществува и в сръбския.
Определителният член е наследник на старославянските показателни местоимения, съ, тъ, онъ, овъ, залепени отзад на думата (до края на миналия век определителният член е отделян с тире именно защото е бил отделна дума).
Останалите глаголни форми са си принципно същите, както и в старославянския, като е отпаднало едното минало деятелно причастие (видев, прочитав и т.н., т.е. това, което съществува в руския, където пък е изпаднало другото: видял, прочел).
Отпадането на падежите е нормален феномен, случил се и с английския език, и с романските, и т.н. В сръбския се наблюдава частично отпадане (от седем са намалели на пет). Но падежи определено е имало сравнително доскоро. Стоян майце си думаше, майка Стояну отвръщаше, това очевидно е дателен падеж. Думата "вкъщи" е остатък от местен падеж, изразът "няма го" е наследство от старобългарска конструкция, изискваща родителен падеж (а не винителен, както сме свикнали да смятаме). Притежателната частица "на" наистина се е оформила като отделна синтактична единица, но тя си е чисто и просто наследник на предлога "на". Останки от инфинитив има в конструкции като недей говори, недей приказва и т.н. А колкото до това, дали налагането на звука"ъ" вместо голямата носовка е под българско влияние, не знам дали е доказуемо. Преизказното наклонение пък е наложено под турско влияние.

Абе някъде ми е езчезнал един постинг, който за съжаление вече май не е актуален и няма да го пиша! Беше за французите и франките, че да, французите не се смятат само за франки, но много добре знаят, кой е създал държавата им! И нещо в тоя дух.......


Платон ми е мил, но истината ми е по-мила!

>>>И това е песен от времето на борбата за национално обединение. Забелязваш ли, про-българския характер? Говори се само за българи и Аспарух.

Освен в "Сите българи заедно - I" май никъде другаде няма да срещнеш тая песен "от времето на борбата за национално обединение", а да ти напомня, че диска беше издаден през 2000 година. Или мислиш, че щом пише "текст народен", то това автоматично значи, че песента найстина е народна.
Да не говорим, че доколкото може да се говори за "оригинал" на тази песен (защото тя също е толкова "народна") се пее "Ние не сме грци, бугари или срби. Чеда сме на Александар, гордост македонска" и какъв е смисъла да се СЪЗДАВАТ такива "народни песни".

Че откъде-накъде ще се имат за франки? Нещо за числеността на франките да сте чували? В сравнение с тази на галите и прочие? Освен това франките са не германо-говорящо, а германско племе. На което римските войници не са "простили". :о)

Защо не приемем най-лесния и прост начин за определяне на народността (за националност не говоря) - по личен избор? В крайна сметка така се получава на практика. Напук на всички теории.

че българското народно съзнание СЪС СИГУРНОСТ не е било обвързано с Кубрат и Аспарух, понеже никой не ги е знаел. Ако се съди по народните песни, единственият цар, за когото се е знаело, че е управлявал, е Шишман, също и Крали Марко, който все пак е бил владетел на малка област. Също и легендарният цар Ясен (в Самоковско). Тук-таме, където са били запазени някакви старобългарски книги, са знаели за Борис и Симеон, за Асен и Петър, но какво е било преди тях, е било неизвестно.
Иначе мнозинството бъгари са имали българско самосъзнание, това не подлежуи на съмнение.

провели проучване сред гимназисти чувстват ли се славяни. На сто души трима писали, че се чувстват славяни, но нямат представа защо. Останалите какви са се чувствали според вас? Немци. И това в родината на панславизма...
Както преди петдесет години беше актуално да се отъждествяват всички соц-страни със славянското племе, така и в днешно време стана актуално да се разграничаваме всячески от славянството. Влезте в сръбското кафене да разберете какво имам предвид.

За панславизма действително не зная как е положението, но доскоро в Чехия - и вероятно това ще се възроди! - именно НЕМСКИЯ беше втория (неофициален) език там. Всички го говореха и го разбираха. А за руския - изглежда никога не са го разбирали и не са го знаели, включително и преди 1968 год. Говоря по лични наблюдения и опит.....
За българския език - нека не забравяме обаче и това, че той доголяма степен НАСИЛА е бил славянизиран. Имам предвид неколкократните кампании, и през 19, и през 20 век, по прочистването му от ТУРЦИЗМИ. Но при това са изхвърлени и маса думи с прабългарски произход (извинявам се за термина!), защото са счетени за ТУРСКИ!
И още нещо - в резултат на генетични, расоложки и т.н. изследвания, провеждани още при ТЖ, бяха установени четири основни генетични типа съвременни българи -
тракийски, мизийски, славянски и турски. За прабългарски тип не се говореше изобщо - може би в тон с господствуващите по онова време възгледи. Но същевременно се подчертаваше, че все пак, генетично сме към средиземноморската група народи.....

P.M.,ima li neshto "senzacionno" tam naskoro? Ne sym se navestiaval otdavna, a po-edno vreme postoianno im chetiah topicite.

Ti uchastvash li v diskusiite?

Е на някои места вече прекали. Не съм чул досега някоий по-млад лингвист да определи езика ни като славянски, защото структурата му е различна, както и сновни думи нямат нищо общо със славянски, отнасящи се до едно и също нещо.Виж, например, липсата на падежи в българския език и наличието на толкова сложна, богата и диференцирана роднинска система, коята имаме. Никой не отрича, че в нашия език има много славянски думи, но сам знаеш, че това няма значение-българите са общували много и от доста отдавна със славяни, да не говорим за славянската литература, която е била изпращана в България. Виж, например, колко бързо и в огромно количество навлязоха чуждиците в езика ни само заради Интернет, не говоря за чуждото изкуство и отварянето на българите към света, където комуникирането е абсолютно свободно, което също доведе до обогатяване на езика ни. Пък и като говорим за академизъм първото, което учат първокурсниците по Етнология е, че ЕЗИКЪТ НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛ!!!!!
А колкото до археологията, как ще коментираш, че в българските земи почти няма некрополи със славянски антропологичен тип?
И накрая, я се погледни в огледалото, огледай се внимателно и виж колко си различен от славяните.
Иначе си сериозен събеседник.Бъди здрав

Браво, Ювиги! Нека никой не забравя, че най-важния етнически показател е самосъснанието и самоопределението.