Император,Цезар,Кесар,Цар, Крал... / Наука / Хуманитарни науки / История

Браво, много актуален въпрос! ще започна с уговорки - почти няма абсолютен авторитет по тази тема, т.е. всичко казано е под условие и не е АБСОЛЮТНО вярно /както и изобщо в живота:)/ и описанието, което ще дам, не претендира за изчерпателност и е по-скоро ориентировъчно. Значи, в античността /Древна Гърция и Рим/ идеята за благородничеството е доста слабо разработена, още повече, че са широко разпространени (полу)демократични общества, при които или има колективен върховен орган, или монархични структури, в които освен върховната властова фигура - да я наречем цар, рекс, тиран, василевс - има строго класово (кастово) разделение на останалите обществени групи с основен признак свободни - несвободни (несвободните не са били изобщо членове на обществото). Има я и титлата, отговаряща донякъде на по-късния император - гръцката анакс и персийската Велик цар. В Императорски Рим възниква отново фигурата с почти неограничена власт - триумвирите, диктаторите и императорите. По това време титлата император е била съвсем временна и е давана от сената на победил военачалник при завръщането му в Рим за времето на триумфа му. Гай Юлий Цезар обаче си я запазва все за него и дори определя кой да го наследи (така поне твърди наследникът му и осиновен син Октавиан) и така император се превръща в титла на върховен владетел, която става и наследствена. Около императорите се навъртат цял куп "полезни" фигури, които имат особено "важни" задачи - да отговарят за императорския гардероб, конюшня, трапеза, спалня, спокойствие и подобни. Междувременно римляните завладяват много други народи и техните царе се подчиняват на баш царя - императора в Града. Така възниква и терминът империя - държава, включваща в себе си повече от едно общества и няколко владетели, йерархично подчинени на един главен такъв. По едно време Рим става толкова голям, че един император не е достатъчен и Диоклетиан разделя властта на четирима, които после се свиват до две двойки и накрая до двама отделни владетели. Този на запад има проблеми с неприятни хора с мрачен вид и тежки помисли и не след дълго институцията император на запад изчезва за известно време. На изток обаче нещата си цъфтят - постепенно броят необходими фигури нараства и нараства. Също така звучният латински език се заменя постепенно от популярния гръцки и титлата император се замества с две други, които стават равнозначни - василевс и автократор /самодържец на славянски/. Наименованията на придворните се запазват латински по-дълго и будят смях, произнесени на гръцки. Активизиралите се варвари си устройват далеч по-прости системи - един вожд - цар /ре, руа, рей за "латиноговорящите" и конунг, кьониг, кинг, княз за "необразованите"/ и ограничен брой достойни мъже около него - рицари и други подобни на конска основа. Всички подкрепят царя, а той в отплата раздава привилегии - ниви, ливади, мечове, жартиери и прекрасни дами, включително и съпругата си. По едно време един такъв цар се засилва толкова, че завладява цяла Западна Европа и добавя към името си Карл определението Велики и като учен човек се назовава на латински Каролус /а не Тиранозаурус/ Рекс или Каролус Магнус. Още приживе обаче той си дели държавата на три - за всеки син по парче - и така не може да си запази титлата Мисля че дотук набърках всички термини за най-висши титли. Нещата си идват по местата и се оформя една подредена система от титли и звания. Най-схематично казано, начело на държава от имперски тип стои император на запад /дето говорят латински/ и автократор и василевс /дето говорят на гръцки/. Цезар и Карл обаче оставят толкова силно впечатление, че от имената им се образуват титли - цезар /кесар/, доста по-късно кайзер /не пастърма/, и съответно крал /както при кралица Карла, която крала кларинети и др./. Първоначално кесар е особено високопоставена титла във византийския двор. Популярен факт е, че Тервел бил направен такъв. После след ред езикови промени от тази думичка през цезар се произвежда ЦАР! И тя се настанява в славянските езици като съотвестваща на император, василевс и самодържец. Тя означава, че под властта на въпросния владетел се намират поне няколко народа. И оттук започва бъркотията. Всички останали, дето си имат само по един народ, много искат да се титуловат прилично и започва едно въртене и сукане ... Под царя, василевса, императора, се нарежда веднага князът, принцът, евентуално севастократорът. Не случайно Борис от хан е приравнен на княз. Кралят заема особено място - тази титла е по-скоро въпрос на езикова традиция, отколкото на разграничаване по обем на властта, но поне в класическия си смисъл кралят е по-низш от царя и императора. Много важно е и кой дава короната - на запад, където църквата е единна и има най-висш духовник, при това с реална власт, неговото признание е обвързващо за всички останали владетели. Ако папата короняса някого за император, никой не може да подложи титлата му на съмнение. На изток, където всяка корона върви с патриарха си и царят казва кое как, е много важно да си имаш своя църква, съответно патриарх, защото ако те короняса чужд патриарх, ти си подчинен на неговия цар. Затова и Борис скъсва нервите на папи и патриарси с безкрайните си пазарлъци от кого да приеме християнството, защото си иска собствена църква и царска корона. В суматохата така и не става ясно кой точно покръства българите, но при Симеон вече нещата се поизясняват. Той се възползва от хаоса във Византия и почти самостоятелно, тоест някак нелегитимно, си повишава архиепископа в патриарх, а после същият го коронясва за ЦАР. И ето го първият български цар, което означава, че като владетел е равностоен на византийския и на императора на Свещената римска империя, образувала се в част от Карловата държава. А след като понабил малко византийците, те си казали: "халал да ти е титлата, прави се на каквото искаш, само ни остави на мира да си оправим нашите работи!" Така Петър вече съвсем редовно си се назовава цар. Но цялата работа трае ден до пладне - недонабитите византийци се стягат и нещата се обръщат. За редовността на титлата на Самуил не смея да се изкажа. Факт е обаче, че българска патриаршия вече няма, така че и титлата цар на българи и ... вече не звучи убедително. А после, когато Асен и Петър решават да не плащат повече данъци, освен всичко друго се наричат и царе, т.е. откъде накъде ще плащаме на някакъв си там византиец, като и ние сме му равни по титла!? Объркано време. При Калоян обаче нещата стават сериозни - човекът си иска легитимна църква. И понеже ситуацията пак се е оплела до безобразие, а и църквите междувременно са се поразделили и отлъчили една друга, Калоян за кратко приема първенството на католическата църква в държавата си. И тъй като католиците имат друга терминология, а и нещата при тях са по-инак, току-виж и титлата му е била крал, но доколкото знам, наричал се е Рекс блахорум ет булгарорум /първата думичка няма нищо общо с бълхи, но е също толкова притесняваща в титлата/. Йоан - Асен ІІ повтаря Симеоновия номер с патриарха и външното признаване и ето ти го пак с редовна титла! Но злото вече е станало, направена е Охридската Архиепископия и всяка Българска Патриаршия вече не звучи както по времето на Симеон и Петър. Ще спра дотук, защото и без това стана твърде дълго. Ако ВСЕ ПАК не стига, питай! Бъди здрав!