Здравейте! Един въпрос, който следва от предишния. За да установим що за филм е "Хан Аспарух", е нужно да изясним дали в действителност той ни занимава с началото и с раждането ни. Кога сме се родили? Къде? Как? От какви родители? И още един въпрос - дали изобщо може да се зададе подобен "колективизиращ" самоосъзнаването ни въпрос, превръщащ ни в психични кошери - идентифициращи се с народността. Та, все пак, къде да търсим началото на българската история? А и на всяка етническа история въобще? Приятни дни: Тома неверни

Като как изглежда точно един психичен кошер, преминал през колективизиция на съзнанието и търсещ началото си в етно реалността?? Извинявай Тома, ама пишеш страшни простотии.......

Имаше една такава песен, ама не си спомням с какво всъщност се пееше, че започва...

.....с картинки в твоем букваре......

Драги Андрей, за голямо твое съжаление трябва да кажа, че реакцията ти показва пълна липса на ограмотеност в областта на социалната психология, която в този проблем се явява частен клон на историята. Защо просто не прочетеш нещо от писаното по света в последните 50 години, та поне да разпознаеш цитираните от мен текстове, видели ти се като простотии? Наивно е да се квалифицира, но причината, допускам е, невъзможността да се аргументира мнението ти. В противен случай не би се занимавал с елементаризиращи реплики. Все пак се надявам да не подхождаш детински и за в бъдеще. Твой: Тома

Тома, Няма да седна да споря с теб за невежеството. Това, че цитираш нещо, а след това обявяваш за невежа всеки който не го е разпознал - просто е без коментар. Дали ако седна да ти цитирам ще разпознаеш всичко. Второ, това, че е цитат, не означава, че не е простотия - който и да го е писал. И трето, не е ли малко фриволно да обявиш социопсихологията за частен клон на историята, пък било то и само за този случай? Може ли да се аргументираш, но моля те без психически кошери........ УПС Щях да забравя - вместо да цитираш що не поразсъждаваш малко....

Андрей, Не мисля, че думата простотия, която изразява мисленето ти, означава нещо ясно определено, за да мога да проумея защо не приемаш думите ми. В казаното от теб липсват аргументи - например няма даже опит да се помисли каква понятийна система може да създаде словосъчетанието "кошерен организъм". Разбира се че става въпрос за метафора, но уви, ти си в състояние да видиш единствено простотия... Прав си - цитирането не би трябвало да е параван, нито пък да бъде използвано схоластично. Но в същото време то създава възможност за игра на скрити смисли и уловки, които са доловими само за четящия човек. Защото самото цитиране в този случай е свободно и представлява по-скоро колаж от различни по произход идеи. Тъй че в построяването му би могъл да откриеш гледната ми точка - без, обиждайки, да ме приканваш да помисля. Трето. Историята не би могла да бъде обособена от психологията, а социалната психология - от социалната история. Нима не ти е известно, че от около шестдесет години в световната хуманитаристика протича процес, не просто размиващ границите на преди това обособените дисциплини, но и отхвърлящ изобщо идеята за обособеността. Днешните представи подсказват, че в мисленето за един обект може да има различни гледни точки и техники на анализ, но това не разчленява обекта на несвързани части. Тоест - кой би могъл да каже кое е психология и кое - история? Ако все още не ми вярваш - прочети историите на Третия райх, писани от психиатри и психолози. Считам, че това са вероятно най-малко спекулативните текстове за епохата. Впрочем, най-популярното име на това научно течение е Нова история - свери времето, в което живее мисленето ти, с това понятие. Надявам се, че без да се обиждаме повече, ще опитаме да разберем преди всичко какво се опитваме да изразим. Имай предвид, че въпросът ми бе импровизиран и затова е донякъде нечист смислово. Но точно това и целях с него - да не дам точна насока на евентуалния разговор, провокирайки разнопосочни мнения. Уви, получи се, но по не особено елегантен начин. А сега ще се опитам да преформулирам частта на въпроса си, така че от нея да изчезнат пчелите и кошерите. Правомерно ли е да говорим за миналото си - именно в първо лице множествено число, бидейки индивидуални и автономни личности? И дали изобщо съществува колективен спомен, съдба, изобщо колективно минало? Дали разиграващите се на екрана събития имат каквато и да било причинна връзка с нашето собствено днешно съществуване? Въпроси много... Надявам се, че ще изоставиш склонността си да квалифицираш, а просто ще зададеш въпроса, който аз използвам в подобни случаи: "Какво имаш предвид?" Спорни дни: Тома

Ами вярно си е - обикновено е добре когато се пише нещо, човек да предвиди смисъла и ползата от него. П.П.Дори и да е в Интернет. Чао.