На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България. Предложението за София е на бележития български възрожденец и русофил - панагюреца Марин Дринов.

Това шопско село, не заслужаваше да бъде българска столица

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не са си го избрали сами шопите, каквото сам си направиш и господ не може да ти го направи. Поговорката е от Средногорието.

С поставянето на София за столица, се сгрешава целия модел на развитие на Третото Българско Царство. А моделите на Първото и Второто Българско царство, винаги са били на юг, към морето и Цариград и ако евентуално не може и не става, на запад, към Македония. Заради превръщането на София, в бежански македонски град и ориентирането на цялата политика на България към Македония, се получават 2 национални катастрофи. Еееех, а Пловдив и близостта му до Одрин и Бяло море, можеше да изиграят такава положителна роля в българската история.

София е била географски център на българското землище. Ако погледнеш картата, растоянието от София до Одрин и от София до Охрид е почти едно и също.
Иначе съм напълно съгласен, че Пловдив би бил по-добър вариянт, но до 1885 не е бил част от Княжеството.
Аз лично смятам, че и Търново е могло да бъде столица, но просто е било далече от всичко, към което България се е стремила.

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Само се опитвам да превърна темата в алтернативна история

Ако Фелибето беше първостолица, нямаше да има Изт. Румелия (изт. гръцки народ), а Бг щеше да е на Егейско море по рождение, А бЯЛО море щеше да си е в Мурманск (Норманск)... И ние щяхме да сме от признатите сътворители на Елинската култура... И бягащитв през 1919-24 г. гърци от анадола (Анатолия) нямаше да заемат земите на Егейска Македония... Комита добре го каза: алтернативна история. Ама нали панагзрците са "станали московци" - т.е. Русофилът Марин Дринов е играл по свирката на батюшкината Охранка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от doktorOhboli на 05.04.14 23:43.

Една от причините за това е , че София и без това си е била що-годе добре организиран провинциален административен център . Имало е изградена инфраструктура ( включително и железница ) , а и самото софийско поле предполага безпроблемно разрастване на бъдещата столица . И така племето шопи придобива статут на кореняк-столичани . Което доказва максимата , според която планината ражда хора , а полето ражда тикви .

Една от причините за това е , че София и без това си е била що-годе добре организиран провинциален административен център . Имало е изградена инфраструктура ( включително и железница ) , а и самото софийско поле предполага безпроблемно разрастване на бъдещата столица .

В какъв смисъл е "добре организиран провинциален център", с какво е по-добър от Самоков или Кюстендил например, да не говорим за Русе или Варна? Каква инфракструктура е имало, откога там има железница, примерно железница в Шумен и Русе има от 1866, от кога има в София? Ми в София е нямало дори и улици, камо ли някаква инфраструктура. Софийското поле по - широко ли е от Дунавската равнина, та по него можело града да се разраства, ами Русе, Силистра, Варна, Шумен, Видин, Плевен с какво са повече ограничени, с високи планини в покрайнините на градовете им ли? Човешки потенциал ли е имала София, ами в Самоков дори е имало повече българи отколкото в София, София с 6 500 българи/шопи е била колкото сега например е Полски Тръмбеш или Генерал Тошево. Според мене единствената причина София да е столица е спекулата със земята. Копривщенци и панагюрци веднага са изкупили/присвоили големи количества земя на избягалите от София турци и са решили, че ако София стане столица цената на земята ще се вдигне многократно, както и е станало. Просто руснаците опожаряват всички турски квартали в София и практически изгонват или изтребват почти всички турци там, нещо което в такъв мащаб не са постигнали никъде другаде и за находчивите копривщенци и панагюрци е било най-лесно да придобиват софийска земя, което веднага и са направили. От там нататък всичко е бизнес план и Марин Дринов е изразител и лобист на тази група бизнесмени. Естествено намазват с рушвети и някои висши руски военни, защото без да се делне сериозно с братушките нямаше как да стане....

В София има железница от 1888.

За 1879 няма точни данни, но едва ли е имало селище с много повече българско население от София. Просто българите са живеели предимно по селата и са били малцинство в повечето градове. Освен това, селищата с многобройно българско население са били предимно из планините.

Ако София е имала алтернатива, това е било Търново. Но София определено е била по-добрата алтернатива.

едва ли е имало селище с много повече българско население от София

Цариград, Стара Загора, Русе, Битоля, Пловдив, Велико Търново.

Към датата на Освобождението на България градове с повече българи от София на територията на бъдещото княжество са: Русе, Шумен,Свищов, Плевен,Търново, Враца, Самоков,Севлиево и Габрово. От тези които влизат в Източна Румелия с повече българи са били Сливен, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Чирпан, Ямбол, Казанлък, Копривщица и Панагюрище. Колкото София са били и българите в Кюстендил и Варна и почти толкова в Троян и Котел.

Редактирано от dean dimov на 07.04.14 09:31.

Ам Перник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Перник е било малко село. Не е било град.

Русе, Силистра, Видин и Варна са по границите.
Русе и Силистра могат да бъдат обстрелвани от съседния бряг, а Варна е уязвима за всеки, който има флота. Ние флота сме нямали, за да можем да я защитим, а флотата е скъпоструващо удоволствие.

Шумен и Плевен са по-подходящи кандидати. Но по тази линия, можеше Търново да си остане столица.

Според мен София е избрана, защото е географски център на българското землище. Разбира се, специално заради теб, ще добавя, че това е българското землище от чисто българска гледна точка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да, ама е имало огромен потенциял

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да видим в България какъв принцип е приет. В Европа има столици:

1) които са на морски или голям речен път - Лондон /Англия/, Лисабон /Португалия/, Белград /Сърбия/, столиците на скандинавските държави, Петербург / царска Русия/, Виена и Будапеща /Австрия и Унгария/, Истанбул /Османска имп./, Амстердам /Холандия/, Атина /Гърция/ и др.

2) които са в центъра на държавата - Мадрид /Испания/, Рим /Италия/, Берлин /на тогавашна Германия/, Букурещ /на тогавашна Румъния/ и др.

3) голям исторически и културен център от световен мащаб - Париж /който между другото е и в центъра на Северна Франция, а и Сена е плавателна/, има и други градове , но те отговарят и на 1 или 2, или на всички.

София не отговаря на нито един от тези три модела, или по - скоро би отговаряла на модел 2, но при една България с Поморавието и Македония, но такава държава не се е осъществила. За България на модел 1) са отговаряли Видин, Русе, Варна, за модел 2) Търново и Плевен, до модел 3) за мащабите на страната най-много са се доближавали отново Търново /историческа столица/ и Русе /така или иначе най-културен град в княжеството и административен център на османския Туна вилает, чиято територия практически е съвпадала с княжеството. В някои държави въпросът за столица е преразглеждан при промяна на условията. Например в Литва столица е бил Каунас /модел 1/, но след като в държавата попада Вилнюс /отговаря на модел 3/ столицата е преместена. При обединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885/6г. не е можело да стане преместване на столицата, защото Източна Румелия де юре съществува до 1908г. Възможно е било преразглеждане след 1908г., но тогава София е бил вече най-големия град, освен това бляновете за териториално разширение на запад са били реални и всички са смятали, че София някой ден ще бъде приблизително в центъра на България. За мене след като не се е реализирал модел 2, изборът на София е бил неправилен и неудачен. През 1878г. столица на България трябваше да бъде Търново или Русе. Ама Русе можело да бъде обстрелван, то и Белград е бил на граница и е бил обстрелван, но сърбите не са се притеснили много от това. При България без втора Балканска война, Пловдив би бил идеален за модел 2. Предимството на Търново пък е и че то няма голям потенциал за разрастване, нямаше да се развие като София и да концентрира всичко в държавата, като за мене това е много вредно развитие, освен ако не се отговаря на повече от един от горепосочените 3 модела. Софиоцентричността е обоснована и би имала бъдеще само ако в националната Българска доктрина е залегнало България да си промени територията така, че София някой ден да отговаря на модел 2, т.е. да бъде в центъра на страна. Тъй като това е нереалистично да стане чрез разширение на територията, това може да се постигне със стеснение. Куриозно е, но съдейки от събирането на българите в този град и усилията които се полагат на държавно ниво и от всички власти за развитие на софиоцентричността, изглежда че като че ли това е един организиран план за бъдещето на страната.

Редактирано от dean dimov на 07.04.14 18:16.

Търново, Търново е трябвало да стане столица. София е била насред нищото. Най-близките градове, които са ставали за нещо, са били Копривщица и Панагюрище. А до Търново, наблизо са били и Габрово и Свищов и Русе. Съвсем друга среда е щяло да се формира.
А Македония, тая пуста Македония...

И на стари френски карти, от края на 19в., Перник го има, а София не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ммм, не е в центъра, дори цяло Моравско да е било в България. Както и да го гледаш, Ниш все щеше да е по-близо до София, отколкото дори едно Хасково, да не говорим за Сливен, Ямбол, Одрин или Бургас. А Македония си е била далече така или иначе.

мене ми е все тая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като гледам в какво се е превърнала София, изпитвам щастие, че Пловдив не е станал столица.

Населението на градовете в Княжество България според преброяването от 1880г. Брой жители:
1.Русе – 26 163 /11 349/*
2.Варна – 24 555 /6 714/
3.Шумен – 23 093 /10 943/
4.София – 20 501 /13 195/
5.Видин – 13 714 /6 021/
6.Разград – 11 625 /4 898/
7.Свищов – 11 540 /7 885/
8.Плевен – 11 474 /9 319/
9.Търново /Велико Търново/ - 11 247 /9 738/
10.Вратца /Враца/ - 11 190 /9 766/
11.Силистра – 10 642 /3 341/
12.Самоков – 9 970 /7 996/
13.Кюстендил – 9 590 /6 520/
14.Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/ - 9 567 /3 645/
15.Ески Джумая /Търговище/ - 9 197 /4 339/
16.Севлиево – 8 373 /6 772/
17.Габрово – 7 646 /7 594/
18.Дупница – 7 529 /5 792/
19.Лом паланка /Лом/ - 7 508 /5 195/
20.Тутракан - 7 172 /1 699/
21.Троян – 6 289 /6 280/
22.Ловеч – 5 978 /5 287/
23.Берковица – 5 429 /3 913/
24.Провадия – 4 700 /1 794/
25.Никопол – 4 662 /808/
26.Тетевен – 4 223 /4 128/
27.Балчик – 3 855 /1 585/
28.Оряхово – 3837 /1 942/
29.Осман пазар /Омуртаг/ - 3 832 /1 101/
30.Елена – 3 302 /3 167/
31.Етрополе – 3 263 /3 211/
32.Кула – 2 913 /2 899/
33.Радомир - 2 381 /2 197/
34.Орхание /Ботевград/ - 2 297 /2 088/
35.Трявна – 2 234 /2 225/
36.Златица – 1 570 /1 148/
37.Трън – 1 552 /1 483/
38.Брезник – 1 256 /1 205/
39.Белоградчик – 1 100 /800/
40.Цариброд /Димитровград, сега в Сърбия/ -1 074 /985/
Населението на Пловдив и Копривщица според неофициалното преброяване, извършено през лятото на 1880 в Източна Румелия, което е оповестено по околии:
Брой жители:
Пловдив / Пловдивска градска околия, включваща единствено град Пловдив/ - 24 053 /10 909/
Копривщица /Копривщенска околия, включваща единствено град Копривщица/ -
8 830 /8 373 от които за 143 е посочено, че са бежанци/.
Преброяването в Княжество България е извършено няколко месеца по-късно от източно-румелийското и се отнася към 31.12.1880г. Понякога то е цитирано като преброяване от 1881г. заради годината през която е оповестено. Особено впечатляващо е нарастването на населението на новата столица София /избрана за столица на 3. Април 1879г./. Към февруари 1878г. по данни на Софийската община населението на града е било 11 694 души от които 6 560 българи. Според официалното преброяване през 1880г. населението на града вече наброява 20 501 души, от които родените в него са 11 395, а останалите 9 106 са дошли отвън. За Белоградчик преброяването е извършено по експертна оценка, тъй като населението не е допуснало преброители.
*в скоби е отбелязан броят на жителите на градовете, преброени като етнически българи

Редактирано от dean dimov на 08.04.14 20:51.

И съгласно източно-румелийското преброяване от 1884:

Брой жители:
1.Пловдив – 33 442 /16 752/
2.Сливен – 20 248 /15 184/
3.Пазарджик – 15 425 /10 018/
4.Стара Загора – 15 258 /11 912/
5.Хасково – 13 797 /8 558/
6.Станимака /Асеновград/ - 11 784 /2 506/
7. Чирпан – 11 573 /9 399/
8.Ямбол – 10 771 /8 290/
9.Казанлък – 9 469 /7 259/
10.Панагюрище – 8 510 /8 480/
11.Карлово – 7 545 /5 826/
12.Кавакли /Тополовград/ - 7 064 /84/
13.Котел – 6 010 /5 487/
14.Бургас – 5 865 /2 083/
15.Карнобат – 5 039 /3 396/
16.Ахило /Поморие/ - 4 922 /281/
17.Копривщица – 4 811 /4 800/
18.Пещера – 4 704 /3 138/
19.Айтос – 3 933 /2 587/
20.Калофер – 3 928 /3 917/
21.Сопот – 3 775 /3 727/
22.Нова Загора – 3 647 /2 488/
23.Ихтиман – 3 321 /2 770/
24.Харманли – 2 995 /2 430/
25.Созопол – 2 958 /103/
26.Месемврия /Несебър/ - 1761 /70/
27. Клисура – 1 045 /1 035/

*в скоби е отбелязан броят на жителите на градовете, преброени като етнически българи.
Впечатляващо е нарастването на населението на Пловдив, особено на българските му жители, както и драстичното намаляване на населението на Копривщица, спрямо това от 1880г.

Редактирано от dean dimov на 08.04.14 20:43.

Мдааа, благодаря за подаръка. Теоретично, при 6 560 българи в София, през 1878г., колко днес могат да претендират, че са наследници на "кореняк" софиянци-100-200 000?

Незнам, вероятно много по-малко. Гражданите са имали по-ниска раждаемост от селяните, приближавала се е до сегашната. Освен това много от старите кореняк граждани са емигрирали в чужбина в последствие - Щатите, Европа, Аржентина... Много от кореняк софиянките пък по ред причини са оставали стари моми и без поколение. Но пък София е глътнала после множество села, наследниците на които също могат да претендират за кореняци - Подуене, Слатина, Бали ефенди /Княжево/ и други. Друг е въпроса, че последните са наследници на кореняк-селяни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dean dimov на 08.04.14 21:20.

Ако не беше комунизма, мисля че София, трудно щеше да мине 800-900 000 към днешна дата, нека да е милион. Второ, доминирането на София, от македонски бежанци, във всяка една сфера, допринася за няколкодесетилетно нагнетяване на общественото мнение по тази тема. България не е успяла да формира, национална доктрина и затова е тръгнала по най-лесната плоскост, "където има българи, там е нашо", което е било изключително симпатично, високо патриотично, но грубо неотчитащо реалностите. Най-вече, раздразнението ми че Соф ия е избрана за столица, е защото била близка до Македония. Макар твоята версия за спекулата със земя на панагюрци и копривщенци, да ми се струва доста по-достоверна, отчитайки далаверите със заменки на основната част от дейците на Съединението 7 г. по-късно. Подчиняването на цялата държавна полититка, към една област, в която безсопорно живеят огромен брой българи, но област, обект на руски и австро-унгарски задкулисни машинации, сръбски и гръцки апетити. Златна земя сме изпуснали в Тракия ей, златна. Не заради плодородието, а заради местоположението и. А след 1919г., можеше и на Мраморно да излезем. А Македония, тя щеше като зряла круша да ни падне, малко търпение е трябвало.

Мечта. Пълна мечта. А при правилно позициониране ПСВ е щяла да се разшири в югоизточна и западна посока.

Не мисля, че е трябвало да се разширява още ако беше станала факт с тази територия, по-скоро е трябвало да се чисти и хомогенизира. Двете световни ако можеше и да е пас, би било идеално.

Я някое плебисчитче, я някой подарък за неутралитет, все още нещо щеше да падне. Но прав си и това е било достатъчно. Мощен шут към Анадола, на всички османци. Пълна кръстилка на помачата, без амнистия от Радославов. Имали сме Димотика, Софлу, Фере, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр, Драма, Нигрита, Валовища, Кавала, Правища, Саръ Шабан, Кукуш, Гевгели, Дойран, Струмица, Щип, Радовиш, Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Мидия, Енос, Бунар Хисар, Люлебургас. Излаза на Бяло Море е бил достатъчно голям.
При скъпо заплатен неутралитет или на страната на Антантата, през ПСВ, щяхме да получим и Кешан, Малгара, а защо не и Родосто и Силиврия. При всички случаи щяхме да вземем от Сърбия, особено след анихилирането на Австро-Унгария и останалата част от Безспорната зона, като Крива Паланка, Кратово, Скопие, Велес, Кавадарци, Битоля, Прилеп, Охрид. Тогава единственият ни проблем, щяха да са Лъгадина, Гюменджа, Енидже-Вардар, Костур, Лерин и Воден, но и за тях щеше да се намери решение.
Как можахме да се натресем на този виенски педераст Фердинанд.

Аааа не е виновен само ,,този виенски п..."олитик Фердинанд. Той си е бил типичният политик популист такива каквито си ги познаваме и след 100 години. Нещо като съвременен министър-председател, а може дори и кмет, който слуша хвалебствията за бавния си и усърден напредък дължащ се предимно на личните му качества в продължение на няколко години и се сгромолясват само за няколко месеца без да са разбрали как и защо.
При Фердинанд е същото само че той се е издигал за десетилетия и се е провалил за години понеже е следвал народните желания (но не ги е слагал пред своите :), а на края е избързал като е решил, че е дошло време всички да следват него.

Софиянците са точно толкова столичани и дори шопи колкото и жителите на областните градове са граждани - първо или в най-добрия случай второ поколение. Истинските столичани на шопско са в Кюстендил ама и те не понеже са от там ами понеже са предимно пришълци от околните шопски села.

Прието е столицата на една държава да бъде на подобаващо разстояние от държавната граница , най-малкото за да се печели време за отбраната й . Единствено Петър Велики си е построил нова столица (Петроград) на брега на морето (Балтийско) , защото флотата му е била по-силна от тези на "съседите" му .
А сега на въпроса за "добре организирания провинциален център" , на който сам ще си отговориш ... До 1878г. България е била провинция на турската империя . Васил Левски е заловен край Ловеч , но съдебният процес и екзекуцията му са извършени в София . Защо според теб не е обесен в по-близките Търново или Плевен ?

Не е сам във вината си. Но последната дума е била негова. Особено заповедта за обявяване на Междусъюзническата война. Също така, не съм сигурен, че народа е изгарял от желание, да се атакува Цариград и той да влезе в българските граници. А що се отнася до общественото мнение и желанието на народа, то точно затова роптая, че на практика София е бил македонски град, където е ясно какво е било общественото мнение.
А що се отнася до това, защо засягам темата за това, кой е по-гражданин, то е защото не познавам друг град, в който толкова силно да се писка от това, че "селяните ни превзеха". Затова и иронизирам София. В Пловдив например, за кореняк пловдивчани, минават фамилии, с корени от Средногорието и Македония, защото могат да докажат произход 100г. назад, те са съсредоточени между бул. Цар Борис ІІІ и бул. Руски, характеризират се с това, че са масово реститути и гласуват основно за десни партии.

Не трябва да се забравя,че:пътищата-1)Цариград,Одрин-Пловдив-Пазарджик-София-Ниш-Белград-Центр.Европа,2)София-Кюстендил-Скопие-Охрид-Адриатика,3)Солун- долината на Струма,София-Лом...се кръстосват в Софийското поле...

Редактирано от tuzlija-179435 на 09.04.14 18:44.

За Кюстендил-гледам,че в 1880 е имал около 9 000 население,от които около 6 000 българи,а в навечерието на войната 3 г.преди това съотношението на населението е било комай обратното в полза на турците,изселили се масово и на тяхно място дошли българи от околността,но и от Паланечко,Овче поле,Пиянец и др.,останали под турско.
Един от шопските принципи е тоя:"Ние алалем не сме баш шопи,шопи са ония е-е-е онам преку 2-3 села,та у четвртото, е-е-е под онай баир!"

Българите от селата не са се преселвали току така от околността, така че е много вероятно в навечерието на руско-турската българите в Кюстендил да са били горе-долу почти колкото и през 1880г. , само дето турците да са намаляли. Така е било с повечето градове тогава. Отклоненията тогава са основно за София /в най-голяма степен/, Пловдив и Бургас. Там има преселения от българи /и не само/, но пак не от село. Селяните не са имали мотиви по това време за масови преселения в градовете отведнъж.

Пътища много, и за други градове могат да се предложат кръстосване на три четири големи пътища. Иначе примерът който даваш е верен, само незнам защо като пътуваш непременно трябва да минаваш през столицата, сега има планове за магистрала на юг от Витоша, която да я заобикаля. Това не е модел никъде за избор на столица. Моделите са три и ги описах по-горе.

Прието е столицата на една държава да бъде на подобаващо разстояние от държавната граница , най-малкото за да се печели време за отбраната й . Единствено Петър Велики си е построил нова столица (Петроград) на брега на морето (Балтийско) , защото флотата му е била по-силна от тези на "съседите" му .

Не е така, моделите са три /или комбинация от тях/ и аз ги описах по-горе. София не пасва на нито един от тях, а всички други европейски столици се вписват минимум в един от тях, а повечето и в повече. Сръбската столица Белград един век беше на граница, защото оттатък Дунав и оттатък Сава беше Австроунгария. Не знам това да ги е притеснило кой знае колко, въпреки че са обстреллвани през ПСВ точно от австроунгарците на отсрещните брегове. Незнам и София да се е спасила от обстрелване във века на авиацията. Така че това са малки кусури в сравнение с другите - ако не се вписваш в някой от моделите. Сега на граница са и Виена и Братислава, Скопие е почти до Косово,има и много други примери, така че не си заслужава да говорим за това. Срещу това е модел 2 /в центъра на държавата/, но София не се вписва в това защото е в края на България и недалече от сръбската граница.

А сега на въпроса за "добре организирания провинциален център" , на който сам ще си отговориш ... До 1878г. България е била провинция на турската империя . Васил Левски е заловен край Ловеч , но съдебният процес и екзекуцията му са извършени в София . Защо според теб не е обесен в по-близките Търново или Плевен ?

През 1871 може, но не и през 1879г. Когато са съдили и обесили Левски София /Софийе/ е град с над 80% турско население и най-големият ислямски център в района. Шопите пък са били изключително политически неориентирани и инертни, а един възрожденец е написал че "шопчетата замеряли Апостола с камъни", когато висял на бесилото. Нормално е Левски да е съден и обесен там, където за османската държава е най-сигурно. Търново и Плевен не са били толкова подходящи, особено Търново. През 1879г. обаче София е в руини, турските квартали са в пепел, няма турци, останали са 500 души /по точно завърнали се/, от между 12 000 и 20 000 турци. Така че хората, които организират добре този провинциален център са се намирали някъде в Истанбул, в Анадола или под земята. Железница е нямало. Той е бил в окаяно състояние - без улици и пътища, в пепел и руини и с малобройно /не особено напредничаво/ християнско население. София обаче е имала друго предимство - свободна градска и околоградска земя, която можеш да придобиеш на безценица. Близо е била и до териториите до които България е смятала да се разширява. На трето място, била е и в обсега на териториите към които е смятала да се разширява Сърбия, и с този ход намеренията на съседната страна до голяма степен са се осуетявали. Все пак смятам, че първото съображение е било най-важно, второто и третото са за да има какво да кажем на децата си.

Редактирано от dean dimov на 09.04.14 20:02.

Аз пък мисля, че противопоставянето на претенциите на Сърбия са били най-важната причина за избиране София за столица.
През лятото на 1878г. "инертните" шопи пишат петиции и даже се организират за въоръжена бораба под идеята, че са сърби и трябва да се присъединят към Сърбия.
Има поне един документиран случай на въоръжено нападение над руски части, поради което 20-на шопи са заточени впоследствие в Сибир, а село Брезе за малко не е запалено, но все пак плячкосано от руснаците като наказание.
Поради това руски часи са разквартирувани на сръбската граница поне година.
Изборът на София за столица се смятало да привлече хора от други части на страната и намаляване сръбското влияние.
Отделно Македония, но за руснаците тогава това не е било най-важното.

Обикаляш около един отговор , който все не смееш да кажеш . Тогава нито е имало авиация , нито оръдията са били с някаква удовлетворителна далекобойност .
Не е срамно , че някога София е била провинциЯлен център , и че сега си е останала едно глобално село . Всъщнст - когато на територията на сегашна Варна е имало цивилизация , "софийските" смилодони човек не са били виждали .

Имаш интересно виждане по въпроса .

И е съвсем закономерно около кръстовищата на централните пътни артерии да възникнат и централни градове .

"Инертните" шопи, пишещи писма, че са сърби и че трябва да се присъединят към Сърбия, са няколко търговци, чиято мющерия, била свързана с оставащите в Сърбия Пирот и Враня и имащи дългогодишни търговски отношения със Сърбия, като както констатирахме от твои лични признания, един от тези хора е бил прадядо ти. НЕ Е ИМАЛО каквото и да е народно движение, сред шопските села, за присъединяване към сърбите, напротив, въпреки добре подплатените със сръбски пари агенти, инертните шопи, не се поддават на сръбската пропаганда. Отделно от това, вследствие на присъединяването на Пирот към Сърбия, се оформя израстването на Цариброд, впоследствие 1919г., също присъединен към Сърбия, поради изселването на 1000 видни пиротчани в границите на България. Още пиротчани се преселват в България и след 1885г., заради нови сръбски репресии. Същото е и с вранянци, оформили свой отделен квартал, в северния край на днешната улица Пиротска в София.
Сръбско влияние уважаема, въобще не е имало, поради простата причина, че до 1878г., западно от София се е простирала Нишката епархия на Българската екзархия, с български черкви, български попове, български училища, с български учители, български читалища. Български общини, съществуват малко след 1880г., включително в "исконните" градове на "Стара" Сърбия, Гниляне и Призрен, днес в Република Косово.
И не руснаците избират София за столица уважаема, а Българското Народно Събрание, заседаващо в старопрестолното Търново.

Все пак следва да отбележа, че Нишката епархия на българската екзархия е функционирала нормално само шест години. Почти половината от църковните общини в нея и през това време не са я признавали и са я бойкотирали, а митрополитът е препоръчвал в училищата, спонсорирани от екзархията да не се преподава открито на български език предвид деликатното положение.

Кои общини например са я бойкотирали?

Прокупле и Куршумлия примерно нацяло, а на много места общините са станали дубъл - една сръбска и една българска, дори в Трън е било така.

Редактирано от dean dimov на 10.04.14 22:00.

Мда, те са най-на запад. А други освен Трън на днешна българска територия?

Не съм много вещ по шопските и торлачките въпроси.

Разбира се, просръбската кампания е била финансирана и организирана от Сърбия, а не е спонтанно народно движение. Все пак е имала достатъчно привърженици руснаците да се разтревожат.
Сърбия по това време скъсва с Русия и се обвързва с Австро-Унгария, затова става въпрос за сблъсък на по-висши интереси.

това сега в съвременноста е еквивалента на "винкело"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите