|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Обикаляш около един отговор , който все не смееш да кажеш . Тогава нито е имало авиация , нито оръдията са били с някаква удовлетворителна далекобойност .
Не е срамно , че някога София е била провинциЯлен център , и че сега си е останала едно глобално село . Всъщнст - когато на територията на сегашна Варна е имало цивилизация , "софийските" смилодони човек не са били виждали .
| |
|
Имаш интересно виждане по въпроса .
| |
|
И е съвсем закономерно около кръстовищата на централните пътни артерии да възникнат и централни градове .
| |
|
"Инертните" шопи, пишещи писма, че са сърби и че трябва да се присъединят към Сърбия, са няколко търговци, чиято мющерия, била свързана с оставащите в Сърбия Пирот и Враня и имащи дългогодишни търговски отношения със Сърбия, като както констатирахме от твои лични признания, един от тези хора е бил прадядо ти. НЕ Е ИМАЛО каквото и да е народно движение, сред шопските села, за присъединяване към сърбите, напротив, въпреки добре подплатените със сръбски пари агенти, инертните шопи, не се поддават на сръбската пропаганда. Отделно от това, вследствие на присъединяването на Пирот към Сърбия, се оформя израстването на Цариброд, впоследствие 1919г., също присъединен към Сърбия, поради изселването на 1000 видни пиротчани в границите на България. Още пиротчани се преселват в България и след 1885г., заради нови сръбски репресии. Същото е и с вранянци, оформили свой отделен квартал, в северния край на днешната улица Пиротска в София.
Сръбско влияние уважаема, въобще не е имало, поради простата причина, че до 1878г., западно от София се е простирала Нишката епархия на Българската екзархия, с български черкви, български попове, български училища, с български учители, български читалища. Български общини, съществуват малко след 1880г., включително в "исконните" градове на "Стара" Сърбия, Гниляне и Призрен, днес в Република Косово.
И не руснаците избират София за столица уважаема, а Българското Народно Събрание, заседаващо в старопрестолното Търново.
| |
|
Все пак следва да отбележа, че Нишката епархия на българската екзархия е функционирала нормално само шест години. Почти половината от църковните общини в нея и през това време не са я признавали и са я бойкотирали, а митрополитът е препоръчвал в училищата, спонсорирани от екзархията да не се преподава открито на български език предвид деликатното положение.
| |
|
Кои общини например са я бойкотирали?
| |
|
Прокупле и Куршумлия примерно нацяло, а на много места общините са станали дубъл - една сръбска и една българска, дори в Трън е било така.
Редактирано от dean dimov на 10.04.14 22:00.
| |
|
Мда, те са най-на запад. А други освен Трън на днешна българска територия?
| |
|
Не съм много вещ по шопските и торлачките въпроси.
| |
|
Разбира се, просръбската кампания е била финансирана и организирана от Сърбия, а не е спонтанно народно движение. Все пак е имала достатъчно привърженици руснаците да се разтревожат.
Сърбия по това време скъсва с Русия и се обвързва с Австро-Унгария, затова става въпрос за сблъсък на по-висши интереси.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|