Я някое плебисчитче, я някой подарък за неутралитет, все още нещо щеше да падне. Но прав си и това е било достатъчно. Мощен шут към Анадола, на всички османци. Пълна кръстилка на помачата, без амнистия от Радославов. Имали сме Димотика, Софлу, Фере, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр, Драма, Нигрита, Валовища, Кавала, Правища, Саръ Шабан, Кукуш, Гевгели, Дойран, Струмица, Щип, Радовиш, Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Мидия, Енос, Бунар Хисар, Люлебургас. Излаза на Бяло Море е бил достатъчно голям.
При скъпо заплатен неутралитет или на страната на Антантата, през ПСВ, щяхме да получим и Кешан, Малгара, а защо не и Родосто и Силиврия. При всички случаи щяхме да вземем от Сърбия, особено след анихилирането на Австро-Унгария и останалата част от Безспорната зона, като Крива Паланка, Кратово, Скопие, Велес, Кавадарци, Битоля, Прилеп, Охрид. Тогава единственият ни проблем, щяха да са Лъгадина, Гюменджа, Енидже-Вардар, Костур, Лерин и Воден, но и за тях щеше да се намери решение.
Как можахме да се натресем на този виенски педераст Фердинанд.

Аааа не е виновен само ,,този виенски п..."олитик Фердинанд. Той си е бил типичният политик популист такива каквито си ги познаваме и след 100 години. Нещо като съвременен министър-председател, а може дори и кмет, който слуша хвалебствията за бавния си и усърден напредък дължащ се предимно на личните му качества в продължение на няколко години и се сгромолясват само за няколко месеца без да са разбрали как и защо.
При Фердинанд е същото само че той се е издигал за десетилетия и се е провалил за години понеже е следвал народните желания (но не ги е слагал пред своите :), а на края е избързал като е решил, че е дошло време всички да следват него.

Софиянците са точно толкова столичани и дори шопи колкото и жителите на областните градове са граждани - първо или в най-добрия случай второ поколение. Истинските столичани на шопско са в Кюстендил ама и те не понеже са от там ами понеже са предимно пришълци от околните шопски села.

Прието е столицата на една държава да бъде на подобаващо разстояние от държавната граница , най-малкото за да се печели време за отбраната й . Единствено Петър Велики си е построил нова столица (Петроград) на брега на морето (Балтийско) , защото флотата му е била по-силна от тези на "съседите" му .
А сега на въпроса за "добре организирания провинциален център" , на който сам ще си отговориш ... До 1878г. България е била провинция на турската империя . Васил Левски е заловен край Ловеч , но съдебният процес и екзекуцията му са извършени в София . Защо според теб не е обесен в по-близките Търново или Плевен ?

Не е сам във вината си. Но последната дума е била негова. Особено заповедта за обявяване на Междусъюзническата война. Също така, не съм сигурен, че народа е изгарял от желание, да се атакува Цариград и той да влезе в българските граници. А що се отнася до общественото мнение и желанието на народа, то точно затова роптая, че на практика София е бил македонски град, където е ясно какво е било общественото мнение.
А що се отнася до това, защо засягам темата за това, кой е по-гражданин, то е защото не познавам друг град, в който толкова силно да се писка от това, че "селяните ни превзеха". Затова и иронизирам София. В Пловдив например, за кореняк пловдивчани, минават фамилии, с корени от Средногорието и Македония, защото могат да докажат произход 100г. назад, те са съсредоточени между бул. Цар Борис ІІІ и бул. Руски, характеризират се с това, че са масово реститути и гласуват основно за десни партии.

Не трябва да се забравя,че:пътищата-1)Цариград,Одрин-Пловдив-Пазарджик-София-Ниш-Белград-Центр.Европа,2)София-Кюстендил-Скопие-Охрид-Адриатика,3)Солун- долината на Струма,София-Лом...се кръстосват в Софийското поле...

Редактирано от tuzlija-179435 на 09.04.14 18:44.

За Кюстендил-гледам,че в 1880 е имал около 9 000 население,от които около 6 000 българи,а в навечерието на войната 3 г.преди това съотношението на населението е било комай обратното в полза на турците,изселили се масово и на тяхно място дошли българи от околността,но и от Паланечко,Овче поле,Пиянец и др.,останали под турско.
Един от шопските принципи е тоя:"Ние алалем не сме баш шопи,шопи са ония е-е-е онам преку 2-3 села,та у четвртото, е-е-е под онай баир!"

Българите от селата не са се преселвали току така от околността, така че е много вероятно в навечерието на руско-турската българите в Кюстендил да са били горе-долу почти колкото и през 1880г. , само дето турците да са намаляли. Така е било с повечето градове тогава. Отклоненията тогава са основно за София /в най-голяма степен/, Пловдив и Бургас. Там има преселения от българи /и не само/, но пак не от село. Селяните не са имали мотиви по това време за масови преселения в градовете отведнъж.

Пътища много, и за други градове могат да се предложат кръстосване на три четири големи пътища. Иначе примерът който даваш е верен, само незнам защо като пътуваш непременно трябва да минаваш през столицата, сега има планове за магистрала на юг от Витоша, която да я заобикаля. Това не е модел никъде за избор на столица. Моделите са три и ги описах по-горе.

Прието е столицата на една държава да бъде на подобаващо разстояние от държавната граница , най-малкото за да се печели време за отбраната й . Единствено Петър Велики си е построил нова столица (Петроград) на брега на морето (Балтийско) , защото флотата му е била по-силна от тези на "съседите" му .

Не е така, моделите са три /или комбинация от тях/ и аз ги описах по-горе. София не пасва на нито един от тях, а всички други европейски столици се вписват минимум в един от тях, а повечето и в повече. Сръбската столица Белград един век беше на граница, защото оттатък Дунав и оттатък Сава беше Австроунгария. Не знам това да ги е притеснило кой знае колко, въпреки че са обстреллвани през ПСВ точно от австроунгарците на отсрещните брегове. Незнам и София да се е спасила от обстрелване във века на авиацията. Така че това са малки кусури в сравнение с другите - ако не се вписваш в някой от моделите. Сега на граница са и Виена и Братислава, Скопие е почти до Косово,има и много други примери, така че не си заслужава да говорим за това. Срещу това е модел 2 /в центъра на държавата/, но София не се вписва в това защото е в края на България и недалече от сръбската граница.

А сега на въпроса за "добре организирания провинциален център" , на който сам ще си отговориш ... До 1878г. България е била провинция на турската империя . Васил Левски е заловен край Ловеч , но съдебният процес и екзекуцията му са извършени в София . Защо според теб не е обесен в по-близките Търново или Плевен ?

През 1871 може, но не и през 1879г. Когато са съдили и обесили Левски София /Софийе/ е град с над 80% турско население и най-големият ислямски център в района. Шопите пък са били изключително политически неориентирани и инертни, а един възрожденец е написал че "шопчетата замеряли Апостола с камъни", когато висял на бесилото. Нормално е Левски да е съден и обесен там, където за османската държава е най-сигурно. Търново и Плевен не са били толкова подходящи, особено Търново. През 1879г. обаче София е в руини, турските квартали са в пепел, няма турци, останали са 500 души /по точно завърнали се/, от между 12 000 и 20 000 турци. Така че хората, които организират добре този провинциален център са се намирали някъде в Истанбул, в Анадола или под земята. Железница е нямало. Той е бил в окаяно състояние - без улици и пътища, в пепел и руини и с малобройно /не особено напредничаво/ християнско население. София обаче е имала друго предимство - свободна градска и околоградска земя, която можеш да придобиеш на безценица. Близо е била и до териториите до които България е смятала да се разширява. На трето място, била е и в обсега на териториите към които е смятала да се разширява Сърбия, и с този ход намеренията на съседната страна до голяма степен са се осуетявали. Все пак смятам, че първото съображение е било най-важно, второто и третото са за да има какво да кажем на децата си.

Редактирано от dean dimov на 09.04.14 20:02.

Аз пък мисля, че противопоставянето на претенциите на Сърбия са били най-важната причина за избиране София за столица.
През лятото на 1878г. "инертните" шопи пишат петиции и даже се организират за въоръжена бораба под идеята, че са сърби и трябва да се присъединят към Сърбия.
Има поне един документиран случай на въоръжено нападение над руски части, поради което 20-на шопи са заточени впоследствие в Сибир, а село Брезе за малко не е запалено, но все пак плячкосано от руснаците като наказание.
Поради това руски часи са разквартирувани на сръбската граница поне година.
Изборът на София за столица се смятало да привлече хора от други части на страната и намаляване сръбското влияние.
Отделно Македония, но за руснаците тогава това не е било най-важното.