Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:31 26.04.24 
Хуманитарни науки
   >> История
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема Византийската политика със славянската азбука  
Автор amaral5 (новак)
Публикувано10.02.14 01:13



Това е било политика с цел да се приобщи сравнително далчената славянска държава Великоморавия. Изобщо не се е мислело да се прилага в самата Византия или в България.Напротив приемането на учениците в България е в разрез със византийските интереси. Тия не са яли доматите с колците и ако доматите не са били извести тук и да не разберат, че с подобно нещо България може да им отмъкне една камара територии населени със славяни които те систематично погърчват. Така, че тука се дъни логиката на джонката за Византийския заговор в който от едната страна били борис и славяните, а от друга прабългарите. Прабългарите още преди да минат Дунав са си говорели на славянски и спасената по чудо азбука е един голям коз за да се бие шута на византийските интереси. Нещо от което Борис с радост се възползвал.52 мата изклани нищо не са, някакъв метиляв метеж без поддръжка в голямата част от аристокрацията и народа щом Борис който бил станал един нищо и никакъв поп само дошъл от манастира и го потушил с подръчни средства, само с авторитета си.

Редактирано от amaral5 на 10.02.14 01:16.



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: amaral5]  
Автор dnaunseq (старо куче)
Публикувано10.02.14 09:21



Тази версия се опитва да разкрие реалната логика зад събитията, но според мен има един необмислен елемент и той е да си мислиш, че по този плосък начин можеш да надхитриш Византия. Всъщност независимо откъде приемаш учениците, всичко е било предварително планирано. А какъв е бил планът? Създавайки общ език на границата на Европа с Азия, да се подобри координацията между племената в пограничните зони и сред тях да се създаде обща идентичност и мотив за отпор срещу варварите. Това е било особено ефективно, ако погледнеш какви минимални остатъци имаме от унгарците, и в случая дори не знаем, дали не трябва да са благодарни на взаимодействието си с австрийските нотабили. Също така имайки едновременно католическо и православно присъствие в славянския език, то папата и Византия могат да загърбят противоречията помежду си що се отнася до общата им граница с нашествениците. Религиозните различия нямат чак такова значение, когато координираш военни действия, по-важното в случая е, че езикът е общ.



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: dnaunseq]  
Автор amaral5 (новак)
Публикувано10.02.14 15:22



Една камара глупости си написал както обикновенно. Визнатийската политика към близките славяни е била винаги разделяй и владей, противопоставяй. Ето за това Симеон се бие с хървати, Борис със сърби и т.н. Просто по някакво чудо (то не е чудо просто учениците е нямало къде другаде да дойдат) азбуката се запазва след като не успява в основното си начинание, а именно да докара великоморавските християни под шапката на Константинопол.Тия са били далеко може и на майчин език.Ама няма данни да е имало славянски попове в Солун. дори след приемането на християнството от Борис 30 години мисля, че само гръцки попове на гръцки са служели и после им бият шута.


Редактирано от amaral5 на 10.02.14 15:59.



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: amaral5]  
Автор DarkBulgarianSubject (обективен)
Публикувано10.02.14 16:02



Прабългарите още преди да минат Дунав са си говорели на славянски

След като славяни е само езикова квалификация, значи те де факто са славяни.





Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: DarkBulgarianSubject]  
Автор amaral5 (новак)
Публикувано10.02.14 16:07



Езикова сега преди е била етническа но не в смисъл на един народ, просто са били бая народ и са били още тогава разделени на племена


В начало на VІІ в. във византийските владения на Балканския полуостров се създала обстановка, която способствала за коренната промяна на етническата му картина. След вековна борба с варварския свят Византия загубила контрол върху Долен Дунав. Това позволило на славяните да нахлуят в нейна земя и да уседнат в нея. С това започнал нов период в историята на полуострова.Както в останалите области на Европейския континент, така и тук, чрез варварските нашествия и завоевания се раждал един нов свят- средновековният.

Заселването на Балканския полуостров се извършило на няколко етапа в продължение на три-четири десетилетия. Първият етап на славянското заселване започнал през втората половина на VІ в. Панонските славяни нахлували в Дунавския лимес между Сирмиум и Сингидунум.Славяните, заедно с аварите, завладели територии в областта на Сингидунум, Ниш, течението на р. Тимок и прохода Железни врата. Оттук големи славянски групи потегляли към южните, югоизточните и югозападните части на полуострова. Най- масовото славянско заселване на балканските територии се извършило в периода 602-626 г. Славяните се установявали като части от племена, като цели племена и дори като племенни съюзи. За съжаление този процес не е добре засвидетелстван в изворите. Сравнително повече информация има за активността на няколко славянски племена в околностите на Солун и за аваро-славянските нападения в Далмация.

През 615-620 г. Солун бил подложен на блокада от група славянски племена, които формирали мощен племенен съюз, начело на който стоял вождът Хацон. В него влизали племето берзити, което обитавало областта между днешните градове Скопие и Охрид, племето драгувити, живеещо по средното и долното течение на р. Вардар, сагудати(западно от Солун), велегезитите(Тесалия). Някои изследователи предполагат, че в блокадата и обсадата на Солун участвали още смоляните, разположени по течението на р.Места, струмянците- по течението на р.Струма, и ринхините, обитаващи близките околности на Солун. От наличната информация в „Чудесата на Св.Димитър Солунски” може да се направи изводът, че тези племена се установили в посочените области в периода между 602 и 615 г. Те бързо усвоили новите простраства , построили флотилии и действали по крайбрежието на Егейско море. Опитът на славяните да превземат Солун по море се провалил поради ефикасните действия на вазантийските кораби.

Към края на второто десетилетие на VІІ в. Солун бил обсаден отново, този път с участието на аварски отряди, извикани като съюзници от славянските племена. По това време империята била загубила градовете Ниш и Сердика. Въпреки че Солун отново устоял на комбинираните аваро-славянски нападения, сведениятя за събитията оставят впечатлението, че Византия практически не контролирала по-голямата част от балканскити си владения . Това позволявало на славяните сравнително лесно да се движат по основните пътни артерии, да достигнат албанското крайбрежие, да се спуснат до южните предели на Континентална Гърция и до Пелопонес и да отсядат там. Някои от тях достигнали в завоевателния си устрем дори до островите в Егейско море. В хода на тези завоевания няколко племна се установили в днешните албански земи, в Епир, в Тесалия и в Пелопонес. В Епир и днешна Южна Албания се настанили ваюнитите, в Тесалия – велегезитите, а в Пелопонес- езерците и милингите.

Славянски групи започнали да се установявят и в Долна Мизия, а в по-малки мащаби – в Малка Скития. В тази област империята полагала огромни усилия да запази своя контрол, страхувайки се, че ако и там позволи варварски пробив, на Балканите ще нахлуят още повече варварски групи от района на Северното черноморие.

В периода между 614 и 617 г. авари и славяни осъществявали опустошителни нападения в Далмация. Ромейската власт тук се крепяла на множеството силно укрепини градове, обитавани от население със силно изразено чувство за ромейска принадлежност.Основен пункт в имперската отбрана на Далмация бил градът Салона. Дори и в състояние на криза Византия успявала години наред да поддържа в града силен гарнизон, който се сменял всяка година на Великден. Константин VІІ Багренородни дава сведения, че авари и славяни устроили засада на ромейския гарнизон, който отивал в Салона да поеме стражевата служба.Гарнизонът бил рагромен и пленен, а авари и славяни се облекли с дрехите и се въоръжили с оръжието на пленените ромеи. Така те успели да заблудят защитниците на Салона и да завземат града. Той бил разграбен и практически унищожен.

След завземането на Салона славяни и авари необезпокоявани кръстосвали земите на Далмация и атакували повечето крайбрежни градове. Според Константин VІІ Багренородни авари и славяни завладяли и заселили значителни части от Далмация. В потвърждение на това негово твърдиние съвременните автори посочват значителни на брой археологически находки на аваро-тюркската материална култура в Далмация, разпостранени на юг до днешните територии на Черна гора. Сред новите заселници е имало и значителен брой славяни, които бързо установили демографско надмощие над аварите поради сравнително високата си земеделска култура.

През 617-619 авари и славяни осъществили две големи нахлувания в Тракия и достигнали в близост до Константинопол. Тези нападения внесли допълнителна разруха в ромейската власт в Тракия и показали, че империята е оставила повечето от балканските си провинции на призвола на съдбата . Това обстотелство спомогнало за установяването на нови славянски групи практически по протежението на „Дългата стена”, която защитавала защитавала подстъпите към византийската столица и се простирала от Черно до Бяло море.

Стреснати от това, ромеите побързали да сключат неизгоден за себе си мир с аварите през 621г., който продължил пет години. През този период аварският хаганат подготвял поход към Константинопол. Краткият мир не позволил на Византия да укрепи властта си на Балканите, тъй като тя била ангажирана в тежки войни с Персия.

През 626г. аварите обсадили Константинопол. Във войската на им имало и много славяни. Византийските кораби успели да разпраснат славянската флотилия. Разгневени от това аварите избили оцелелите от морското сражение славяни. Обсадата завършила с неуспех и това предизвикало криза в Аварския хаганат.Един от основните проблеми били противоречията между аварското ядро и подчинените му славянски племена. Още през 623 г. въстанали славянските племена в Бохемия и Моравия. Под водачеството на франкския търговец Само те се откъснали от аварската зависимост и създали своя държава. След 626г. от аварската власт се откъснали племената на хърватите и сърбите., които се установили в северозападните и западните части на Балканския полуостров.

Единственият писмен извор за заселването на хървати и сърби е съчинението на византийския император Константин VІІ Багренородни „За управлението на империята”, писано през Х в. Преди да се заселят на Балканите , хърватите, които той нарича „ бели” или „некръстени хървати”, обитавали земите североизточно от Панония и източно от Бавария. Техни съседи били франките и белите сърби. „Бяла Хърватия” се намирала по горното течение на р. Висла, в част от територията на днешна Чехия и части от Полша. Разселването на хърватите започнало сравнително рано и следвало миграционните пулсации на намиращите се под аварска власт славянски племена. Свидетелство за това е разпостранението на названието хървати в широк географски ареал, практически във всички земи, населени със славянско население.

Според обяснението но Константин Багренородни названието хървати идвало от гръцката дума „хора” (букв. страна , област) и означавало „хора, които владеят обширна земя”. В научната литература на най-голяма популярност се радва мнението на немския славист Макс Фасмер, според който етнонимът хървати е от древноирански произход и означава буквално „пазачи на добитък”. Възникването на този етноним вероятно е свързано с половинвековното пребиваване на хърватите под властта на Аварския хаганат и с особените задължения, които те имали спрямо номадското му ядро. Названието хървати може да произлиза от личното име Хорват. Така се е наричал един от хърватските вождове, споменати от Константин Багренородни. Според полулегендарното сведение Хорват заедно със своите четирима братя и две сестри довел хърватите от прародината им на Балканския полуостров.




В научната литература не се поставя под съмнение тезата, че идването на хърватите на Балканите е свързано със събитията от 626г. Според мнението на видния чешки славист Фр. Дворник в опитите си да неутрализира аварската заплаха византийската дипломация влязла във с връзка вождовете на хърватите и ги подтикнала да въстанат срещу аварите. В хода на това въстание част от хърватите се откъснали от властта на хагана и се установили в северозападните части на полуострова.

Според друга версия откъсването на хърватите от аварска власт било спонтанно и било свързано с кризата, която хаганът изживявал след събитията при Константинопол през 626г. Хърватите надделели военно над аварите, преминали през Панония и се установили в северозападната част на Балканския полуостров. Заселването им е елемент от мощната славянска колонизация, обхванала Балканите през първите десетилетия на VІІв. Според Константин Багренородни хърватите се обърнали към византийския император Ираклий(610-641) с искане да им посочи земя за заселване. Императорът приел благосклонно молбата им и им посочил за трайно установяване териториите между теченията на реките Сава и Драва, по течението на р. Купа, в планината Гвозд и по нейните склонове до залива Кванер, по далматинското крайбрежие и около течението на р. Неретва. Византийският писател твърди, че хърватите били покръстени по настояване на император Ираклий от свещеници, изпратени от Рим. Версията за ролята му обаче има ниска достоверност. Този византийски император през цялото си управление е бил зает в жестоки войни с Персия и с арабите и практически не се е занимавал със събитията на Балканския полуостров. В балканските владения на империята е царял пълен хаос.

Новите хърватски заселници се обединили в племенен съюз. Той имал предимно защитни функции и нямал изградена управленска структура. Този племенен съюз бил сходен с многобройните „славинии”, за които говорят византийските автори . Властовият център на хърватската „славиния” се намирал в Далмация, между течението на р. Цетине и планината Велебит.

Според Константин Багренородни сърбите се заселили на Балканския полуостров след хърватите. Нито един автор не намерил аргументи срещу това твърдение на вазантийския писател.Сърбите дошли на полуострова , произлизали според него от „белите” или още „некръстени сърби”. Тяхната прародина била разположена в съседство с „Бяла Хърватия” и обхващала части от Бохемия и теченията на реките Висла и Одер. Раздвижването на хърватите и откриването на коридор през аварските владения до Балканския полуостров увлякло и голяма част от сърбите,които бързо се придвижили в южна и югозападна посока.

Не може със сигурност да се установи произхода и значението на етнонима сърби. Най-популярно е мнението на чешкия славист Янко Шафаржик, според когото названието е от сарматско-санскритски произход и първоначалното му значение било съплеменник, сродник, съюзник. Срещат се твърдения, че етнонимът е възникнал от древноруската и древнополската дума pa-serb или pa-sierb, която означавала момък или пастир. Не трябва да се пренебрегва и възможността етническото название сърби да е произлязло от името на някой от ранните сръбски племенни вождове.За един такъв на име Серб споменава Константин Багренородни. Този Серб, според византийкия писател, бил родоначалник на семейството на сръбските архонти.Самият византийски писател е предпочел не свързва името на сърбите с този ранен техен вожд, да даде свое обяснение за произхода на енонима. Неприемливо е твърдението му, етнонимът сервли произлизал от латинската дума servus(роб) или от производните и сервила или цервува(робска обувка). Константин Багренородни твърди, че „тово название сърбите получили, защото станали роби на василевса на ромеите”.

В същия контекст византийският писател повтаря веднъж вече лансираната версия, че подобно на хърватите и пратеници на сърбите помолили император Ираклий да им посочи земя за заселване. Императорът приел молбата и им позволил да се настанят „ в тема Солун”, в околностите на град Сервия(Тесалия). Сърбите заели посочените им от императора територии. За да приведе своя разказ в съответствие с реалната историческа картина, Константин Багренородни твърди, че сърбите не останали доволни от новите си земи в Тесалия и се върнали обратно в родината си. Чрез вазантийския управител на Белград те уведомили император Ираклий, че желаят да им посочи друга земя за заселване. Тогава византийският император им отстъпил земите, обезлюдени от аварските и славянските нападения, разположени южно от поселенията на хърватите, в и от двете страни на Динарската планинска верига. Византийският писател твърди, че още при настаняването си сърбите били покръстени от свещеници, дошли от Рим.

Сърбите се настанили в няколко особени в географско отношение области. На първо място това била областта Раса или Рашка, разположена по горните течения на реките Ибър, Морава и Лим. С това си название областта станала известна през ХІ-ХІІ в. Втората заселена от сърбите обласг била Босония или Босна. В този ранен период географското название Босна се отнасяло за областите около течението на едноименната река и за земите около днешния град Сараево.

Областите на сръбското разселване между крайбрежието на Адриатическо море и Динарските планини били разположени от север на югоизток, както следва: Най-северните сръбски поселения били в областта Пагания. Тя се намирала между долните течения на реките Цетина и Неретва. Южно от нея била областта Захълмие, разположена между течението на р. Неретва и Дубровник. От Дубровник до Которския залив била разположена областта Травуния(Требине). Най-южно сръбските поселения достигали до областта Диоклея(Дукля), разположена от Антибари до Драч. Сръбските племена населили разнородни в географско отношение области, между които липсвала добра комуникация. Това обстоятелство наложило траен отпечатък върху сръбското средновековно развитие и предопределило практическата невъзможност от политическо обединение на сръбския етнос.

Предполага се, че след усядането на хърватите и сърбите последвала още една славянска преселническа вълна. В резултат от нея на Балканския полуостров се настанили славянските племена тимочани, моравци, браничевци и абодрити. Тимочаните заели поречието на р. Тимок, моравците – поречието на р. Морава, абодритите- областта между Сирмиум и Сингидунум, а браничевците- областта около вливането на реките Морава и Дунав. Тази последна голяма славянска преселническа вълна вероятно е дошла от областите около поречието на р. Елба.

Към средата на VІІ в. славянската колонизация на Балканския полуостров в общи линии приключила. Основната славянска маса приднадлежала към групата на южните славяни. Езикът на южните славяни и техният начин на живот били сходни и много близки, което било предпоставка за културни контакти между формиралите се южнославянски средновековни норадности. За основна езикова особеност на южтите славяни се сочи характерната и и обща за всички тях промяна на предславянските звукосъчетания tj и dj в звукосъчетанията щ(шт) и жд. Към общите езикове явления у южните славяни се отнася още консонантната и вокалната система и особено запазването на „назализма”, т. е. еднаквия начин на произнасяне на малката и голямата носовка, запазването на звуковата стойност на еровите гласни ъ и ь и други.

Сред южните славяни се оформили няколко подгрупи: българска, сръбска и хърватска. Българската група славяни получиле това название, защото част от тях , в съюз с българите, поставили началото на средновековната българска държава.




Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: DarkBulgarianSubject]  
Автор Dremen (член)
Публикувано10.02.14 18:35



След като славяни е само езикова квалификация, значи те де факто са славяни.

И понеже "славяни" като народност няма, излиза че сега така наречените "славяни" са били българи, които и до сега тук на Балканите са си запазили освен названието на езика още и народностното име. Да, на други места са придобили други имена за език и народност, но никъде не се е запазил език "славянски" и народ "славянски".



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: Dremen]  
Автор lautaro (член)
Публикувано14.02.14 01:59



Не знам какъв език са говорили българите преди да минат Дунав през 7в. или малко преди това. Едва ли е бил славянски. Но знам, че през 10в. имаме средновековни автори, които не правят разлика между славяни и българи, между славянски и български - Ал-Табари ,,Хроника" и Ал-Тануки ,,Освобождение след мъчение". Не претендирам за изчерпателност. Изводът, който аз правя е че през 10в. смесването между българи и славяни в рамките на България е било завършено почти напълно.

Дремен с толкова много думи се опитваш да кажеш, че ,,така нареченият славянски" език трябва да бъде наричан български но по този начин признаваш, че славянски език (или езикова група днес) има и винаги си е имало. Как ще го наричаме е само една формалност. Аз предлагам да го наричаме патагонски ама се боя, че моето предложение ще бъде чуто точно колкото и твоето. Просто разумните хора по света още от преди 10века си го наричат славянски.
Виж сред кои езици е поставен българският в ,,Пространно житие на Св. Наум Охридски от Георги Доместик".
,,И тъй, всеки получи различни област и я прие за апостолска проповед. Великият Климент, след като избра за другар ревностния като него с думи и дела Наум - моя грижа досега и предмет на саранията ми, със силния блясък на учението си, идващ от познанието на Бога, озари след Моравия - там именно беше провъзгласен за епископ - Дакия, Мизия, Панония и сръбските земи чак до Илирия. Учеше на православна вяра и богоугодни деяния с жив глас, а и с букви, ПОДХОЖДАЩИ НА ЕЗИКА на обучението. Проповядваше в българските предели, водейки със себе си като съратник в големите дела и помощник божествения Наум..."
Позволих си да напиша с главни букви няколко думи за да не се загуби основната ми идея сред тази дълга голяма извадка от средновековната българска литература.



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: lautaro]  
Автор Dremen (член)
Публикувано14.02.14 04:25



се опитваш да кажеш, че ,,така нареченият славянски" език трябва да бъде наричан български но по този начин признаваш, че славянски език (или езикова група днес) има и винаги си е имало.
Значи че не съм обяснил разбираемо че "славянски" език няма и никога не е имало.

Но знам, че през 10в. имаме средновековни автори, които не правят разлика между славяни и българи, между славянски и български
Сега много внимателно ще се оптиам да обясня че "славянски" език или народ няма и никога не е имало. Никъде няма да видите "славянски" или "славяни" в ранно или средновековните писания.
Това за което са говорили средновековните автори е словено-български. И както правилно сте забелязали те не са правили разлика. За тях словено-български или български е било едно и също. След 10 век се използва само български, като определението словене отпада.
Какво е това словено? Това е религиозно-културно понятие а не езиково нито народностно.
Религиозно - хора които изповядват словото Божие. И до сега съвременните християнски секти в България (павликяни, евангилисти, съботяни...) говорят за най-важното и това са го запазили от онова време - словото Божие.
Културно - появява се нова система от писменни знаци, различна от елинската алфабетица. Тази система се нарича как - азбука. Нека да я видим тази система:
аз, букъ, веде, глаголи, добро, йестъ, живете, дело, земля, й, иже, како, люде, мислите, наш, он, поко, и, ръце, слово...
Тоест аз-букъ(та) е съставена от слова. Словени като културно понятие е в противовес на елинското. Но словени не е нито езиково нито народностно понятие. Както сега комунисти не е народностно понятие а е политико-културно понятие така и словени е били навремето религиозно-културно прилагателно отнасящо се за българите.

Дълбоко манипулативно е пък от словени да се сътворяват "славяни".
Първо - защото на български слово и слава са две корено различни неща и нямат никаква вързка и
Второ - поради факта че словени е религиозно-културно прилагателно към българите от онази епоха. Те са били българи по народност, говорили са на български език, и от 9ти век изхвърлят алфабетицата и започват да пишат на система от занаци съставена от слова и наречена аз-букъ за по-кратко.

Някои пък се опитват да правят паралел между склавои, склавус, сакалиба от една страна и "славяни" от друга. Това също е голяма манипулация защото всичкте тези думи означават роби.

Тоест няма нито едно писмено доказателство от онова време за "славяни". Има писмени свиделтсва за около един век за словено-българи а след 10ти век вече само за българи. Не е било нужно повече да се подчертава че тези българи вече не са онези използващи алфабетицата.
Има и писмени свиделства за периода от преди 7ми век (от преди българите да освободят земите си на юго от Дунав) за роби. Но сведенията за роби прекъсват в края на 7ми век, след като българите си освобождават земите на юг от Дунав.

Тоест има исторически сведения за българи от 4ти век до сега. Има исторически сведения за роби около 7ми век и след това прекъсват. Има исторически сведения за словено-български език и писменност около един век (10ти). Няма исторически сведения за "славяни" нито за "славянски". Това понятие "славяни" и "славянски" с народностно и езиково значение е късна измишльотина.

Колкото до славянската група езици - то тя е неправилно наименувана като "славянска". Правилното име би трябвало да е българска група езици. По името на най-стария език от който произлизат останалите езици в групата. Групата с това измислено име "славянска" е объркващо и заблуждаващо.

Редактирано от Dremen на 14.02.14 04:35.



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: Dremen]  
Автор lautaro (член)
Публикувано14.02.14 10:16



Омръзна ми да пиша за славяните и разпространяваните в нета лъжи, че името им идвало от ,,роби". Ето защо копирах това, което съм писал в един спор с Дарк от преди няколко месеца. Ако трябва нещо да уточнявам, защото съм писал на много места ще го направя другия път. Сега аз ще помоля теб да посочиш примери в трудовете на средновековни автори където славяните (словените) са посочени само като ,,религиозно-културно", а не като етническо понятие. Защото от авторите, които аз посочих вчера чета при Ал-Табари, че Симеон I е княз на славяните и ги предвожда в похода си към Константинопол, а при Ал-Тануки, че главният герой е учил славянски от славянка и после говорил свободно на български в България.



Ето какво си говорихме и с Дарк миналата година:

,,Защо пак споменаваш Орбини? Нали вече съм ти го казвал - Орбини е толкова извор за славяните колкото нашите дрънканици са извор примерно за Калоян или Иван Шишман. Но те са извор за нашето време, а така и М. Орбини е извор за 16в.
През 5-6в. в Източна Европа сме свидетели на голямо варварско нашествие - племена, които днес наричаме с обобщеното име ,,славяни", а средновековните автори са наричали ,,словени". Единственото за което ти се хващаш е че едното идвало от слово а другото от слава ама дай ми едно наименование на град да видиш колко предположения за името и местностите около него ще намеря. При това съвсем сериозни - публикувани в някоя регионална история, а не на базата на тъпи заяждания. Така, че оставям те ти да избереш града да видиш колко несигурни са лингвистичните извори когато се базираме само на тях.

Ти уж на лингвистичните проучвания се опираш, а на края все към гените залиташ. Какво е това: ''2. Лютви Местан говори много правилен български, а Барак Обама много правилен английски, което не ги прави съответно преки наследници на Паисий и Шекспир."? Нали точно това се опитвам да ти обясня, че за човекът прочел (или имащ потенциала да прочете) Епоса за Гилгамеш произхода стои на второ място след цивилизационния избор. Демек: Барак Обама или всеки негър в Америка, който чете английска класика е повече наследник на Шекспир от колкото на Шака Зулу.

Така е с хората, а с народите е подобно. Народите оставят белези за своите връзки - културни, езикови и генетични. Степенувах ги по важност. Струва ми се че даже и ти не можеш да отречеш езиковите връзки между славянските народи. Въпреки, че славянски народи, разбира се няма. Те са на лице от средновековието до днес. Ти ако щеш словенски си ги наричай, ако щеш български, а ако искаш казвай, че ги няма. Все тая.

Защо си написал още една безсмислица: ,,За езика на латините и китайците имаме извори от преди Новата ера. От кога са първите извори за автентичния език на руснаците и сърбите, след като въвеждат своя норма, различна от българския език?"? Че ти за езика на българите да не би да имаш извори от преди новата ера? И какво като имаш на латините и китайците от преди новата ера това променя ли факта, че за един език знаеш от момента, в който е открит първият писмен извор за него?
И какво като българският е първият писмен славянски език? Искаш да кажеш, че другите славянски езици като сръбски и руски трябва да бъдат наречени български така ли?


Хотентотите са много добър пример от твоя страна. Името може и да го е нямало. Но племената си ги е имало много от преди да се появят европейците и примерно като са търгували са нямали нужда от специални филолози завършили езикови гимназии и университети. И са виждали своята близост, както и различията си спрямо бушмените. Имало ги е вероятно от преди да се появят европейците в Европа .
Така е и със славяните - това какво име ще им дадем е без голямо значение понеже наименованията на племена, народи, езици, култури, литератури и др. отдавна са дадени и приети. Ама от поне малко значение е за какви ще се определим ние самите. Аз например твърдо отказвам да бъда манипулиран и да бъда наричан славянин понеже се смятам за индианец.
А защо славяните, които не съществуват наричат германците немци?"



Тема Re: Византийската политика със славянската азбуканови [re: lautaro]  
Автор DarkBulgarianSubject (обективен)
Публикувано14.02.14 13:17



Как ще го наричаме е само една формалност. Аз предлагам да го наричаме патагонски ама се боя, че моето предложение ще бъде чуто точно колкото и твоето.

Как ще те наричат хората във форума е само една формалност. аз предлагам да те наричаме лумпен, но предложението ми едвали ще бъде чуто, поне от другите лумпени.



Просто разумните хора по света още от преди 10века си го наричат славянски.
Виж сред кои езици е поставен българският в ,,Пространно житие на Св. Наум Охридски от Георги Доместик".


Отново шизофреничните приравнявания на славянски-словенски. Съвременните кавказки авари нямат нищо общо със средниовековните, които пък също са два чешите с еднакво название, сегашните афгански хазари също нямат нищо общо със средновековните. Ето ти два примера за еднакви етноними на съвсем различни народи, а вие си продължавайте да си папагалствате и да приравнявате слава със слово. В руския превод на Орбини изрично е подчертано от къде произлиза думата славяни, също така там си се срещат и двете думи - слава и слово - без никави индикации автора да е объркал и от слово да е станало слава.

Виж сред кои езици е поставен българският в ,,Пространно житие на Св. Наум Охридски от Георги Доместик".

Поставен е сред балканските езици и азбуката пише че е създадена в съответствие с него, никави руснаци, никави поляци. Сериозните учени не отричат близостта на кирило-методиевите книги именно към южнобългарските говори, не само около Солун.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.