|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|
Биляр е на около 140 км южно от Болгар. В различни моменти и двата града са били столици на Волжка България.
| |
|
Тема
|
 Re: Названието „българи” в изворите
[re: Aтилea]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 18.03.13 20:55 |
|
|
И само от едното минаване са оставили навсякъде думата "биле"?
Да речем, че минаването те е станало набързо, а се е проточило няколко века.
Освен Болгар-Биляр, Плиска-Преслав друга група традиционни български центрове са Белград-Сремска Митровица. Доста от изброените Пресиан и Борис І най-малкото са се пробвали да ги превърнат в провинции на България, а източникът, който породи дискусията говори, че владетелят на Волжка България имал за данъкоплатци славяни. Въобще славянският език е най-разпространен там, където се е разпростирала и властта на българските владетели.
_____________________________
| |
|
|
|
Имах в предвид че не се знае със сигурност дали и градът наричан Биляр всъщност не се е казвал Болгар. И това съм го срещал нейде из татарските и руските сайтове, но не се сещам къде.
| |
|
Тема
|
Re: Названието „българи” в изворите
[re: deLake]
|
|
| Автор |
dean dimov (gioni) |
| Публикувано | 18.03.13 21:23 |
|
|
Още две хипотези:
1. От тюркското bulamak - смесен, размесен, разбъркан, т.е смесен народ
или
2. От прототюркс. bol - неопределено числително за множество + *(g)ar - родове/племена, т.е. "многото племена", преносно може да означава и "голямата племенна федерация" или "федерацията, съставена от неопределено количество родове/племена".
Във фонетичен аспект "о"-то в bol е бил нещо средно между "о" и "у" и съвсем естествено преминава в "Ъ", която в старобългарския има същата звукова стойност.
Редактирано от dean dimov на 18.03.13 21:29.
| |
|
|
|
а източникът, който породи дискусията говори, че владетелят на Волжка България имал за данъкоплатци славяни.
Вече и руснаците започнаха да си признават, че сакалиба не означава славянин:
Сакалиба (также саклаб, сиклаб, саклаби, в арабо-исламской литературе صقالبة, в романских языках и на латинице ед. ч. Siqlabi, мн. ч. Saqaliba) — вначале этим термином в арабских источниках обозначалось тюркское, славянское и угорское население Восточной Европы, позднее бывшие наёмные воины (дезертиры) контингентов византийской армии, перешедшие в ходе боёв в Азии VII—XIII на сторону мусульман. Истахри называл саклабами светлых тюрок, как и Гарнати, Гардизи, славян он называл — славийа, написав, что они жили западнее Киева, русы — в Киеве, а Арсания — севернее Киева. С сакалиба арабы ассоциировали чаще всего волжских булгар и куманов. Об этом свидетельствует рукопись Ибн Фадлана, которая представляет собой путевые заметки секретаря посольства повелителя правоверных к правителю Волжской Булгарии[1]. Само посольство, как пишет Ибн Фадлан, было предпринято в ответ на письмо аль-Хасана сына Балтавара, царя Булгарии к халифу Багдада ал-Муктадиру (908—932 гг.), в котором он просит его о присылке к нему (людей) их тех, кто научил бы его вере, преподал бы ему законы ислама (1.461). Посольство состоялось в 922 г. В своей рукописи Ибн Фадлан многократно именует правителя Волжской Булгарии — малик ас-сакалиба. Основываясь на том, что впоследствии термином сакалиба именовались все невольники из восточной и юго-восточной Европы, вывозимые в исламские страны и, несмотря на разделение понятий, славянин (славийа) и саклаб, русские историки романовской эпохи не различали эти два разных термина. Некоторые «историки» подменяют в угоду своим измышлениям понятия «саклаб» и «славиа», игнорируя тот факт, что арабы называли саклабами, наряду со славянами, и волжских булгар, и куманов, и других светловолосых тюрок и угров.
Но покрай признанието все пак карат по традиционната теория, че волжските българи са тюрки, въпреки че арабските автори рязко разграничават българи и тюрки и не дават и повод за съмнение нещо да са се объркали. Понеже тюрките познават много добре, а куманите в частност ползват за роби, които в последствие ще станат известни като мамелюците. А с Волжска България имат достатъчно интензивна търговия, от която сега от там чак до скандинавия се намират находки с хиляди арабски монети. Арабите едвали са могли да забравят и дунавските българи след пердаха който ядат от нас, а като те така и ромеите щяха да споменат, ако ни смятат за тюрки. Особено гърчолята, които въпреки особеното естество на чувставта които изпитват към нас, не са се поблазнили дори несправедливо да ни обявят за тюрки.
В съвременните казански татари, след двете изтребвания от монголите и Иван Грозни и след масовото заселване на кумани вече има повече куманска и местна фино-угорска кръв, както и извсстно количество монголска, отколкото българска. Това че сега говорят на кумански диалект въобще не значи, че волжските българи са говорили на кумански или какъвто и да е друг тюркски. От арабите също нямаме данни за езика, с тях са комуникирали на арабски, който е задължителен за четене на Корана.
Въобще славянският език е най-разпространен там, където се е разпростирала и властта на българските владетели.
Нашите владетели са се самоназовавали българи и езика си словенски. Разбирам поне на едно място да се бяха нарекли славяни и говорещи славянски, ама такива документи има точно толкова, колкото и хипотетичните славянски селища.
| |
|
|
|
1. От тюркското bulamak - смесен, размесен, разбъркан, т.е смесен народ
Когато човек реши да започне да унижава някого, за който и без това няма особено вискоко мнение, варианти всякакви. А всички знаем че "На чужд гръб и сто тояги са малко". Бая от светилата на западната и руската академична мисъл са се пробвали да понапомпат самочувстие, като се изкарат нещо повече от балканските мелези. Това често резонира с типичната наша способност на самокритика, която при ниско самочувствие се превръща в стремеж към самоунижение.
За всички които се чувстват наследници на буламач и боклуци ето още една теория:
Друга погрешна аналогия която се прави по отношение на българския етноним, е свързана с тюркското bulak, калмицкото bulg, староуйгурското pulak, монголското bulag - река, извор, ручей, т.е. българи – “речни хора”, обитаващи край реките, респ. Волга-Болга-болгари. Ностратически паралел показва галското bogach, английското bog, славянското bolonь, болото – блато, тюркското *bok – изпражнения, мръсотия, от където е българското боклук.
Редактирано от DarkBulgarianSubject на 18.03.13 21:51.
| |
|
|
|
Виждам, че е направило впечатление, че българи и славяни, наистина често се смесва, докато примерно Константин Багренородни когато пише за праговете на реката прави разграничение между славянски и руски, като пропуска да посочи и българския като алтернативен език, макар че българите са точно при праговете. Подобен проблем няма с българи и тюрки, независимо от това, че част от българите са били подчинени за известно време на тюрките, а и българи и тюрки живеят също така близо като българи и славяни. В най-добрия случай откриват същата прилика, която Черното влечуго - Злостър откриваше между гръцкия и всеки друг непознат език - звучат му еднакво, защото се все езици дето не ги знае.
_______________________________
| |
|
Тема
|
Re: Названието „българи” в изворите
[re: dean dimov]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 18.03.13 22:08 |
|
|
Още две хипотези:
1. От тюркското bulamak - смесен, размесен, разбъркан, т.е смесен народ
или
2. От прототюркс. bol - неопределено числително за множество + *(g)ar - родове/племена, т.е. "многото племена", преносно може да означава и "голямата племенна федерация" или "федерацията, съставена от неопределено количество родове/племена".
Във фонетичен аспект "о"-то в bol е бил нещо средно между "о" и "у" и съвсем естествено преминава в "Ъ", която в старобългарския има същата звукова стойност.
Идеята на темата е да се покаже какво има в изворите, т.е. как в продължение на 1000г. е обяснявана думата.
За "много племена" положителното е, че: 1. Атила е цар на "много народи" - втори е въпросът дали империята му е българска и 2. думата "бол" поне в сегашна България още е в употреба. Но ако името иде от Волга, т.е. както са я наричали българите, то тогава става волг-ар, т.е. човек, който живее край Волга.
Въобще както споменах - варианти за размисъл много, докато вариантите в изворите не са чак толкова.
________________________
| |
|
|
|
Татищев в История на Русия е изказал становище, че биляри е било собственото название на българите, а татарите го изопачили, а пък руснаците им прикачили българи заради град Болгар (1-351).
Града се среща в по-старите руски издания и като Бюляр, макар реката, край която е да е Билярка. В по-ново време има град Билярск - познайте откъде са били взети камъните за да бъде застроен новия град? Оставям също да пробвате да познаете какво са представлявали укрепителните линии на Биляр.
Според "Дистан Аксак Тимур" Биляр е основан от преселници от Болгар, които били прогонени от змея Бардаш. След като Тимур превзел Булгар и Биляр бил направен нов град Бюлюмар (мар изглежда ще е нещо като ров, вал, защото тези, дето са описвали старите градове на Волжка България казват, че местните им викали така.
_________________________________
| |
|
|
|
Нашите владетели са се самоназовавали българи и езика си словенски. Разбирам поне на едно място да се бяха нарекли славяни и говорещи славянски, ама такива документи има точно толкова, колкото и хипотетичните славянски селища.
Из "За буквите" на Черноризец Храбър:
Прочее преди словенете нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени /да пишат/ словенската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или yaiaнie, или широта, или iадь, или ждоу или юность, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
Погледни кои думи са им били проблем: "Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или yaiaнie, или широта, или iадь, или ждоу или юность, или iaзыкъ"
Ако това са "пра"-български думи и словенете са "пра"-българи... то аз поне за себе си правя извода, че не само езикът на траките е "славянски", но и езикът на пра-българите е от същата езикова група и достатъчно близък, за да се разпознават двата "народа" като произлизащи от едно и също "коляно".
Смятам, че т.н. пра-българи са тракийско племе (или даже клон на мизите), напуснало местобиталището си по някое време, пребивавало известно време по местата, където се знае, че е създало Велика България и по някое време решило да се върне отново в Източна и Централна Европа.
Това според мен обяснява и поразителната генетична еднородност на народа ни понастоящем, която иначе би била необяснима, ако се вземе предвид господстващата в момента представа, че народът ни е образуван от 3 отделни етноса - траки, славяни и прабългари, които са нямали нищо общо помежду си, преди да се срещнат по нашите земи.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
