Всъщност, нещата седят малко по-различно. Да, руските танкове имат основно предназначение за подкрепа на пехотата, но практически ги използват не само за това. През цялата война имат танкови формирования от различна големина: преди войната - корпуси, след това бригади (поради ред причини, включително и организационни) и накрая - армии. Които се опитват да действат самостоятелно, кога с успех, кога - не.
Немските танкове не действат самостоятелно и нямат за цел противниковите танкови сили. Предназначението им е за овладяване на оперативна инициатива, разгромяване на противника в оперативна дълбочина и т.н. Включително - нарушаване на комуникации, разгромяване на пристигащи подкрепления.
Освен това, немските моторизирани и танкови части се използват преди всичко за флангови удари и обграждане и унищожение на противникови формирования.

Загубите по години на съветски танкове и самоходни оръдия:
1941 г.: 20 500
1942 г.: 15 100
1943 г.: 23 500
1944 г.: 23 700
1945 г.: 13 700
Или за 4 години война (3 години + 2 х 6 месеца): 96 500 машини. Около 24 хиляди машини / година.

Машините. Съветските машини към 22.06.1941 г. Условно можем да ги разделим на тежки (Т-35, КВ-1 и 2), средни (Т-34, Т-28), леки (всички останали). Макар че машините от типовете Т-27, Т-37/38 трудно могат да бъдат причислени към леките танкове.
И така, в РККА към въпросната дата има:
тежки Т-35 и КВ: 604 машини;
средни Т-34 и Т-28: 1565 машини;
леки (без Т-27, 2 486 машини): 20 839 машини
От леките: Т-26 са вече изцяло неадекватни и това си проличава още с първите сражения. Има опити за увеличаване на бронирането им (установено като неадекватно още през войната от 1939/40 г.), опити част от тях да бъдат преработени в самоходни оръдия и т.н.
БТ-тата са нелоши линейни машини, Т-40ките и т.н. надолу са по-скоро заместител на танкове при липсата на нещо по-добро (Т-60 например).
Средните: Т-28ците са вече в миналото и производството му е прекратено, така че тези танкове са на "доизживяване". Т-34 страда все още от твърде много детски болести и от недостатъчно брониране (за 1941ва е достатъчно, след това тези 45 мм просто са неадекватни). Освен това въоръжението му (особено късоцевното оръдие Л-11, както и изцяло некачествена оптика, проблемите с въртенето на купола и т.н. лимитират много силно възможностите на тези машини.
Тежките: КВтата са неизползваеми при съветския стил на провеждане на операциите: тъй като ходовата им част е ненадеждна, а заповедите са почти винаги за форсирани маршове, още през първите две седмици на войната, голяма част (до 50% от наличните машини) излизат от строя по време на предислоциране. Другите тежки танкове, Т-35, са вече неадекватни: лошо брониране, ниска маневреност и въоръжение. В РККА те са събрани само в 34та танкова дивизия и намират смъртта си с нея в самото начало на войната.
В този смисъл, вината за провала на съветските танкови части не е точно заради некачествените и остарели машини. В известен смисъл - всичките съветски машини, построени преди началото на войната, носят белезите на една прохождаща индустриална сила, каквато е СССР (всички държави в сходна ситуация си имат сходни проблеми с качеството на производството, просто при западните държави този етап е изминал по-отдавна).

Реално ниската ефективност на съветската "танкова машина" е обусловена от организационни проблеми от различен характер. Аз ще се спра само на тези, които РККА има в началото на войната. Към 22.06.1941 г., почти всички съветски танкове са в 29те механизирани корпуса. Всеки механизиран корпус по щат има две 2 танкови, 1 моторизирана/механизирана дивизия и ред по-малки части (като например мотоциклетен полк). По щат механизираният корпус трябва да има 36 080 души, 1031 танка, 268 бронирани коли, 172 оръдия, 138 минохвъргачки, 5161 автомобила и камиона и 352 трактора. Повечето механизирани корпуси са или прикачени към армии, или диркетно под командването на фронтовете, към които принадлежат. По идея, те трябва да се използват като едно цяло (танкове, пехота и артилерия). А за разузнаване трябва да използват собствените си отделни разузнавателни батальони (3), както и мотоциклетния полк.
Реалностите обаче внасят големи промени в картинката. Първо, както и отбелязва Хацкилевич (командир на механизиран корпус) на конференцията, последвала военните игри от 1940/1941 г., влекачите за артилерията развиват твърде ниска скорост и не могат да придружават танковите дивизии. Второ, транспорта на пехотата не е достатъчен, тъй като се предполага, че след началото на войната ще има около месец на бавни военни действия (както през ПСВ), през които ще може от цивилния сектор да дойде достатъчно транспорт, който "да моторизира" пехотата на практика. И последно, но не по важност: свръзката. Свързочните батальони са най-слабо комплектовани, а мобилните радиостанции имат големи проблеми и са на практика неизползваеми (отделно от факта, че много нисък процент от съветските танкове имат радиостанции, без да споменаваме факта, че тези радиостанции работят само когато машината не е в движение). Всичко това значи малка или никаква мобилност на механизирания корпус и липса на управляемост, когато корпусът влезе в бой.
Което се и случва - с началото на войната корпусите заемат позиции по плановете (те поне са ясни и указани). Но още при първите заповеди за действие, идващи от армейските, фронтови щабове, както и от върховното командване (често - противоречиви), всеки от командирите на корпуси трябва да взима трудни решения: да прати напред танковете (обричайки ги на унищожение дори и ако срещу тях има само пехота), пускайки пехотата на собствен ход и оставяйки артилерията в тила.
Към тези проблеми се добавят хиляди други, като например липсата на адекватни ремонтни мощности, машини, които да евакуират повредени машини от бойното поле и т.н.

АКо искаш да звучиш убедително и справедливо трябва да мериш двете армии и пълководци с един аршин.
Когато с голямо съжаление указваш грешката на Хитлер, която според теб е причина СССР да не бъде победен, разкажи и за грешките на Сталин.
Ще ти подскажа само направленията.
В края на тридесете години, практически преди войната Сталин унищожава до 80% от офицерският си състав.
Дори когато СССР е вече нападнат, Сталин си крие главата в пясъка и не иска да повярва.
Зотова въпреки, че е от всички страни информиран Сталин, от съображения да не провокира немците не предприема никакви организациони мерки за отбрана по границата.
Поради грешки и бъркотии след намесата на Сталин в началото на войната СССР дава огромно количество жертви и големи загуби в техника.
Пленеи са милиони съветски войници.
А сега съпоставяй, ако не бяха тези грешки на Сталин щяха ли немците вообще да стигнат до Москва.

Доколкото знам Т34 се появяват по-късно.Под загуби се разбира и попаднали в плен.КВ са единствените тежки танкове в началото на войната.Немците ги пребоядисват ги използват по нататък.Иначе немците са нямали техен аналог.

По-късно от кое се появяват? Т-34 е одобрен за производство в края на 1939 г., а се произвежда от лятото на 1940та. Преди него е имало други средни танкове (Т-12, Т-24, Т-28, Т-29). От тях само Т-28 е произвеждан серийно, а Т-24 е само в 25 екземпляра, Т-29 - 5 бр.
А ако говориш за тежките танкове: там представители преди войната са само Т-35 (произведен в общо 61 бр.) и КВ, който преди войната има 2 модификации, като КВ-2 е на практика ерзац самоходно оръдие. И е планиран да се използва като такъв, затова и към 22.06.1941 г. повечето танкове от този тип имат на въоръжение много специфични боеприпаси. Годините на разработка и производство са практически като на Т-34.

Грешки на Сталин?Не виждам нито една съществена грешка на Сталин, а до колкото съм чел Виктор Суворов Сталин е избил некадърниците и мошенниците в армията си, един от тях е бил малоумникът Тухачевски. А колкото до началната фаза на войната когато Сталин не реагира адекватно на немската агресия тук съм напълно съгласен с вас и това е единствената му грешка по време на великото му управление. Само че една съществена подробност - Сталин си вади съответните изводи от тази грешка навреме. А Хитлер никога не си е вадил правилните заключения от собствените си грешки. И затова го разгромяват!

Грешка е, да. Тези офицери, които са избити, са общо взето елита на тогавашната армия, повечето са все опитни и служили още в ПСВ. Проблемът обаче има и други измерения: чистките, които съвсем не се ограничават с 1937ма година, на практика убиват духа на армията.
Прекратяването на чистките в РККА е единствено заради началото на войната - последната голяма вълна е в периода май-юли 1941 г., при която, освен всичко друго, са обезглавени военно-въздушните сили. Мит е, че съветската авиация е унищожена на земята. На практика загубите от въздушните удари са около 1800 самолета, а само в крайграничните окръзи има над 7000, в цялата армия - над 19 000. Слабото представяне на съветската авиация е именно последствие от чистките.
И т.н., темата е мноооого дълга. А Суворов е сталинист и аз лично не бих му се доверявал да оценява действията на кумира си - там той е просто меко казано необективен.

на тази тема може да се поспори, макар това че ще отклони дискусията в друга насока. Затова бих ви препоръчал да изгледате този филм /по въпроса за чистките и причината те да се проведат/:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че има каквато и да е "пета колона". Въпросът с причините за чистките е далеч по-прозаичен. Сталин е очевидно изключително недоверчив и мнителен човек. И през 20те години води почти непрекъснати битки за властта - първо срещу едни хора, после - срещу тези, които са му помогнали да се разправи с предишните. В общи линии до края на 20те той разчиства партията от всякакви, дори и въображаеми врагове. След това се заема да разчиства другите сектори на държавата си. До армията и разузнаването стига във втората половина на 30те и тогава разчиства всички, които са му "наследство" от едно време и които не е назначавал той лично. Без значение дали са добри в работата си. Така заминава например Берзин - а това е човекът, създал изключително големи и добре работещи мрежи практически из цял свят. И т.н.
Така че, моля, не залитайте по Суворов/Резун и неговите опростенчески и просталинистки тълкувания.

Щом не признаваш Суворов , тогава би трябвало да се запознаеш с германските автори . Като цяло същността на информацията им съвпада , включително за авиацията . По оценка на германското разузнаване (края на 1940г.) съветската армия е била "колос на глинени крака" ... но само в първите 4 месеца на войната оценката е била що-годе актуална . Неслучайно Шелемберг (шефа на германското разузнаване) на няколко места пише за (цитирам дословно) : "несломимата мощ на съветските танкови войски" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите