|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 СУРВА - покровителя на времето!
|
|
| Автор |
makebulgar () |
| Публикувано | 23.04.08 20:53 |
|
|
Та значи нали търся корените на кукерските ни празници и Сурва и попадам на много интересни съвпадения!
ХАЛДЕИ-КОЛЕДА (вавилонското Kaldu)
ЗУРВАН-СУРВА
Оказва се, че името на нашия празник Сурва идва от върховния бог на времето, съдбата и космоса - ЗУРВАН
Той се води баща на Ахура Мазда и Ариман, и е бил върховен бог на индо-иранците преди Зороастризма да стане официална религия на иранците!
Халедеите са народ появил се на мястото на Шумерите
Те вероятно са били сродни на персите и медите защото заедно разбиват асирийците около 600г.пр.хр. След това влизат в империята на персите!
При появата на македонците вероятно се изнасят на северо-изток в персия, а после и още по на север!!!
Интересно е, че царските титли на халдеите БИТ (Бит-Якина, Бит-Амуккани Укин-Цир, Бит-Шилини), което учудващо напомня на българската титла БАТ!
Паралелите са много, но дали наистина има връзка?
Зурван е изобразяван като херувим - човек с лъвска глава и криле, вероятно има общо с крилатите лъвове символи на асириа, персия и намирани често в българските съкровища, по релефите в църкви и крепости, и станали герб на Татарстан!
Факта, че имаме най-точния календар и сме били поклонници на слънцето, месеца и звездите, факта, че главния ни празник е с име произлизащо от името на върховното божество на първите астрономи от шумер и халдея, говори за пряка връзка, с тези народи, която най-вероятно е свързана с каста на магове миграла към бактрия, а от там и по на север!
| |
|
|
|
я сега кажи как реши, че точно от Зурван идва сурва?
Щото като му гледам физиономията на оня хубавец, по-скоро от Зурва идва думата зурла.
Aut Caesar, aut nihil
| |
|
|
|
Бога на седемте лъча!!!
The Chaldean Oracles have survived as fragmentary texts from the 2nd century AD, and consist mainly of Hellenistic commentary on a be a syncretic combination of neo-Platonic elements with others th single mystery-poem (which may have been compilations from several oracular sources, considering the random subject changes) that was believed to have originated in Chaldea (Babylonia). They appear toat were Persian or Babylonian in origin. Later neo-Platonists, such as Proclus and Iamblichus, rated them highly. The 4th-century Emperor Julian suggests in his Hymn to the Magna Mater that he was an initiate of the God of the Seven Rays, and was an adept of its teachings. When Christian Church Fathers or other Late Antiquity writers credit "the Chaldeans", they are probably referring to this tradition.
<a target="_blank" href="http://www.oneworldbg.hit.bg/sevenrays.htm">СЕДЕМТЕ ЛЪЧА
Казано ни е, че в космоса съществуват седем велики лъча. В нашата слънчева система действа само един от тях. Седемте подразделения представляват седемте лъча, които, управлявани от нашия слънчев Логос, образуват основата на безброй вариации в Неговата система от светове. Тези седем лъча могат да бъдат описани като седем канала, през които протичат всички същества в Неговата слънчева система, седемте преобладаващи характеристики, или модификации на живота, защото тези лъчи не се отнасят само за човечеството, но и до седемте царства. Всъщност няма нищо в слънчевата система, на каквото и ниво на еволюция да се намира то, което да не принадлежи и някога да не е принадлежало на някой от седемте лъча.
Езотерична психология, стр.163
Лъчът е просто името на специфичен тип енергия, като се набляга на качеството, проявено от тази сила, а не на формения аспект, който тя създава.
Езотерична психология, стр.316
Тук може би ще е полезно да изброим лъчите като по този начин опресним паметта на начинаещите:
Лъчи на аспектите:
1.Лъчът на Силата, Волята и Целта.
2.Лъчът на Любовта-Мъдрост.
3.Лъчът на Активния Творчески Разум.
Лъчи на атрибутите:
4.Лъчът на Хармонията чрез Конфликт.
5.Лъчът на Конкретната Наука или Познанието.
6.Лъчът на Идеализма и Предаността.
7.Лъчът на Реда или на Церемониалната Магия.
Лъчи и посвещения, стр.558
Всяко човешко същество в основата си е проявление на пет лъчеви сили:
1.Лъча на душата.
2.Лъча на личността.
3.Лъча, който управлява умственото тяло.
4.Лъча, който управлява астралните дадености.
5.Лъча на физическата природа.
Езотерично лечение, стр.52
От лъча, на който е прието посвещение, зависи до голяма степен пътя на последващото служене.
Посвещение човешко и слънчево, стр.182
Под-лъчът, на който човек се намира, този по-малък лъч, който се променя от въплъщение на въплъщение, определя до голяма степен характера (колорита)му за този живот. Това е неговия вторичен оттенък. Не забравяйте, че първичният лъч на Монадата е неизменен във вечността. Той не се променя. Той е един от трите първични лъча, който в края на краищата синтезират синовете човешки. Лъчът на Егото се мени от цикъл на цикъл, а при по-еволюиралите души - от раса на раса, и съставлява един от петте лъча на настоящата еволюция. Той е преобладаващия лъч, на който вибрира казуалното тяло на човека. Може да съответства на лъча на Монадата, а може да е един от допълващите цветове на първичния. Лъчът на личността се мени от живот на живот, докато се премине през диапазона на седемте под-лъча на Монадичния лъч.
…При обикновените напреднали хора, които се стремят да се приближат до идеала, сходството на егоичните лъчи ще предизвика взаимно разбиране и ще последва приятелство. Хора, който споделят един и същ егоичен лъч разбират с лекота своите становища и стават големи приятели, с непоколебима вяра един в друг, тъй като всеки разпознава в делата на другия своите собствени дела. Но когато (в допълнение на сходството в егоичните лъчи) има еднаквост на лъча на личността, тогава налице е нещо рядко срещано - съвършено приятелство, успешен брак, неразрушима връзка между двамата. В действителност това е необичайно.
Трактат за бялата магия, стр.111/2
Всяка форма в природата и всяко човешко същество се намират на някой от седемте окачествяващи лъча и появата им в осезаема форма се характеризира от качеството на техния основен лъч. Появата им се определя главно от лъча на специфичния живот, върху чието излъчване се е появил човекът, но включва също в по-малка степен и останалите шест лъча.
Езотерична психология, стр.21
Всеки човек съществува на един от седемте лъча. Във всеки живот личността му се намира на един от тях, редувайки ги според лъча на егото, или душата…
Чрез своята енергия лъчът придава специфични физически условия и определя качеството на астрално-емоционалната природа; придава характер на умственото тяло; контролира разпределението на енергията, тъй като лъчите са с различни честоти на вибрация и управляват определен център в тялото (различен за различните лъчи), чрез който се осъществява това разпределение. Всеки лъч действа предимно чрез един център, а чрез останалите шест в специфична последователност. Лъчът предразполага човек към определени предимства и недостатъци, представлява неговия ограничаващ принцип, така както му придава и способности. Ръководи начина, по който той се отнася към другите типове хора, и отговаря за външните му реакции към другите форми. Придава му индивидуалност и качество, общия му тон на трите полета на неговата личност и оформя физическия му вид. Определени умствени нагласи са лесноосъществими за един лъчев тип, а трудни за друг, ето защо изменящата се личност се преминава от лъч на лъч, от живот на живот, докато се развият и изразят всички качества. Душите се намират в дадени, предопределени от техния лъч, полета на дейност и определена област на стремеж остава относително неизменна по време на много животи… Когато човек е изминал две-трети от еволюционната пътека, душевния му лъч започва да доминира личностния лъч и следователно ще ръководи тенденциите на неговата изява на земята, не в (така наречения духовен смисъл), а в смисъл, че ще предразполага личността към определени дейности.
Езотерична психология, стр.128/9
Понякога се чудя дали осъзнавате епохалната важност на изложеното от мен учение за седемте лъча като проявяващи се енергии… Предвид всичко, което съм съобщил за седемте лъча и седемте Повелители на лъчите, сега по тази тема може да се открие още много. Тези седем велики Живота трябва да бъдат разбирани като изпълващи същности и активни енергии във всичко проявено и осезаемо както на физически план, така и на другите равнища на божествена изява.
Езотерично лечение, стр.583
Всички ученици, намиращи се на различни лъчи имат една и съща цел, правят еднакви експерименти, преминават през подобни изживявания и достигат наравно до божествената изява. Техните качества и подходи обаче, реакциите и характерната им същност се различават според типа на техния лъч; това представлява един много интересен и малко познат етап от изследването ни на посвещението.
Лъчи и посвещения, стр.338
Всеки велик лъч, появявайки се във въплъщение, преобразува словото на цикъла, обогатява съществуващото словесно богатство и носи ново знание на човечеството; много цивилизации, отминали и настоящи са резултат от това.
Лъчи и посвещения, стр.646
* * * * *
Съществуват методики за изследване лъчите в структурата на личността, които се основават на концепцията за Седемте Лъча. Една от тях е Спектърното профилиране.
Повече информация за Седемте лъча може да намерите на сайта: Университет за седемте лъча.</a>
Редактирано от makebulgar на 23.04.08 21:54.
| |
|
|
|
Явно се опитвам да открия америка
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Елена Блаватска
КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ
Очевидно, най-разпространените и известни символи на древните астрономически системи, които с потока на времето са достигнали да нашия век и са оставили следи в християнството и други религии, са Кръстът и Огънят; последният е символ на Слънцето. Древните арийци са ги използвали като символи на Агни. Всеки път, когато древният индуски огнепоклонник искал да се помоли на Агни – казва Е.Бюрнуф1, той съединявал две парчета дърво във вид на кръст и с помощта на триене получавал огън за жертвоприношението. Като символ крастът се нарича Свастика, а като оръдие, изработено от свещено дърво и притежавано от всеки брамин – Арани.
При скандинавските народи е съществувал същият знак, наречен Чукът на Тор поради неговата тайнствена магнитно-електрическа връзка с Тор, бога на гръмотевиците – подобно на въоръжения с мълнии Юпитер той държи в ръка тази емблема на властта не само над смъртните, но и над злите духове на стихиите, които са му подчинени. В масонството този знак присъства под формата на дървения чук на Великия Майстор; в Алахабад може да бъде видян на стените на Форта като Кръстът на Джайните – Талисманът на Владетелите Джайни, а чукчето на съвременния съдия не е нищо друго освен crux dissimulate, както го нарича археологът де Роси, защото чукчето е знак на властта и силата, също както чукът е символ на могъществото на Тор, който според северните легенди с негова помощ разбива скалата и убива Милгардския Змей. Шлиман откри този символ върху теракотовите дискове при разкопките на долните пластове пръст на мястото, където според неговите предположения се е намирала древната Троя; според достор Ланди това свидетелствува, че “арийската цивилизация е много по-древна от гръцката – може би с две три-хилядолетия (преди Р.Х.)”. Бюрнуф нарича изображението на кръста най-древното от известните на човечеството и твърди, че в древната религия на гърците този символ е въплътен в образа на Прометей, “носител на огъня” и разпънат в планините на Кавказ, на когото небесната птица – Syena на ведическите химни – всекидневно поглъща вътрешностите. Болдети2 дава примера с копието на картината от гробището “Св. Себастиан”, на която са изобразени новороден християнин и гробар на име Диоген, който има на двата си крака и на дясната си ръка знака на свастиката. Този символ е съществувал в Мексико и Перу, а в древните гробници на Египет го намират във формата на свещеното Тау.
Това, че символиката на Agnus Dei, Агнеца Божи, е идентична със символиката на индийския бог Агни, представлява най-малкото странно съвпадение, което са отбелязали дори някои християнски свещеници. Докато в едната религия Agnus Dei изкупва и взема върху себе си греховете на света, в другата богът Agni по същия начин изкупва греховете на боговете, човека, душата, духовете на починалите предци и повторните грехове, за което свидетелстват шестте молитви, съпровождани от шестте жертвоприношения.3
И ако Кръстът и Огънят са толкова тясно свързани в езотеричната символика практически на всички народи, това е така, защото върху обединението на силите на тези два знака се основава цялата система на вселенските закони. В астрономията, физиката, химията, във всички раздели на естествената философия тези знаци винаги се проявяват като видима причина и невидимо следствие; и само метафизиката и алхимията – или, по-добре казано, Метахимията (ние предпочитаме да въведем нова дума, за да шокираме скептиците) – могат окончателно да разкрият техния тайнствен смисъл. За онези, които искат да поразсъждават над тези намеци, ще бъдат достатъчни един-два примера.
Централната Точка – или както казват кабалистите, великото централно слънце на Космоса, е Бог. Това е пресечната точка на две взаимноизключващи се сили – центростремителната и центробежната, под действието на които планетите се движат по елиптични орбити и преминавайки през Зодиака, очертават кръст. Тези две противоположни сили, макар и все още хипотетични и въображаеми, поддържат хармонията и стабилното, непрекъснато движение на Вселената, а четирите извивки на свастиката символизират въртенето на Земята около нейната ос. Платон нарича Вселената “благословен бог”, което се символизира от кръг, пресечен с буквата Х. Но стига за астрономията. Степента на Кралската Арка в масонството е съхранила кръста като тройното египетско Тау. Това е космическият кръг, по който бързо се върти астрономическият кръст, идеалният квадрат в питагорейската математическа система на числата, както обяснява неговото окултно значение Корнелий Агрипа. Огънят – това е топлината, централната точка; перпендикулярният лъч представлява мъжкия елемент или духа, а хоризонталният – женския елемент или материята. Духът съживява и оплодотворява материята, и всичко изхожда от Централната Точка – Фокуса на Жевота, Светлината и Топлината, представен от земния огън. А сега стига толкова физика и химия, защото могат да се дават безброй аналогии, а Законите на Вселената са ниотменими и идентични и във външно, и във вътрешно приложение. Без да имаме намерението да проявим неуважение към някого или да се отдалечим от истината, мислим, че можем да кажем: има основателни причини да се предположи, че в своя първоначален смисъл Християнският Кръст като причина и Вечните мъки в Адския Огън като пряко следствие от отричането на първото имат в по-голяма степен отношение към тези два древни символа, отколкото западните теолози са готови да признаят. Ако Огънят е Божество за някои езичници, то и в Библията Бог се уподобява на Живота и Светлината на Света; ако от друга страна Светият Дух и Огънят очистват християните от греховете им, то от друга страна Луцифер също е Светлина и “Син на Утринната Звезда”.
Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски бог Сурва. В славянскта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините ва вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи.
В навечерието на Новата година българите не работят и са задължени да постят. Младите моми приготвят голям сладкиш4 – платий – в който слагат корени с различна форма с млади кълнове, като дават на всеки име според неговата форма. Така един от корените те наричат къща, друг – градина, други – воденица, лозе, кон, кокошка, котка и така нататък, в съответствие с това каква поземлена собственост и какви земни богатства притежава семейството. В този символ на рога на изобилието са представени дори такива ценности като украшения и кесии с пари. Освен това в сладкиша поставят старинна сребърна монета, наречена бабка, която се превързва с червена нишка така, че да се получи кръст. Тази монета се смята за знак на късмета и щастието.
След залез слънце и някои обреди, включващи молитви към залязващото светило, цялото семейство се събила около голяма кръгла маса, която се нарича паралия; върху нея се поставя описаният по-горе сладкиш, сушени плодове, царевица, тънка восъчна свещ и накрая голяма кадилница с благовоия от най-високо качество – за бога. Главата на семейството, обикновено най-възрастният от неговите членове – дядото или бащата – с особено благоговение взема в едната си ръка кадилницата, а в другата свещта и обикаля къщата, окадявайки всичките четири ъгъла, като започва и завършва откъм източната страна; при това той произнася различни обръщения към бога, завършвайки с християнското “Отче наш, иже еси на небесех…”, адресирани към Сурва. След това свещта се скрива и се пази през цялата година, до следващия празник. Смята се, че тя притежава чудотворни лечебни свойства и се пали само когато някой от семейството е болен, като се смята, че това ще излекува болния.
След този обред най-възрастният взема нож и разрязва сладкиша на парчета, според броя на членовете на семейството. Получавайки своето парче, всеки бърза да го разгледа. Най-щастлив през предстоящата година ще е този, у когото в сладкиша се окаже старинната монета с кръста от червен конец; той е смятан за избранник на Сурва и всички завиждат на щастливеца. Следващи по важност са символите на къщата, лозето и останалите; в съответствие с намереното човек узнава своя хороскоп за предстоящата година. Най-нещастен ще бъде получилият котка; той пребледнява и трепери: горко му, защото е обкръжен от врагове и трябва да се подготви за тежки изпитания.
В това време в пещта слагат голяма цепеница, символизираща пламтящ олтар, и запалват огън. Това дърво гори в чест на Сурва и представлява оракул за цялото семейство. Ако то гори през цялата нощ и не угасне – това е добър знак; в противен случай се очаква смъртта на някой от членовете на семейството и празникът завършва със силен плач.
През тази нощ не спят нито момите, нито момците. В полунощ започват предсказания, чудеса и разнообразни обреди, в които горящата цепеница изпълнява ролята на оракул. Млада пъпка, хвърлена в огъна и гръмко пукнала се, означава бърза и щастлива сватба – и vice versa. Късно през нощта младите двойки излизат от домовете си и отиват на гости на познати, минавайки от къща на къща, разменяйки си поздрави и въздавайки благодарност към божеството. Тези двойки се наричат Сурвакари; всички момци носят големи клони, украсени с червени ленти, старинни монети и изображение на Сурва; по пътя те пеят в хор песен, толкова своеобразна, колкото и необикновена. Тя заслужава да бъде цитирана тук, макар преводът на друг език да намалява нейните достоинства5. Ето думите, с които се обръщат към стопаните на всеки дом:
Сурва, Сурва, Господине,
Прати ни щастлива Нова Година,
здраве и късмет на този дом,
успех и благословление до следващата година.
Да имате добра реколта и пълни класове,
да имате злато и коприна, грозде и плодове,
да имате пълни бурета с вино и сити стомаси.
Бъдете благословени от Бога - вие и вашият дом...
Неговото благословение да е върху всички ви.
Амин! Амин! Амин!
Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си... Ето така символите на екзотеричния култ към Кръста и Огъня на древната Аряварта вървят ръка за ръка в християнска България...
"Theosophist", November 1879.
1. "La Science des religions", глава ХІІІ, стр.187-188.
2. M.A.Boldetti, "Osservazioni sopra i cimiterj de' Santi Martiri, ed antichi Cristiani di Roma". Рим, 1720.
3. Хенри Томас Коулбрук, "Очерци за религията и философията на индусите", Лондон, 1837 г.
4. Тук, както и навсякъде по-нататък в текста на Блаватска, естествено става дума за баница, а не за сладкиш.(бел. прев.)
5. Тъй като от една страна, ние не знаем точно кой вариант на сурвакарската песен е превела Е.П.Блаватска на английски език, а от друга страна една от целите на настоящия превод е да създаде впечатление за представата, която са придобивали англоезичните читатели за българите и техните обичаи, даваме буквален обратен превод на английския текст. (бел. прев.)
| |
|
|
|
И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано
| |
|
Тема
|
 Re: СУРВА - покровителя на времето!
[re: makebulgar]
|
|
| Автор |
tonza (пристрастен) |
| Публикувано | 24.04.08 01:22 |
|
|
"славянски бог Сурва"
| |
|
Тема
|
Re: СУРВА - покровителя на времето!
[re: tonza]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 24.04.08 06:53 |
|
|
дедо миню си намери последовател, само остава да се разберат, дали българите са асирийци /хурити/ или халдеи /семити/.
Aut Caesar, aut nihil
| |
|
|
|
Сега ако ми обясниш и какво пише на розетата, ще те призная за новия Зиези...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Да не си станал сибирски шаман...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
