|
Тема
|
Ханджията - властовият стожер в Азия?
|
|
Автор |
dnaunseq (пристрастен) |
Публикувано | 25.10.11 19:18 |
|
Повод за това разглеждане е съвпадението между думата за странноприемница (хан) и господар (хан). От друга страна взех един откъс от Захари Стоянов за властовия център на едно българско селце от 100 души, a именно: ханджията-циганин сутеньор. Логически погледнато къде ще се събере богатство в един ареал на търговски пътища, географска раздалеченост, мобилно и номадско население (т.е. характерната за Азия типография). Такъв център разбира се би бил ханът (също кервансарай и пр.), където се приемат богатите търговци. На тези търговци, както и на по-бедното простолюдие от околността се предоставят сутеньорски услуги, които са особено доходоносни. Най-голямата ценност на региона - неговите момичета - изглежда логично да се концентрират от местния главатар. Заради това той натрупва допълнителни материални богатства (вероятно и от доходоносното уреждане на бракове), а от друга страна по "женска линия" създава множество политически и личностни взаимоотношения. В по-малките села и паланки, "туз"-ът на локалността е бил кафеджията и т.н. Тарканът или хаканът вече е предводител на банда обединена на мобилен, грабителски почин, но не може да не зависи от "хан"-а за логистиката си. Друго предимство на хана е че благодарение на влиятелните си гости може да се сдобие с особено талантливи деца от генетична гледна точка. А благодарение на натрупаните богатства, да привлече и изключително красиви момичета от далечни земи, които да използва за политически цели.
Щриха:
Дядото на Андрей Луканов и бащата на Карло Луканов е бил притежателят на странноприемница "Лукановия хан" Тодор Луканов ().Редактирано от dnaunseq на 25.10.11 20:01.
| |
|
Интересно е как нашите учени винаги изтъкват нашата уникалност. Или сме "особен вид славяни", или тюрки-номади, но с особен език и монументално строителство, или пък средиземноморци с памиро-фергански антропологически тип. А ето че е ясно защо из техните среди господстваха имена като Хан Кубрат, Хан Аспарух и др., а не като на всички други нормални азиатци като Чингиз хан, Кубилай хан, Тамерлан хан и т.н. - не е трябвало да звучат като страноприемници.
Иначе имайки предвид сравнително късното появяване на кафето из азиатските степи, ключови фигури трябва да са били кумисджията и китайския тий-мейкър. А иначе децата на Чингиз хан наистина са били "талантливи от генетична гледна точка" особено тези от други бащи.
| |
|
А на коя плоча прочете тези имена и титли "Хан Кубрат, Хан Аспарух"?
Единственият свестен камък е този от Филипи и той гласи:
(ИСБУЛ КАВХАНЪТ)Редактирано от Д-p OxБoли на 26.10.11 17:26.
| |
|
Хан Соло име или титла е, или пък Нови Хан?
А иначе какво му е свестното на камъка, че не е от италианския ренесанси или руска пляска ли?
| |
|
Думата хан има значението на владетел сред тюркските езици в Азия. Интересно е че арабите започват да я използват в смисъла на кервансарай. Откъде идва преобразуването на значението. Дали тюркските племена в Азия винаги са имали подобни "ханджийски" обществени взаимоотношения, или пък в определен исторически период се е случила трансформация на значението.
Тезата ми е, че азиатската аристокрация има монголо-тюркски произход, след огромната експанзия на Монголската империя при Чингиз хан. В Уикипедията изрично е отбелязано, че тя е била създадена от обединене на монголо-тюркски племена. Допълнително потвърждение за участието на тюркски елемент е употребата на уйгурски скрипт за основа на писмеността в тази държава.
Макар монголската държава да се разпада сравнително бързо, аристокрацията остава по места. От една страна причина за това са огромните богатства, а от друга и способностите, които все пак са позволили това разширение. Също така държавата се разпада в резултат на междуособици и политически игри, но не и като резултат на действията на друг държавотворчески елемент в Азия. Какво би направила бившата аристокрация в тези времена на несигурност, и след като вече е била запозната с изтънчения живот на цивилизацията в Китай. Естествено е тогава, тази аристокрация да се оттегли в институцията на хана (кервансарай) и да властва над местното население и над търговските пътища от сянка, като освен това продължава политическите си връзки с други ханове по географията на цяла Азия.
Въпросът може а се свърже и с мамелюците, които демонстрират как "от кухнята" и от привидно подчинено положение могат да овладеят арабските халифати. Кухнята е била по-силна от държавата. Подобна е ролята и на кервансараите и изглежда това е вкоренена азиатска традиция.
| |
|
За Къкринското Ханче нещо да напишеш?
Май в клуба са останали предимно любителите на конспиративни теории.
| |
|
|
|
|