|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как бюджетния дефицит уби древен Рим
|
|
| Автор |
Jay Gould (студенокръвен ) |
| Публикувано | 19.04.10 01:07 |
|
|
В началото на трети век пр. н. е. римската икономическа политика започна да се различава все повече и по-рязко, от елинистичния свят, особено от Египет. В Гърция и Египет икономическата политика постепенно става все по регресивна, лишава хората от свобода да упражняват лична печалба, в производство и търговията, мачка ги в условията на тежкото бреме и репресивни данъци и принуждава работниците да се обединяват в колегии за да защитят правата си. Късната елинистична епоха е и една почти постоянна война, която заедно с пиратството, затваря морето пред търговията, а в градовете олигархията все повече и повече отнема от правата на свободното предприемачество. В резултат на това, предсказуема е стагнацията овладяла древния свят.
Стагнацията и рухналата икономика на държавите от Средиземноморието, частично обяснява лекотата, с която Рим е в състояние да се разшири и намеси в политиката навсякъде, за да стане през времето - от началото на 3 век пр. н. е., до 1 век пр.н.е., безспорен господар на Европа, близкия изток и северна Африка.
Свободен пазар, политиката на Октавиан Август
След убийството на Цезар през 44 пр.н.е., неговият приемат син Октавиан окончателно слага край на междуособиците, с победата си над Марк Антоний в битката при Акциум. Победата на Август в не малка степен се дължи и на модела икономика – Рим на свободните предприемачи и ниски данъци, срещу източния деспотизъм в Египет, представен от Антоний и Клеопатра. Победа на Август и на Запада означава нахлуване на свободния капитализъм и частните предприемачи на територията на държава до тогава управлявана без големи икономически свободи, в която земята е държавна.
Действително Египет след завоюването си от Рим преживява бурен икономически разцвет, падат много от митническите ограничения и провинцията бързо се развива икономически. Дългите години на война, обаче, са се отрази тежко на икономиката на Римската империя. Качващите се и там данъци и искания за доставки от армията, както качващата се инфлацията и затваряне на някой търговски маршрути, сериозно снижили икономически растеж.
Римски цех за хляб и сладки
Преди всичко, бизнесмени и търговци мечтаят за мир и стабилност и за да се възстанови икономиката все по-често се смята, че мирът и стабилността могат да се поддържа, ако политическата власт е централизирана в един човек. Този човек е Октавиан, който приема името Август и става първият император на Рим през 27 г. пр. Хр.
Въпреки, че създаването на Принципата в Рим представлява намаляване на политическите свободи, поне в началото това довежда до увеличаване на икономическата свобода. Август ясно и безусловно облагодетелства частната инициатива, частната собственост и свободната търговия. Тежестта на данъчното облагане е значително намалена чрез премахване на данъка за земеделието и приемане на закони за данъчно облагане. Мирът донася за съживяване на търговията и икономиката, още повече насърчаван от инвестиции в римски пътища, пристанища, акведукти, обществени сгради и бани.
Пекарна
Навсякъде където всъщност стъпват римляните, те се опитват да пренесат и благата на прагматичната си цивилизация, а легионерите в мирно време почти на 50 % от състава си са били заети с обществени строежи, било на пътища било в околните градове, следвайки златното правило във всяка армия "Не оставяй войникът да мързелува"
Повсеместното използване на робите в ежедневието за вършене на черната работа правела търговията с тях изключително доходоносен бизнес
С изключение на малки вносни и износни мита, в размер на 5%, свободната търговия включва цялата империя, а Август почти през целия си живот се стреми да оказва подкрепа на бизнеса в империята, като единствените му по-рестриктивни укази са били против коприната и по-специално забраната му мъже да носят копринени дрехи.
Реконструкция на улица в Помпей
Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската армия от гражданска в чисто професионална. По него време огромната империя и нейните граници са били защитавани от около 250 000 армия пръсната в различни легиони по хилядите километри граници. Учудващо е но тази армия е била в състояние да запази мира и да пази империята без големи укрепления, разчитайки на професионализма, на високата логистика, организация и мобилност на легионите, който са били в състояние за 5 часа да изминат 40 км. пеш и да влязат в бой.
Тиберий, вторият император на Рим (14-37 г.) заварва добро наследство и разширил обхвата на политиките на Август. Тиберий има силно желание за насърчаване на растежа и създаване на солидна средна класа (буржоазията), което той вижда като гръбнак на империята и в противовес на сената и олигархичния модел. Държавата умишлено насърчават тази дейността на буржоазията, пряко чрез държавните защити от беззакония, либерална икономическа политика, която гарантира свобода на действие на почти всеки, ограничава растежа на "разрешения частен бизнес" и създаването на монополи в империята.
Дребен банкер и сараф пред магазинчето си
Рестрикциите които Тиберий въвежда са предимно върху лукса, като това не са увлечени мита или данъци, а по-скоро забрана на някой предмети на лукса, като има включително и съвсем глупави мерки, като например, забраната да се сервира по време на пир, цял глиган, защото това е излишно пилеене на храна – като декрета на Цезаря е разрешавал сервирането на половин и т. н.
Интериор на стая
Разбира се, икономическата свобода не е универсална на всякъде в империята. Египет, която е лична собственост на римския император, до голяма степен запазва своята социалистическа икономическа система. Но дори и тук, либерализацията се случва. Банкирането в Египет е де-регулирано, което води до създаването на много частни банки. Някои земи са приватизирани, държавните монополи са отслабени, като по този начин се насърчава частната инициатива, въпреки, че икономиката на Египет остава до голяма степен национализирана, за разлика от централна и западна северна Африка, Италия, Галия, Испания и Гърция.
| |
|
Тема
|
Субсидии на храните и социални помощи
[re: Jay Gould]
|
|
| Автор |
Jay Gould (студенокръвен ) |
| Публикувано | 19.04.10 01:10 |
|
|
Причината, поради която Египет запазва специална икономическа система и не пълното участие на провинцията в общата икономическа свобода на Римската империя е, че Египет е основен източник на зърно, доставяно в Рим. Поддържането на тези доставки е от решаващо значение за оцеляването на Рим и която най-вече се дължи на политиката на подаряване на зърно, по-късно на изпечен хляб в Рим на много граждани. Тази политика е започната като регулярна през 58 г. пр.н.е. въпреки, че и преди това е било обичайно отделни богати граждани или държавата да дават храна на по-бедното население. По времето на Август това е струвало чудовищна сума на бюджета, за това Август се опитва да ограничи кръга на тези получаващи така наречените сега "социални помощи", но не е успял да свали броя на тези осигурявани с храна от държавата, на по малко от 200 000 римляни. Императорът поемал разходите по тези помощи от своя джоб, както и разходите за игри, театър, гладиаторски игри, национални празници на които се е давало богато угощение за всички. Това се плащало главно от личните стопанства на императора в Египет. Запазването на непрекъснат поток зърно от Египет към Рим е основна задача на всички римски императори и важна основа на техните правомощия.
Политиката за безплатно зърно и храни еволюира постепенно в продължение на дълъг период от време и преминава през периодични корекции. Началото на тази практика датира от времето на Гай Гракх, който през 123 г. пр. Хр създава политика при която всички граждани на Рим са имали право да купят месечна дажба от зърно на фиксирана цена. Целта не е толкова да се осигури субсидия за плебоса, а да се изгладят сезонните колебания в цените на зърното, като идеята е хората да плащат същата цена през цялата година и през следващите годините. При диктатурата на Сула държавата отново е предоставяла зърно на гражданите на Рим, при една и съща занижена цена. През 58 г. пр. Хр, Клодий премахва таксата и започна разпределянето на зърното безплатно. Резултатът е рязко увеличение на притока на бедно население и лентяи в Рим където държавата им осигурява храна и забавления безплатно. По времето на Юлий Цезар, в един момент 320,000 души са получавали социална помощ - безплатно зърно, като дори щедрия Цезар в един миг ги намалил до около 150 000, вероятно като по-внимателно са проверявали гражданството на така наречените днес "социално слаби". След неговата смърт обаче, хората живеещи от социални помощи отново набъбват и при Август отново стигат до 320000. В 5 пр. н. е., на Август му омръзва да храни тази мързелива тълпа (Хранени безплатно, защо да започват работа?) и започва ограничаване на разпространението на зърно. В крайна сметка броят на хората, получаващи зърно се стабилизира на около 200 000. Въвеждат се специални билети, даващи право на зърно, като към зърното с течение на годините се добавя зехтин, месо, зеленчуци и т. н. Въпреки, че следващите императори от време на време ще разширяват групата на "социална помощ", включвайки специални групи - като например включването от Нерон на преторианската гвардия, общият брой на хора, получаващи безплатна храна остава почти непроменено. Разпределението на безплатно зърно в Рим остава в сила до края на империята, макар и печеният хляб да го заменя в 3-ти век. При Септимий Север (193-211 г.) зехтина става задължителна добавка към социалната помощ, а следващи императори търсейки популярност добавят, по повод и без, безплатно свинско месо, говеждо и вино. В крайна сметка, други градове на империята също започват предоставянето на социални помощи за най-лумпенизираните си и мързеливи граждани. В Константинопол, Александрия, Антиохия и още няколко града се създава подобно на тази в Рим прослойка от потомствени безработни, които от поколение на поколение висят на гърба на държавата и нейния бюджет.
Бронзов билет, даващ ви право на безплатно зърно и храна
Независимо от това, въпреки безплатно зърно за лумпените, голяма част от зърното доставяно в Рим и провинциите е минавало през свободния пазар. Съществуват две основни причини за това. На първо място, на разпределението на свободни зърно е недостатъчна, за да живеят от него всички. На второ място, зърното е достъпно само за възрастни граждани от мъжки пол римляни, с римско гражданство, като по този начин се изключват на голям брой жени, деца, роби, чужденци и емигранти живеещи в Рим и на територията на държавата. Правителствените служители също са изключени от милостинята в по-голямата си част. Ето защо остава голяма част за пазара на зърно, където независими търговци са правили сделки по свое усмотрение и воля и по пазарни цени. Спекулациите със зърни са нещо обичайно в Рим, като всяка промяна във времето, корабоплаването и всякакви слухове са оказвали влияните на пазара, също като днес.
Колкото и държавата да се е мъчила да заглади циклите в цените на зърно, то толкова пъти и не е успявала, като намесата и в повечето случаи, против естествените пазарни процеси е много пъти е утежнявала положението вместо да го подобри.
Съзнавайки това първите императори поне са се стремили да ограничат колкото се може по-малко намесата на държавата на пазара.
Данъчно облагане в републиката и ранната империя
Разширяването на държавата и войните е една от основните причини за увеличаването на данъците в Рим. В ранните дни на Република Рим, данъци са доста минимални, състоящи се главно от данък върху имуществото на всички форми на собственост, включително земя, къщи, слуги, роби, животни, пари и лични вещи. Основният данъчен процент е бил само 01%, въпреки, че от време на време ще нарасне на “чудовищно големите 03%”.
Данъците са отивали главно за заплати на армията по време на война. В действителност, след войните по време на мир данъкът е често намаляван. Той е бил събран директно от физически лица, които са преброявани в периодично.
В провинцията обаче, основната форма на данъка е 10% събирани от общността, а не директно от физическите лица. Това е отчасти защото преброявания са рядко провеждани, като по този начин прякото данъчно облагане е невъзможно, също и защото е по-лесен за управление на данъците метод. Местните общности често са били оставяни сами за себе си как да решат разпределението на данъчната тежест сред и между гражданите си.
Прекупчици на данъци често са били използвани за събиране на провинциалните данъци. Те плащали предварително за правото да събират на данъци в определени области. На всеки няколко години тези права били предлагани за нова оферта. По този начин прекупчиците на данъци са давали на заем пари на държавата, преди самото данъчно облагане. Те също са имали отговорност за превозването на провинциалните данъци, които били събрани в натура. В действителност това било доста печеливш бизнес за някой римляни и естествено е имало големи злоупотреби, което принудило Август да приключи с тях, основно поради оплаквания от провинцията. Гнетът и изнудването започват много рано в провинциите и достигат фантастични размери в късната република. Повечето управители са имали интерес от придобиване на военна слава и в правене на пари, през годините на тяхната служба и от корпорациите които събирали данъци се очаквало да правят голяма печалба. Имало е често тайно споразумение между областния управител и прекупчика на данъци, също корупция в Сената, който е и твърде далеч, за да упражнява ефективен контрол върху управителя или данъчния. Другата голяма злоупотреба с провинциите е лихварството, при извънредно високи лихвени проценти в местните общности. Когато не можели да осигурят достатъчно готови пари в брой, за да отговарят на високите изисквания на данъчните, местните често вземали пари на заем за да могат да си платят данъците.
В резултат на тези злоупотреби Август като прагматик, заменя прекупчиците и данъка върху продукцията с пряко данъчно облагане.
Провинциите започнали да плащат данък върху имуществото на стойност около 1% и фиксирана малка такса върху всеки възрастен. Това очевидно изисквало редовни преброявания, за да се преброи облагаемата населението и да се оцени облагаемата собственост. Това довежда до голяма промяна в базата на данъчно облагане по време на империята. При данък върху земеделските производители, данъчното облагане е до голяма степен на базата на текущите доходи. Вследствие на това, доходността варира в зависимост от икономическите и климатичните условия. Данъчните са имали само ограничен период от време за събиране на приходи и очевидно трябва да се концентрира върху събиране на тези приходи, където е и както те са най-лесно достъпни (защо ли ми звучи познато?). Защото активи като земя е трудно да се конвертират в пари. За сметка на това, системата на Август е много по-прогресивна.
Преминаването към плоски оценки, базирани върху богатството на населението и върху броя му, значително намалява "прогресивността" на данъка. Така всеки растеж над данъчните задължения е оставал по места, не се пращал в Рим позволявайки натрупване на пари в провинциите. Лицата знаещи предварително точния размер на данъчните си задължения знаят и че всеки доход над тази сума е изцяло техен което им позволява и да планират в по-голяма степен инвестициите и вложенията си. Това е голям стимул да се произвежда, тъй като пределната данъчна ставка над данъчната оценка е равна на нула!
От икономическа гледна точка, може да се каже, че почти няма прекомерно бреме. Разбира се, при по-високите доходи и нарастване на благосъстоянието част от тази печалба ще бъде отразено чрез извършването на корекции при следващото преброяване, но в краткосрочен план (5 години), данъчната система е много по-проста, оставя свободен капитал в населението, а от там се появил бум в свободното предприемачество и повишаване на жизнения стандарт на средния жител на империята.
| |
|
Тема
|
Възходът и падението на икономическия растеж
[re: Jay Gould]
|
|
| Автор |
Jay Gould (студенокръвен ) |
| Публикувано | 19.04.10 01:14 |
|
|
Рим се превърнал в един голям общ пазар, обхващащ целия Средиземноморски регион, с граници Рейн и Дунав на север, при сравнително стабилна валута, ниски данъци, осигурен стабилен мир и инфраструктура, пътища и мостове осигуряващи свободен транспорт .
Всичко това оказало положително въздействие върху търговията. Увеличението в производството и търговията довело до увеличаване на корабоплаването. В този период смело можем да кажем, че голяма част от благосъстоянието се трупало от производство и търговия както вътре между римските провинции така и извън империята. Римската империя въпреки почти хроничния си външнотърговски дефицит (Империята е внасяла повече стоки отколкото е изнасяла през голяма част от своето съществуване), не страдала от липса на пари, защото се считала за това което сега наричаме "страна убежище". Сигурност за капиталите, вложенията, лихва в банките, възможности за дялови участия в различни търговски или производствени начинания, средище на цивилизацията и мечта за всеки варварин. Не малко варварски царе, търговци или просто обикновени хора влагали пари в римската икономика, търгували с римляните или просто поверявали парите си в римски банкери, предвид липсата на опасност от нападения и от там за капитала. Налице е рязко увеличение на предлагането на пари в Рим, което е придружено с разширяване на търговията.
Магазин за колани и възглавници
Интересно е, че това разширяване на парично предлагане не е довело до по-високи цени в ранната империя, което аз си обяснявам с готовността на империята да усвоява всяка монета, девствените все на много места провинции, които с готовност прегръщали цивилизацията и всички нейни блага като пътища, мостове, водопроводи, канализация, бани и т.н. Тоест, ниския все още жизнен стандарт в провинциите е бързал да догони римския и поради тази причина всяка монета над пазарната цена за момента е поемала на път за да бъде полезна на друго място.
Роля в това изиграват и банкерите които като сюнгери поемат излишните на едно място пари за да ги насочат към друго.
На форумите в големите градове се сключвали сделки, купували се дялове в корабоплаването, тези дялове се продавали или залагали срещу още пари, които се влагали в друго някое начинание. Спекулациите с пшеница предназначена за свободния пазар били нещо обичайно, като новата реколта или корабите със зърно често сменяли собствениците си още преди да са били на лице.
Август съзнавайки необходимостта от по-независима от произвежданата от провинциите продукция пшеница се опитал да даде облекчения на селяните в Италия, да ги накара да сеят житни култури, но било поради не така удобната за такива Италия, било заради евтиния внос от чужбина, италианските селяни предпочитали култури с по-висока норма на печалба или животновъдство.
Лихвените проценти също падна до едно от най-ниските нива в историята на Рим, в началото на царуването на Август. Това категорично показва, че предлагането на стоки и услуги нараства приблизително в съответствие с нарастването на паричното предлагане.
Ресторант в Остия
При Октавиан Август империята преживява все пак няколко финансови и икономически кризи, чисто циклични процеси, но те са краткотрайни, не големи и не нанасят големи поражения върху икономиката като изключим една банкова криза придружена с фалит на доста банки чиито размер така застрашава икономиката на империята, че Август се намесва с декрет и се провежда разследване. В началото приходите на империята са били толкова богати, че държавата е в състояние да извърши масова програма за обществено строителство. Август ремонтира всички пътища в Италия и Рим. В провинциите се прокарват нови, възстановяват се храмове, построява нови, построени са много акведукти, бани и други обществени сгради. Това връщане в икономиката на събираните от данъците пари позволява тя да не стагнира, а по-добрата инфраструктура само увеличава благосъстоянието и увеличава привлекателността на бизнеса в империята.
Наследникът на Август - Тиберий заварва блестящо наследство и се проявил като разумен управник, но с течение на годините намалил строителната програма и събрал огромни суми пари в брой, които не излизали от държавата и хазната и не се вливали обратно в икономиката, освен за най-необходимото.
В периода на царуването си Тиберий престава да устройва зрелищни игри и дарения за народа, извън безплатното зърно. Омразният данък печалба е увеличен с цял 1%. Пестеливостта е добродетел, но прекален светец и богу не е драг, на прагматичните римляни още по-малко.
Събирането на огромна камара пари на едно място и изваждането им от обръщение води до голямата първо финансова, а после и икономическа криза в 33 г.
Недостига на пари довежда до драстично покачване на лихвените проценти, от там и броя на фалитите се увличава в и без това засегнатата от стагнация и кризата икономика. В противовес е изваден стария закон против лихварството, още от времето на Август и банковата криза при неговото управление, с който се определят максимални лихви от 10 % и който закон не бил прилаган реално никога, до тогава. Започването на прилагането му обаче, още повече стагнира банковият сектор в Рим, защото много банкери и частни лица просто предпочели да не дават пари на заем (или да ги влагат в банка; за частните лица), вместо да ги дават с лихва определена им от държавата и то в условия на криза, тоест, при завишен риск и без да са сигурни ще могат ли не да си възстановят сумата, в случай на неуспех. Недостига на пари и съкращаването на държавните разходи довели до рязък спад в икономическата дейност, но към края на живота си императорът съвсем се откъснал – Живеел на остров Капри заобиколен от няколко приятели и управлявал империята чрез писма. Когато умрял на 16 март 37 г. може да се каже кризата свършила, защото лудият му приемник Калигула се заел да пилее парите с пълни шепи, още от първите дни на царуването си.
Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много успешни и всички гледали с големи очаквания към него. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани, опростил част от данъците, намалил други или въобще ги премахнал, а златото и среброто се изливали от хазната навън, за най-причудливи и безумни начинания. Скоро обаче мнозина се убедили, че на тоя който посрещат като благодетел, му хлопа дъската. Гладиаторски игри, траещи по половин година, няколко луди още начинания, изпразнили изглеждащата бездънна преди това хазна, което принудило новия император да качи отново данъците, като обложил гражданите на империята и дори проститутките в Рим с невиждания данък от цели 8 %.
Проститутка обслужва клиент
Разбира се всички го намразили за миг, но делото вече било извършено. Препълнената държавна хазна се била изляла обратно, за това и покачването на данъците не се белязало с нова криза, въпреки, че към края на царуването на лудият император, данъчните му приумици довели до просяшка тояга не един и двама. Калигула управлявал за щастие едва три години и десет месеца и бил убит преди да затрие империята или да и нанесе големи щети.
При Клавдий (41-54 г.) Римската империя добавя последните си големи територии със завладяването на Британия.
Клавдий може да кажем се опитал и то доста успешно да продължи политиката на Август и дори наследилия го после Нерон не успял да нанесе големи щети.
Нерон впрочем въпреки приумиците си и амбициите си да стане голям актьор, не променя почти нищо от наследството на Клавдий. Ненавиждан от сенаторското съсловие, но обожаван от римляните, младия император дори като изпразва голяма част от хазната, не качва данъците. За това и след неговата смърт, едни го мразят, но други го оплакват най-искрено.
Не дълго след това, при Траян (98-117 г.), империята постигне своята най-голяма географска експанзия. Следователно, държавата вече няма да получават допълнителни приходи военна плячка, от провинциален данък и увеличаването на приходите би следвало сега трябва да идва от вътрешността на самата империя.
| |
|
Тема
|
Инфлацията и данъчното облагане
[re: Jay Gould]
|
|
| Автор |
Jay Gould (студенокръвен ) |
| Публикувано | 19.04.10 01:21 |
|
|
Инфлацията и данъчното облагане
Още при Нерон (54-68 г.) са налице доказателства, че в търсене на приходи държавата е довела до понижаване на качеството на монетите, от там до инфлация. Приходите били необходими за увеличените разходите за отбрана на огромните граници, все по-голямата бюрокрация и все по-големите разхищения на двора, който от Август насам придобивал все повече блясък и ако докато Август живеел сравнително скромно то следващите императори се надпреварвали по разкош. Въпреки това, вместо да събират данъци, Нерон и следващите императори предпочели инфлацията като намалявали съдържанието на благородни метали в монетите. Това разбира се е също форма на данъчно облагане, в този случай, данък върху касови наличности – Отново нещо твърде познато.
Нерон например, намалява съдържание на сребро в денария до 90% и леко намаля размера на златния ауреус. По времето на Цезар от един фунт злато (327гр.) се изсичали 40 златни ауреуса. По-късно теглото на монетите намаляло и по времето на Нерон от един фунт злато се изсичали 45 монети, а при Каракала – 50. Траян също (98-117 г.) намалява съдържание на сребро в монетите до 85 на сто, но успява да се запази съотношението, тъй като има голям приток на злато и сребро. В действителност, някои историци предполагат, че той съзнателно е девалвирал денария, именно с цел да се запази историческото съотношение. Марк Аврелий (161-180 г.), намалява съдържание на сребро в денария до 75 %, намалено допълнително от Септимий Север до 50%. До средата на трети век от н.е., денарият има съдържание на сребро само 5 %.
Непрекъсната девалвация не подобрява фискалните позиции на империята
Това е така, защото "лошите пари гонят добрите". Хората плащали данъците с тези монети с най-малко сребро. Самата инфлация има и други неприятни последици, покачване на цените, балони в цените на стоките или недвижимите имоти и икономическите и банкови кризи които я следват.
И докато в началото леката инфлация може да е полезна за държавата то тя рано или късно довежда до криза, като колкото по-силна е била инфлацията, толкова кризата след нея е по-голяма. Цените при инфлация твърде бързо нарастват и става невъзможно да се разчита на незабавно пропорционално нарастване на фискалните приходи, както и на нарастване на благосъстоянието на икономиката или доходите на населението. Инфлацията и преди и сега води до фалшив растеж, а реално само качва данъчното бреме върху икономиката и предизвиква балони в цените на стоки и имоти.
Липсата на пари понякога кара безскрупулни императори като Домициан (81-96 г.) да използват измислени обвинения за да конфискуват активи от богатите. Те също така ще измислят оправдания за търсене на пари в провинциите от по-заможните.
Златен век - "Петимата добри императори"
По време на Антонините - "Петимата добри императори" (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий - 96 – 193) империята преживява невиждан разцвет на занаятите и търговията, като търговските и връзки с Китай стават преки, през остров Цейлон, където римските кораби спирали за зареждане и където имало малка римска фактория с 10-на войници пазещи складовете. На няколко пъти са пращани посланици в Китай (За времето на Антонин Пий и Марк Аврелий се знае със сигурност). В Китай се продават римски стоки, а империята внася от там предимно предмети на лукса и коприна. Tова е единствения период в който със сигурност се знае, че търговските връзки са били преки, като корабите са ползвали мусоните в Йндийския океан. Търговията с по-близо разположената Индия също е била оживена.
Външнотърговския дефицит на империята не пречи тя да е през това време притегателен център за парите в света, което компенсира превишаващия износа внос на стоки (Предимно предмети на лукса). Император Нерва (96 - 98) създава аграрен закон, с който се разпределят големи участъци земя между най-бедните жители, както и фонд за издръжка и възпитание на сираци и изоставени деца. Акведуктите на Италия, които снабдяват с вода жителите на основните градове са ремонтирани, а снабдеността на Рим със зърно нараства.
Временно са прекратени гладиаторските борби, което също допринася за подобряване състоянието на държавната хазна.
Може би първия Мол в света, построен от Император Траян. Огромна сграда на няколко етажа с множество магазини, специално построена за тази цел. Липсват само електрическо осветление и ескалатори.
При Марк Улпий Траян благодарение на завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси. Това позволява да се изпълни голяма програма за обществено строителство. През царуването на следващия император Адриан, Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на форума в Рим. Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, и следи за административни злоупотреби назначавайки специални упълномощени лица - куратори. Разширява държавната помощ в много сфери, подобрява пътищата и съобщенията с цел да укрепи връзките между различните територии, премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоявал изтъкнати провинциални жители, или цели селища, с римско гражданство. При Антонин Пий (138 до 161 г.) без големи сътресения мира е подържан, а икономиката продължава да се развива по заложения още от Адриан метод.
Малък преносим слънчев часовник
Воден часовник
При Антонин Пий се живеело толкова спокойно, че времето му не е отбелязано с никакви значими събития. По време на Марк Аврелий например, по водопроводи и акведукти към Рим всекидневно за всеки гражданин (над 1 милион) са се пренасяли по 400 литра вода. Кражба на вода от общия водопровод се е преследвала от закона, въпреки това на много места може и днес да се види как част от водата е била отклонявана от някой селски стопанин по пътя, за да напои нивата си.
| |
|
Тема
|
Край на златния век – война и чума
[re: Jay Gould]
|
|
| Автор |
Jay Gould (студенокръвен ) |
| Публикувано | 19.04.10 01:24 |
|
|
Марк Аврелий е последния от тези императори, за съжаление в твърде напрегнати и трудни времена. В началото всичко се развивало както при неговите предшественици, с малки сблъсъци по границите, но партите завоювали Армения която била римски съюзник.
Римски войници форсират река
Рим се намесил във войната. Армения била отвоювана (163-164), вражеската столица Ктезифонт била завладяна, а Месопотамия станала отново за малко време зависима от Рим (165-166). Връщащите се обаче от Месопотамия войски донесли епидемия, чума или тиф, която бързо се разпространила в империята.
Без да претендираме за точност, но някой източници посочват, че 25 % от населението на империята е загинало, а други сочат 50%. Само по себе си подобно явление поставя икономиката и финансите на една държава пред няколко изпитания.
Първото от тях е повишаване на работната заплата - (при голяма чума в Средните векове например, с дневната надница на един зидар е можело да се купи едно агне - Това обаче е само на места където не е имало държавна намеса, като в Англия например). Това качва цените на всяка продукция, а при тогавашното все още ниско-технологично общество това значи и още по нисък износ и евтин внос.
Друг проблем е добива на зърно. След епидемия и когато има много земя, често се преминава към пасищно животновъдство, което обаче води до проблем, цените на житото се качват (Добива на жито е много по-трудоемък). Покачването обаче на цените на зърното води до по-лоши доставки със зърно, а в огромните градове на империята по липса на хладилници добива на место не е можел да компенсира по-високите цени на жито, както се е случило в средните векове на места по време на голямата чума (Средновековните градове са много по-малки).
Дори да приемем по-малката цифра от 50 % обаче, изниква и следния голям проблем. Държавата има разходи които иска да поддържа, армия и администрация, както и известен брой жители на социална помощ, а данъкоплатците са значително намалели (Отново нещо твърде познато). През 169 г. имперските съкровища били продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. което дало отражение върху и без това влошената икономика. Марк Аврелий също умрял внезапно от чума. Два дни преди смъртта си, той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император. Може би ако бе живял още няколко години и бе успял да върне мира икономиката би се възстановила и преориентирала към новата реалност (по-малкото население) като снижи разходите, но за съжаление Комод (180 – 193г.) бил лош император, не по-малко луд от Калигула, но за разлика от него и за нещастие, успял да живее повече. омод практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари и корупция. Държавното управление било силно занемарено, в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката навлязла в още по-голям застой въпреки няколкото големи обществени строежа на императора. Освободеният роб Клеандър, който получил изключителна власт от императора способствал да се разцъфти невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година Клеандър например успял да продаде титлата консул 25 пъти! Всичко това довело до още по-голяма анархия и несигурност за бизнеса. През 190 г. политически противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствие в столицата, което довело до вълнения. Освирепелият от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа, но 3 години по-късно сам бил удушен от включен в заговора срещу лудия император, треньор по борба. Основните на икономиката на империята обаче били вече разклатени.
Магазин, за топли (и студени) храни и напитки
От време на време, данъчната тежест ще бъде модерирана отново. Един такъв повод настъпило при кратка 80 дневно царуването на Пертинакс (193 г.), който заменя Комод (176-192г.). След смъртта на Комод държавата е толкова зле финансово, че не повече от осем хиляди ауреуса са били цялата наличност в изчерпаната хазна! За покриване на текущите разходи на правителството и за подаръците които новият император бил принуден да обещае на преторианската гвардия, нямало пари. При тези обстоятелства в затруднено положение, Пертинакс махнал всички репресивни данъци въведени от Комод и се опитал да снижи рязко разходите поне на императорския двор и чиновниците. За да реши проблема с обезлюдените земи и да се опита да върне част от произвежданата преди това продукция ако може в най-скоро време, Пертинакс извършва своего рода масова приватизация!
Разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва, като освобождава при това всеки заемащ нова земя за 10 години от данъци и разрешава придобиването и за вечни времена.
Всички тези мерки водят до голяма негова популярност сред бедните и безимотни, средната класа и сенаторите, но преторианците недоволни от малкото пари които са получили след няколко неуспешни заговора го убиват.
Търговия с вино – Бизнесът преди всичко
Септимий Север (193 - 211) увеличил разходите по войската почти двойно и въпреки, че се показал като добър управник, то заложените от него разходи в бюджета и голямата централизация и милитаризъм се отразяват негативно на икономиката през следващите векове. Въпреки, че данъкът върху обикновените римляни не са били повдигнати, гражданството е значително разширено при Каракала (211 - 217). Всички жители на империята придобиват римско гражданство, за да се съберат повече хора в данъчните мрежа. Данъци върху богатите, обаче, са рязко се увеличили, особено тези за наследство и при освобождаването на роби. За съжаление парите били много пъти пропилявани с безсмислени войни и с безумно разточителство. Държавата събирала все повече пари, но ги пилеела все по-неразумно, а бюрократичният апарат малко по малко растял и гълтал все повече и повече пари.
| |
|
|
|
За съжаление, Пертинакс е едно изключение. Императорите продължи политиката на все по-тежки данъци, събирани сега главно от богатите. Войната срещу богатството не се дължи просто на чисто данъчни изисквания, но е също част от съзнание политика на унищожение на сенаторската класа. Все по-често императорите смятали, че армията е единственият източник на власт и те съсредоточавали усилията си върху поддържането на армията, на всяка цена, с цената на всякакви разходи.
Римски пехотинец оправя снаряжението си
Тъй като частното богатство на империята постепенно се конфискува, или облага с данъци, парите са прогонени и скрити, а икономическият растеж се забавя значително, за сметка на все по-растящите държавни разходи. Освен това, след като богатите вече не са в състояние да плащат сметките на държавата, тежестта неумолимо ще падне и върху по-бедните граждани, така, че средната класа гръбнака на всяка държава и инструмента на икономиката и нейното движение напред изпитвала все повече трудности.
държавата остават високи. Граници на Рим са били както винаги под непрекъснат натиск от германски племена от севера, от персите на изток, но този път зад тази харчеща все повече пари армия не е стояла работеща и силна, огромна икономика както при Август и Антонините, а стояла таква с все по-затихващи функции. С разпадането на парите (Инфлацията) и икономика, нормалната система за данъчно облагане също се провалила!
Това принудило държавата да опитва да набави нужните си ресурси както могат да бъдат намерени.
Храна и едър рогат добитък, например, са били реквизирани директно от земеделските производители. Други производители също така носили "отговорност" и реквизициите станали нещо обичайно. Резултатът, разбира се, е хаос, наречен "стопански тероризъм" В крайна сметка, държавата е принудена да прикрепя ако може и насила хората да продължат да работят в производство. Изход разбира се имало, дори в обезлюдената на места империя, но за съжаление късогледата политика и желанието на всяка цена да се набавят пари за държавата, води до нейния упадък, защото все по-бедното население, все по-трудно може да я издържа.
Резултатът е една система, в която са хората са принудени да работят предвид тяхната месторабота и да останат в същата професия, с малко свободата на движение или промяна на работното място. Земеделските производители са били обвързани със земята, като техните деца също са били задължени да останат селяни. Подобни изисквания са направени за всички други работници, производители и занаятчии. Останалите членове на богатата класа са притиснати в предоставянето на общински услуги, като например събирането на данъци. И ако данъците не стигат точно както държавата изисква те са задължени да изравнят недостатъка от собствения си джоб.
Това е довело до допълнителни усилия как да се скрие каквото и да е богатство, особено сред тези, които все още се откриват начини да станат богати. Често срещано явление станало богати граждани да живеят скромно само и само да не попаднат в полезрението на чиновниците и да не ги накарат да доплащат несъбраните поради кризата данъци. Резултатът е постепенно обезлюдяване на градовете. Хората бягат в провинцията като междувременно и много земя е била изоставена, или попада в ръцете на държавата, чието лошо управление като цяло довежда до още повече спад в производството. Реално се очертава следната ситуация в Империята;
Чиновниците придобиват все по-голяма власт, броят им расте и те се нуждаят от все повече пари за да се издържат, като единствен начин да си ги набавят е качване на данъците, което пък води до още по-голяма стагнация и упадък в икономиката. Повишения брой администрация увеличава и без това все по-широко ширещата се корупция, която пък поражда беззаконие и своеволия, които допълнително стагнират икономиката още повече. От един момент нататък богат е можело да станеш само ако си на чиновническа длъжност с много кражби, като всички други професии са били сведени до обслужващ персонал на тази класа. Свободното предприемачество западало от година на година, а несигурността карала и последните пари да се укрият от своеволията, корупцията и все по-високите данъци. Всичко това води до циклични кризи, било с добива на зърно (Все по малко хора са имали желание да се занимават със земеделие), било с други стоки. Станало безсмислено да се занимаваш с какъв да е бизнес при условие, че чиновниците така и така ще получат ползата от него, а само разходите и труда оставали за предприемача, занаятчията или селянина.
Дългата гражданска война (235 – 284) на различни претенденти за престола само влошавала положението, а варварите съзиращи икономическата, финансова и военна слабост на империята (Войниците започнали да получават нередовно заплатите си), атакували с все по-силна настойчивост границите увеличавайки хаоса. Често провинциите в опит да се защитят било от варвари, било от бирници се отцепвали почти напълно от централната власт или обявявали един или друг претендент за престола.
Император Диоклециан, реформи
До края на трети век, Рим ясно е достигнал криза. Държавата вече не може да получи достатъчно средства, дори и чрез принуда и насилие и е принудена да разчита във все по-голяма степен на понижаване на качеството на парите и инфлацията за повишаване на приходите. По времето на Клавдий II Готски (268-270 от н.е.) съдържание на сребро на денария е намалял до само .02%. В резултат на това, цените скочат до небето цени. Инфлацията стигнала 15 000% в трети век. Накрая, самото оцеляване на държавата било под въпрос. В този момент император Диоклециан (284-305 г.) пристъпва към действия. Той се опитва да спре инфлацията с много по-обширна система за контрол върху цените върху всички услуги и стоки. Тези мерки са били оправдани от убеждението на Диоклециан, че инфлацията се дължи главно на спекулации и презапасяване, а не девалвация на парите и на хаоса и беззаконието в държавата.
Били определени твърди цени на над 1000 вида стоки!
Не само зърно, но дори дрехи, обувки, керамика, парфюми, роби и робини, дори пурпурни наметала (Въпреки, че такова е носел само императора и се е давало само с негово разрешение), всичко имало цени определени от държавата. Икономическото безумие стигнало до там, че чиновниците на императора определили и минимална и максимални заплати важещи за цялата империя!
Което е пълен абсурд предвид на това, че цените в Париж се различават от тези в Лондон, Рим, Антиохия и другаде, най-малко заради пътя който е необходимо да измине една стока или заради различния стандарт на живот в огромната империя, дори в два сравнително близо разположени един до друг града. Посещенията при бръснар например се плащали навсякъде по определени от чиновниците цени, като имало една тарифа за бръснене и една за подстригване. Това важало за почти всички професии.
Независимо от факта, че смъртното наказание се прилагало за нарушения на ценовия контрол, той е пълен провал. Лактанций, съвременник на Диоклециан, ни казва, че много кръв се хвърля над "малки и евтини продукти", а стоките са изчезват от продажба. След смъртта на Диоклециан закона е изоставен, но администрацията създадена да следи за спазването му остава.
Други реформи на Диоклециан, обаче са били по-успешни. Крайъгълният камък на икономическата политика Диоклециан е да се превърне съществуващата данъчна система в редовна такава. Тъй като парите са безполезни поради инфлацията, новата система се основава на събирането на данъци под формата на стоки и услуги, но узаконени в бюджет, така че държавата знае точно какво е необходимо, а данъкоплатците да знаят точно колко да платят.
Внимателни изчисления са направени за това точно колко зърно, зехтин, плат, оръжия или други стоки, са необходими за поддържане на един единствен римски войник. По този начин са изчислени от каква общата сума на стоките и услуги, държавата ще има нужда през дадена година. Това изисква масивно преброяване на населението, не само на хората, но на ресурсите, особено земеделската земя. Земя е била степенувана според производителността. Както Лактанций казва: "Нивите бяха отмерени буца по буца, лози и дървета са преброени, всякакъв вид животни е регистриран и се посочва, налозите са върху всеки член на населението."
Изчислени с точност, сега е възможно да има реален бюджет и данъчна система, базирана изцяло на действителни стоки и услуги. Всичко това обаче иска още по-голяма администрация.
Въпреки че една армията при движението си все още може да изземва стоки или услуги, когато е необходимо, общият резултат от реформите на Диоклециан е като цяло положителен поне малко. Данъкоплатците поне знаят предварително какво са задължени да плащат. Също така, данъчната тежест е по-широко разпространена, а не просто падение на късмета или приумица на някой чиновник от администрацията, като по този начин намаляване на тежестта за много римляни.
За да се поддържа тази система, хората са свързани с тяхната земя, домове и работни места. Работниците са организирани в гилдии и бизнес корпорации, наричани колегии. Всичко това обаче е временна мярка и с течение на времето само още повече утежнява положението по ред причини.
Главните са:
1. За да се поддържа тази система на тотален контрол над всичко и всеки бизнес, работа и доход в империята, администрацията още повече се разраства, което кара държавата постоянно да качва данъците.
2. Затвърждаване на практиката богатите граждани да се вкарват насила в управлението на градовете и провинциите, като недостатъка от несъбрани данъци се внася от личните им средства. Това води до скриване на капитали или изнасянето на най-богатите извън градовете, където те се укрепват в латифундии в който се произвежда всичко необходимо за собствени нужди, далеч от централната власт, а по-бедните граждани и селяни търсейки покровител, често доброволно се лишавали от свободата си или земята си само и само да имат патрон който да ги защити в случай на своеволия. Всичко това води до постепенното намаление на населението на градовете и западане на занаятите и търговията (много производства се изнесли в провинцията, там обаче пазарът не бил така голям, както в големия град и за това те често се задоволявали само с местните потребности и пазар което води до упадък, а от там до безработица).
3. Закрепостяването на професиите – Синът на грънчаря може да е неумел грънчар, синът на селянина може да е неумел селянин, както и синът на ковача може да е такъв. Те обаче дори да не искат нямат право да се занимават с друго, освен ако не подкупят някой чиновник, което води до голям упадък на всички занаяти в империята и нейната още по-голяма неконкурентноспособност на продукцията и.
Диоклециян прави опит за финансова реформа пуска нови пари в 286 г. Пусната е нова златна монета, но опита да се спре инфлацията не успява по причина, че още със сеченето на първите монети съдържанието на злато в тях не отговаря на официално обявеното. Дори обаче така новите златни и сребърни монети бързо изчезнали от пазара, а на него останали само нископробни монети.
Реформите на Доклециан обаче, слагат основа на всеобхватно данъчно облагане в цялата империя, като само в град Рим и придадените към него някой южни области на Италия остават освободени от данъци.
http://borsi.blog.bg/history/2010/04/18/kak-biudjetniia-deficit-ubi-dreven-rim-razcvet-i-zalez.530837
| |
|
|
|
Константин (308-37 г.) продължава политики на Диоклециан в икономиката, чрез обвързване на работниците и техните потомци още по-плътно към земята или мястото им на заетост.
Гражданите нямат право да се местят в друг град, а селяните да напускат земята си. Тези които са извършили подобно деяние се преследват от закона.
Въпреки тези усилия, земята продължава да бъде изоставена, а търговията в по-голямата си част западаща. Константин пуска нови монети опитвайки се да направи парична реформа подобно на Диоклециян. Солидът пуснат от него (1/72 част от римски фунт) е имал по-голям успех. Стабилността на новата финансова система се дължала, на това, че Константин не се опитал да намали златото в новата монета. Стабилната парична система позволила да се разшири и оживи търговията поне за известно време.
При Константин дори военната професия станала наследствена което води и до нейния упадък. Докато по време на разцвета на империята за да станеш войник са били нужни препоръки, желязно здраве, ръст минимум 180 см. и това е било желана професия, заради сигурното заплащане и компенсацията при уволнение, след изслужване на срока, то при Константин професията войник е вече нежелана. Всичко това прави римските легиони по-слаби, а някой реформи в армията са направени само заради икономия което ги отслабва още повече.
Закрепостяването на занаятчии, селяни, търговци и други към населените места, дало своето отражение върху икономиката. След смъртта на Константин следват няколко кризи с голяма сила, а по пътя на отричането и принудата много хора бягали от отредената им от закона професия, било чрез подкупи било по други начини. Индустрията се премества все повече в провинциите, по-далече от централната власт и бюрокрацията, Рим и много големи градове останали като икономически празни черупки; все още е получаващи данъци, зърно и други стоки, произведени в провинциите, но произвеждащи самите те нищо. Това води до още по голяма стагнация, защото в Рим е останала предимно тълпата преживяваща от социални помощи или разоряващи се средна и богата класа, които не можели да намерят изход да напуснат. Градът не произвеждал вече нищо, така било и с много други градове, което пък карало централната власт да качва още данъците за провинциите.
Рим в 4 век. Все още величествен, но празна икономически черупка
Изместването на столицата на империята в Константинопол още повече утежнява положението. Въпреки, че в продължение на десетилетия императорите не стъпват в Рим, то градът е още столица на света. Даването обаче на същия статут на Константинопол създава два икономически центъра в които се събира лумпенизирания елемент от империята и ако в Рим е имало между 150 000 – 200 000 човека на социални дажби, то с Контантинопол техния брой се удвоява, защото гражданите на новата столица получават същите права като римляните.
Надбягване с колесници в Константинопол. Спортните страсти били в разгара си, а отборите на сините и зелените, често се сблъсквали по улиците подобно на днешните футболни запалянковци
Всичко това води до покачване на данъците. 50 г. след Диоклециан данъчната тежест в Римската империя е приблизително два пъти по-голяма отколкото при него, което прави невъзможно за малките земеделски производители да живеят от продукцията си. Както Лактанций казва още при Доклециан; "Броят на получателите започна да надвишава броя на участниците с толкова много, че ресурсите на земеделските производители, изтощени от огромните размери на данъците свършват, полетата става безлюдни и земеделска земя е превърната в гора."
Въпреки, че Константин прави усилие за възстановяване на парите и тяхната стойност, следващите императори отново ги обезценяват, което води до инфлацията, качване на на цените и загуба на доверие в системата.
Император Флавий Клавдий Юлиан (360-63 г.) е доста интересна личност и изключение от общото правило. Поемайки първо властта от Констанций II (След като последният избива цялото му семейство), първо в Галия, а после, след скарване с Констанций II и след неговата смърт, на цялата империя, може би ако е имал време е щял да въстанови поне до някъде икономиката на империята. Постоянното военно напрежение и тежките данъци по време на управлението на Констанций II обезсилват страната и въпреки, че като цяло равновесието се запазва, резултатът от дългото властване на Констанций II е по-скоро отрицателен и икономиката е в един от поредните си тежки периоди на криза и силна стагфлация.
Въпреки, че Юлиан отрича подобно на предшествениците си някой естествени пазарни процеси, той в същото време прегръща някой доста либерални идеи, които прилага на места, след като първо ги е изпробвал като Цезар на Галия, напук на заповедите на старшия си Август - Констанций II.
Юлиан също отказва да смята, че инфлацията се дължи на понижаване на качеството на парите, а по-скоро според него се дължи на презапасяване на търговците.
Склад за жито в пристанище Остия
За да докаже своята гледна точка, след години той изкупува от други места и изпраща зърно на пазара в Антиохия където по него време имало недостиг. Последиците са предвидими. Пшеницата е закупена от богати търговци, а собствениците на земя доставят после точно толкова колкото да си покрият някой разход, или колкото им заповядва държавата, но минимума, като задържат останалото зърно при себе си. Съвсем скоро след като императорското жито пристига в Антиохия, се връща старото положение. Житото или е скъпо (заради обезценените пари), или го няма, или се продава на черния пазар, въпреки указа на императора да затвърди цената.
От друга страна обаче, Юлиан е просветен владетел и въпреки, че когато става Цезар на запада е само един взет от учебната скамейка студент философ, само теоретик и във военно дело, в администрацията и във финансите, в областта на данъчната политика, той показа, чувствителност, възприятие към реалността и доста от пазарните механизми.
Учител и ученици. Едно от момчетата се извинява за закъснението си
Той разбира, че основната причина за проблемите на фискалната държавата (и по-специално на Галия, на която е бил назначен като Цезар от братовчед си Констанций II) е прекомерната тежест на данъчното облагане, които са наложени и неравномерно върху населението. С богатството или връзки с чиновниците някой лица ефективно са били в състояние да избегнат данъчно облагане чрез законни и незаконни мерки. За сметка на това обикновения гражданин е безпомощен срещу исканията на все по-брутални бирници и все по-високи данъци.
Предишните мерки за облекчаване на данъчната тежест, въведени от някой предни императори, са често неефективни или недостатъчни, защото те само освобождават част от богатите граждани. Константин, например, се е опитал да облекчи тежестта, чрез намаляване на броя на данъчните звена отговарящи за дадена област и тъй като със събиране на данъците били натоварени само най-богатите граждани, като в случай, че не успеят, са довнасяли от собствения си джоб разликата, освобождаването на част от тях наистина означава данъчни облекчения за някой, но като цяло за населението данъчната тежест остава.
Юлиан обаче, намалява данъчната ставка още като Цезар на Галия. Напук на разпоредбите на старшия император Констанций II, Юлиян намаля данъците в Галия цели 8 пъти! Като неговите данъчни облекчения се отнасят за всички съсловия! Това позволява на икономиката на Галия да преживее разцвет, а Юлиян използвайки доброто разположение към себе си от страна на местните, успява да организира достатъчно добра макар и малка армия, с която изтиква германците оттатък Рейн и печели няколко важни военни победи, осигуряващи мир в опустошената преди това от данъци и нахлуващи германски племена провинция на империята. За това и чувствайки се достатъчно силен той се противопоставя на заповед на Констанций II да предаде за разпореждане на императора на изток галската си армия. Само дни след това е обявен за император и потегля на изток за сблъсък с армията на Констанций II. Последния обаче умира и Юлиян е обявен за император на цялата империя.
Една от първите му задачи е да съкрати огромния персонал и администрация на императорския двор. Следват и определени данъчни реформи, като изпробвания от него механизъм в Галия.
Той иска да разшири данъчната основа, чрез премахване на някои от данъчните облекчения, които много групи особено по-заможните ползвали и които са били предоставени от предишните императори. Въпреки, че маха данъчните облекчения за някой групи, като цяло данъчната тежест в империята е намалено, а намалението на администрацията и следващите я корупция и злоупотреби позволяват на Юлиян да стабилизира държавата финансово и империята да преживее един разцвет на търговията и занаятите.
Пазар, щанд със зеле, чесън, праз и лук
| |
|
|
|
За съжаление Юлиян не отменя въпреки съветите на някой приближени, закрепостяването към професиите, не отменя и задължението на на градските жители да събират данъците. Този негов отказа от реформи е може би страха, да не се върне хаоса в империята от преди Доклециан, както и дълбокото преклонение което не само Юлиян, но и много преди него изпитвали към реформите на последния. Все пак Юлиян е просветен владетел и може би е щял да изправи на крака империята, ако не е била войната с Персия. Повеждайки римските войски в пустините на изтока, Юлиян печели значителни победи, но в малка схватка с незначителен персийски отряд, той влиза в бой без броня, ранен с копие и след няколко дни умира.
Армията останала без предводител насред иракската пустиня е раздирана от противоречия. Част от привържениците на Юлиян са езичници, а останалите християни. Йовиан (363 - 364) командирът на императорската гвардия наследява титлата император и откупва от персите възможността да върне войската през река Тигър с цената на позорен мир, струващ скъпо на европейската армия и империята. Йовиан е християнин, за разлика от своя предшественик Юлиан. В религиозно отношение изпитва нетърпимост към езичниците и за това отменя всички реформи на Юлиян, който едва са започнали. Това води до нов икономически хаос в империята и ново разстройване на финансите на самата държава. Когато умира на власт идват отново офицери от Юлияновата армия, Валентиниан I (364-375) на запад и неговият брат Валент (364-378) на изток. Тежкото положение на империята и разстроената икономика поставят двамата братя в трудно положение. Реформите на Юлиян са отменени, но на тяхно място няма нищо ново и всеки чиновник в империята тълкува както му е удобно. През 365 докато Валент бил ангажиран в кампания срещу Персия, Прокопий братовчед на Юлиян и последен от династията на Константин Велики печели подкрепата на два легиона и се провъзгласява за император в Константинопол. Веднага са проведени реформи като Прокопий възстановява реформите на Юлиян, но след първоначалния си успех е разгромен от войските на Валент и по-късно е осъден на смърт (27 май 366). Валент и Валентиниан провеждат редица собствени реформи, като Валентиниан императорът на запада вложил доста старание в тях. Били приети закони за защита на "малките хора", а само презиращ сенаторското съсловие и едрите крупни латифундисти и земевладелци Валентиниан I направил опит да възстанови селското стопанство основано на свободни хора. Едрите земевладелци и съсловието на сенаторите в Рим, не го понасяли заради липсата му възпитание, образование и култура, грубото отношение и подозрителността му към знатните, богатите граждани и латифундисти. Сам издигнал се от прост войник до император Валентиниан понякога прибягва до углавни обвинения в измяна, корупция, смъртни наказания и конфискация. Имал сприхав характер и обичал да хвърля политическите си противници на гладни хищници - мечки и лъвове. По време на прием в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан който приема делегация на квадри (германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия) и така им се разгневил, че получава мозъчен удар. Умира за радост на чиновници, латифундисти, сенатори и германци на 17 ноември 375 година, без да е довел до край реформите си които така и не е било ясно до къде ще доведат империята, заради хаотичността на самия император.
Положението в империята става все по сложно, циклично избухват финансови кризи, предшествани от периоди на инфлация, а с намаляване на приходите от данъци държавата все повече се стреми да обложи с данъчна тежест гражданите си.
Плащане на данъци
Правени са опити за реформи, но много малка част от тях са пазарни. Като напротив, фискалния гнет и ограниченията стават все по-силни. Въпреки това, приходите на държавата остава недостатъчен за поддържане на националната отбрана. Това е довело до допълнително увеличаване на данъците, като например увеличаването на данъка върху продажбите от 1% до 4,5 процента през 444 г. Въпреки това, държавните приходи продължи да се свиват, като данъкоплатецът инвестира все повече време, усилия и пари в схеми за укриване на данъци.
По този начин данъчните приходи падат и това ускорява падането на Римската империя.
Падането на Рим
Накратко, данъкоплатците притиснати от администрацията, заобикалят данъчното облагане, чрез оттегляне от обществото като цяло и спиране на всякаква предприемаческа дейност.
Големите, мощни земевладелци, в покрайнините на империята, или далече от централната власт, можели да се избегнат данъчно облагане, чрез законни или незаконни средства и покрай тези откъснати почти от държавата латифундии започнали да се организират малките общности от хора търсещи закрила от чиновническия и фискален произвол.
Малките собственици на земя, разорени от тежкото бреме на данъчното облагане, се хвърляли сами в ръцете на големите земевладелци, подписвайки договори за наем, или дори като роби, само и само да се освободят от данъчния гнет, както и да си осигурят известно правосъдие по места, защото с разпада на империята, голямата бюрокрация и липсата на ясна централна власт, правосъдието станала рядко явление и никой не бил застрахован от най-откровен грабеж, ако нямал някой силен човек зад гърба си.
А тези силни хора са вече почти независимите латифундисти или варварските крале по периферията на империята.
Графика - Населението на Рим през историята
Магн Максим (383 – 388) за кратък период от време успява да сложи делата в западната част на империята в ред. След бягството и смъртта на император Грациан (375-383), Магн Максим узурпира като командващ войските в Британия императорската власт в Британия, Галия, Испания и Африка, като се споразумява с източният владетел Теодосий I и Валентиниан II. Провежда някой данъчни реформи с което печели голяма популярност, но по-късно е победен в гражданската война и екзекутиран.
В крайна сметка, не е имало спестени пари за заплати в армията, изграждане на укрепления или кораби, или за защита на границата. Нашествията на варварите и великото преселение на народите са били последния удар срещу разсипаната икономически държава в пети век и е само е кулминацията на три века от влошаване на фискалната възможностите на държавата да се защитава и издържа сама.
В действителност, много от римляните приветства варвари като спасители от тежко бреме. Юлий Майориан (457– 461) прави опити за поправяне на положението. Издал редица закони забраняващи използването на рушещи се обществени сгради като безплатен строителен материал, реформирал данъчното облагане, създал гражданска служба която да следи настроенията на населението и да информира императора за административни злоупотреби.
Намалянето на данъчното бреме и връщането на законността дало тласък на икономиката. Сякаш империята се възраждала, а търговията се оживила, но централната власт вече имала много противници! Никой от хората с влияние не желаел възвръщане на старото статукво на ред и закон и след не един опита за преврат, Майориан бил свален и убит.
Въпреки, че падането на Рим се появява като катаклизъм в историята, за по-голямата част от гражданите на империята самото и загиване има малко влияние върху начина им на живот. Много преди да дойдат варварските владетели държавата им се е била разпаднала, с рухнала икономика, без ефективна защита, без ефективно право и без централна власт. Без пари Рим не е имал боеспособна и обучена армия, без инфраструктура и работеща ефективно администрация не е било възможно логистично да се подкрепя тази армия, да и се осигурят провизии, заплати и оборудване и ако по време на разцвета на империята само легиони по границите и без силно укрепени крепости, римската армия силно мотивирана, с осигурен тил, заплати и обучение е можела да се справи без проблем с всеки враг, то в 5 век това вече не е било възможно.
В заключение, падането на Рим е основно в резултат от икономическото влошаване, в резултат на прекомерно данъчно облагане, инфлация, все по силна регулиране на цели отрасли в икономиката и появата на монополи в промишлеността и търговията. Все по-високите данъци не повишили допълнителните приходи, тъй като богатите данъкоплатци можели да избегне тези данъци, а средната класа - свободните селяни, занаятчии и търговци били буквално избити от високото бреме на данъците, голямата администрация, корупцията следваща я винаги, беззаконията и липсата на ефективно правосъдие произтичащи от нея.
Когато самите граждани намразят държавата си, било е само въпрос на време тя да рухне под външен напор.
| |
|
|
|
С толкоз матрял ще докажеш, че и стагнацията е убила древен Рим.
Може да поспорим на 56-ти ред.
| |
|
Тема
|
 Re: Как бюджетния дефицит уби древен Рим
[re: Jay Gould]
|
|
| Автор |
Morrigan* (Goddess) |
| Публикувано | 19.04.10 10:10 |
|
|
Не искам да съм груба, но откупната система за данъците е до времето на Август.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
