|
|
|
Тема
|
 Названието на англосаксонското кралство Mierce
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 16.02.10 15:43 |
|
|
Към произхода на названието на англосаксонското кралство Mierce (Мерсия). Myrgingas или *Miercingas. "Езерни" или "гранични обитатели"
В англосаксонската Хептархия съществува кралство, наречено Мерсия/Меркия (Mercia, да не обяснявам как се чете на съвременен английски, че е доста весело ). Териториите му съответстват приблизително на съвременните Midlands. Кралството се покръства относително бързо след мисията на монаха Августин от 597 г. Мерсия съществува като самостоятелна част от Хептархията между началото на VІ и третата четвърт на ІХ в., когато е поделена между Уесекс и викингските нашественици.
В монетите и хартите на владетелите на кралството, както и в Historia ecclesiastica gentis Anglorum на Преподобния Беда и в латинския превод на Англосаксонската хроника се говори за rex Merciorum и regnum Merciae.
Мерсия, както е прието да се изписва названието у нас, е кралство на англите, по-точно на англите сутумбри - названието е географски маркер за англосаксонските владения между реките Темза и Хъмбър. В различни моменти от историческото развитие на Мерсия владетелите й са разделяли кралството на няколко по-малки области: Mierce, Hwiccе, Middel Aengel и пр. В други случаи крале на Мерсия са се домогвали до титлата bretwalda, тоест до положението на хегемон в Хептархията.
Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница". В този смисъл Мерсия трябва да е възникнала като постепенно разширяваща се гранична зона между най-ранните англосаксонски поселения и уелските (коренно британските) владения в централната и западната част на Острова. В полза на това мнение говори и действително съществувалото название на част от кралството - именно Mierce.
Същевременно обаче в староанглийската поема "Widsith", запазена в единствен екземпляр от ІХ в. е споменат комитатът (или кралският род) Myrgingas (мюргинги или мюринги). Мюрингите, според текста на "Уидсит", са вероятно част от племето на англите и мюрингски предводители се опитват да спечелят кралската титла в Ангелн, района, обитаван от англите в Шлезвиг-Холщайн до края на V в. Американският филолог Кемп Малоун извежда филонима Myrgingas от "mire", "езеро", основавайки се на изобилието от малки езера в околностите на р. Айдер и Мюрвик-Фленсбургския залив в Шлезвиг-Холщайн.
Един от тримата споменати владетели на мюрингите (и изобщо на англите) от този легендарен период е Offa (Офа), който трябва да е имал определено значение в легендите и историческите спомени на англосаксите, защото името му се среща и в "Беоулф", и в Англосаксонската хроника. Езиковите особености на "Уидсит" говорят, че текстът е съставен първоначално вероятно в VІІ в. (напълно възможно, доколкото скоро след 597 г. англосаксонски монаси започват да се издигат до епископски сан и основават редица манастири, където освен копирането на латински и преводът на староанглийски на богослужебните текстове започва и записването на "саксонските песни", carmina Saxonum).
В 745 г. кралят на Мерсия Етелбалд (716-757) издава харта в полза на абатството на св. Петър, в която се титулува: "ic Жрelbald Myrcna cincg" (буквално: "аз, Етелбалд, мюркски крал"). Това е изобщо първият (или поне най-ранният запазен) официален документ, съставен изцяло на староанглийски. Правописът на титлата поставя под въпрос интерпретацията на Mercia чрез "mierce". А официалният произход на текста поставя вън от съмнение компетентността на скриптора. Самият оригинал на хартата е запазен в Уорчестърския градски архив, което изключва и възможността да става дума за късен препис на текста, повлиян от поемата.
Любопитно е, че приемникът на Етелбалд носи името Офа (крал на Мерсия 757-796) като легендарния владетел на мюрингите в Ангелн. Офа от Мерсия царува дълго като предшественика си Етелбалд, води успешни войни, заповядва издигането на едно от най-големите землени укрепления в Британия - т. нар. Offa's Dyke между своето кралство и Уелс и сече дори златни монети, имитиращи типа на абасидските динари. В случая от интерес е съответствието между титлата на предходника му и названието на легендарния ангелнски род, както и това между името на легендарния владетел и историческия.
Разбира се, за ранносредновековните общества свързването на собствения произход с прочути предци е въпрос на престиж и в конкретния случай може да става дума именно за това - стремеж на мерсийските крале да свържат произхода си с легендарни прадеди. Не е невъзможно и текстът на "Уидсит" да може да се припише на подобни стремежи. В такъв случай появата на "Myrcna cincg" в титулатурата на Етелбалд (както и името на Офа) трябва да мине за влияние на епическата традиция в политическата реалност. Това далеч не е невъзможно, разбира се.
Но трябва да се има предвид и възможността приемствеността между Мерсия и мюрингите да е по-стара и като концепция, и (защо не?) като реалност. При такова положение мюрингите биха излезли от легендите, за да се превърнат в предшественици и основатели на едно от относително значимите ранносредновековни държавни образувания, а интерпретацията на името Mercia може би ще трябва да бъде преразгледана. Още повече, че формата *Miercingas не е засвидетелствана в нито един извор.
| |
|
|
|
която ме кара да поразровя из нета и библиотеките.
Само че е малко прекалено подробна за първоначално запознаване с "предмета"
според мен.
Линкът си е линк, ама ако се постне и някоя друга карта тук за тази ранно средновековна..държава, определено интересът щеше да се позасили.
Чудя се и на себе си.
Миналата година се мотах из Британския музей и не забелязах нещо по темата сред експонатите.
Един смешен момент.
Виждам, че се споменава "Беовулф"...
Снощи гледах среднощ един скорошен филм с Анджелина Джоли в ролята на някаква такава.. змеица.
| |
|
|
|
Е, филмът с Анджелина е леко кичозен :) Ето един "Беоулф", който повече ми допада:
.
Карта на кралство Мерсия:
[img]http://www.rlmeritleague.co.uk/Pictures/Kingdom_of_Mercia.png[/img]
Това са териториите на кралството в самата Англия. На запад е Уелс, на север след бялата зона (Нортумбрия или днешен Нортъмбърленд) е Шотландия. По-тъмнозелените територии са най-вътрешните територии на Мерсия, т. нар. област Hwicce.
[img]http://genealogical-gleanings.com/Images/angsaxonimg4.jpg[/img]
Това е схема на англосаксонските маршрути към Британия, но за съжаление е много дребна.
Впрочем, в записа за 937 г. в Англосаксонската хроника мерсийците отново са наречени Myrce, а не Mierce, както би могло да се очаква. Това има значение за идентификацията на Myrgingas с династията в кралство Мерсия.
Самата Мерсия е едно от четирите най-значими англосаксонски кралства наред с Уесекс, Нортумбрия и Кент. Във втората половина на VІІІ в., непосредствено преди началото на викингските набези, които имат опустошителен ефект върху англосаксонската култура и върху повечето англосаксонски кралства, Мерсия известно време е хегемон в Англия. Крал Офа Мерсийски издига огромен вал между своето кралство и Уелс, сече няколко емисии сребърни пенита и дори златни монети (!) по абасидски образец. Мерсия се сдобива със собствен архиепископ и така църквата й известно време е независима от Кентърбъри. Най-вероятно в Мерсия са създадени и някои от най-значимите литературни произведения на староанглийски език.
---
Не знам защо, но изображенията не се показват. Давам ги и като линкове.
| |
|
|
|
Благодаря за разясненията.
Ще се задълбоча навярно в проблематиката.
п.п.
За изображенията.
Ползвай:[image].....[/image]
| |
|
Тема
|
 Верно мерси :)
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 19.02.10 23:12 |
|
|
ОК, аз ползвах съкратеното [img][/img] и явно е било грешка.
| |
|
Тема
|
Други податки за пренасяне на филоними в Англия
[re: glishev]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 19.02.10 23:23 |
|
|
В околностите на града Молдън в Есекс в V в. се заселва комитатът Daeningas. Известието е от Англосаксонската хроника и идва в полза на твърдението, че отделни филоними са запазени и пренесени от Ютланд в Англия. Тези Daeningas, разбира се, могат с голяма сигурност да бъдат идентифицирани като Dene, тоест част от даните или датчаните.
В староанглийския епос "Беоулф", съставян очевидно преди началото на викингските нашествия за датчаните се говори в тон на възхищение. В такъв случай нищо не пречи част от тях действително да са участвали в Adventus Saxonum.
Пак в "Беоулф" за гаутите (Geatas), може би близки с ютите (Eotenas), се говори в елегичен тон. Възможно е гаутски преселници от Ютланд или Вестерйоталанд също да са участвали взавладяването на Британия и поемата да отразява в различните си части героично-историческата традиция на разнородните преселници от континента на Острова.
Това още веднъж показва възможността за идентификация на Myrgingas от Ангелн с Myrcne от Англия, тоест на легендарните мюринги с династията на Мерсия.
| |
|
|
|
Май не си прав за "гаутите".
Това са си нашенските гети или с други думи направо българе от старо време.
После се чудим къде са изчезнали траките.
| |
|
Тема
|
Не, благодаря
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
glishev (Immoderatus) |
| Публикувано | 20.02.10 15:22 |
|
|
Не, това са безумия за мен. Gautar или Geatas (на староисландски и на староанглийски) определено са си племе от южна Швеция, така наречената област Gjotaland. Английските, немските, руските, датските и шведските историци и филолози ги свързват само с Jutar или Eotenas от Jutland, тоест днешна континентална Дания.
Всичко друго оставям на Волфрам Хертвиг.
Нека не превръщаме и тази тема в поредното чудо на родните автохтонистки хипотези. Ставаше дума за Англия, а не за Тракия.
| |
|
| 
|
|
