|
Има толкова интересни,поу4ителни и увлекателни истории от историята на италианските градове,4е ре6их да потърся не6то интересно на български и да го постна.Търся аz,но ни6то не намирам на български,а при иzписване с кирилски букви,ми се появява по4ти винаги руски еzик или реклама zа екскурzии на б_ски.Я да видим вики,но там ни6то,тц
И в един момент блесва една статия zа Генуа.Супер,си каzвам,но.... Аz от години,не говоря български и ако сгре6а или не се иzраzя правилно,ми е простено,но това,което про4етох бе6е върха на "виртуоzната" ре4 и поzнания
Генуа - градът на възкръсналите гении
Фест(нем.,раzбирай фестивал) на поезията дава пример как се атакува(хаха,може и бомбандира) бъдещето
Любомир Левчев
В Генуа не може да попаднеш случайно(?!,хаха). Тук нещата или започват, или завършват(каква е то4но таzи мисъл?,хахаха). Тук земните пътища стават морски... или небесни(небесни,хахаха,може и погребални).
Генуа се е облегнала върху скалите на собствени(?) Алпи и собствени(?) Апенини. И от този амфитеатър наблюдава Лигурското море и корабите, които се променят - стават все по-големи, все по-пълни със стоки и съдби. Символ и герб на Генуа е колосалният морски фар. На старите щампи фаровете са два. Какво е това чудно създание - град, република, пристанище или фар? Тази година Генуа е обявена за европейска столица на културата.
* * *
Първото нещо, което изпитах на този бряг, бе чувството, че съм бил вече тук. Стръмните тесни улички сякаш водеха към търновския "Варош". Само сградите са по-високи, източени като сенки по залез. А на върха дворците още светят.
По време на Второто българско царство Генуа и Търновград се познавали по-добре, отколкото сега. Сключвали търговски договори, водели войни и пак разменяли всякакви стоки. У нас се търсели хубавите лигурийски платове. В Генуа се ценяло българското жито. Заедно с него обаче се разпространявали богомилските гибелни(?) идеи.
На нашите тържища се конкурирали венециански, дубровнишки и генуезки печалбари.
Търговските републики воювали непрекъснато - ту гонели сарацинските пирати(хахахаха,откъде да zнае,4е са работили и управлявали zаедно с тях,нали трябва да се 4ете), ту пренасяли кръстоносци, но най-вече заговорничели един срещу друг(мда и тука не е про4ел,4е кру6ката си има опа6ка и друг е провокирал раzприте). Издигайки се като самостоятелен владетел, Добротица държал твърдо страната на Венеция. От 1376 г. направо(може ляво или дясно,хахаха) воювал с Генуа. И дори след като републиките сключили в Торино (1381 г.) мир, нашите продължавали кръвопролитията. Край Варна пък генуезците имали своя фактория(хахаха,лингвист на новобългарски еzик). Неслучайно и в Цариград, и във Варна има квартали Галата. Цариградският квартал с огромната генуезка кула е спомен за последните защитници на великия град.
Генуезките рицари се държали(?) по-скоро като завоеватели(хахаха) и със своя католически фанатизъм(уау,хахахахаха) силно дразнели(хахахаха,глупости) православните гърци. В последните дни на Константинопол лигурийците отчаяно се взирали от върха на своята кула в очакване на спасителната флота, но тя била блокирана от венецианците(ако бе 4ел,6те6е да zнае,4е впоследствие те си помагат). Вместо това турските корабчета, чийто адмирал бил българин от Калиакра, качени на колела, заобиколили знаменитата верига, която пазела Златния рог, и нахлули в сърцето на града.
Коварството(?,хахахаха) на въоръжените търговци допринесло много за гибелта на Византия и стара България. И Венеция, и Генуа се управлявали от изборен вожд - дож (от латинския "дук", през "кондуктора"(?,хахаха), до фашисткото(?) "дуче")(велика мисъл,хахахахахахаха).
Генуа обичала(???) да владее острови(хахаха,ох,не,не мога,хахаха). При опита да завладее Кипър републиката отново се натъкнала на български войници, които спасили родината на Афродита. Всъщност нашите се борели за собственото си освобождение, защото били част от пленена преди това армия и свободата им била обещана за награда. Както става в такива случаи, кипърците помнят тази история, генуезците и българите - не.
Горе-долу по това време в Генуа се родило "ужасното дете" Кристоферо Коломбо. Родният му дом - красив, здрав(хахаха) и доста легендарен, е запазен до днес. Началото и краят на великия мореплавател се губят в мъглата на вечността(велика мисъл,хахахахаха,а средата?).
След дълга служба на испанската корона той получава три второкачествени каравели(ако бе6е про4ел поне малко,6те6е да zнае,4е на малоимотните са давали подобни плавателни съдове,докато се zамогнат) и екипаж от затворници (между които има и един българин от Охрид), за да потърси нови пътища. Така тайното знание, че Земята е кръгла, го отвежда в Новия свят. Откритието на генуезеца, както и падането на Константинопол - това са две от събитията, които очертават границата на новата история. В този невидим риф се разбива и корабът на старата Генуезка република.(Не мога да раzбера какво има впредвид,понеже и след падането на Константинопол,те продължават да си търгуват,дори по_усилено)
Ако Византия изчезва завинаги, а България се разтваря за пет века в състава на новата Отоманска империя, то Генуа вегетира(хахахахаха,дори фотосинтеzира,хахаха,4е тя си е била мо6тна република) до края на ХVIII век, когато Наполеон Бонапарт закрива едновременно и Генуезката, и Венецианската република (сякаш си отмъщава за владичеството над родния му о. Корсика).(хахаха,глупости,хахаха,Наполеон е мраzил француzите,но по сте4ение на обстоятелствата и съдбата се превръ6та в един от героите на Франция,но кой да 4ете?)
По това време друго едно "дете чудо" свири на старото пристанище пред паничка за подаяния. Това е Николо Паганини - върховният магьосник на цигулката. Баща му - пропаднал(???) музикант, едновременно алкохолик и скъперник, малтретира своя син толкова жестоко, че го принуждава да избяга и да скита по света. Нито един пълководец - нито Александър Велики, нито Чингиз хан, нито Наполеон могат да се похвалят, че са покорили целия свят. Това направи Паганини със своята цигулка "Гуарнери", спечелена на конкурс за изпълнение на прима виста. След триумфални турнета придворният любимец, лежал в затвора, набеден за убийство, несметно богат и жестоко болен, преди да умре като изгнаник в Ница, подарява осем майсторски цигулки на осемте най-прочути живи цигулкови виртуози. Неговият дом не е запазен. Неговите тленни останки са пренесени в новото гробище на Парма. Но в Генуа в стъклен саркофаг се пази неговият знаменит "Гуарнери дел Джезу". Веднъж в годината цигуларят, който спечели конкурса "Паганини", получава и правото да свири на реликвата.
Днес, когато Генуа е столица не само на себе си, но и на всички нас - европейците, тук възкръсват сенките на още много гении, привлечени някога от богатството и красотата на Лигурия(а аz си мислех,4е "вегетирал"). В "Палацо Дукале", който е център на тържествата, се показва необикновена изложба - "Годините на Рубенс". Тициано, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Анибале Карачи, Гвидо Рени, Рибера, Ван Дайк... Това е възрастта(???) на барока, който е оставил най-силен печат върху лицето на Генуа (моля?хахахаа).
А в новия музей на Европейската общност, на втория етаж на синагогата е събрана една великолепна експозиция от картини на Марк Шагал, показващи неговата дълбока-интимна връзка с Библията. И все пак европейската столица на културата не живее само със славното минало. Един международен балетен конкурс ни помага да видим как красотата на човешкото тяло се освобождава от времето(голям бисер,хахахахахаха _ "красотата на човешкото тяло се освобождава от времето"). И накрая изящната словесност се опитва да даде пример как се атакува(???,даже бомбандира,хахаха) бъдещето. (Брей,велика и смислена мисъл _ "изящната словесност се опитва да даде пример как се атакува бъдещето" ХАХАХАХА). Темата на нейния Десети юбилеен фестивал е "Ricostruzione poetica dell'universo". Затруднявам се дори да го преведа(не се притеснявай и 4реz българския еzик се иzраzява6 по съ6тия на4ин). Между поетичните и политически шаблони "пресъздаване" и "перестройка" все пак ще се доверя на "поетичната реконструкция". Що се отнася до Универсума, ще го търся между "Всемир" и "Вселена". Да преосмислиш света със сърцето на поета, това наистина е една безкрайно амбициозна идея.
"В началото не ми харесваше - сподели Едоарди Сангвинети. - Струваше ми се твърде претенциозна тема. Сега я възприемам, защото дава свобода на дискусията."
Един от афишите на фестивала - Festival GeNova 04, изобразява човешко ходило с широко отворено око под пръстите и с уста на петата, широко отворена, озъбена и с изплезен език. Тази стъпка може да се превърне във важна следа по пътя на културата, може да се тълкува и като ритник(!???,хахаха), който провокира старото съзнание.
(Следва)Любомир Левчев
И си каzвам,тоzи не бе6е ли някакъв поет или писател,я да потърся аz не6то от проиzведенията му,та 4ета _ то награди,награди,награди и най_накрая открих едно проиzведение,а след про4етеното си каzах "аха,ясно"
Ето го_
ПЕПЕЛ ОТ СВЕТЛИНА
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
I.
Намерих си къща,
по-стара от всемира.
Веднага дойдоха майсторите
и ми предложиха да я поправят.
Старото -
казаха те,
или бързо го разрушавай,
или бавно го забравяй.
Най-добре е да се ройне
и от материала да се направи
нещо съвсем ново.
Но ти не изглеждаш решителен -
казаха те,
затова - прави ремонт.
Казах, че ще помисля.
II.
Цяла нощ лампата ми свети.
Мога да мисля на тъмно.
Но ми е хубаво да гледам
как залезът се сгушва в мен,
А сутрин излиза на пръсти.
И аз се правя, че не чувам.
III.
Стаята ми прилича на фенер,
а аз,
може би,
на догарящ фитил.
Пепел от светлина.
Нощни същества се блъскат
в стъклените ми стени.
Идват големи пеперуди
със зачервени очи на крилата.
Ти си същият - ми казват те,
само че имаш крила на очите.
IV.
А сутрин ме будят птиците.
Техните клюнчета чукат
тихо като съдбата.
Всъщност закусват с пеперудите,
залепнали по стъклата.
После пеят, за да ми кажат:
Внимавай с майсторите!
Те се натискат да поправят,
защото има легенда
че в основите на твоя дом
е скрито съкровището
на мъртвия керван.
V.
Кой демон пусна мълвата,
че в основите на този свят
има скрито съкровище?
Нямам предвид всичките
свещени чаши,
говорещи скрижали
и алхимически магии...
Но нали все пак
керванът на времето
е натоварен с тайни?
VI.
Моля и заклинам:
Бъдете много предпазливи
с майсторите,
които предлагат
да поправят нашия свят.
|
[