|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Цар Гаган и гагаузите
[re: tsok64]
|
|
| Автор |
enarei (познаващ ГИ) |
| Публикувано | 04.01.10 16:52 |
|
|
Прочети "Българския апокрифен летопис"!
И "кумани" и "гагаузи" са порекла(казано по апокрифному) на ески булгарите.
Цялата ни велика(бих казал титанична) история в Азия е дело на ески булгарите.
Нещо повече - ески булгарите са приели и трите аврамически религии, засвидетелствайки тяхната важност, но попаднали в капана на разнопосочното им тълкувание.
| |
|
Тема
|
Re: що Русия населва съезичните си българи в Бесарабия
[re: XpиcтoTaмapин]
|
|
| Автор |
enarei (познаващ ГИ) |
| Публикувано | 04.01.10 17:20 |
|
|
Не само Бесарабия(там са концентрирани), а Добруджа пък и въобще Онгъла са били пълни с куманоезично християнско население - ески булгари. Стефан Богориди е подготвял създаване на автономна държава в Османската империя. Всъщност Портата вече изпускала земите, в които Богориди искал да възстанови Булгар.
Интересно, дали ЖП линията Русе-Варна не е била планирана и като демаркационна линия на Богоридовата държава?
Имай предвид, че и нашият език е чистен от ески булгарски слова!
Но не са успели съвсем.
| |
|
Тема
|
Днес Ататюрковите масони опитват да ги изличат...
[re: XpиcтoTaмapин]
|
|
| Автор |
enarei (познаващ ГИ) |
| Публикувано | 04.01.10 17:31 |
|
|
... напълно.
Цялото масонство на Балканите и по света се опитва да затрие истината за Булгар.
Защото в Булгар имало ерес, изобличаваща исконни неща.
| |
|
Тема
|
Re: що Русия населва съезичните си българи в Бесарабия
[re: enarei]
|
|
| Автор |
koмитa (български) |
| Публикувано | 04.01.10 17:48 |
|
|
Имай предвид че скоро ще те разкарам от клуба.
| |
|
Тема
|
Re:Един "куманин"
[re: enarei]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:12 |
|
|
През 1852 г. - Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата.
Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). '
Роден в Болград, Бесарабия.
Завършва военно училище в Одеса.
Бие се като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война. Като командир на рота в Българското опълчение се отличава в боевете при Шипка-Шейново.
При обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
През Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. На два пъти министър на войната.
След избора на Фердинанд I за български княз е негов военен съветник (1887-1893).
Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897).
През 1911-а напуска армията, но по време Балканската война командва гарнизона на Ямбол. Като най-възрастен генерал в армията на 12.VII.1937 г. става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на 29 август 1942 г. в Банкя.
| |
|
Тема
|
Re:Един "куманин"
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:18 |
|
|
Олимпий Спиридонов Панов (29 юни 1852- 6 март 1887) Олимпий Панов е роден през 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия, по това време част от Руската империя.
Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ,
където се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов.
От 1872 до 1874 г. е за член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
През периода 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество и участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война.
След започването на Руско-турската война през 1877 г., Панов се записва в Първа рота на Българското опълчение.
Той участва в боевете при Стара Загора и Шипка и е произведен в прапоршчик. След Освобождението следва в Санкт Петерсбург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.)
. След Съединението на България през 1885 г., последвано от изтеглянето на руските офицери от България, Олимпий Панов става началник на артилерията в Българската армия.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. След преврата, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Олимпий Панов е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов от 24 до 28 август 1886 г.
| |
|
Тема
|
Re още един съезичен
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:21 |
|
|
Александър Малинов – (21 април 1867 г. – 20 март 1938 г.)
Пет пъти Министър-председател на България, което го прави абсолютен рекордьор сред българските политици
. Няколко пъти е министър, а също и Председател на народното събрание. Той е лидер на Демократическата партия в продължение на 35 години - от 1903 до 1938 г., кръстник на княгиня Мария-Луиза.
Знаменателно е, че той е премиерът, когато Княжество България е обявено за независимо царство, когато абдикира цар Фердинанд и когато на престола се възкачва цар Борис IIІ.
Александър Павлов Малинов е юрист, политически и държавен деец. Роден в Пандъкли (Бесарабия, днешна Украйна) в семейството на български преселници от едноименното село Пандъклий, Ямболско. Завършва гимназия в Болград и право в Киев
| |
|
Тема
|
 Re: Друг русифициран куманин
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:27 |
|
|
Акад. Александър Теодоров-Балан – (15.10.1859 – 12.02.1859) първи ректор на СУ “Св. Климент Охридски” и още два мандата Ректор на университета, крупен български учен-филолог.
Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници. Учи в Болградската гимназия.
Българският генерал Георги Тодоров му е брат.
Балан следва последователно в Лайпциг и
завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език".
| |
|
Тема
|
Re: Болградски русофоб
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:31 |
|
|
и любимец на Аглер.
Генерал-лейтенант Иван Колев – ( 15 септ. 1861 – 29 юли 1917)
легендарен командир на българската конница."
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км. източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г."
Генерал-майор Георги Тодоров в Солун през пролетта на 1913 г.
...
"Роден: 10.08.1858 в Болград,
Бесарабия.
Образование:
Завършва гимназията в Болград.
Завършва Първият випуск на Военното училище (1879). Следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.."
Редактирано от Tyлca на 04.01.10 20:02.
| |
|
Тема
|
Накрая един линк за ...русофоби
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 04.01.10 19:42 |
|
|
Димитър Греков – (14 септ. 1847 – 7 май 1901)
Министър–председател на България, първи Министър на правосъдието (1879 г.) и няколко пъти председател на Народното събрание.
Лидер на Народно-либералната (Стамболовистка) партия след смъртта на Ст. Стамболов. Роден в Болград
Други жертви на русификацията:Генерал-лейтенант Атанас Назлъмов.
"23. Генерал-майор Иван Златанов.
24. Генерал-майор Кирил Радионов.
25. Полковник Стефан Кисов.
26. Полковник Стефан Краев.
27. Полковник Георги Янков.
28. Полковник Георги Дерманчев.
29. Полковник Георги Паничерски.
30. Полковник Димитър Парушев.
31. Полковник Димитър Василев.
...АДМИНИСТРАТОРИ
39. Иван Гошев – Директор в Министерството на пътищата и съобщенията.
40. Д-р Петър Бондарев – Директор на окръжна болница в Пловдив.
41. Михаил Паничерски – окръжен управител на Варна.
42. Венедикт Попов – Окръжен управител на Варна.
43. Александър Каназирски – Окръжен управител на Русе.
44. Мартин Теодоров – кмет на София.
45. Петър Сяров – кмет на Ловеч.
46. Георги Табаков – директор на гимназия в София.
47. Александър Кулев – директор на гимназия във Велико Търново.
48. Теодор Нияшков директор на гимназия във Велико Търново.
49. Иван Маринов – директор на гимназия в Лом.
50. Никола Буров – виден банкер.
ВЪЗПИТАНИЦИ НА БОЛГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ, УЧАСТНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ 1877-78 Г. (по азбучен ред на името)
1. Александър Каназирски.
2. Атанас Киров
3. Венедикт Попов.
4. Георги Табаков.
5. Георги Тодоров (достигнал до чин генерал-полковник в Българската армия).
6. Георги Янков (достигнал до чин полковник).
7. Данаил Николаев (достигнал до чин генерал-полковник).
8. Евтим Николаев.
9. Емануил Пейков.
10. Иван Доков.
11. Олимпий Панов (достигнал до чин майор).
12. Павел Панов (достигнал до чин капитан).
13. Стефан Кисов (достигнал до чин полковник).
14. Стефан Славов (загинал в боевете на Шипка 1877 г.).
15. Тодор Киров
. Димитър Начев Косев март 1883 – януари 1885 февруари 1900 – април 1901 Роден в Стара Загора през 1847 г.
Завършва средно и висше юридическо образование в Болград. До 1878 г. е учител в Трявна и първи кмет на града след освобождението му. Съдия в Нова Загора и родния си град, народен представител в ІІІ ВНС (1886) и в ХІІ ОНС (1902), окръжен и общински съветник.
Умира в Стара Загора през 1923 г.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
