Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:47 31.05.24 
Хуманитарни науки
   >> История
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: tsok64]  
Автор enarei (познаващ ГИ)
Публикувано20.12.09 17:06



Чувал съм, че и много тюркоговорящи в пределите на Пазватоглу минават в лоното на българизма. Днес предимно в тези земи няма "турско" население.



Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: enarei]  
Автор kyмaнич (стар клубар)
Публикувано20.12.09 20:11



на баба ти фурката...



Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: enarei]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано20.12.09 20:57



Шматьо, ще изхвърчиш от форума.



Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: enarei]  
Автор tsok64 (член)
Публикувано21.12.09 07:35



никакви тюрко говорящи разбирай турци по времето на пазвантоглу не преминават в лоното на българизма . при освобожданието на българия видин и софия са едни от най големите градове , като във видин са живеели 13000 българи и7000 турци , които турци са се иселили почти на сто процента в турция затова в този краи няма такова население.

Редактирано от tsok64 на 21.12.09 07:37.



Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: enarei]  
Автор Д-p OxБoли (майсторът)
Публикувано23.12.09 05:53



Ето го попечителят и, вероятно, първообразът:



Св. преподобни Паисий Величовски
Св. преподобный Паисий Величковский
St. Paisij (Paisius) Velichkovsky
(1722 - 1794)
Чества се на 15 ноември (28 ноември ст.стил). Начало на Рождественския пост (Филипов или Коледен пост)


Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.

Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.



Не е ли малко странно, че и двамата Паисиевци са родени в една и съща година, но на "нашия" кончината се не знае, не се знае къде му е рожденното място, не се знае къде му е гробът?..



Тема Re: Попечителство на Паисиевата история - откъденови [re: Д-p OxБoли]  
Автор enarei (познаващ ГИ)
Публикувано24.12.09 12:33



Значи, наистина има поддържана политическа линия за българо-славянство или славяно-болгарство?
Не става въпрос само за еднолична инициатива от страна на Паисий Хилендарски?




Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.