|
Царството България обхваща много провинции, чиято големина описва грижливо Бонфиний в Декада 3, кн. 5: “България, казва, започва сега от извора на река Циабер, която разделяше някога трибалите от мизите, простира се през билото на планината Хемус и към югоизток, и към север, на юг извива към Македония и Тракия, а отклонявайки се на север към Дунав, до голяма степен обхваща Долна Мизия.” Циабер е за Птоломей реката, която за нашите е Морава. Оттам следователно носи името си началото на българското царство, от българския народ, който населявал тези места. Но откъде и кога е пристигнал тук, обясняват писатели, които не са пренебрегвали истината: “През 499 г. от Р. X. от далечни северни земи в Тракия нахлу племе, непознато по име, странстваше, напредвайки със силни бойни редици”, казва известният епитоматор на Бароний, а Кромер в “За полската държава”, книга 1, глава 8, помества най-древните земи на българите в “азиатска Сарматия при Ра или река Волга, и със съседите си руси или като минавали покрай тях, или повикани за съюзници, завзели Мизия” – така (бил) наказан от бога Анастасий, нечестивия император, който отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците, а дори и сам общувал с всички тях и останалите свещеници, патрони на католическата вяра, подтиквал да общуват с тях. И тъй варварите, като нахлули в римските провинции, унищожили войската на римляните. И когато обаче се разпространили в тях, възгордели се, казва Павел Дякон, и завзели лагерите на Римската република и, както пишат Зонара и Кедрин във (времето) на Анастасий, българите проникнали не само в Тракия, но опустошили даже Илирик, като убили техния цар в Акум. И наистина дотолкова били насърчавани от победата, че като станали ужас за всички, принудили да им плащат данък императорът, на когото те самите преди плащали. Без съмнение беше учудващо, казва Павел Дякон, както за живеещите надалеч, така и за тези, които живееха наблизо, да чуят, че човекът, който беше направил свои данъкоплатци всички – както тези, които живеят на изток и запад, и така и тези, които обитават на север и юг, е победен от това отвратително племе. Това потвърждава и справедливият гняв на бога срещу цезаря, когато този Анастасий, предупреден от папа Симахий да не общува с еретиците, не само че не се подчинил, но дръзко продължил и други подтиквал към връзка с еретиците, вижда гъстите редици на варварите да нахлуват в римските владения, да завземат провинциите и почти да му отнемат властта.
И така по този начин в Европа българите завладели Тракия и съседните й провинции и като преминали Истър, цялото това пространство на тези земи нарекли България, където им е поверена столицата Сердика и където е Кипровац, скъпата ми родина.
Вярно, през 17 в. нищо не се споменава нито за Аспарух, нито за Омуртаг, нито дори за Симеон, нито за Самуил, нито за Иван Асен, нито за Шишман.
От Историята на Петър Богдан става ясно, че първи, на които им потичат лигите за завладяването на Балканите са папистите, представляващи Свещената Римска империя на Хабсбургите. Те започват да насаждат мнението, че някакви си варвари (вулгари) идват някъде си от север и разстройват цветущия християнски живот на Балканите. Разбира се, преди политическото господство над тогавашната турска провинция, целта е била да се удари гръцкото православие, обединяващо Балканите - главно чрез измислянето на пришълци, които уж са променили етническия състав на Мизия, Тракия и Макледония. След Свещената Римска империя се светва и Московията, която доиразвива идеата, че вулгарите са всъщност отделен етнос болгари (волгари) - техни поданници... Изведнаж, всички, на които им текат лигите за Балканите, забравят за процъфтяващата култура, създадена от балканците, на които всички ние сме и духовни и генетични наследници:
В провинциите, които завзели, варварите не заварили унищожен култа към божеството. Преди тяхното идване християнската вяра там не само че процъфтявала, но и била оплодена от плода на пролятата мъченическа кръв. От самото начало църквите в тези области които казахме, че българите завладели, жителите (им), както се чете навсякъде в Мартирология, се сражавали храбро за Христовото име с мъченичество. Голям труд би трябвал да изреждам и градовете, и отделните провинции. Който иска, нека прочете там, а ние ще разгледаме само един град, който е разположен в земята на Долна Мизия отвъд Истър, или Дунав, на Черно море. Той се нарича Томи, известен не толкова с изгнаничеството на Овидий, колкото със скитския си студ, отдалечена земя с варварско население. Всеки разумен човек ще направи извод оттук колко мъченици ще даде друга, по-мека област, щом като само този град е изпратил на небето преди идването на българите шестнадесет. Те са Аргей, Нарцис и Марцелин – (на) ян(уари); Авагрий и Бениги – (на) 3 април; Марцелин, Марта, Йо(ан), Серапий и Петър – (на) 23 август; Марин, Теодат и Седогха (на) 5 юли, Павел и Кириак – (на) 20 юни, Приск, Кресценс и Евгений – (на) 1 октомври. Някои, случайно заблудени, приписват Томи към Европейска Скития, понеже Птолемей разполагал този град в Скития, но в действителност е част от Долна Мизия и гледа към България, именно към завладяваната от българите област. Отвън Истър живеят скити, които Александър Гвагнин нарича прекопенски тартари.
Забележете само, как Петър Богдан невинно взаимозаненя (ако това не е волност на преводача от италиански) "варвари" и "българи"...
|
[