Re: 5) Гостунъ наместникъ сы 2 лета род ему ерми ... / Наука / Хуманитарни науки / История

Петото изречение от т. н. "Именник..."

5) Гостунъ наместникъ сы 2 лета род ему ерми алет ему дохсъ твиремъ.

Съкратеното изписване на думите в ръкопис пропуска характерното окончание "ъ" и затова в част от думите на записите след адаптацията към съвр. правопис то не поставяно.

Приетият до момента превод е както следва:

Гостун, бидейки наместник две години, родът му е Ерми, а годината глиган (месец) девети.

ОТ ВСИЧКИ ИЗРАЗИ НА ПРЕВОДА ТОЗИ Е НАЙ-НЕСВЪРЗАН. ТОЙ НАЙ-СЕРИОЗНО ИЛЮСТРИРА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ТОЗИ ПРЕВОД ДА ПРЕДАДЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКУМЕНТА. ОТ ТАКЪВ ПРОЧИТ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО ПРЯКО СЛЕДВА, ЧЕ ЧОВЕКЪТ СЪСТАВИЛ ДОКУМЕНТА Е ИМАЛ ГОЛЯМИ ТРУДНОСТИ СЪС СТИЛА НА ИЗРАЗЯВАНЕ. ПРЕВОДЪТ Е ОБИДНО ЕЛЕМЕНТАРЕН. КАТЕГОРИЧНО ОТРАЗЯВА ПРИМИТИВНОТО СХВАЩАНЕ ЗА ЕЗИКА И КУЛТУРАТА НА НАШИЯ НАРОД. САМО ТОВА Е БИЛО ПРЕДОСТАТЪЧНО ДА СЕ ПОСТАВИ ПОД СЪМНЕНИЕ ЦЕЛИЯТ ПРЕВОД НА Т. Н. "ИМЕННИК...". ТАЗИ НЕМИСЛИЦА ВСЕ ОЩЕ СЕ ПРЕПОДАВА В УНИВЕРСИТЕТА. ИНФОРМАЦИЯТА Е НЕВЯРНА И ЗАБЛУЖДАВАЩА. ПРЯКО ИЗКРИВЯВА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ МИРОГЛЕД НА ОБУЧАЕМИТЕ. НОСИ ОПАСНО ВНУШЕНИЕ ЗА ТЪРПИМОСТ КЪМ НЕСЪВЪРШЕННОТО, НЕДОВЪРШЕНОТО И ГЛУПОСТТА НА ПОЛЕТО НА ВИСШИЯ АНАЛИЗ. КАТО СЛЕДСТВИЕ ИЗРАБОТВАНЕТО НА СОЦИАЛНИ ТЕОРИИ И УПРАВЛЕНЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ.

Гостунъ
--------------------------------------------------------------------------

Думата е много интересна. Звучи като славянска. Дори дава основание да се изгради хипотеза (проф. Маркварт) че за времето от 552 - 558 водачи на хуните, като под тях разбира българите, са двама славяни Гостун и Безмер. Преди това проф. Иречек изразява мнението, че Гостун е бил славянин. Проф. Златарски убедително отхвърля това становище, което може да внесе куп съчинени проблеми в науката.

Латинският глагол "gero, gessi, gestus" означава "представлявам някого", "изпълнявам нечия воля", "назначен регент". Образуваното съществително от този корен трябва да е "gostum". То съответствува на понятието "наместник", какъвто е бил т. н. Гостун.

Английската дума "ghost" - "дух, призрак" в определена степен също стои на мястото на "Гостун", защото в такъв превод думата би означавала "Духовника", "Обладания от Духа", "Пророка". Твърде е вероятно регентството да се е давало на духовник до избора на новия владетел.

От византийските източници се знае, че Цар Кубрат е възпитаван като малък в Константинопол. Кой е баща му от източниците не е известно. Знае се че е племенник на Органа. Преводът на това име "Органа" е "Духовник" или "Пророк". Името на вуйчото на Цар Кубрат носи вероятността Настойникът да е бил точно той, защото Гостунът (Регентът) предшествува точно по време Цар Кубрат.

Както се изясни до сега, предаването на властта не е вървяло от баща към син, а от вуйчо към племенник. В тази светлина не е задължително Органа да е наместник. Преминаването на властта от вуйчо към племенник е ставало винаги с механизма на Престолонаследника. Когато вуйчото владетел почине преди пълнолетието на сестриника си, който го наследява, се появява нуждата от Гостуна (Наместника). Съвсем естественно е той да е от самия род на стария Цар и дори брат му. Така Органа (Духовникът), както и Наместникът от записа, би могъл да е монах, е могъл да стане наместник на племенника си и да поема държавата до неговата готовност да управлява. Тогава той трябва да е бил брат на починалия Цар. Други варианти са възможни, но са по-далече от изложеното в т. н. "Именник...".

В т. н. "Именник..." настойничеството е две години. За Органа е писано във византийски източници. Това говори за трайно присъствие в политическия живот. Както по времето на владеенето на трона от Цар Кубрат, така и преди него. Да имаме предвид, че явлението - двама владетели на ниво "император" не е уникално, а вероятно традиция. Органа дължи известността си на продължителното участие в политическия живот. Ролята на заместник на стария Цар, а упоменатите две години да се отнасят само за периода до встъпване в длъжност на Цар Кубрат. Влизайки в ролята на царя, той е трябвало да води както войските, така и управлението на всички други системи на държавата. За такава голяма управленска структура, необходимостта лично да води войските в операции на отдалечени направления и театри на бойни действия, не е позволявала младия цар да изпълнява всички функции. Затова Гостунът трябва да е продължил да води държавата в нейните мирни дела и след упоменатите две години.

Преводът на думата "Гостун" не може да се установи без да се вземе под внимание текста на изречението като цяло.

Латинската "hermit" означава "отшелник", "монах" и съответно в контекста "Ерми" означава "монашество". Латинската дума "duko, duxi, duktus" означава "водя", "ръководя", което дава основание в контекста на израза думата "дохс" да се предеве като "водачите".

Преводът на "Гостун" като "пророк" много добре съответствува на останалото съдържание на изречението, но от другите изречения се вижда, че връзката между старобългарския език и латинския е по-близка в лексиката отколкото с германските езици. Освен това появата на славянска дума, като пояснение на значението на думата "гостун" говори, че смисълът й е "регент".

"наместникъ сы"
--------------------------------------------------------------------------

Думите са видимо добавени в конструкцията на изречението от съставителя на летописеца за изясняване смисъла на подлога. В първоизточника, ако такъв е имало въобще, те не са съществували. Пояснението на значението на "Гостун" е поставено, защото значението на думата вече не е било ясно на широкия кръг читатели. В това изречение само думите "наместник" и вероятно "сы" са славянски. Всичко останало е написано на старобългарски. Затова твърде е вероятно да е добавена по-късно за пояснение на значението на излязлата вече от употреба в славянизирания към 15 век език на българите архаична дума "Гостун".

Преводът на "сы" като наречие не е известен от славянските източници. Вероятността да е такава е висока. Думата "регент" от латински означава "наместник" на славянски и съответно думата "сы" може да е наречие, което би означавало еднаквост. В този вариант "наместник сы" би означавало "наместник е същото" и твърде добре би изразило съответствието в еднаквост на българската и славянската дума. От друга страна, местоимението "сы" в единствено число, родителен падеж много трудно може да се види в такъв документ във варианта "сы", вместо известната литературна форма "сего". За това преводът на изречението е:

Регент (наместник), 2 години беше възкаченият монах, който придоби славата от водачите на твирите.

Точността на превода има множество последствие. Този документ не спира да бълва информация с всеки цикъл на познавателния анализ.

Както и да превеждаме "Гостун", думата "ерми" се чете еднозначно - "монах, монашество". Тази дума дава много интересна информация за развито християнство по българските земи при наследниците на Атила. Оказва се че не само членове на владетелския дом са били християни, но е имало и монаси, а от там - църква и манастири. За това, че Органа и племенникът му са били християни, има достатъчно сведения. Т. н. "Именник..." подсказва, че Органа вероятно е бил монах християнин. Християнството сред българите отвъд Дунав е било достатъчно развито. Няма данни да е било официална религия на държавата. Сравнете Византия и преди това Армения. Изповядваното християнство не е могло да бъде от типа на канонична система. Това вече е достатъчно основание византийците, по-скоро Клира в Константинопол, да ги считат за варвари. За сега липсват сведения, че гърците са считали българите от преди Покръстването за езичници. Наричат ги в сведенията "нечестивци", което ще рече, че са еретици. Следователно - християни.

Хипотезата за развито християнство сред българите отвъд Дунав е твърде смела. Въпреки това има достатъчно косвени доказателства за това. 1) Поведението на Атила пред стените на Рим може в решаваща степен да е било повлияно от християнското влияние, което не е допуснало унищожаването на града на Св. Петър. 2) Безспорното християнство на Органа и Цар Кубрат до края на живота им. 3) Изповядването на религията на бившия противник и след това враждебен съсед от царския дом без широка подкрепа на обществото е немислима. Ранното християнство сред българите е предмет по-нататък.

Пряко или косвено наличието в т. н. "Именник..." на едно понятие, което се разбира, макар и за кратко време, като славянско име на владетел, дава своето влияние в изграждането на разбирането, че славяните са изиграли решаваща роля в създаването и укрепването на новата държава. Това е причина да ограничаваме българската държавност до времето на нахлуването на Балканите от 681 г. Напоследък се чуват гласове, че бълг. държавност започва 100 г. преди това със създаването на Старата Велика България от Цар Кубрат. Това удължаване напред във времето не внася нищо ново в погрешно изградената система от възгледи. Близостта на ареала на антите до Цар Кубратовата държава е дала вече основание на някои европейски авторитети да виждат в това и ранна хегемония на славяните в българската държава.

НАМЕСВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА НАШИЯ НАРОД Е ПО ПОВОД ОСОБЕННАТА БЛИЗОСТ НА ЛЕКСИКАТА НА ГОВОРИМИЯ И НАЙ-ВЕЧЕ НА ПИСМЕНИЯ ЕЗИК КЪМ КРАЯ НА 19-ТИ В. НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СИ СПОМНИ (ПОГЛЕДНЕТЕ И МНЕНИЯТА ВЪВ НАСТОЯЩИЯ ФОРУМ) ЧЕ В НАЧАЛОТО НА ВЕКА Св. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ САМОСТОЯТЕЛНО ПРАВИ ЕЗИКОВА РЕВОЛЮЦИЯ. ПО НЕГОВИ СОБСТВЕНИ СВЕДЕНИЯ ТОЙ ЗАМЕНИЛ МНОЖЕСТВО ДУМИ ОТ ГОВОРИМИЯ ДО ТОГАВА ЕЗИК СЪС СРЪБСКИ И РУСКИ. ТОВА Е АКТ НА КЪСНА СЛАВЯНИЗАЦИЯ НА ЛЕКСИКАТА НА ГОВОРИМИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. ПО НЕГОВА ПРЕЦЕНКА ГОВОРИМИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ТОГАВА Е БИЛ ПЪЛЕН С ТУРСКИ И НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ПЕРСИЙСКИ ДУМИ. ЛЕКСИКАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НЕ Е РЕЗУЛТАТ ОТ ЕСТЕСТВЕНА ЕВОЛЮЦИЯ. ТЯ Е РЕЗУЛТАТ ОТ РЕВОЛЮЦИОННА АВТОРСКА ПРОМЯНА. ВЪВЕЖДАНЕТО НА КАНОНИЧНИЯ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК В ЖИВОТА НА ДЪРЖАВАТА ПРЕДИ ТОВА НЕМИНУЕМО Е ДОВЕЛ ДО НАВЛИЗАНЕТО МУ И В БИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО.

Под влиянието на езиковите паметници и сведенията за мястото на българската църква и българския църковен език в разпространението и утвърждаването на християнството в Русия, се стига още тогава до твърдението, че българите са славяни. Нещо като българите са дървено желязо (славяни). Това е пасвало на изграждащата се Велико руска идея за ръководната роля на Русия в развитието и управлението на целия славянски свят. Следва детската болест Всички народи, които живеят около Русия са славянски. Така се стига и до пълния абсурд, че не само българите са славяни но и хазарите. После пък обявяват хазарите за тюрки, а нас за славянски народ, измесен с тюрки. Точно тези хазари и до днес живеят в Украйна и около Каспийско море, наричат се ассирийци, говорят арамейски и още изповядват йеудаизма, независимо от натиска на Християнството и Исляма по тези земи.

На науката са известни сведения от византийски източници, че отношенията между българите (кутригури) и техните съседи славяните са враждебни. Сведението от Чаталарския надпис на Омуртаг (чете се дори и без превод) определя славяните като врагове.

"... Като остая в лагера Плиска, той построи аул на Туца и уголеми силата си спрямо гърци и славяни... Нека Бог удостои княза от Бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници..."

Още от първи прочит е ясно че "Туца" не е Камчия. Тя никого не може да задържи и не може да бъде символ на пълноводие. Такава е р. Дунав. Българите и днес казват: "Докато Дунав тече...". Друг е въпросът, че примитивните представи на изследвалите надписа за степента на развитие на материалната и духовната култура на народа ни, не допускат българите да са можели да построят мост през тази река и ни пращат на р. Камчия при развалините на гранична крепост, наречена по случая с името на столицата на Самуил "Велики Преслав". Отвъд р. Туца, зад Карпатите са били поселищата на славяните. Така Омуртаг ги сочи за врагове на българите по свое време. Никоя нормална държава не държки компактни маси врагове вътре в територията си. Славяни в етногенезиса и още повече в изграждането на държавността е насилие над фактите. Освен това, определението, което Царят им дава в надписа си, е остро обидно - Еклабос. Това напълно изключва уважение към "държавообразуващия" народ славяни.

Думата "Еклабос" се превежда от някои "учени" като "прилабци". Това очевидно е твърде пресилено. Вкарването в елинския език на понятия от собствено славянски произход, касаещи топонимията на регион отдалечен на огромно разстояние от Балканите е с незначителен шанс за достоверност. По-близкото значение на думата, произтичащо пряко от смисъла на корена е "диви хора, божеци, просяци, диваци". В този смисъл на разбиране значението на понятието "Еклабос" , характеризира славяните като неуправляем народ, който живее от това, което Бог даде - ловци и събирачи.

СВЕДЕНИЯТА НА ВИЗАНТИЙСКИТЕ АВТОРИ СОЧАТ, ЧЕ СЛАВЯНИТЕ ОТ ГРАНИЧНИТЕ ТЕРИТОРИИ И ПОПАДНАЛИТЕ В ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА САМО СА СЪЗДАВАЛИ ПРОБЛЕМИ И СА БИЛИ ПРОГОНВАНИ ИЛИ САМИ СА БЯГАЛИ. ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ ОТНОШЕНИЯТА С ТЯХ СА БИЛИ МНОГО СЛОЖНИ. ПО НЕГО ВРЕМЕ СЛАВЯНИТЕ СА БИЛИ НА НИВОТО НА ЛОВА И СЪБИРАЧЕСТВОТО. ВКАРВАНЕТО НА ТАКЪВ НАРОД В ДЪРЖАВА, КОЙТО ПО ЧИСТО ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ НЯМА НУЖДА ОТ ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ, Е БИЛО ТРУДНО И ДОРИ НЕВЪЗМОЖНО. ТАКА ЧЕ ПРИКАЗКИТЕ ЗА ТЮРКО-СЛАВЯНСКИЯ ГЮВЕЧ, ОТ КОЙТО ИЗЛЕЗЛИ СЕГАШНИТЕ БЪЛГАРИ НЕ ИЗДЪРЖА И ПОВЪРХНОСТЕН АНАЛИЗ.

Същественото, което трябва да отделим, е вътрешното доказателство на самия текст, че основните записи не са смесица от славянски и български думи, а чист български език. Такъв, какъвто тогава се е говорел. Текстът на т. н. "Именник..." не е каноничен и позволява използуването на говоримия от българите език.

"Гостун" на латински, означава "Наместник" на славянски. Това е пряко доказателство през кой език трябва да преведем този текст. Друго становище се изключва. Текстът сам се отваря, но това е само за непредубедения изследовател, който търси истината, а не доказателства за истинността на непогрешимостта.

В сведението за Гостуна, както във второто и в четвъртото изречение, се вижда, владетелят получава властта за управление от твирите. Ясно е показано, че той упражнява властта си посредством "вождовете на твирите". Като имаме предвид че "твирите" са "тиверците" от "Повесть временных лет", т. е. българите, които по него време населявали Таврия, можем да стигнем до извода, че в т. н. "Именник..." владетелят не се представя като Цар на Империята, а като вожд на собственния си народ. По този начин става ясно, че първичното във властта на Империята е водачеството в народа на твирите. Това говори за твърде деспотична връзка с другите народи. Демокрацията на властта се е ограничавала само в народа на българите. Тази схема на избор на регента неминуемо е повтаряла формулата на избора на бъдещия владетел от вождовете на народа, които също би трябвало да са избирани по такъв начин. Зад сведението за избор на регента от вождовете на народа на твирите се вижда механизма на действие на възходящата монархическа система на управление, загубен за човечеството още към Х в. С установяването на православието в България се въвежда модела на низходяща монархия и система на авторитарното управление, като държавата се трансформира в своя антипод. Българският Авитохол, определен от народа из между най-достойните, изчезва и на негово място идва водач на олигархията, назначен отгоре, насилствено да управлява и води народа. На българския трон сяда "Василевсът на българите и гърците". И се отваря бездната на противоречието народ-държава, което в каквото и да е състояние на преобразования, промяна, преход или възход, е винаги с кризисен характер за каквото и де е общество и държава. Естествената форма на възходящото управление на общността на свободните хора днес е заменена с властта на капитала, която се нарича ту монархия, ту република, но има едно и също съдържание.

По времето на Гостуна и Авитохолите властта се формирала на всяко ниво с възходящ избор на избраните вече водачи. По този начин било невъзможно да се сбърка в избора или да влязат чужди интереси в някое от нивата на държавното управление. Администрацията била проста, бърза и целесъобразна. Негодните веднага излизали от властта. Но това е монархическо народовластие, при което вождовете на всички нива се избирали измежду вече избраните, а не република с нейния сляп избор на подхвърлениците на капитала.