"Не бъркай модела на една база данни с модела на разпространение на ГЕНИТЕ. "

Дали бъркам не зная, ама пак опря до дървото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доказаният модел на дървовидно наследяване трябва да е основата на построяването на дървото а не обратното. ЗАЩОТО МЕХАНИЗМЪТ НА НАСЛЕДЯВАНЕТО МОЖЕ ДА НЕ Е ДЪРВОВИДЕН


Никой генетик не може да докаже че това не е натаманисване докато не легитимира дървото на наслредяването.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-Abe от ясно по ясно е, че Ексхемуса гризна дръвцето!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ti ne si 4ovek - ma6ina



Здравей!

Човек съм като теб, а не съм машина.

Нека да помоля останалите да не спамят темата ми така, както аз не спамя техните теми. Защо вярвате на неща, които сами не можете да докажете? Вижте как аз не вярвам на досегашните тълкуватели на Библията и ги опровергавам. Така правете и вие. Иначе строите кули на пясък и се карате за тях.

Хорос.

Книга Битие

Щом като веднъж открихме кои са Адам и Ева и техните наследници, не можем да не си зададем и въпроса: „Имало ли е потоп и кой се крие зад Ной?”
Първо ще се спрем на дълголетния Адамов род. Еврейските учени са пресмятали, кой колко години е живял и кога са се родили наследниците му и така са съставили древният еврейски календар, по който от Адам до Христос са минали 4004 години. Не знам дали някой трезвен човек ще повярва на хилядолетният живот на библейските патриарси, особенно след като се видя, че зад тях се крият римски императори. Много от календарите по онова време са били лунни и един лунен месец, който се състои от приблизително 28 дни тук е даден като година. По този начин 930-те години на Адам се равняват на толкова лунни месеца. Като ги разделим на 13 (защото толкова лунни месеци влизат в една слънчева година), то ще видим, че годините на Адам са приблизително 71. Това е напълно приемливо и така се изчисляват реалните години на тези библейски герои.

Това е родословието на Адама (Максимиан Херкулий). Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3. Адам (Максимилиан Херкулий) живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит (Maxentius -306-312 г.)
4. Дните на Адама (Максимиан Херкулий), след като роди Сита (Maxentius), бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5. А всички дни на Адамовия (Максимиан Херкулий) живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6. Сит (Максентий) живя сто и пет (205) години и роди Еноса (Валенс, Бал Енос).
7. След рождението на Еноса (Валенс) Сит (Максентий) живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8. А всички дни Ситови (Максентий) бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9. Енос (Валенс) живя деветдесет (190) години и роди Каинана Констанций Гал).
10. След рождението на Каинана (Констанций Гал) Енос (Валенс) живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11. А всички дни Еносови (Валенс) бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12. Каинан (Констанций Гал) живя седемдесет (170) години и роди Малелеила (Валентиниан І).
13. След рождението на Малелеила (Валентиниан І) Каинан (Констанций Гал) живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14. А всички дни Каинанови (Констанций Гал) бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15. Малелеил Валентиниан І)живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда (Грациан).
16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18. Иаред (Грациан) живя сто шестдесет и две години и роди Еноха (Валенс).
19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала (Теодосий І).
22. И откак роди Матусала Теодосий І) , Енох (Валенс) ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови (Валенс) бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох (Валенс) по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25. Матусал (Теодосий І) живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха (Хонорий).
26. След Ламеховото (Хонорий) рождение Матусал (Теодосий) живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27. А всички дни Матусалови (Теодосий І) бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
28. Ламех (Хонорий) живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
29. и му даде име Ной (Лъв І), като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове Сима (Зенон), Хама (Анастасий І Дикор) и Иафета (Юстин І).

Ето как разбрахме кои римски императори се крият зад Ной и неговите синове. Дали е имало потоп не мога да кажа. Нека това го направят другите след мен, като използват за трамплин това изследване.
След синовете на Ной следват доста дълга редица от наследници, докато стигнем до първият библейски патриарх Аврам. Те не ни интересуват, защото нямат пряко отношение към темата и затова няма да се спирам на тях.
Нека сега да видим какъв е бил Аврам и къде е живял. В случая нас ни интересува идването му на Балканския полуостров от север:

[12:1] И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
[12:2] и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
[12:3] Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
[12:4] И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
[12:5] И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
[12:6] Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
[12:7] И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
[12:9] И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.

Ще видите, че по същия този път преминават и Моисей и народът му до идването им на територията на днешна България. От този текст на Синодалната библия виждаве, че Аврам стига до Търново (Ветил) и там построява жертвеник на Бога. Ето как е написана последната част на този текст в Острожската бибиля:

„И въступи от туду в гору на въстокъ (лице прямо) Ветил и постави храм свой въ Ветил к морю, к востоком, и созда ту требник господу и помолився во имя господа.”

В църквно-славянската (Елизабетинската) библия текстът е следния:

„8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).”

Погледнете сега на картата на Светите земи къде се намира град Ветил и вижте на изток от него има ли море. А при истинският библейски Ветил (Велико Търново) всичко е така. Морето си е на изток от него, защото това събитие се е случило в България. Жертвенникът, който е построил Аврам би трябвало да се намира на изток от Търново и на запад от Царевец. Точно там е Трапезица, или манастирът „Великата лавра” с църквата „Св. 40 мъченици”.

Но нека да продължим с анахронизмите в библейската археология, свързани с пътуването на Аврам:

„[13:1] И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
[13:2] Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
[13:3] И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай.
[13:4] до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.”

Ако човек тръгне днес от Египет на юг, дали ще стигне до град Ветил, който се намира на север от Иерусалим на библейската карта? Защо професорите по библейска археология не осветлят този въпрос?
Но нека да продължим по-нататък. Аврам и неговият племеник Лот се разделят и Лот отива да живее в Содом. Къе се намира град Содом спрямо Ветил?

[13:10] Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
[13:11] и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.

Според Синодалната библия Лот е тръгнал „към изток”, но дали това е така според по-старите библии?

„10 И возвед лот очи свои, виде всю окрестную страну иорданскую, яко вся напаяема бяше водою, прежде неже низвратити Богу содом и гоморр, яко рай Божий, и яко земля египетска, даже приити до зогора:

11 и избра себе лот всю окрестную страну иорданскую, и отиде лот от востока: и разлучистася кийждо от брата своего.”

„Към изток” тук е „от восток”, значи е тръгнал от изток в друга посока, навярно на запад. Както ще видим по-късно той е отишъм в земите на днешна Македония, които не са на изток от Търново, а на юго-запад. Виждате и как нашето Загора се е превърнало в неизвестното Сигор.

След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин).

[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

В ц. сл. Б-я:

14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю:

15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки,

16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет:

17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век.

18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу.

На територията на днешен Ираел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окочания за селища, едно от които срещаме в „дуба мамврийскаго” като Месембрия, Силимбрия и т. н.

Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си:

[14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

Според Син. б-я, това е един вид въстание на петтима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петтимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами:

1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий

2 сотвориша рать с ъ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.

4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша.

5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде,

6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни.

7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять.

Вижте как един от четиримата насилници „Кедорлаомер” се превръща в „Ходоллогомора”. Тук ясно се вижда преминаването от „х” на „к” и от „л” на „р”. Освен това „фаргал царь языческий” се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в „гоимският цар Тидал”.
Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.
Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е неговият приякор Худавендигяр.

„Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович.”
(Това е от Википедия, защото много от вас я ползват за справка.)

Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са „Бера, цар содомски” и „Бирша, цар гоморски” от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от противо-турската коалиция, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша.

„КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА

Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в “Хроника за царството на турците” сочи, че Мурад е победил “ също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците”10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.

Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.

Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.

Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен.”

http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_CernomenBatlle.htm


Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор.

1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).

Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.

В библията е описана смъртта на двамата владетели:

[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.

„долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на”
Остр. б-я

Думата „веверны” е преведена в църковно-славянския речник като „смолени”, „нефтени” заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума „варници”, така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:

„В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира „Свети Димитър” край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18.”

Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.

Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:

„На юг преминахме реката Карманли, т. е. „царска река”. Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея.”

Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са „солено море”, „Содом и Гомор”:

„[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.”
Син.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз.

3. „…и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное.”
Остр.

Албанците наричат Преспанското езеро Liqeni i Prespës. То е най-голямото на Балканския полуостров и прилича на море. Солино море, може да е източно, а може и да е посветено на бог Сол.

„В западният край на Македония, граничеща с част от Албания, се разтила интересната в много отношения област на Преспанските езера. Тази област се нарича Дасаретска по името на илирийското племе дасарети, което е живяло покрай бреговете на езерата Преспанско, Маличко и Охридско.”
МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА
№ 4
Преспанското езеро от Георги Трайчев, учител в ІV Софийска прогимназия
София, 1924 г.
http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/prespanskoto-ezero-ot-georgi-traichev.html

Дасаретска област се е превърнала в Содомска. Точно тук, при някакъв природен катаклизъм по онова време се е образувало Преспанското Езеро. От тази област са и воините, предвождани от Вълкашин. Тук някъде, може и в Охрид да се е състояла и срещата между петимата царе, които вземат решение да започнат войната.
Деспот Углеш е резидирал в Сяр (Серес), който се намира от южната страна на Пирин. Там трябва да търсим и изчезналият град Гомор. От другата страна на Пирин е българският град Петрич. Местността Рупите до гр. Петрич крие много тайни. Една от тях е изчезналият античен град, потрупан уж от избухването на вулкана на Кожух планина. Доскоро споменаваха и името на града – Петра. Преди няколко години археолозите локализираха там античния град Хераклея Синтика. От областта на река Струма са били воините на цар Углеш. Гомор (Гором), Хераклеа, Петра, според мен всичко е едно. Само дето с това изследване се разбра, кога точно е бил унищожен града.
Сега, след като свалихме още едно от булото, с което е покрита Библията, можем да продължим нататък
------------------------------------------------------------------------------------------------

„Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир:

Цитат
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.

Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко.

Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец:

Цитат
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.


Най-вероятно св. Паисий е ползвал един ръкопис, който ни е познат в късната Трошанската редакция от кр. на ХVІІІв. (Гласник, Х/1858г, стр. 17-113). В гл. 6 §26 се казва, че Стефан Милутин воювал със Смилец, победил го и за да се заздрави мирът взел дъщерля му за съпруга на сина си Урош. По-надолу става дума и за брака на Ана Неда с бъдещия цар Михаил Шишман, сина на деспот Симеон Шишман, като се казва, че сестраи й била дадена на Прибац Хреблянович и от този брак се родил княз Лазар. В § 30 във връзка с битката при Велбъжд ръкописа неточно съобщава, че за "крал" на българите бил поставен сина на Смилец - всъщност на трона е поставен сина на Ана-Неда Иван Стефан, но грешката е обяснима, защото първото име и на двамата царе е Иван. Най-интересното обаче е в §32 (стр. 55). Там вече се говори направо за произхода на Вълкашин, Углеш и Гойко:

Цитат
И направил Вълкашин, брата на втората си жена, архимашил, него поставил в Прилеп да владее Дакия и Македония, Гойко нарекъл кесар - него поставил във Филипопол над българите, Углеша, третия им брат, краля - него поставил в Янина, новопридобитата Гърциа...

По "Янинската хроника" на Прокъл и Комнин (Гласник, ХІV/1862, стр. 223-282) наистина брата на цар Иван Александър и царица Елена - деспот Йоан Комнин е бил поставен да управлява Янина. Грешката е ясна на пръв поглед - сгрешен е деспот Йоан Углеш и Йоан Комнин. Но вече стана дума, че има още един Йоан Комнин - сина на Смилец, вуйчото на цар Стефан Душан. Той разбира се няма как да е Углеш, защото починал преди 1330г. Но е известно, че негови роднини се установяват в Сърбия - там е бил деспот Йоан Драгутин, син на сестра му и деспот Алдимир (Елитимир), когото Душан нарича свой истински брат. Подобно родство би обяснило защо тримата братя се добират до най-високите титли - крал, деспот и кесар.
За разлика от Маврубировия разказ за Мрнява, който звучи доста наивно, в сведенията на Паисий и Троношкия ръкопис има обилна фактология. Макар да има сериозни неточности в родословните връзки, данните показват че е ползвана доста обилна информация за генеологията, като поради сходствата в имена и родствени връзки е допуснато смесване.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=36

Следва

Не лъжи хората, Содом и Гомора не са Стоби и Хераклея, а са Семиградско (Семиградом).

СДМ ГМР
СМГРДМ = СДМ ГРМ = СДМ ГМР

Понеже много племена се омешали там и заплашвали да нарушат статуквото, на Андроник-Исус (или на някой друг господ) му писнало и ги поразредил с гръцки огън.

Да продължим историята на Аврам. След битката при Черномен на бойното поле остава доста плячка и пленници. След победата си турците тръгват по обратният път към Галиполи. Там е било пристанището, откъдето те прехвърляли ограбеното в Мала Азия. Между пленените войни е бил и племенникът на Аврам Лот:

[14:11] Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
[14:12] Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
[14:14] Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
[14:15] и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
[14:16] и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

Черномен е близо до Одрин, където е живял по онова време Аврам. Намира се от дясната страна на Марица, която тече на изток до Одрин и там прави завой и продължава на юг. Един от оцелелите от разгромената армия стига до града и казва на Аврам, че Лот е пленен. Тогава Аврам тръгва с армия от 318 човека да освободат Лот. Нападнали турците през нощта и ги гонили до река (дона) Марица (Хобала, Хебро), която тече отляво на Димотика (Дамаск).

11 Взяша же вся конныя содомския и гоморрския и вся брашна их, и отидоша.

12 Взяша же и лота сына брата аврамова и имение его, и отидоша: бе бо в содомех живый.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

14 Слышав же аврам, яко пленен бысть лот братаничь его, сочте домочадцы своя триста и осмьнадесять, и погна вслед их даже до дана.

15 И нападе на ня нощию сам и отроцы его (с ним): и порази их и гони их даже до ховала, иже есть ошуюю дамаска:

16 и возврати вся конныя содомския, и лота сына брата своего возврати, и вся имения его, и жены, и люди.

Кой владетел се крие под името Даргал (Фаргал)? Кой от „езичниците” е взел активно участие в турската коалиция против християните? Това е Йоан V Палеолог. Тук отново виждаме как буквата "б" е заменена от "ф" и "л" с "р". Сле освобождаването му от български плен в Търново, той явно взима дейно участие във войната срещу Балканите на страната на Турция.

[14:17] Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
[14:18] и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
[14:19] и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
[14:20] благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
[14:21] И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
[14:22] Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
[14:23] че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
[14:24] освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

След освобождаването на пленниците Аврам ги придружава до град София (Суфа, Сува, ИероСАЛИМСКИ), където ги посреща първосвещеник Мелхиседек. Интересното тук е факта, че това е първото упоменаване на град София (в юдоль савину: сие же бяше поле царево). „Долината Софиина, която е царско поле” пише в Ел. б-я.
Друго име на Иерусалим е Иевус, в обратно четене Сув(ф)ей, Суфа. Знаете ли как е било арабското име на соченият днес за Иерусалим град? Той се е казвал Ел Кудс. Ел Кудс (КДС) в обратен прочит е СДК. Така са изписвали град Сердика. В началото на първа глава на книгата на Йосиф Флавий пише, че при бягството си от Птоломей първосвещеник Хоний построил в Хелиополския окръг град, приличащ на Иерусалим. В този град той построил и храм, наподобяващ на Иерусалимския. Днес всички ходят да се покланят в града-копие, а не в оригинала. Вижте как в старите източници се е запазило и другото име на Иерусалим, което е София.


[15:8] оттука границата върви нагоре към долината на Еномовия син, на юг от Иевус, който е Иерусалим; и границата възлиза по върха на планината, що е на запад срещу Еномова долина, в края на Рефаимска долина към север;
Иисус Навин

Още един въпрос може да се разгледа тук. Евреин ли е Аврам, или не?
В Син. б-я пише, че е евреин.

[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.

Но дали е така в по-старите библии?
В Остр. и Елиз. пише, че е преселник.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

Думата „пришелцу” в по-новата библия, преведена от еврейски е „евреин”. Това не означава, че в по-старите библии думата „евреин” въобще не присъства. В книга І Царство гл. 4 можем да прочетем следното:

[4:6] И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
[4:7] И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
[4:8] горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята;
[4:9] стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.

Така е и в старите библии:

6 И услышаша иноплеменницы глас вопля и реша: что сей вопль великий в полце еврейсте? И уразумеша, яко кивот Господень прииде в полк.

7 И убояшася иноплеменницы и реша: сии бози приидоша к ним в полк: горе нам, изми ны, господи, днесь: яко не бысть тако вчера и третияго дне:

8 горе нам, кто ны измет от руки богов крепких сих? сии суть бози, побившии египта всякими язвами и в пустыни:

9 укрепитеся и будите в мужы, иноплеменницы, яко да не поработаете евреом, якоже поработаша нам, будите убо в мужы и бийтеся с ними.

Това води до различни мисли. Дали думата „евреи” не идва от жителите на река Марица „Хеброс”, или е обратен прочит на последователите на Хор бей (Орфей) – „иебро”? Ако Орфей – Хор е бил първият Христос на българите, то е нормално съседните народи да са ги наричали „орбеи” и оттам в литературата да е преминало в обратното „иебро”, или „хебро”. По-късно се е получила подмяна и съвсем други слоеве от населението е започнала да нарича себе си „евреи”. За това точно говори и апостол Павел в едно от писмата си. А има и още едно предположение.
Йосиф Гетезий е византийски автор, съвременник на имп. Константин Багренородни (913-959). В периода 944-959 Гетезий е написал едно историческо съчинение "Царе", което обхваща събитията в периода 813-886г., т.е. управлението на виз. императори Лъв V Арменец, Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ и Василий І Македонец. Когато разказва за княз Борис І, Генезий дава и следното сведение:


"А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и води името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи, като ги заплашвал с нападение."
ГИБИ, т. 4 (ИБИ-т., стр. 334

"Авари", "хабари", "хебри" и "еврей", така може да са наричали българите в ранните години на преселението им на Балканите.

По-нататък Аврам получава обещание от Бог, че неговото поколение ще наследи земята, която обитава.

[15:18] В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
[15:19] кенейци, кенезейци, кедмонейци,
[15:20] хетейци, ферезейци, рефаимци,
[15:21] аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

Под „кедмонци” можем да прочетем „македонци”, „кенезийци” – „генуезци”, „хетейци” – „гети, готи”, „ферезейци” – „терезци”, „гергесейци” – „гърци”, „аморейци” – „ромеи, „иебусейци – „софиянци” и т. н. Тези племена и народи никога не са живели на територията на съвременен Израел, а са познати на всеки българиин. След раждането на първият му наследник Измаил от наложницата му Агар, Аврам обрязва всичките мъже от своя род. Това е първия Завет между народа на Аврам и Бог. Интересно е идването на тримата мъже при Аврам, който по това време живее още в Мамре, Хеброн (Одрин). След обещанието за наследник от възрастната вече Сара, всички те, заедно с Аврам тръгват към Содом (Стоби). Тук има един разговор, който може да е актуален и днес:

[18:20] И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
[18:21] ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
[18:22] И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
[18:23] Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
[18:24] В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
[18:25] не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
[18:26] Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
[18:27] Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
[18:28] може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
[18:29] Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
[18:30] И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
[18:31] Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
[18:32] Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
[18:33] И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Преди да започна да пиша тази книга публикувах доста части от нея в разни български форуми в интернет. Отзивите за нея бяха меко-казано критични. Даваха ми се разни диагнози, триеха ме постоянно, гонеха ме от форумите, дори и се пишеха заплахи за живота ми. За пет години се намериха едва десеттина човека, които ме подкрепиха в начинанието ми. За тях и заради други като тях я пиша, а не за останалите. Аз тези неща си ги знам и не ги пиша заради пари, слава и други подобни облаги, а заради Истината. В българските духовни общности се говори за ролята на България в света, но нищо не се прави. Както казва един приятел, всички продължават да вършеят на едно гумно, на което много отодавна няма и зрънце жито. Въртат като полу-слепи коне и единственото, което постигат, е да вдигат много прах. Историци, археолози, църкви, духовни общности и обикновенни човеци въртят около кръга, без да видждат резултатите от това въртене. Лошото не е в това, а в опитите им да унищожат всеки, който се опита да осветли малко тяхната дейност. Е, затова идват онези, тримата мъже, и очистват гумното. Така на времето се е случило и със Стоби (Содом) и Хераклея Синтика (Гомор). Ако и при тях беше дошъл някой да ги предупреди, то те навярно само биха му се изсмяли, или да го убият в най-лошия случай.

[19:1] И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
[19:2] и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
[19:3] Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
[19:4] Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
[19:5] извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
[19:6] Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
[19:7] и рече (им): братя мои, не правете зло;
[19:8] ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
[19:9] Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
[19:10] Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
[19:11] и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
[19:12] Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,
[19:13] защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
[19:14] Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но, на зетьовете му се стори, че се шегува.
[19:15] Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
[19:16] И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
[19:17] А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
[19:18] Но Лот им отговори: не, Господи,
[19:19] ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
[19:20] ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
[19:21] И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
[19:22] побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
[19:23] Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
[19:24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
[19:25] и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
[19:26] А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со'лен стълб.
[19:27] Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
[19:28] и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
[19:29] Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.

На две места има селища, които претендират за останките на град Стоби. Първото е на територията на Вардарска Македония, по поречието на река Вардар. Този град е доста голям и отговаря на представите ни за Содом.
Село Стоб, по пътя за Рилския Манастир също може да се кандидатира за библейският Содом. Край него са прочутите Стобски пирамиди, легендите за които доста приличат на края на жената на Лот.

„ЛЕГЕНДИТЕ

Има много легенди, свързани със Стобските пирамиди. По-известни са две от тях. Първата разказва, че някога, много отдавна, далеч от мястото на сегашните пирамиди, е имало китно планинско селище с поетичното име Момена. Там живеела най-личната мома в цялата околност. Тръгнали сватовете да я искат за най-юначния ерген от Стоб. Склонили момата, сватовете я качили на бял кон и с песни се отправили към момковото село. Всички били весели, само кумът бил мрачен – пленила го хубостта на момата. Не устоял на изкушението и преди да влезе в селото, я целунал по устата. За наказание всички сватове били вкаменени, а село Момена престанало да съществува. Останало само името Сватовете, за да напомня на поколенията за сторения грях.

Според втората легенда, имало хубава българска мома от Стоб, която се казвала Елисавена. Тя се влюбила в много хубав турчин. Но разделението във вярата между християни и мюсюлмани било много голямо. След като тази мома не могла до предаде вярата си, за да стане съпруга на любимия си – друговерец, отишла и се хвърлила от пропастта. Така се образувала Бялата пирамида - част от Стобските пирамиди.”

http://www.webcrafts.bg/article.asp?id=39

Стоби, Стоб (СТБ) е преминало в Библията като Содом (СДМ). В църк. слав. буквите „т” и „д” се изписват идентична, а в гръцкия много често буквата „б” се замества от „м”. По този начин се е превърноло в известният на цял свят Содом. Гомор (ГМР) е анаграма на Гором (ГРМ). Така са наричали в древността авторите на книга Битие град Хераклея. Този два града са били унищожени навярно от някакъв природен катаклизъм в началото на 6 век заедно с града Свети Врач, на мястото на град Сандански и други градове наоколо. За Хераклея се предполага, че е затрупана от изригнал вулкан, който се е намирал на мястото на планината Кожух край Рупите. Това също отговаря на библейското описание за гибелта на двата града.
Ще се спра и на пътуването на Аврам и синът му Исак до мястото, където Аврам е трябвало да принесе жертва на Бога Израилев. Не разказвам подред житието на Аврам, защото не това е целта на моята книга. Интересуват ме само тези моменти, където ясно се вижда връзката на Библията с българската история:

„[22:1] Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
[22:2] Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
[22:3] Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
[22:4] На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.”

В по-старите библии на мястото на „земя Мория”, което ще рече „в Ромейската земя”, пише следното:

„2 И рече: поими сына твоего возлюбленнаго, егоже возлюбил еси, исаака, и иди на землю высоку и вознеси его тамо во всесожжение, на едину от гор, ихже ти реку.”

Навярно еврейската библия, която преводачите са използвали за съставянето на Синодалната библия, е използвала някакъв друг източник, различен от славянския. В него е било написано „Ромейска” земя, която евреите са превели като „земя Мория”, а в славянската е „землю высоку” – „висока земя”. "Висока" (КВС) може да се прочете и "к Сува" (обратен прочит), което отново ни препраща към град София.
На третият ден те пристигат при една планина, която по-късно е наречена „Господ ще предвиди.”

„[22:13] Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
[22:14] И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.”

Нека сега отново да погледнем как е записано това в старите славянски библии:

„13 И воззрев авраам очима своима виде, и се, овен един держимый рогама в саде савек: и иде авраам, и взя овна, и вознесе его во всесожжение вместо исаака сына своего.

14 И нарече авраам имя месту тому: Господь виде: да рекут днесь: на горе Господь явися.”

Наместо „гъстака”, тук пише „в саде Савека”, което ще рече, в Софийската градина”. В Синодалният превод това е спестено. По-нататък планината е наречена „господь явися”:

„…и прозва аврамъ имя месту тому господь виде, и да рекут (и до) днес на горе господь явися.”
Остр. б-я

Виждате разликата от синодалното „Господ ще предвиди” и старото „господь явися”.

В библейският тълковен речник пише, че Аврам искал да принесе в жертва на Израилския бог сина си Исак някъде над Иерусалим. Но в старите библии това е „в саде Савека” и планината се казва „явися”, а не „ще предвиди”. Думата „явися” има за корен българската дума „видя”. В мин. св. време се казва „видя се” (Господ). На коя висока планина над София можеш да „видиш” Господа. Разбира се, че това е планината Витоша (да ВИДИШ). Това събитие е дало и днешното наименование на планината Витоша, което е заменило античните Скомиос, Скомброс и Скопиос. Точнота място, където Аврам е принесъл жертва на Бога, по-късно е станало светилище. Днес то се нарича Резньовете, от „режа”, „коля” животни и ги принасям в жертва:

„Резньовете са върхове, разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.

Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 км и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2278 м), а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малкия Резен (2191 м). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.”

Следва.

Още интересни топоними се срещат в книга Битие, свързани с България:

„[20:1] Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;”

Това са Кадес, Сур и Герар. Кадес се среща още и в комбинацията Кадес – Варни и това много ми помогна да локализирам кой град се крие тук. Старото име на Варна (Варни) е Одесос (ДСС), което през гръцки, латински и еврейски превод е достигнала до Кадес (КДС-CDS). Сур пък е дунавският град Русе. Точно между тях е Лудогорието, което в Библията е приело името Герар. В Битие има едно объркване при съставяне целостта на книгата. Един и същи епизод е повторен два и ли повече пъти и затова се получава едно объркване при четенето и. Това е твърдението на Аврам пред герарският цар Авимелех, че жена му Сара му е сестра. Този епизод е повторен и много по късно при синът му Исаак, отново в Герар (Лудогорието) и отново с царя Авимелех. След случката с връщането на жена му следва и разказа за зачатието на Сара със сина и Исаак. Всеки би се изсмял на привлекателната 100 годишна баба Сара, която е била пожелана от цар Авимелех. Ако знаем, че този разказ е стоял в началото на историята на Аврам, то тогава всичко си отива на мястото.
Тук имаме още едно доказателство за късното (спрямо общоприетото) време на описаните истории. Това може да видим по паричните взаимоотношения на героите:

„[20:14] Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
[20:15] И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
[20:16] А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.”

Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото. Всички знаем кога за първи път са били отсечени монети (според официалната хронология, разбира се). Това е V-VІ век пр. Христа. Но някои веднага ще кажат, че сиклата е къс сребро, което е един вид предмонетна форма и е съществувала като разменна единица по времето на Адам. Аз като нумизмат мога открито да заявя, че сребърни и златни предмонетни форми не са съществували нито на територията на Балканите, нито в Азия и другаде по света. Но ако историята на Аврам се е състояла преди 600-700 години, тогава паричните взаимоотношения между старозаветните герои са напълно нормални. Във всички стари библии на мястото на сиклата е написано всеизвестната гръцка драхма:

14 Взя же авимелех тысящу дидрахм (сребра), и овцы, и телцы, и рабы, и рабыни, и даде аврааму: и отдаде ему сарру жену его.

15 И рече авимелех аврааму: се, земля моя пред тобою: идеже аще тебе угодно есть, вселися.

16 Сарре же рече: се, дах тысящу дидрахм брату твоему: сия будут тебе в честь лица твоего, и всем, яже суть с тобою, и во всем истинствуй.

Но нека се върнем на локализацията на топонима Герар (Лудогорие), който се оказа между Кадес (Одесос, Варна) и Сур (Русе). Там синът на Аврам ископава няколко кладенци:

[26:1] Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар (Лудогорско плато).
[26:2] Господ му се яви и рече: не отивай в Египет (Кубан); живей в земята, за която ще ти кажа;
[26:3] постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
[26:4] ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
[26:5] задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
[26:6] И тъй, Исаак се засели в Герар (Лудогорско плато).
[26:7] Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
[26:8] Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
[26:9] Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
[26:10] Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
[26:11] И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
[26:12] И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
[26:13] И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
[26:14] Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
[26:15] И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
[26:16] И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
[26:17] Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската (Лудогорската) долина, и там се засели.
[26:18] И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
[26:19] И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
[26:20] И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек (обида), защото се препираха с него.
[26:21] (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна (обида).
[26:22] Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот (пространство); защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
[26:23] Оттам той премина във Вирсавия (кладенеца на клетвата).
[26:24] И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
[26:25] И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
[26:26] Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
[26:27] Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
[26:28] Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
[26:29] за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
[26:30] Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
[26:31] И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
[26:32] В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
[26:33] И той го нарече Шива (клетва). Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия) (кладенец на клетвата).
[26:34] Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
[26:35] И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

Ако погледнем на старите карти можем да видим доказателствата за българската история на книгата Библия. Първо Исаак се заселва в Лудогорското плато, а после отива в Лудогорската равнина. Там той отлежда „стократно” повече ечемик и стадата му се увеличават. Лудогорието и днес е наричано „Житницата на България”. В Лудогрската равнина има няколко селища, на които старите имена са означавали кладенци. Това са Курт Бунар (дн. Тервел), Байрам бунар (Фетфебел-Денково), Бей бунар (Средище), Ак бунар (Бистра). Кючюк Ак бунар (Мали извор) – все от района на Лудогорската равнина. Голяма заблуда създава и превода на Шива, Беершива, което може да се обърка и с Бесарабия, а и с полската столица Варшава. Всички знаят, че Библията не е редактирана и това, което четем днес е същото, което са чели и преди 300 години например. Нека сега да ви дам същия текст на част от 26 глава на Битие, само че в църковно-славянската библия. Така ще се уверите какво редактиране е падало през вековете:


„19 И ископаша раби исааковы в дебри герарстей, и обретоша тамо кладязь воды живы.

20 И пряхуся пастырие герарстии с пастырми исааковыми, глаголюще: наша есть вода. И прозва имя кладязю тому обида: обидяху бо его.

21 Отшед же оттуду исаак, ископа кладязь другий. Пряхуся же и о том: и прозва имя ему вражда.

22 Отшед же оттуду, ископа кладязь другий. И не пряхуся о том, и прозва имя ему пространство, глаголя: яко ныне распространи Господь нам и возрасти нас на земли.

23 Взыде же оттуду ко кладязю клятвенному:

24 и явися ему Господь в ту нощь и рече: аз есмь Бог авраама отца твоего, не бойся, с тобою бо есмь: и благословлю тя, и умножу семя твое авраама ради отца твоего.

25 И созда тамо жертвенник, и призва имя Господне: и постави тамо скинию свою: ископаша же тамо раби исааковы кладязь в дебри герарстей.

26 И авимелех прииде к нему от герар, и охозаф невестоводитель его, и фихол воевода сил его.

27 И рече им исаак: вскую приидосте ко мне? вы же возненавидесте мене и отсласте мя от себе.

28 Они же реша: видевше узрехом, яко бе Господь с тобою, и рехом: буди клятва между нами и между тобою, и завещаим с тобою завет,

29 да не сотвориши с нами зла, якоже не возгнушахомся тобою мы, и якоже сотворихом тебе добро, и отпустихом тя с миром: и ныне благословен ты от Господа.

30 И сотвори им пир, и ядоша и пиша.

31 И воставше заутра, клятся кийждо ближнему: и отпусти я исаак, и отидоша от него здравы.

32 Бысть же в той день, и пришедше раби исааковы поведаша ему о кладязе, егоже ископаша, и рекоша: не обретохом воды.

33 И прозва его клятва. Сего ради прозва имя граду оному кладязь клятвенный, даже до днешняго дне.”

Освен промяната на имената на кладенците, край които по-късно са се образували посочените от мен селища, можем да видим и нещо твърдо смущаващо. Авимелех идва на срещата с Исаак заедно с „приятеля си Ахузав”, който се оказва отговорникът за неговият харем „охозаф невестоводитель его”. Това ни насочва веднага към един друг период на време, където османските султани са имали хареми и „невестоводители”. Пак заради превода не можем да познаем кой град е основал Исаак на територията на Лудогорието. В него се е състояла срещата му с филистимският (истамбулски) цар (султан) Авимелех (Палеолог), където е подписан договор (пазарлък) и е бил построен жертвеник. Кой град може да отговаря на условията, да е в Лудогорието (Герар), да е голям и основан през т. н. „турско робство” и да носи в името си думата клетва (пазарлък)? Това е Добрич (Хаджиоглу Пазарджик). Той е основан през ХVІ век, бил е доста голям:

„Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.”

Пазар, пазарлък, клетва, Беершива, под това име познахме нашият град Добрич.

Днес всички знаем, че Старозаветните патриарси Аврам, Исак, Исав и Иаков са живеели в Междуречието, между реките Тигър и Ефрат. Ето откъде идва тази заблуда.

[24:10] И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

След построяването на Вавилонската кула, племето на Аврам тръгва от изток за да дойде в ханаанската земя. По пътя за нея те отсядат в Харан. На една стара карта, издадена в Амстердам през 1641 г има облас, названа "Okraina", намираща се между град Рязан в Русия и Азовско море. Навярно това е бил библейският Харан, където първоначално са се заселили Аврам и неговият род.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Okraina.jpg

Но това може и да е днешната Украйна, името на която се споменава още в Ипатевския летопис през 1187 година.
После те продължават пътя си на юго-запад към ханаанската земя. Аврам и Лот продължаван на юг до територията на България, а остоналите негови роднини остават в Месопотамия. Това е междуречието, наречено още и Бесарабия. Намира се между реките Прут и Днестър и там се развиват част от библейските събития. Там отива и слугата на Исак за да му доведе Ребека, внучката на Нахор, Аврамовия брат, която става неговата бъдеща съпруга. На изток от тях по онова време живеели наследниците на Измаил, първият Аврамов син от наложницата му Агар.

[25:12] Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
[25:13] и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
[25:14] Мишма, Дума, Маса,
[25:15] Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
[25:16] Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
[25:17] Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
[25:18] И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

Това е територията, разположена на северозапад от устието на река Днесър, Белград Днестровски (Хабила, БЛГх) и град Измаил, Кримския полуостров, до Керченският пролив, срещу който е низината на река Кубан (Египет).

Ето едно историческо сведение за град Търново.

[28:10] Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
[28:11] и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
[28:12] И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
[28:13] И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
[28:14] и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
[28:15] и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
[28:16] Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
[28:17] И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
[28:18] И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
[28:19] И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.
[28:20] И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
[28:21] и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
[28:22] то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

Ако не сравнявате Синодалната библия с по-старите славянски библии можем да си помислим, че Иаков е бил в Бесарабия и оттам е отишъл в Харан. Харран ХРРН в този случай е Гарван ГРВН. Така се е наричала местността на север от Търново. От Добрич (кладязя клятвеннаго, кладенеца на пазарлъка) до Търново не е много далеч. До края на Стария завет град Търново винаги е наричан Ветил Дом (Бет) на Бога (Ил).

10 И отиде иаков от кладязя клятвеннаго и иде в харран,
19 И прозва иаков имя месту тому дом Божий: уламлуз же бе имя граду первее.

Преди него там е живял и Аврам:

[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).

Ако погледнете на картата как е разположен град Търново, ще видите къде Аврам е построил жертвеник на Господа. Ако Ветил (днешната Трапезица) е на запад от Гай, то Гай е днешния хълм Царевец. Гай още и Луз в библейските речници е преведен като „скала”, а това име наистина подхожда на крепостта Царевец. Но според мен Кай Лус е името на някой селджушки султан от основателите на Рум и на неговото име е бил назован града. Жертвеникът, който е построил Аврам навярно е между двата хълма, където днес на неговото място се намира църквата „Св. 40 мъченици”, или „Св. Богородица”. Днес археолозите, които разкопават хълма Трапезица могат да си отговорят на въпроса, защо там има толкова много църкви. Това е бил Божи дом.

8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).

Тридесет години след обявяването на Търново за Дом на Бога, там отново отива Яков:

[35:1] Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
[35:2] И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
[35:3] да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
[35:4] И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
[35:5] Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
[35:6] И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
[35:7] и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
[35:8] И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
[35:9] И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
[35:10] и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
[35:11] Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
[35:12] земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
[35:13] И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
[35:14] И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
[35:15] и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
[35:16] И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
[35:17] А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
[35:18] И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
[35:21] И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
[35:22] Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
[35:23] Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
[35:24] Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
[35:25] Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
[35:26] Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
[35:27] И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
[35:28] А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
[35:29] И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

По това време умира Дебора, кърмачката на Ребека и я погребват в околностите на Търново, който Яков нарича „Плачи-дъб”. Днес край него е разположено село Плачковци. След нея Яков се прощава и с жена си Рахил, която умира при раждането на най-малкият му син Вениамин. Нея я погребват по пътя към Ефрата (Тракия), или град Витлеем (Пловдив):

[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.

Къде се намира днес гробът на Рахил "и доднес"? В 35 глава пише, че след като я погребали, Израел издигнал шатрите си над „кула Гадер”, която всъщност е днешното Габрово. Ръкописните букви b и d в латиницата си приличат и някой преписвач ги е объркал и така от ГАБРово (ГБР) се е получило библейското Гадер (ГДР). Но и там и в глава 48 това събитие се споменава отново, като изрично се казва, че това място е „близко до Ефрата”, „И когато оставаше още малко път до Ефрата”.

[48:7] Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.

По пътя от Ветил (Търново) за Хеброн (Одрин) семейството на Яков пътува през Шипченския проход. След него пътят за Пловдив е минавал през Павел баня и през прохода Св. Никола над село Турия се излизало в Тракийската равнина (Ефрат, Тракия) при село Розовец. Старото име на село Розовец е било Рахманлий, което означава Рах (Рахил) + ман (човек) + лий (суфикс). Името на Рахил също е съставено от Рах + ил (бог), или божественната Рах. Тук, при село Розовец и гробът на Рахил. Това място може още веднъж да се локализира чрез 1 Книга Царства.

[10:2] кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми?
[10:3] Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино;
[10:4] и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.
[10:5] След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват;
[10:6] и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек.

Ето как е написано тава в Острожската библия в частта за Рахманлий:

„…два мужа при гробехъ рахилиных, оу пределех вениамних, (в силоме въ вакаладе положени великих)…”

Това е обратният път от Витлеем (Рама, първият Рим, Пловдив) за Ветил (Търново) по който е трябвало да премине Саул (римският император Галиен).

В топонимите Целцах и Силоме всеки българин може да прочете „селце” и „село” заедно с Вакаладе, което е анаграма на нашето „Балкана”. Сега вече преводът от Острожската библия би изглеждал така:

„…двама мъже при Рахманлий, в пределите Вениаминови, (в селото в Балкана, където са могилите на великите)…”

Рахманлий
“При южните поли на високите средногорски върхове Сливово градаще, Самодивец и Братан, се разстила живописната Рахманлийска долина; тя се простира от запад към изток и е разделена, чрез едно бърдо, на две части. Бърдото се спуща от север към юг; на него е разположен живописния градец Рахманлий (Сърненогорско). През бърдото минава един път за Казанлъшката долина (през с. Турия). На най-високото место на това бърдо (на север от Рахманлий) се издигат три могили, от които се отваря хубав изглед. Гледа се цялата долина и се съзира Пловдивското поле (с град Пловдив) и Родопите. Върховете, които ограничават долината, са пробити на това место, гдето се изтичат водите и, чрез съединената Стара река и Турска река. От двете страни на пролома се издигат върховете Градище и Св. Колас. През пролома се отваря изглед на Пловдивското поле.”

Да се опитаме сега да локализираме и мястото, където е живял синът ва Исак – Исав. Той е наричан още и Едом и става баща на идумейците. Идумея е днешна Македония.

[36:1] Ето родословието на Исава, който е Едом.
[36:6] И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
[36:7] защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
[36:8] И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
[36:9] Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
[36:10] Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
[36:11] Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
[36:12] А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
[36:13] И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:14] А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
[36:15] Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
[36:16] главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
[36:17] Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:18] Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
[36:19] Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
[36:20] Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
[36:21] Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
[36:22] Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
[36:23] Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
[36:24] Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
[36:25] Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
[36:26] Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
[36:27] Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
[36:28] Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
[36:29] Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
[36:30] главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
[36:31] Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
[36:32] в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
[36:33] И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
[36:34] Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
[36:35] И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
[36:36] И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
[36:37] И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
[36:38] Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
[36:39] Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
[36:40] Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
[36:41] главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
[36:42] главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
[36:43] главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

Днешните наследници на Исав живеят на територията на Косово, Македония и Албания. В старите топоними около планината Саир (Шар) могат да се открият имената на наследниците му. Днес по разни форуми македонските националисти ни обвиняват, че ние българите сме били турци. Виждате как наследниците на Аврам населяват Украйна и Южна Русия (Исмаил), Бесарабия (Нахор), поречието на река Струма (Лот), Македония, Косово и Албания (Исав), България и Одринско (Исак и Яков). Излиза, че тук на Балканите всички сме роднини и имаме едни и същи корени и това го потвърждава книга Битие на библията.
А ето и покъртителната история на десетте синове на Яков, с която завършва първата книга Битие на Стария завет.

[37:1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
[37:2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. [37:3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
[37:4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[37:5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[37:6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[37:7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[37:8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[37:9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[37:10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[37:11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[37:12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[37:13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[37:14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[37:15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[37:16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[37:17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[37:18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[37:19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[37:20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[37:21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[37:22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[37:23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[37:24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[37:25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[37:26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[37:27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[37:28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[37:29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[37:30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[37:31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[37:32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[37:33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[37:34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[37:35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[37:36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

Иосиф тръгва от долината на Марица (Хебронската, Одринската долина) и отива в Шумен (Сихем) да търси братята си. Там един човек му казал, че те тръгнали към Дотан (Татарбунар в Бесарабия) заедно със стадата си. Там братята му го продават на измаилтянски търговци, които пътували от Галаад (Галац) за Египет (Кубан). В Египет след няколко години вярно служене Иосиф се издига до ранг втори след фараона. Настъпили седем благодатни години, през които той успява да натрупа достатъчно житни запаси, които му послужили през следващите седем години на глад. Гладът настъпил и в Ханаанската земя (днес България) и братята му тръгнали за Египет за жито. След няколко изпитания Иосив им признава кой е и после всички остават да живеят при него. Там остават всички чак до Изхода на Моисей.

След като остановихме основните топоними на книга Битие, не можем да не си зададем и въпроса, историята на кой народ е описана в нея? В нашата история има подобни преселения на народи от територията на Русия и Украйна. Това са узи и гагаузи, познати ни под общото име огузи. Те основават Селджушката държава Рум и в много от първите им царе можем да припознаем старозаветните герои Авраам (Баща на Рум), Исак, Яков, Исав. Накрая ще публикувам една статия, която ще отговори на много от въпросите възникнали при четенето на това изследване:

ЗА
ГАГАУЗИТЕ

Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като:
1) печенеги, ;
2) узи;
3) кумани.
В IХ век те заемали вече областта между р. Волга и Янк. В 1055г. узо-тюрките, гонени от куманите, за пръв път нападнали на руското Переяславско княжество. Руските князе се опълчили против тях в 1060г. и тъй ги победили, че те били принудени да бягат по дирите на печенегите към югозапад. През 1064г. те минали Дунава. Една част от тях е попаднала под византийската власт, а друга част се е завърнала и се е настанила край руската граница под название "Черни Клобуки" (Черни Калпаци, на турски Кара - калпаклъ). Според гръцкия историк Папаригопуло се е появил в 1065г. по бреговете на Дунава, един турски народ, наречен Узи или Огузи. Според Скилица той се е състоял от 600 000души, а според Зонар само от 60 000 души; те преминали Дунава с лодки и разпръснали българо-гръцката войска, която била изпратена да попречи на преминаването им. След това те се установили в северна България. Една част от тях е заминала към Солун и Гърция, като е плячкосвала и грабила. Навръщане тя е била обаче, принудена по причина на тежка зима, да хвърли плячката; тя се завърнала в окаяно положение при своите край Дунава. От тука те плячкосвали Тракия и Македония. Тогавашният византийски император Константин Дукас опитал се да ги подкупи чрез подаръци, за да се завърнат, но не успял. Тогава той се е принудил да се опълчи против тях. Но по онова време е било положението на императора толкова окаяно, че императорът не е могъл да излезе срещу узите с повече от 150 (?) души! За щастие на императора, получено било известие, че те били погубени от глад, чума и от българите и печенегите, които ги нападнали. От узите, които останали от по-напред под властта на византийците, като техни съюзници и поданици, мнозина се установили да живеят около Дели-орман, където те намерили техните сънародници печенеги. Тая компактна там маса, служила като гнездо и място за прибежище на всички придошли едноплеменни разни тюркски племена, които с време се асимилирали с другите, като е останало общото им име Турци. Това обстоятелство е спомогнало да пазят и до днес националното си съзнание като Турци.
Един поглед върху названията на делиорманските села ще ни убеди за някогашните там турски племена и семейства. Напр. с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (название на едно от турските племена), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер и др.
Християнството не е могло да разбие тая компактна маса и да я приеме в лоното си, както е станало с другите турски племена, живущи между християнското население. И до днес Делиорманците си запазили отделното от османските турци национално съзнание и затова, запитани какви са, не отговарят "турци сме", но "биз ислямъс" (ние сме ислямци), по същия начин както и християнските узи (гагаузи) отговарят често "биз християниз" (ние сме християни), в различие от гърци, българи и др.
Евлия Челеби, който е писал пътуването си през ХVII век (1651г. и др.) из българските земи, обиколил е и областта "узи-еялет". Значи през 1651г. областта в североизточна България се е казвала узска (гага-узска). Челеби казва, че населението в Силистра е от среден ръст, здраво телосложение и веселяци; те носят татарски калпаци и са от татарско произхождение. Освен тях има добруджански племена Читаци, произлезли от смесване на татари, българи, власи и молдованци. Жените им ходят забулени; те са много целомъдрени, срамежливи и се закриват добре. Читаците почитат всичките си гости и ги канят на гощавка. Хората са кротки, искрени, с добри нрави и характер. Раите на гр. Добрич (Хаджи Оглу Пазарджик) се наричат добришки читаци; те образуват едно чудно общество. Добруджанци и Делиорманци са отделни племена; те са смели и храбри юнаци .
Челеби намира различие в техния език от османлийския. Отбелязваме тука някои от тези думи, които са до днес в употребление между гагаузите. Например: калаик (гагаузки халаик) робиня, кавра (кавра) донеси, мечекли (мечикли) чума, гивенде (гювенде) проститутка и др.
Както се вижда, Челеби нарича добруджанците и делиорманците Читаци, особено племе, които са раи на османските турци, макар мюсюлмани. Всичко това иде да потвърди, че делиорманците не са османци, изпратени там от Анадола или друго място, но са същите ония племена, особено узи, които са образували компактна маса в Делиормана, под общо название Турци. По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери, делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемството у тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет (=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което, между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите (обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". Делиорманците се наричат обикновено амуджа (=чичо). Предполагаме, че делиорманците са турци от узко произхождение.
Византия е имала особени полкове, наречени узки, които се отличавали по юначество и храброст. Тези полкове служили като погранични, против нахлуванията от север. Същите обаче, полкове, изпращани против османците често се съединявали с османците, вместо да се бият с тях.
За началото на създадената първа огузка или узка държава Г. Баласчев разправя следното: Селджуският султан Изедин Кайкавуз, през нашествието на монголите в Мала Азия, изгубил престола си и се е предал в ръцете на Палеолог (в 1261г.). Султанът живял с християните като добър християнин, а между турците изповядвал мюсюлманската вяра. Нагласено било от императора да се даде помощ на Изедин, за да завземе северозападния кът на черноморското крайбрежие, което тогава съставлявало част от българското царство. Тази крайбрежна област е била известна в ХІІІ и ХІV век под названието Карвунска с главния град Карвуна или Карбона, сега Балчик. Българският цар Константин Тих не е успял да прогони новия си опасен неприятел, който се е вече настанил в богатата черноморска област. Византия посочила тази област на съплеменниците и сподвижниците на Кайкавуз с цел да й служи като опора против чуждите нашествия откъм север. Веднага след организирането на държавата си, Огузите пратили тайно известие на сродните им турски семейства в Анадола, отдето много турски семейства са заминали в Добруджа. Много тюркменски племена се поселили тогава в източните провинции на Никейското царство и приели гръцкото поданство. От тях Изедин рекрутирал многочислени войски. Византийският император заселил част от тях в карвунската област и в одринско, дето и до днес се намират християни, които говорят турски. Тази новосъздадена държава на Кайкавуз, била поставена под църковното ведомство на Цариградската Патриаршия. Изедин се представлявал като християнин; той намерил в Карвунската си държава едноплеменниците си узи и с тяхното участие е засилил значително мощта си, като основал една самостойна и независима в политическо отношение, държава.
Днешните гагаузи, според Баласчев, са потомци на сподвижниците на султана Изедин Кайкавуз, от когото са получили прозвището си гагаузи.
Около 1346г. в Карбона (Балчик) се е намирал болярски род Баликас. Това име е турско (балък = риба). След неговата смърт огузгия престол заел Добротица (Добротич), брат на Баликас, с висока владетелска християнска титла, деспот. През владичеството на Добротич огузката държава толкова се е усилила, щото тя е имала много връзки със съседните си държави. Оттогава още тя почнала да се нарича вместо карвунска земя - Добротишка. Турските писатели я наричат Добруджа. Тая огузка държава на Кайкавуз или Гайгавуз съществувала независима 130 години с отделен екзарх, подчинен на цариградския патриарх. След падането на огузкото царство под Османците, голяма част от огузите била принудена да приеме ислямизма. Друга част пък, която била по-твърда в религията си, криела се дълго време, като представлявала, че е мохамеданска. Това те могли толкова лесно да сторят, колкото те и така почти по нищо не се отличавали от османците, освен по религията си. По такъв начин османското население с приемане в редовете си на разни други турски племена, като узи, кумани и печенеги и др., значително се увеличило в тия страни.
Известно е, че след падането на Цариград в турски ръце, султанът признал като глава на всички православни християни, без разлика на тяхната народност, само цариградския патриарх. Доколко османците продължавали да бъдат опиянени от успехите си, нито дума не могла да става за черкви, училища и за раята. Религиозните обреди се извършвали скришно. Когато, обаче, патриархът почнал да се вслушва от великия везир, а владиците от пашите, християните почнали вече по-открито да извършват религиозните си обреди и да отварят училища. Узите, като народност без култура, били изоставени съвършено в ръцете на цариградския патриарх, който разполагал с тях по национално и религиозно отношение. Голяма част от узите взимат гръцкото образование и възпитание и се наричат елини; друга част остава под влияние на българите и друга на турците. Това е причината дето гагаузите, потомци на старите узи, ги разделят на същински и на български. Първите живеят край Черно море, те са били под гръцко влияние. Българските са били под българско влияние ( в Провадийско). Всъщност обаче, едните и другите са гагаузи. Българските казват напр. "свети, како, леля и др.", когато гръцките казват ай (свети), абла (како), тийзе (леля) и др. Турските гагаузи в с. Дормушкьой казват на иконата по турски пут тахтасъ (дъска на идола), в с. Войводакьой таптъъмъз тахта (дъска, на която се кланяме), а пък българските и гръцките казват икона. Преследванията, на които гагаузите са били изложени от турците, ги принудили да се преселят, заедно с българите, в Бесарабия. Според Мошков в Бесарабия са се преселили 70 000 гагаузи.
След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХVІІ век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин. Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи.
Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз.
От всичко дотук казано се вижда, че всички национални или прилагателни думи, предназначени да обозначат гагаузите са сходни и се въртят около думата гагаузи. За нас е важно, дали под думата гагаузи се разбират узите, за което ние сме уверени не само поради досега казаните причини, но и заради това, че и езикът и обичаите им са едни и същи, а главно защото между народа има предание за идването на техните прадеди откъм Дунава. Даже до днес се говори между гагаузите за бившето гагаузко знаме, което един ден щяло да бъде поставено на върха Чаракмана до Каварна, дето щели да се съберат всички гагаузи. Това знаме, както чухме да разправят гагаузите във весело настроение, се състояло от разярен петел на червено поле.
Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват. Жалкото е, че те са осъдени на изчезване като малък и некултурен народ. Това е причина, дето ние се наехме по възможност да издадем в отделна книга всичко, що се отнася до тях. Това правим особено като имаме предвид, че мнозина незнаещи техния език, обичаи и др. писали за тях неверни съобщения.
По езиково отношение не съществува почти никаква разлика между говора на всички гагаузи. Езикът им е много сходен с онзи на османските турци и заради това те, когато искат да знаят дали неговият събеседник знае неговия език, не запитва дали знае гагаушки, но дали знае турски; той запитва "тюркча билиормусум". От това става ясно, че признава за неговия език турския. До освобождението ни, гагаузите употребявали гръцката азбука. За книги за прочит им служили така наречените караманлийски написани с гръцки букви на турски език. Обаче те не го разбирали напълно. Доста голяма разлика има обаче, гагаузкия език от куманския. Ако сравните куманския речник (Codex cumanicus) на Д-р В. Радлов с гагаушкия словар на В. Мошков, ще изпъкне голямото им различие.
Колкото се отнася до облеклото на гагаузите, то не е било еднакво в разни времена. Преди около 150 години, доколкото узнахме от стари хора, облеклото у мъжете се е състояло от бир гьошлю чаашир; той е бил един вид тесен потур със или без гайтан, с широки крачоли (пача), джамадан, един вид жилетка с двойни копчета от гайтан, контош горна дреха и широк кушак (пояс). Контошът се е наметвал обикновено върху лявото рамо, вместо да се облече. На главата тургали чалма (широк шал). Главата остригвали като оставяли перчем. На краката носили бели чорапи и емении (турски пантофи). Изобщо гагаузинът обичал да се гизди; такива наричали кърнак (наконтен).
Преди около сто години облеклото почнало да се изменя, като тесните чаашири станали широки. На главата тургали таке, около което обвивали шервиет (черен шал). По-после почнали да носят фес и го обвивали с копринена или обикновена кърпа, докато най-после е останал само фесът. Във Варна носили и широки шалвари както гърците от Измир.
Жените носили дон (гащи), дълга риза (гьомлек), дълга антерия с къси ръкави, подобни на кримските татаркини, контош, обшит със сърма, кушак (пояс), мамука (забрадка), фес, обвит с чембер и най-горе голям шал. На краката терлик (един вид чехли) и зимно време лалъни. По-после почнали да обшиват феса с разни украшения. По-богати тургали на феса желтици, тас тепе. Около шията тургали огърлица от маргарити, махмудиета и др. По-после се изхвърли антерията, като употребили шалварите, които се носят до днес. Най-горе - шала. Лицето се мазало с белило, червило, както и с бенки.
Телосложението у мъжете е правилно, среден ръст, широки гърди, силни ръце и крака, мургава кожа, голям нос, повече брюнети и пъргави. Момите са красиви, кожата е бяла, валчесто и пълно лице и развити гърди. Момата не се крие сега от момъка; когато говори с него покрива устата с пръсти. По характер гагаузинът е весел и щедър, даже разсипник; той е много гостоприемчив. Докачен в честолюбие, защитава се до смърт. Търпелив и безстрашен. За да докаже безстрашието, предприема най-опасни работи, даже с нож се наранява за да покаже, че не е малодушен. Такива наранявания неведнъж са ставали във Варна при весело настроение. Имало даже случаи, дето гагаузите си отрязвали месо от кълката си, за да покажат безстрашието. Чупвали с ръце джамовете на прозорците и строшавали със зъби стъклени чаши. Такива работи са били нещо обикновено, както показват следните стихове от гагаушка песен:
Миханее вармалъ
Тезкяхтара чатмалъ
Кадехи кърмак
Елини сармак
Ховардая, ховардая
Пек намдър
(т.е. да се отива на механата, да се закачи тезкяхтарина, да се чупи чаша, да се завие ръката на ховарда (гулайджия), това е много славно).
В семейството мъжът е главата; той заповядва. Жената е послушна на мъжа си. Да се води мъжа по жената, счита се за унижение. За мъжете, които се водят по жената казват "сенин башина кара койор феси" (на твоята глава жената турга феса, т. е. водиш се по жената.
В религиозно отношение гагаузите са фанатици. Най-древните черковни постановления се изпълняват от тях с фанатизъм, даже ако те са криви и против изискването на черквата. Никой не може да ги убеди в противното: бойле булдук, бойле япаджаиз (така ги намерихме, така ще ги направим). Народността и вярата са днес за тях еднозначующи. Това се вижда от следните стихове на гагаушката песен, съставена в навечерието на освободителната война, когато каварненският гражданин Амира със 70 души негови другари са защитавали града Каварна от нападенията на черкези, татари и турци.
Аалеме бе нинем аалеме биз гене гелириз
Християн огруна биз кан дьокериз
(т. е. не плачи майко, не плачи, ние пак ще дойдем, заради християнина леем кръв).
И в последната всесветска война, както говорят, гагаузите са показали безстрашие, особено в атаката.

А. И. Манов.

varna-bg.com

"В "Кратка българска енциклопедия" от 1963 година пише така: "Гагаузи - население, което живее на отделни места в Североизточна България, предимно Варненски и Коларовградски окръзи, Румъния, Молдовска ССР и Украинска ССР. Говорят гагаузки език... близък до турски, но са запазили християнско вероизповедание."
Чудновати хора били гагаузите. Не се женили нито за славяни, нито за турци. Притежавали ценни исторически, географски и езикови знания. Когато управляващите в България решили да сменят "турското" име на голямото гагаузко село Еркеч с българско, гагаузите отговорили: "Не! В никакъв случай! Нашето село носи името на нашия знаменит Ерих." Кой ли е пък този Ерих? Най-после гагаузите се съгласили, но ако селото бъде преименувано... Аспарухово.
Когато проучвах родословното ни дърво, разбрах, че двама мои прадеди имат гагаузки произход. Единият от тях се казвал Марин и е бил първи братовчед на Джендо Стоянов Джеджев, известен в историята като Захари Стоянов. Другият е Никола Унгуров, мой прадядо по майчина линия. Той твърдял, че гагаузите са най-чистокръвните българи и говорят древнобългарски език, без да употребяват славянски думи. Този език знаеше и дъщеря му - моята баба Донка. Така достигнаха и до мене голям брой древнобългарски думи: Плиска /Палат/, Мадара /Столица/, але /огън/, алхе /метал/, алте /злато/, фене /стъкло/, фенджер /прозорец/ и други.
А този неизвестен Ерих се оказа една от най-известните исторически личности. В Именника на българските владетели след данните за Курт /Кубрат/ и Безмер /Батбаян/ пише така: "Еспер Ерих - 50 и една година. Годината му е Верени Алем. Родът му е Дуло." В старогръцкия език Еспер значи император. В старогръцките легенди такава титла носи Атлас - владетелят на легендарната Атлантида. Древноазиатският вариант на тази титла е Аспар, а старославянският - Испор. Значи византийските летописци са смесили титлата и името на Ерих и станало Исперих.
Нека да се доверим пак на моя прадядо Никола и разгадаем целия текст. Древнобългарската дума вер значи дракон, а ени - млад или малък. Така че сложната дума верени означава гущер. Или текстът има следното значение: "Императорът Ерих управлява 51 години. Годината на възшествието му е Гущер от цикъла Огън /което отговаря на 644 година/. А родът му е Дуло."
И тъй като началото на Великоморавия се е сложило точно тогава, когато е станала смяната на династията Дуло с династията Вокил, това значи, че при Ерих, Тервел и Севар България не е била малка държава, а се е простирала чак до Балтийско море. Тя е била около 3 пъти по голяма от Византийската империя. А през 681 година разгроменият византийски император Константин Погонат признал на гениалния български владетел императорска титла.
Живко Георгиев
Сливен"


((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

Селджукски султани на Рум 1077-1307

Куталмиш 1060-1077
Сюлейман ибн Куталмиш 1077-1086
Килидж Арслан I 1092-1107
Малик Шах 1107-1116
Масуд 1116-1156
Килидж Арслан II 1156-1192
Кай Хосрой I 1192-1196
Сюлейман II 1196-1204
Килидж Арслан III 1204-1205
Кай Хосров I (повторно) 1205-1211
Кай Каус I 1211-1220
Кай Кубадх I 1220-1237
Кай Хосрой II 1237-1246
Кай Каус II 1246-1260
Килидж Арслан IV 1248-1265
Кай Кубадх II 1249-1257
Кай Хосрой II (повторно) 1257-1259
Кай Хосрой III 1265-1282
Масуд II 1282-1284
Кай Кубадх III 1284
Масуд II (повторно) 1284-1293
Кай Кубадх III (повторно) 1293-1294
Масуд II (трети път) 1294-1301
Кай Кубадх III (трети път) 1301-1303
Масуд II (четвърти път) 1303-1307
Масуд III 1307

Благодаря!

Изходът на Моисей

Книгата Изход в Библията е една история, в която Месията Христос се превръща в старозаветният Моисей, основател на християнство, юдейство и ислям. Трите основни религии днес имат за основа едно и също учение и единствено от незнанието му са се водели всички религиозни войни на земята. Библията е една груба компилация от българска, византийска, руска и турска история, подредена и видоизменена до неузнаваемост. Днес наложената ни от столетия матрица ни учи, че Моисей е живял повече от 1000 години преди Хростос, но това не е вярно. В средните векове са знаели това и до наши дни са се запазили картини от онова време, на които се вижда как старозаветният Моисей се покланя на Богородица с Иисус стоящи в „неопалимата къпина”. Някой може да оспори картините с твърдението за някакво необичайно хрумване на художника, или търсенето на символизъм, но не е така. Картините са нарисувани според християнският канон, защото този Моисей (завоевателя и законодателя) в действителност се е молел на Иисус и Богородица. Защо ли? Защото е бил християнин и то по–чист от днешните.
А в петокнижието има и още един Моисей, който е дубликат на Иисус–Месията. Образът на Моисей е от няколко слоя, митологичен, пророчески и исторически. Ще започна разказа си митологическия, а после ще разгледаме и останалите два.
Има една легенда, която е чисто българска, но днес се е запазила в „древно” Египетската митология, в древно българския епос „Джагфар тарихи” на Бахши Иман и другаде. Ето част от нея:
След като Сет подмамил Озирис, своя брат да влезе в сандъка, той го заключил и го пуснал по реката. Озирис — това е светлината на Бог Ра — вселенското слънце, която бива заключена в атома от бога на тъмнината. Изида, неговата сестра и бъдеща съпруга, решила да измами силите на тъмнината. Тя накарала с хитрост царя на мрака заедно да сътворят един свят подобен на божествения. Той се съгласил и с помощта на множество строители, негови подчинени демони, сътворили нашата земя. Били направени реки, морета, планини и равнини, като за материал използвали четирите елемента — Земя, Огън, Вода и Въздух. Изида (София) участвала с идеите, реда, красотата и хармонията, от което нашата Земя заприличала на нейният божествен свят. После създали растителния и животинския свят и като корона над тях поставили човека. Това била една стълба, която Озирис, пленник в атома, еволюирал от минерал в растение, после в животно и накрая в човек. Сандъкът била кутията на Пандора ( от Пан До Ра), където Озирис можел от човеко-животното Пан, чрез издигане, да достигне до светът на Ра. Всички животни ходят с наведени към земята глави и само човекът гледа замислено нагоре. Дали, защото си спомня своят изгубен дом? Нашето тяло е кутията на Пандора. Тя се състои от четири елемента, като четирите стени на сандъка. Но тогава материалната природа по подобие на божественото сътворение, направила и тя свое човечество. То имало за цел да задържа в материята божествените същества и да не им позволи да се върнат там, от където са дошли. В книга „Битие” това е поколението на Каин, което се ражда от сношението на Ева със Сатаната. Наследниците на Сит би трябвало да са истинските божествени деца, защото са от Адам и Ева. В книгата на Франсоа Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел” е описано това сътворение:

„— Сега ще ви разкажа — продължи Пантагрюел — какво съм прочел по този въпрос у древните Апологети. Физис (сиреч Природата) родила като първородни чада Красотата и Хармонията, без плътско съвокупление, тъй като тя сама по себе си е много плодовита и плодоносна. Антифизис, всевечната противница на Природата, в същия миг завидяла на това тъй хубаво и почтено раждане и като се съвокупила с Телутон родила Прекомерност и Несъразмерност... В последствие тя родила фанатиците, лицемерите и лъженабожницте, безполезните маниаци и демоничните калвинисти, женевските самозванци бесните путербеи, светите братя лапачи, подлеците, ласкателите, угодниците на дявола, людоедите и други чудовища, уродливи, безобразни и противоестествени.”

В Евангелията Исус говори същото на неговите последователи:

„Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми…”

„…А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!”
Матея 13

Нас са ни учили, че всички сме равни и на земята, и пред Бога, а то не било така.
Преди повече от 60 години това знание беше използване от чудовища, които разделиха човечеството, на Арийци (свръх човеци) и останалото човечество като „под човеци”. Една нация (немската) бе обявена за божественна, а на останалото човечество бе отредена ролята на плявата.
В публикация от заглавието ,,Untermencsch”, публикувана през 1942 година в Германия със сътрудничеството на Главно управление на SS, Министерство на външните работи и Министерство на информацията и пропагандата, се съдържа описание на характерните черти на „под човеците”:

„Подчовекът в биологическо отношение е подобен на човека — създание на природата, което има ръце, крака, определен тип мозък, очи и уста. И все пак това е една страховита същност която само притежава черти на лицето, близки до човешките, но която в духовно отношение стой по–ниско от всяко животно. В душата на това същество царува ужасен поход, неприкрита подлост, „Подчовек”... и нищо друго. Тежко ти, ако забравиш това.”
„Тайната история на SS”

Това е така, само дето божествените хора ги има във всички нации и на всички континенти, както и подчовеците. Друг е въпроса, в какво съотношение са едните спрямо другите. В един апокрифен разумник има следният въпрос:

„Въпрос: Колко души умират на ден и на нощ?
Отговор: 12 024 души; Толкова се и раждат.
Въпрос: А колко измежду тях са праведни?
Отговор: Три почиват на Авраамовото лоно, а другите се тласкат във вратата на Ада.”

Хората от Разумника, са тези, които почиват на Авраамово лоно, а на трима, има по 12 024 човека, които са тласкани към вратите на ада. Така е било по времето на написването на този „Разумник”.
Поколението на Сит в Библията би трябвало да е действителният народ на Израил, а останалите от Каиновият род да са народът на Египет. Из (от) + Ра (светлина) + Ил (Бог) означава „Излезли от светлината на Бог”. Това са частите на Озирис, които падат в материята и после отново се завръщат в светлото царство на Ра, техният баща. Египет е земята на петсетивният човек, а Юдея е уд (човешко тяло) + Деа (божественото). Всички, които живеят материален начин на живот и казват за себе си: „Моето тяло е моят Бог, други богове няма” са наречени Юдеи. Месията (Моисей или Христос) се ражда като всички хора на земята юдеи, но след като се осъзнава, става Хор Ра (хора) и освобождава народа на Израил от Египет, управляван от фараона („тера”, земя + „он” , цар) или земният цар (Антихриста). На библейските карти Израил седи винаги над Юдея. При разделянето на България северната и част оттатък Стара Планина и Софийско се е приемала за Израил (Горен Египет) , а Румелия (Тракия) за Юдея (Долен). В египетската митология Хор води война с чичо си Сет за обединяването на Горен и Долен Египет, където побеждава и към своята бяла корона, поставя и червената на Долен.
Митът за Моисей и „Изхода” на народа на Израил е и едно пророчество за последните дни. Петсетивното човечество, или народа на Египет, държи като роби Хор Ра (та) на Израил с помощта на жреците (днешните попове) и войниците на Фараона (Антихриста). Хор Ра (та) тъпчат с босите си крака кал и плява, от които правят тухли. Това са само символи. „Тъпчат кал”, или се занимават с непосилен труд да оцелеят и „плява” — материални неща, които могат лесно да изгорят при пожара в близкото бъдеще. От кал са направени телата на Адам и Ева и нашите тела. А плявата, според думите на Йоан Кръстител и Иисус от Евангелията, е материалната ни цивилизацията и човеците, неуспели да се превърнат в жито и неприбрани в житницата (светлината на Ра). Тухлите, това са, като се почне от обувките, с които тъпчем земята, къщите, колите, огромните градове, та чак до спътниците, които обикалят около същата тази земя.
Честните и добри хора страдат от гнева на Антихриста (Фараона) и чакат своя Месия, Моисей, Христос, да ги избави и да ги отведе в Обетованата земя, или Небесният Йерусалим. Раждането на Месията и на Моисей е свързано с избиването на младенците: От Ирод в Евангелието на Матей (2:16–18) и на Фараона (Изход 1:22). Мултиплицирането на едно събитие от Евангелията в Старият Завет е доста често явление, защото авторите на стария завет са черпили информация от по–старите в действителност Евангелия.
В по–късната редакция на Евангелията е открит факта, че Иисус също като Моисей е царски син. След бягството си от Египет, Моисей отива до кладенеца и там среща дъщерите на мадиамския свещеник Иотора. Същият сюжет го има и в евангелията, само че между Иисус и самарянката. В книгата „Изход” се е запазил факта за женитбата на Месията със самарянката Сепфора и раждането на двамата му сина Гирсам и Елиезер. Медиамският свещеник Йотора изпълнява ролята на Йоан Кръстител и планината Хориф замества река Йордан. Тук се извършва кръщението в светия дух.
Днес християнските свещеници ни учат, че Иисус е умрял едва ли не девствен, без да е познал жените и брака. Но в същото време в свещените писания на Древен Египет са се запазили факти, за четирите деца на Хор – Христос. Вероятно двете момчета на Месията, са от сръбкинята (самарянката) Сепфора, а двете му дъщери от други жени. Извън църковни източници сочат Мария Магдалена за майка на една от дъщерите на Иисус. За другата дъщеря няма достигнали до нас източници на информация.
Легенда, действителност и пророчество са преплетени така, че се е получил образа на Моисей познат ни днес. Тук, освен образа на Месията виждаме и един друг Моисей. Безжалостен убиец, магьосник, крадец. Ако човек не знае да разделя мита от образа да завоевателя, много ще се обърка в търсене на истината за Моисей. На кой Бог в действителност служи той? На Богът на Любовта — на Иисус, или на Сатаната? На този въпрос ще се постарая да отговора по-нататък. Книгата „Откровение” на Йоан Богослов присъства също в „Изход”, макар да се приема днес, че е по–млада с повече от 1000 години от нея. Това е едно пророчество за края на Земята и унищожението на човешкия род. Извеждането на народа на Израил е в действителност Събиране на частите на Озирис и преминаването им в пето (ангелско) ниво. Обетованата земя с Небесният Йерусалим са мястото за живеене на следващата раса, шестата. Пасхалното агне с неговата кръв е последното Благовестие, което ще се разнесе по цялата земя и тогава ще дойде края. Всички, които се помажат с кръвта на Агнето (Христос) според Изхода, няма да бъдат унищожени. Това са хората осъзнали божествения си произход и повярвали в учението на Месият (Моисей). След унищожението на живота на Земята, Месията ще поведе душите на избраните към Червено (камъшово, тръстиково) море. Кое е това „Червено море”, което народът на Израил ще премине с помощта на Бога? В „Книга на мъртвите на древния Египет” се посочват няколко области, през които трябва да преминат душите на хората след смъртта. Първото препятствие е водното, или елемента Вода. То се намира в орбитата на луната и в подредбата на седемте планети е на първо място. В дъгата това е червеният цвят, който е най-отдолу и така се е получило наименованието „Червено море”. Това „море”, или по–точно водното пространство е умствения ни свят, който трябва да преодолеем след смъртта си. Според египетските жреци тези водни пространства се преминават по три начина: С плуване, с лодка и опитен лодкар, или с прелитане. Първият начин е много труден, дори и невъзможен, понеже в водата дебнат много демони във вид на хипопотами и крокодили. Те „изяждат” плувците, които се прераждат отново на земята. С лодка и лодкар е малко по-лесно, защото лодката е символ на добро учение, а лодкарят е учителя, т.е. Месията, или Христос. По този начин повярвалите в Месията и работещи с Любов, се превръщат в народ на Израил и с негова помощ преминават умствените (водни) прегради. Третият начин е човек да се превърне в птица, но не каквато и да е, а в Орел или Сокол, защото те са символи на човешкия дух. Орелът = Хор + Ел = Христос Бог е бил символ на постигналите в гръцката и римска митология, а Соколът е логоса (обратно четене) — отново символ на Хор и Христос. В нашия фолклор имаме една чудесна песен за силата и желанието на човешката душа да постигне слънчевото посвещение. Тя се казва: „Назад, назад моме Калино”. Душата живее в калта (човешкото тяло) в тъмнина (ин) и затова се казва Калина. Тя е готова да се превърне в птица, риба и чума, за да може да премине тези препятствия и да намери своя слънчев любим. Истинският учител може да бъде само титан с потенциала и знанието на Месията. Единственно той може да преведе желаещите през „Гуната” на невежеството, умственият свят, лунната орбита, или червените водни пространства. Останалите служители на земният цар (Фараон) нямат изградени духовни светове, освен материалния на земята и се издавят в първата водна преграда, тази на ума (Червено море).
Вторият елемент е Огънят, или в случая пустинята, където душите се лутат 40 дни според християнските вярвания и 40 години в „Изхода”. Огнената преграда е в Орбитата на Венера и това е светът (гуната) на страстите и желанията. 40 дни душата на умрелият броди из пустинята и всеки ден трябва да се разделя с едно от желанията си за притежаване. Когато се раздели и с последниото, тогава душата може да премине нататък. Пустинята е огнено езеро, където тя се рафинира, и в което остават всички заблуди и страсти от този свят. Народът на Израил се лута 40 години и там измира всичко старо, което носи спомена за живота. Само новите души, претопени като руда и изчистени като злато намират третото препятствие.
Третата стихия, това е Въздуха. Орбитата на Меркурий спира „желанието за изява”, познато ни още като Гуната на Егото. Ошо го нарича „Мнението на хората за нас”. Когато се освободим и от нея, накрая достигаме река Йордан. Тук е мястото, където се новоражда Иисус Месията и се се кръщават всички вярващи. След освобождаване от чувствата, желанията и егото, оттатък реката, душата може да намери Обетованата земя (Небесния Йерусалим). На Слънцето падналите частици на Озирис се съединяват с Изида. Виждате ли какъв е пътят на душата? От земята тя не пътува навън, към външните орбити на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун. Там, подобни на нашата Слънчева система и галактика има безброй. Правилния път на нашата душа не е в тази посока. Пътят е навътре, както в слънчевата система, така и в търсене на посвещението. От земята, навътре през Лунната, Венерината и Меркуриевата орбита и накрая Слънцето. Това е учението за слънчевите синове, познато ни от историята на древните народи.
В древно египетската религия цялото това пътуване се преминава в една небесна ладия, където гребци са четирите деца на Хор: Имести, Хапи, Дуамутф, Кебсенуф. Единствено те могат да закарат душата на умрелия до бреговете на отвъдния свят. Те връзват и завързват въжената стълба, по която душата на умрелия се изкачва до звездите и там се превръща в „нетленна звезда”. Единствен Моисей, Месията не може да отиде в Обетованата земя или Небесния Йерусалим. Той само подготвя и завежда душите до там. А неговата мисия е да умре на река Йордан преди Обетованата земя, за да се роди отново на земята и да подготви друг випуск от готови души, нов народ на Израил. И така до края! Докато има заблудени и заключени в материята души на земята, Месията ще се качва и ще слиза. Той ще бъде последният в нашият свят, който ще затвори вратата след себе си. Едва тогава, когато събере всичките шестдесет милиарда частици, Озирис ще застане цял пред своята Изида.
Това е легендата и пророчеството за Моисей – Месията. Останалото е историята за завоюването на Европа, Азия и Африка от т.н. готи, прабългари, османци и какво ли не.

Следва.