Нова книга / Наука / Хуманитарни науки / История

Благодаря на модератора за отключването на темата.

Едем

“И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстнат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дърво на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво на градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”
Битие 2:8-17

Христос обещава на своите последователи, че след смъртта си ще ги отведе в Небесния Иерусалим, където няма да изпитват глад, жажда, болки и страдания. Всички религии днес приемат вярването за един отвъден свят. Този свят е заселен от безтелесни същества. Поради отсъствие на тела, те не изпитват обикновените човешки нужди. Точно от този свят човекът е “паднал” и стои заключен в материята доста време. Никой не е описал този свят, а днес ние можем да съдим за него единствено от старите писания. Има един друг начин за намиране на подобия между Духовния и Материалния свят и той е чрез развиване на Интуицията, чрез Знание и Посвещение. Още Хермес Трисмегист е казал следното: “Както на Небето, така и на Земята!” Това е един закон на подобието и него можем да го открием в най-ранните гностически схващания за направата на нашия свят. Според гностиците, София излъгала княза на тоя свят и го накарала да направят един свят, подобен на божествения. Така е създадена земята, наред с цялото и разнообразие от растителен и животински свят и като венец над него е поставен човека. Не само животът тук е по подобие на този в божествения свят, но и разположението на планини, реки, морета, континенти и държави отговарят на наредбата в космоса. Така според древните египтяни „Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос.”
Щом като Египет има небесен образ, то по същият закон и небесния Едем, откъдето са паднали днешните хора на Земята, би трябвало да има и земно проявление. Учените безуспешно, поне за мен, до днес са търсили земния Едем в различни части на земното кълбо. Най-близо до истината са тези, които определят областа Мидия за Едем, поради сходството между съгласните МД в двете наименования – Едем и Мидия. Само дето в Мидия отсъстват четирите реки, за които изрично се споменава в Библията. Ориентири за търсенето на истинският Едем винаги са били тези четири реки. Тигър и Ефрат са локализирани днес на географската карта, остава да се открият къде са останалите две – Фисон и Гихон (Геон). Спрягат се реки като Нил, Волга, Нигер, Об, Енисей, Дунав и още много, но така и никой още не е достигнал по-близо до истината. Когато човек се опитва да твърди, че Едем е тук, или там, то той не бива да забравя, че това място трябва да отговаря на всички останали събития случили се на страниците на Книгата Библия. Не можеш да извадиш от контекста на цялата книга този Едем и да го поставиш някъде на картата на света, само защото на теб така ти харесва, или пък защото там има реки. Човек трябва да се съобрази, че този земен Едем по-късно и станал и Обетованата земя и място на Евангелските събития.
На няколко стари морски карти, наречени портолани, средновековните картографи са нарисували нещо интересно. Не знам защо то е останало незабележимо за българските изследователи. На тези карти има изобразена една планина в южната част на територията на България и от нея извират четири реки. Кои са тези реки, които виждаме да извират от тази планина и се вливат в Егейско море? Това са Вардар, Струма, Места и Марица. Този сюжет се среща на няколко подобни карти. Други планини не са нарисувани, макар и на Балканите да има и много други планини и в Гърция, Македония и Румъния. Значи ли това, че художниците на картите са искали да ни предадат някаква друга информация? Подобно описание на Едем дава и Константин Костенечки в началото на 15 век:

«Едем и макарините имат една църква, която е направена от един камък антракс, дълга е 7 мили, а широка 30. Има 7 жертвеника. До жертвеника стигат 62 (27) стълби. Под тях извира река, течаща от рая, разделя се на 4 части. От тях Геон и Фисон, както и Нил текат на юг, Тигър и Ефрат – на север. И когато Геон достигне Египет, един от изворите му е в Ливия, откъдето и изтича реката, увеличава се и напоява Египет през месец август. Нарича се от египтяните “истапие”, ще рече “вода от тъмата”.

Ако забелязахте трите едемски реки според Костенечки, Геон, Фисон и Нил текат на юг, а Тигър и Ефрат на север. Днес всички знаем, че Нил тече на Север, а Тигър и Ефрат на юг. Някакъв анахронизъм, ще си кажете вие, но дали е така?
Пак от това време е и книгата на Мехмед Нешри „Огледалото на света” В нея има отново подобен „анахронизъм”:

" И потече невернишка кръв чак по Тигър и Ефрат, които както и Нил - извират из Румелия..."

Още едно научно съобщение излезе в книгата на Уилям Райън и Уолтър Питман „Ноевият потоп”. В нея те изказаха смелата за времето си хипотеза, че библейският потоп е заливането на някога плодородната низина на мястото на днешно Черно море с вода от световния океан през Босфора. Според тях Едем е тази низина и територията на днешна България, в частност Тракия. До тук само анахронизми и хипотези, но напълно достатъчни да се направи изследване в тази насока.
Едни от най-високите планини на Балканите са на територията на България. Една от тях е Рила, наричана Хорбел (Орбелус) в древността. От нея действително извират четири реки, които отговарят на реките на Едем. Там няма седем жертвеника, но пък има седем езера. За да се доближа колко се може повече до истината ми се наложи да прегледам доста стари славянски ръкописи на старозаветните книги. Нека първо се опитаме да локализираме първата едемска река – Фисон:

“Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс.”

В един доста стар ръкопис на петокнижието на Моисей от 14 век (който се съхранява сега в Сергеевската лавра в Русия), срещнах следните различия от останалите преписи.

http://img528.imageshack.us/img528/1151/49uo.jpg

“река жей сходить от едема напаиатъ раиа, от туду разделяется на .д. начатъки има ед имои фисонъ, си обьходящиа всю землю еладьску, туй де име иесть злато, злато же земля тоиа добро, ту есть анфраксъ и камень зеленъй, и имя реце вторе и гионъ, си обходящи всю землю ефиопьску, и рекаи .г. иа тигръ, си текущия прямо асуриемъ, река же .д. иа си ефратъ”

На мястото на “земя Хавилска” пише – “землю Ладьску” (Еладска), а неизвестният “бдолах” е заменен с “анфраксъ”, което е антракс. В днешните библии пише “земя Хабилска”, което пък от своя страна е опит да се напише старото име на планината Рила (Хорбел). От тази планина извират три от едемските реки, едната от която е Фисон (Места). Фисон (Тисон) е обратен прочит на нашата река Места, която в древността се е наричала Нест (Νέστος, Нестос). Тисон ТСН = Нест НСТ.
Нека сега да видим и какво е това “антракс”, което е написано на мястото на днешния “бдолах”? Това са обикновенни дървени въглища, произвеждани на територията на България в огромни количества в древността. На латински и на гръцки “антракс” си е въглен. Попитайте днес някой християнски свещеник, какво е това “бдолах”, ще има да се чуди, или да си измисля разни глупости. Представете си как на територията на Палестина в района на Иерусалим, където според легендите се приема, че е погребан Адам, са се произвеждали дървени въглища и са се добивали полускъпоцинни камъни и злато. Та в тази камениста пустиня трева не расте, та камо ли широколистни дървета и то в огромни количества, за да може да се произвеждат дървени въглища! В Палестина има само палми и тук-там по някоя маслина, храсти и нищо повече.
Всички знаем, че камъкът оникс, е полускъпоценен камък с бели и черни ивици, разновидност на ахата. Но в ръкописната библия вместо “оникс” пише “камень зеленый”. Това го пише все още и в Острожската 1581 г. и Елизабетинската (църковно-славянската) библии, а в най-новите от края на 19 век вече е редактирано. В района на река Места има изобилие на зелени камъни от рода на ясписа, а производството на дървени въглища и днес все още е основен поминък на доста хора от този район. Толкова за първата едемска река Фисон, която се оказа българската река Места.
За втората река авторът на книга Битие е по-лаконичен:

“Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.”

Единствен ориентир ни е “Земя Куш”, около която обикаля втората библейска река Гехон (Гион) в ръкописа е “землю Ефиопьску”. Да открия коя река се крие в името Гион и да локализирам библейския рай ми помогна стихотворението на Петко Славейков “Татковина”.

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.

Мили ми са планините
и на север и на юг.
Валозите, равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!

Една от реките на Славейковия рай е Вардар. В античността тази река се е наричала Аксиус (Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), а в Библията приема името Гион и Гехон. Земята, наречена “етиопска” в действителност е областта Ботиея в Македония, където са се намирали най-старите македонски селища – Еге (дн. Верги), Бероя (дн. Версия) и Пела (при дн. село Апостол). Ако текстът е бил на български, а после е преведен на гръцки, то буквата Т е написана с гръцката ФИТА, а поради отсъствието на Б в азбуката си, гърците са я заместили с П. Така Беотея обратно прочетена се е превърнала ва Етиопия. Наименованието “КУШ” в по-новите библии, навярно е планината КОШница, която е между Струма и Вардар. След като локализирахме две от реките можем смело да продължим напред.
Третата река е Тигър и всеки българин би познал в нейния прочит река Искър:
“Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.”
Искър, (Oescus, Ескус, Оксиус) е най-дългата река в България. Тя извира от централна Рила и тече на север към Русия РС, (Асирия СР) и се влива в река Дунав.
Също от Рила извира и четвъртата Едемска река Ефрат. Това е Марица, още и Хеброс, Хебрус, Хебър, Еврос, Евър, Ебър – най-голямата река на Балканския полуостров, Тя извира от Рила, тече на запад през цялата Тракия и се влива в Егейско море край град Енос. Това е и четвъртата библейска река Ефрат. В името Ефрат навярно древните автори са искали да напишат името Тракия (Фракия), а реката са я наричали Тракийска. Има и още едно мнение на един мой познат, който каза, че Ебро е обратен прочит на името Ор бей (Орфей), което е добро попадение. На една карта, направена като мозайка на пода на стара църква в град Мадаба в Йордания, ясно се вижда как река „Ефрата” е дадена на изток от Йерусалим, под Витлеем и над Никопол (на Места). На територията на днешен Израел тази карта по никакъв начин не може да се разположи. Там на изток от соченият за Йерусалим град е река Йордан, Витлеем пък е на юг от него и река Ефрат в Ирак няма как да се разпорожи на тази карта. Съвсем по-друг начин картата от Мадаба би се наложила на територията на днешна България. Тя става съвсем точна, ако приемем, че Иерусалим е на мястото на град София, Витлеем е на изток от него, непосредственно до река Марица, която в действителност е Едемската река Ефрат. Така и град Никопол на юг от нея е античният Никопол на Места, който се намира до с. Гърмен, край град Гоце Делчев. Сега виждаме как четирите реки на библейския Едем обхващат четирите български провинции. Фисон (Места) протича през Родопа. Гехон, Гион, Аскус (Вардар) – през Македония, Тигър (Искър) през Мизия, или България, а Ефрат (Марица) през Тракия. Това е библейският Едем, раят за нас българите, а изглежда и за авторите на книга Битие на Стария завет.
Не е случайно, че българският химн има следния текст:

Химн на България

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

В него виждаме, че «земният рай» е на територията на стара България (между Дунав и Стара планина), Тракия и Македония (Пирин). Това е написано и в книгата Библия.
Видяхме къде се е намирал библейския Едем. Точно в центъра на всички древни империи – Римска, Византийска и Османска. Тук са и старите провинции на България – Тракия, или Ромелия, Мизия, или България и Македония. Можем ли да кажем сега, след тези разкрития, че все още има анахронизми в писанията на Константин Костенечки. Геон (Вардар) и Фисон (Места) наистина текат на юг, а Тигър (Искър) и Ефрат (Марица) на север. Само дето при Костенец река Марица ивива на изток, като дотогава тече на север. Много по-късно, след потопа, разселените племена от територията на България разнасят по света имената на Едемските реки и с тях кръщават реките, около които се заселват. Така се раждат имената на Тигър и Ефрат в древен Шумер, още един Ефрат (Прут), Нил в Египет, Фисон и Истър – Дунав и т. н. Нека сега да направим едно сравнение между сочените днес за Свети земи на територията на Палестина и съвременен Израел и картата на Балканският полуостров. При това сравнение на мен ми стана ясно точно как е станала подмяната на библейската география.
На картата на Светите места можем да видим как точно е станала фалшификацията на библейската география. Ако я обърнем на 90 градуса по посока обратна на часовниковата стрелка и ще видим очевидната и прилика с картата на Балканският полуостров. Иудея е Тракия, но без най-източната и част – Одринска Тракия и Истамбул. Там е поместена Филистимската земя, или по точно Истамбулска. Филистим, (ФЛСТМ) е анаграма на Истамбул (СТМБЛ), като буквата “Б” е предадена като “Ф”. Ето защо тук картографите правилно са нанесли град Хеброн (Одрин) във Филистимската земя, а не като в останалите карти на светите земи, където Хеброн го поставят едва ли не в центъра на Иудея. От тук нанатък ни е лесно да се оправим в бърканицата. Иерусалимската област е отделена от Иудея, както си е и правилно и е оцветена със зелено. Това е Софийска област, която е била част от България. Границата между България и Тракия е минавала на изток от Ихтиман, при прохода Траянови врата. В античните карти там, около град Шипоне (дн. Ихтиман) е била провинция Беника. На картата виждаме, че там е написано Benia, което си е нашето Беника. Aedom, е на север и в картата на Балканският полуостров отговаря на Молдова. С Идумея, старите картографи са имали малък проблем, защото това в действителност е старата римска провинция Македония. Йордан Табов изказа една интересна хипотеза в книгата си “Падането на Стара България”, че Македония е една област на територията на Балканите заселена само с войници.
“Македония (Лакедемония) е местността (областта, гарнизона, военния окръг), в който е бил постоянният лагер на македонски (лакедемонски) части. Те са имали стратегическо важно разположение. В определен момент “тема Македония” обхваща земите на днешна Македония, е придобила стратегическо значение за византийските (ромейските, римските) владения на Балканите.”

В Библията топонимът Идумея се отнася както за провинция Македония, така и за Одринско.
Нека се върнем отново при Йордан Табов:

“До наши дни са достигнали няколко средновековни преписи на стара арабска карта, чийто автор е Ал-Идриси (испанският еквивалент на това име е Исидор), и която ние вече използвахме заради ценната автентична информация в нея.
На тях е представен и топонимът “Македония”. Но – както и би трябвало и да очакваме – употребата му противоречи на онова, което ни се внушава в скалигеровата версия на историята.
- Първо, оказва се, че по времето на Ал-Идриси (втората половина на ХІ в.) е имало няколко Македонии. Впрочем, две “Македонии” Читателят може да намери на средновековната карта на Фра Мауро (1459 г.).
- Второ, в изписването на думата “Македония” в различни копия има различия, при това много красноречиви.
Не би било преувеличение, ако се каже, че именно тези различия водят най-ясно към хипотезата, към която сме се насочили.
Ето как предава фонетичните съответствия на различните варианти С Кендерова в ИДР:
- ал Лакудамуниййя
- ал Лакадуниййя
- джабал Лакаду
- джибал Макадуниййя
- ал Кудамуниййя.”

Виждате красноречиво, как Македония би могла да се превърне и в библейската област Идумея. Навярно Идумея е объркана по следният начин:
Буквата “И” е била старобългарската “Н”, а “Я” е объркана с “К”. Така Идумея (НДМК) е просто една анаграма на Македония.
Ето защо и библейските картографи са се чудели, къде в Палестина да поставят Македония (Идумея). След като човек знае това, ще може да чете правилно Библията и анахронизмите, който се срещат там, си идват на мястото. Ето един пример с Идумея:

“В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Ветсура, зящото народът да има крепост против Идумея.”
Първа Макавейска 4;60, 61

Вижте на библейската карта къде е Иерусалим със светилището Сион, къде град Ветсура (Beid sur), и къде Идумея. Никак не се връзва. Та между соченият в Палестина Беит Сур и Идумея има поне десет големи градове, които могат да се укрепят, а от Беит Сур до крепостта Сион в Иерусалим също са Витлеем и други градове.
На картата на България това вече не е анахронизъм, а нещо съвсем нормално. Ако прочетем правилно теста, то тогава той добива друг смисъл:

“В същото време обградиха планина Цепион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Баткун, зящото народът да има крепост против Македония.”

На старите карти границата между Македония и България е минавала над Чепинското корито, някъде около Юндола. Това най-лесно се разбира от разпространението на македонските монети. Те се намират на територията на България най-много в югозападната и част, и при Чепинското корито разпространението им почти изчезва. Ето защо на Иуда Макавей му е било необходимо да укрепи крепостта на Баткун, защото точно оттам минава пътя, който идва от Македония (Идумея).
Китим ( КТМ) е областта Кутмичевица (КТМ), която е разположена на изток от Преспанското и Охридско езеро, до адриатическото крайбрежие на Албания на запад. На север река Шкумби е нейната граница, а на юг до областта Епир.
В близост до Беит сур е друг библейски град – Витлеем. Той е в Иудея, между Иерусалим и Хеброн. На това място на картата на България няма друг толкова известен и голям град освен Пловдив (Филипопол).
Голямата река, която се влива в Мъртво (Черно) море не е друга, освен Дунав. Ние българите казваме Данчо, Даньо, Данка, Дана, на Йордановците и Йорданките. Така и Иордан е станал на Дуна, Дана, а оттам на Дунав. Мъртво море на картата на Балканите в действителност е Черно (Чермно в старите библии) море, в което се влива река Иордан (Дунав).
Да продължим нататък. Моав на картата е Влахия, а останалите две реки, които се вливат в морето са Днепър и Днестър. Тези две реки наред с Дунав имат най-голямо влияние върху библейската (българската ) история. Областта в горното течение на река Иордан би трябвало да е Самария. Самария – Сърбия, навярно вече се ориентирате в ситуацията. Самария е в Израилското царство, докато Иудея е нещо отделно. Мауро Орбини слага българският народ като един клон в Илирическия. Илирик на латински се изписва ILIRIC (LRC). Прочетете го обратно и ще видите откъде е дошло името Исраел (СРЛ), или Израел. То си е Илирик, само че в обратен прочит. В най- горното течение на Йордан (Дунав) е Галилея, или Галия. Там, около австрийският град Виена е минавала границата между България и Галия. Днешната Централна и Западна Европа е библейската Галилея.
По крайбрежието на други библейски карти ще видите и Финикия, или още и Сиро-Финикия. Там са прочутите от Библията градове Тир и Сидон. Тир (Дурацио, Драч, Дуръс с историческо българско име Драч (на албански: Durrës или Durrësi; на италиански: Durazzo, Дурацо; на гръцки: Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е най-древният град в Албания и бивша столица на страната.)
При по-задълбочено изследване на библията можем да открием смущаващи неща. Така например в книга Иезекил 27(1,2) в църковно-славянските библии можем да прочетем нещо интересно за град Тир:

Иезекиля 27(1,2) в старите църковно-славянски библии се казва, че Тир е „поселен при морските входове”

„ и Ты сыне челавечь, возми на соръ плачь, и речеши сору населенному на морстем входе, туржищу людий от островъ…”

Сега всеки от вас може да види на библейската карта къде е сочения днес за град Тир, и Драч, който наистина стои на входа на Адриатическо море.

В съвременните библии „морските входове” е заменено с „издатините в морето”, което променя много смисъла на текста. Така с дребни промени е редактирана цялата библия.
Финикия е днешна Венеция и градовете, които тогава са били под нейно влияние – Тир (Дурацио, Драч, Дирахион) и Сидон – Дубровник. В Евангелията Сидон се превръща изведнъж в Капернаум Кп(Б)РНу(В)м(Д) = Дубровник (Дбрвнк).
Дотук открихме правилната локализация на следните библейски топоними:
Иудея = Тракия, Романия
Бения = Беника
Идумея = Македония
Филистимска област = Истамбулска
Самария = Сърбия
Аедом =Молдова
Моав = Влахия
Галилея = Галия
Финикия = Венеция
Сион = Цепион
град Бет сур = Баткун
Витлеем = Филипопол (дн. Пловдив)
Град Тир = град Дурацио, Драч
Сидон (Капернаум в Новия завет) = Дубровник
река Иордан = река Дунав
Мъртво Море = Черно море
Исраел (СРЛ), Израел = Илирик, Iliric (LRC)
Ветил (ВТНЛ) = Търново (ТРНВ)
Десетоградие = Палестина
Етиопия = пр. Ботиея
Река Ефрат = река Марица
Китим = Кутмичевица
Това като начало ще е напълно достатъчно да имаме една стабилна основа, върху която можем да стъпим и спокойно да продължим нашите изследвания. Най важното в тях е да разберем, къде в земния Едем е насадено Дървото за познаване добро и зло. Ако го открием и на нас като на Адам и Ева ще ни се отворят очите и ще бъдем като боговете, знаещи добро и зло. Не само това. Само прогледналите могат да открият и Дървото на Живота, което пък ще ни направи безсмъртни. Дали жреците на Древния Египет не са напомняли на умрелите фараони къде точно е вратата към безсмъртието на човека?
Предлагам заедно да ги открием.

Адам и Ева

Книгата Библия е написана по един много интересен начин. Много отделни книги, понякога описващи едни и същи събития, са събрани в едно. После някои нейни редактори са направили така, че подредили уж хронологически цялата книга. По този начин събитията от няколко стотин години са мултиплицирани и разтегнати във времето. Според еврейските учени, само събитията от Стария Завет продължили 4004 г. Още 2009 г. са легализирани по този начин и чрез Новия Завет. Сега ще видите как могат да се съкратят тези измислени хилядолетия. Първа книга на Стария завет Битие също е съставена от някалко отделни книги, събрани в една. Първата е поместена в 1, 2 и 3 глава. В нея е космогенезисът на човечеството, записан и предаван на поколенията в този вид. Втората е изкуственно прикрепена към първата така, че все едно е нейно продължение. Тази книга е летопис за царуването на иудейските царе в Едем, който (като видяхме) се е намирал на територията на България. В историята на Римската империя има един период, в който императорите са от Илирия. Не само това. Те са царували на територията на Балканите, като столиците им са били в Сирмиум (Сремска Митровица в Сърбия), Сердика (София, столицата на България) Адрианопол (Одрин) и Бизантион, превърнат от Константин І Велики в Константинопол.
Щом като веднъж локализирах библейския Едем, после ми беше лесто да открия кой се крие зад героите на 4 глава на Книга Битие. Не само това. В процес на изследванията излязоха допълнителни данни за живота на римските императори, които се потвърждават и в историята на египетските фараони. Открих и къде са гробовете на тези императори, но това ще го видите по-нататък.
Първият ориентир в търсенето ми се оказа един град построен „на изток от Едем” за синът на Кайн, Енох. Но ето и самият библейски текст:

„И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
Битие: 4(16-17)

Щом като Едем е в границите на Стара България, то кой град на изток от нея е бил построен и носи в себе името Енох? Тук много ми помогна познанието на първия сричков език, анаграмирането и обратното четене на личните имена и топонимите. Зад името Енох се крие нашето Хан, или Кан, което е познато на всеки българин, само че обратно написано. Кой град носи в името си Кан (КН) и се намира на изток от нашата страна? Разбира се, че това е Константинопол. В името Константинопол се крият следните думи-срички:
Кон+стан+т+ин +о+пол, което се чете като: „Кон (Кан) + стан (живее) + твърдо + на земята + (като) Христос
В Римската империя императорите са били обожествявани, а след Константин Велики са били наместници на Христос на земята.
От това разкритие можем да си направим логичното заключение, че щом Константин І Велики е бил първия Енох от родословието на Адам и Ева, то Кайн е неговият баща Констанций І Хлор. Сега ми беше много лесно да подредя императорите преди и след Константин І Велики. С римска нумизматика се занимавам повече от 30 години и не срещнах никакви трудности в тази подредба. Ето как заприлича цялото родословие на Адам и Ева нанесено на историята на римските императори от края на ІІІ и целия ІV век.

[4:1] Адам (dominus, цар – Максимиан Херкулий, съуправител на Диоклетиан (dominus et dues, Господ и Бог) позна Ева (Евтропия – сирийка, била съпруга на Максимилиан Херкулий и майка на Максенций и Фауста, по Авр. Виктор. Извл. ХL), жена си; и тя зачена и роди Каина (Констанций І Хлор), и рече: придобих човек от Господа.
[4:2] Роди още и брата му Авеля (Галерий Валерий Максимиан Август). И Авел (Валерий) стана пастир на овци (Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).
[4:3] След няколко време Каин (Констанций І Хлор) принесе Господу дар от земните плодове;
[4:4] и Авел (Валерий) също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля (Валерий) и на дара му;
[4:5] а на Каина (Констанций) и на дара му не погледна благосклонно. Каин (Констанций І Хлор) се много огорчи, и лицето му се помрачи.
[4:6] И каза Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
[4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
[4:8] И рече Каин (Констанций І Хлор) на брата си Авеля (Валерий): (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин (Констанций І Хлор) нападна брата си Авеля (Валерий) и го уби.
[4:9] И рече Господ (Бог) на Каина Констанций І Хлор): где е брат ти Авел (Валерий)? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
[4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
[4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
[4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
[4:13] И рече Каин (Констанций ) Хлор) Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
[4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
[4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина (Констанций І Хлор), седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина (Констанций І Хлор) знак, за да го не убие никой, който го срещне.
[4:16] И отдалечи се Каин (Констанций І Хлор) от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем (Никомедия)
[4:17] И позна Каин (Констанций І Хлор) жена си (Елена І), и тя зачена и роди Еноха (Константин І Велики). И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох (Константин І Велики – Константинопол).
[4:18] На Еноха (Константин І Велики) се роди Ирад (Гаидад (Констанций І)); Ирад (Констанций І) роди Мехиаеля (Малелеила (Валентиниан І)); Мехиаел (Валентиниан І) роди Матусала (Теодосий І); Матусал (Теодосий І) роди Ламеха (Хонорий).
[4:19] Ламех (Хонорий) си взема две жени; името на едната беше Ада (Евдокия, Aelia Eudocia, истинското и име е било Athenias), а името на втората Цила (Села – Галла Плацида).
[4:20] Ада (Евдокия – умира в Сердика – Иерусалим, където вдига много църкви и манастири) роди Иавала (Флавий Констанций ІІІ); той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
[4:21] Брат му (на Ламех - Хонорий) се казваше Иувал Ivbal (Флавий Blavi Аркадий), Валия: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
[4:22] Цила (Галла Плацидия) също роди Тувалкаина (Товела, Атаулв кан, Валентиниан ІІІ), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина (Валентиниян ІІІ) беше Ноема (Хонория).
[4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
[4:24] ако за Каина (Констанций Хлор) се отмъстява седмократно, то за Ламеха (Хонорий) - седемдесет пъти по седем.
[4:25] Адам (Диоклетиан) пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит (Флавий Валерий Север); понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
[4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос (Лициний); тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Сега ще разгледаме по-подробно този новопоявил се исторически извор, който се е запазил непроменен няколко стотин години. Император Диоклетион по произход е далматинец, или илириец и неговото истинско име е Диокъл. Дио + Кала = Божествен и Красив на гръцки. По време на царуването му в историятя на Римската империя настъпил нов период на доминанта (от латинската дума dominus – „господар”).

„На 1 април 285 г. Диоклетиан обявил официално, че взема за съоправител Максимиан и му дава титлата цезар; точно след една година Диоклетиан го възвеличил в сан август и разделил империята на две части като му дал Запада, а за себе си взел Изтока. Отначало резиденцията на Максимиан се намирала в Медиолан (дн. Милано), а след това в Равена; Диоклетиан си избрал за резиденция град Никомедия, разположен на източното крайбрежие на Мраморно море.
Диоклетиан поел управлението на Изтока, защото това била най-богатата част от империята и се установил до морето между Европа и Азия, за да държи под контрол колкото се може по-голяма територия и да има възможност да защитава римските владения от европейските и азиатските варвари. Когато в ІІІ в. настъпило раздвижване във варварския свят, римската столица се оказала неудобна в стратегическо отношение, тъй като при нововъзникналите условия императорите трябвало да намират по-близко до външните врагове на държавата. Затова от последната четвърт на ІІІ в. Рим завинаги престанал да бъде императорска резиденция (въпреки, че продължил да е столица на империята), а римският сенат преминал на ниво градски съвет.
От този момент бавно, но безвъзвратно римската столица започнала да клони към упадък и забвение; стигнало се дотам, че през ХV в. в градините на папската резиденция се появили вълци.
Диоклетиан заявил, че след двадесет години двамата с Максимиан ще се откажат доброволно от властта и ще я предадат в ръцете на други избраници.
В 293 г. били обявени кандидатите за бъдещите августи – това били двамата цезари Констанций Хлор с резиденция град Августа Тревири (дн. Трир) и Галерий с резиденция в панонския град Сирмий (дн. Сремска Митровица в Сърбия).
Тази система на управление получила названието тетрархия („четиривластие”). Историкът Аврелий Виктор казва следното за тетрарсите: „Били слабообразовани хора, познавали добре мизерията на селския живот и несгодите на военната служба” (Авр. Викт. Цез. ХХХІХ).”
Е. Фьодоровна „Императорите на Рим”

Нарочно приложих този текст, който е написан съобразна Традиционата хронология. Сега като го сравним с този от Битие на Библията, можем да видим приликите и разликите в тях.
Диоклетиан е бил като Бог на Максимиан, защото той го прави август (ДОМинус), или Адам, както е записан в Библията. Латинските и гръцки биографи пишат, че Максимиан е бил прост човек, но това не е било така. Както можем да прочетем по-нататък в Книга Царства ІІІ, той е бил син на Соломон. В процес на изследването установих имената на библейските герои Саул, Давид, Соломон и всички останали израилски и юдейски царе. Римският император Аврелиан е бил баща на Максимиан Херкулий. Той е бил и библейския цар Соломон. Нека днешните историци от рода на Зеев Херцог да твърдят, че тези царе не са съществували. Аз имам друго мнение и ще видите как го отстоявам.
Но да продължим. Жената на Максимиан е Евтропия (Ева) е и майка на Максенций и Фауста (жената на Енох, който е син на Кайн). Масимиан е познат с гоненията си срещу християните.

„Ако Диоклетиан проявявал търпимост и преследвал християните единствено от политически съображения, то Максимиан, груб и чудовищно жесток, изпитвал към тял люта ненавист и ги подлагал на изтънчени мъчения.”

Император Максимиан е погребан в Сердика (Иерусалим), както ще видим пак в ІІІ Книга Царства. Това е много важно, защото там, където е погребан Адам (император Максимиан Херкулий), то там е и Голгота. Средновековните художници и иконописци винаги са рисували черепа на Адам в подножието на Христовия кръст на Голгота. Затова е много важно да установим кой е Адам и къде в действителност е погребан. Така веднага виждаме къде е бил библейския Иерусалим и къде са се състояли евангелските събития. В Сердика (Иерусалим) е бил този прословут Давидов град, където са били погребвани всички илирически римски императори. Ще се убедите сами, че това е така.
На 1 май 305 г. Диоклетиан (Бог) и Максимиан (Адам) се отричат от властта в полза на следващите августи – Констанций Хлор (Кайн) и Галерий Валерий (Авел). В библията тези двама римски императора са дадени като синове на Максимиан Херкулий (Адам).
В ІІІ Книга царства пише нещо, което е спестено от биографите на Диоклетин и Максимиан Херкулий:

„Между Ровоама (Максимиан) и Иеровоама (Диоклетиан) имаше война през всичките дни на живота им.”
14:30

Тази война се пренася и след абдикацията на тези императори. Техните цезари Галерий Валерий и Констанций Хлор продължават войната и след като стават августи през 305 г.

„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан Херкулий Галерий вършел каквото си иска и се смятал за единствен повелител на целия свят. Презирал другия август – Констанций Хлор, защото бил мекушав и болнав. Галерий се надявал, че онзи скоро ще умре. А в случай, че не умре, изглеждало лесно да се свали пурпура, от омразния съперник; и какво ли може да направи, ако трима души го принудят да се откаже от властта?!”
(Лактанций За см. Гон. ХХ).

Библията (в частта си Стар Завет) е написана в духа на почит към Израилския бог. Ето затова всеки, който го е почитал е бил „добрия” герой, а защитниците на християнството – „лошите”. Галерий Валерий (Авел) е бил един от най-върлите гонители на християнството и затова неговата жертва към Бога на Израил е била приемана добре. Констанций (Каин) от своя страна е е бил снисходителен към християните и много от неговите приближени са изповядвали тази религия. Ета защо в Битие пише, че „лошият” Каин убива „добрия” Авел. А и да не забравяме нещо друго. Всичките тези биографи са гръцки или западни християни, които умишлено са изопачили делата на римските императори.

„Констанций Хлор също бил далматинец, или илириец, роднина на Клавдий ІІ Готски (библейският Давид, по майчина линия).
Той бил провъзгласен за цезар в 293 г. и след оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан в 305 г. станал август заедно с Галерий: официалното му име било Цезар Марк (или Гай) Флавий Валерий Констанций Август. Получил управлението на Галия, Италия и Африка.
Евтропий пише, че това бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че се избавили както от престореното благоразумие на Диоклетиан, така и от кръвожадното безразсъддтво на Максимиан Херкулий (Евтропий Х, 1).
Констанций Хлор се отнасял с голямо снизхождение към християните, чийто брой сред неговите приближени не бил малък.
По-голяма част от управлението си той прекарал в Британия, която отвоювал от узупатора Алект в 296 г.
За управлението на Констанций Хлор и Галерий Аврелий Виктор казва следното:

„Дотолкова удивителни били тези двамата с природните си дарования, че ако се опирали на просвещението и не поразявали със своята неорганизираност, щели да бъдат несъмнено най-изтъкнатите владетели. Оттук следва, че императорите трябва да са образовани, услужливи и най-вече любезни; без тези качества на природата изглеждат някак си незавършени” (Авр. Викт. Цез. ХL).
Констанций Хлор умрял на 25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк).”
Пак оттам.

Това е накратко биографията на Кайн, за когото в библията не е написано много. Според нея, той бил земеделец и често е принасял дарове на Господа от плодовете на своя труд.А ето какво пише за брат му Авел в Трад. Хронология:

„След оттеглянето на Диоклетиан и Максимин Херкулий в 305 г. Галерий, наричан официално Цезар Галерий Валерий Максимиан Август, бил провъзгласен за август заедно с Констанций Хлор и получил управлението на Илирия или Далмация (дн. Албания), Азия и Изтока; негова резиденция станала Никомедия.
(Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1).»

Приликите между Галерий Валерий и библейския Авел са две.
Първата е в това, че той е бил син на Максимиан Херкулий. Другата прилика е приякора му Арментарий, което ще рече «скотовъдец». Роден е в Сердика, където е царувал, a по-късно и погребан. Това може да го прочетем във Валенсианския Аноним:

«Deinde illo in Pannonia relicto, ipse ad Serdicam regressus, mordo ingenti occipatus sic distabuit, ut aperto et putrescenti tus sic distabuit, ut aperto esupplicium persecutionis iniq uissimae ad auctorem scelerati praecepti viscere moreretur, in supplicium persecutionis iniquissimae ad auctorem scelerati praecepti iusstisima poena redeunte. Imperavit annos ХVІІІІ.”
„В същия извор неколкократно повтореният израз „Serdicam regressus”, т. е. „върнал се”, „върнал се отново” в Сердика, е съвършено еднозначен. Той хвърля светлина върху смътното Лактанциево „обичайно място за пребиваване” на Галерий, като ясно фиксира основната императорска резиденция. Тази императорска резиденция за източния император Галерий е била Сердика.”
Веселина Вачкова „Забравената София”

По-нататък римските императори следват своя хронологически ред в родословието на Адам и Ева. Констанций Хлор (Кайн) построява град на сина си Константин І Велики (Енох) град (Константинопол) на изток от Едем (Тракия, Румелия, Иудея). Това родословие се отнася само за императорите на Източната Римска империя. След Константин е синът му Констанций І (Ирад), следван от Валентиниан І (Мехиаела, Маеелила), Теодосий І (Мутасала), Хонорий (Ламеха). Тук се повтаря информацията за двете жени на Хонорий (Ламех) – Аелия Евдокия (Ада) и Галла Плацида (Цило, Села, Хебшепснут в Древен Египет). Евдокия (Ада) ражда Флавий Констанций ІІІ и т. н.
Още един извор дава потвърждение на това, че Бог, Адам и тяхното поколение са били царе. Това е книгата „Кебра Нагаст” – Слава ва царете.
Там в родословието на Адам и Ева можем да прочетем следното:

„3. За царството Адамово
И въздигам се аз към Адам, и говоря аз, че Бог е истинският цар, възхвалата Нему подобава.И постави Той под себе си Адам, за да бъде цар на всичко, което Той създаде. И Той го прокуди от Градината, заради измяната му след греха на(от) Змията
по замисъла на Дявола. И в това прискръбно време се роди Каин, и видя Адам злобното му лице и външност, и се натъжи. После се роди Авел, и видя Адам благата му външност и лице, и каза: „Ето моя син, наследника на царството ми”.

4. За ревността
И ето, израснали те заедно, и почувствал Сатаната ревност към него (Адам), и посял своята ревност в сърцето на Каин, който вече ревнувал Авел, първо заради Адам, неговия баща, който казал: „ Той(Авел), имащия добро лице, ще наследи царството ми”,
И второ , заради сестра си, образ прекрасен, родена заедно с него, и дадена за жена на Авел, понеже тогава Бог им заповядал да се плодят и населят земята- сестрата, която се родила заедно с Авел, по лице приличала на Каин, и разменил местата им (на сестрите на Каин и на Авел) Адам……-
и трето, заради това, че когато и двамата поднесли дарове, Бог приел дара на Авел, а отхвърлил дара на Каин. И заради тази ревност, Каин убил Авел.
Така станало първото братоубийство, заради ревността на Сатаната към синовете Адамови. И след като убил брат си, Каин изпаднал в ужасен страх и се разтреперал, и бил отхвърлен от баща си и от Бог. След това се родил Сит, и Адам поглеждайки го, казал: „ днес Бог прояви състрадание към мен, и върна светлината на лицето ми. И с него (Сит), аз ще утеша скръбния си спомен. А името на този, който уби наследника ми, да се заличи до девето коляно”.

5.За царството на Сит.
И умря Адам, и Сит царува в праведност, и умря Сит, и царува Хенос (Hênôs - Enos - Енос) и умря Хенос, и царува Кайнан (Kâynân - Каинан).И умря Кайнан, и царува Малелеил (Malâl'êl - Mahalaleel - Малелеил). И умря Малелеил, и царува Иарод (Yârôd - Jared - Иаред). И умря Иарод, и Хенох (Hênôkh - Enoch - Енох) царства праведно, и служеше на Бог, и скри го (Бог), за да не види смърт. Стана той цар преживе в Страната на Живите. След като изчезна Хенох, царува Матусала (Mâtûsâlâ - Methuselah - Матусаил). И умря Матусала, и царства Ламех (Lâmêkh - Lamech - Ламех). И умря Ламех, и Ной (Nôh - Noah - Ной) царства в праведност, и всичките му дела бяха приятни Богу.

6. За греха на Каин.
И този проклет човек Каин, убиеца на брат си, преумножил злото, и семето му се умножило, и злобата им предизвикала гнева Божи. Нямали страх пред Бога, и никога не споменали, че Той ги е сътворил, и никога не Му се молили, и никога не Го почитали, и никога не Го призовавали, и не извършвали служби в Негово име.Не, яли и пили те, танцували и свирили на струните, и същевременно пеели непристойни песни, и зло вършели те без закон, без мяра и без умора. И пораснало злонравието на Каиновите деца до там, че накрая в голямата си мерзост те вкарали семе от магаре в кобила, и се появило муле, нещо забранено от Бога- точно както тези, които дават своите вярващи деца на тези, които се противят на Бог, и от потомството им се правят семената на мерзките Гомороити, наполовина от добро семе, наполовина- от зло. А за тези, които правят (този) грях, и присъдата им е готова и голяма е тяхната заблуда.”

Сестрата на Авел, за която се споменава в този извор е Галерия Валерия, неговата съпруга. Тя е била дъщеря на Диоклетиан и жена му Приска.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Римски (византийски) императори, почти всичките от български произход:

• Максимин Тракиец ...-238г., роден в Силистренско село, Мизия
• Деций (Gaius Messius Quintus Trajanus Decius) 240-251г., роден 201г. до Срем, Панония (Долна Илирия)
• Гал (Vibius Trebonianus Gallus) 251-254г., роден в Мизия (библейският цар Саул)
• Клавдий II Готски (Marcus Aurelius Claudius) 269-270г., роден 215г. в Далмация (Горна Илирия) (Библейският цар Давид)
• Аврелиан (Lucius Dominitius Aurelianus) 270-275г., роден 212г. в Серм, Панония (Долна Илирия) (Библейският цар Соломон)
• Проб (Marcus Aurelius Probus) 276-282г., роден 232г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Диоклетиан (Gaius Aurelius Diocletianus) 284-305г., от 286-305г. август на Тракия, Азия и Египет, роден 245г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия)
• Максимиан Херкула (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) 285г. цезар, 286-305г. август на Италия, Сицилия, Африка, роден 240г. до Серм, Панония (Долна Илирия)
• Галер (Gaius Galerius Valerius Maximianus) 293-305г. цезар на Илирия и Гърция, 305-311г. август на Ориента и Италия, роден 242г. в Дакия
• Констанций Хлор (Flavius Valerius Constantius Chlorus) 293-305г. цезар на Галия, Испания и Британия, 305-306г. август, роден 264г. в Илирия
• Елена, съпруга на Констанций Хлор и майка на Константин Велики, родена и погребана в гр Сердика.
• Св. Константин I Велики (Flavius Valerius Constantius Magnus) 306-337г., роден 285г. в Ниш, Дардания, наложил християнството като държавна религия по българските земи, пренесъл Рим в гр.Бизантин вместо в Сердика, както го съветвала майка му - българката св.Елена
• Константин II (Flavius Claudius Constantius) 317-326г. цезар, 337-340г. август на Галия, Испания и Британия, роден 317г. в Арелат
• Костант 337-350г. август на Италия и Африка
• Констанций II (Flavius Julius Constantius) 324-337г. цезар, 337-339г. август на Азия и Египет, от 339г. и на Балканите, от 340г. и на Галия, Испания и Британия, от 350-360г. и на Италия и Африка, роден 317г. в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Юлиан Отстъпник (Flavius Claudius Julianus Apostata) 355г. цезар на Галия, 360/361-363г. август
• Йовиан 363-364г.
• Валентиниан I (Flavius Valentinianus) 364-375г. август на Западната римска империя, роден 321г. в Илирия
• Валент (Flavius Valens) 364-378г. август на Източнната римска империя, роден 328г. в Илирия
• Грациан (Flavius Gratianus) 367-375г. съуправител, 375-383г. август на Западната римска империя, роден 359г. в в Серм, Панония (Долна Илирия)
• Теодосий (Flavius Theodosius) 379-395г., роден 346г.
• Аркадий 395-408г.
• Евдокия, съпруга на Хонорий
• Теодосий II 408-450г., роден в Тракия
• Марциан 450-457г., роден 391г. в Тракия
• Лъв 457-474г., роден в Тракия
• Анастасий 491-518г.
• Юстин I 518-527г., роден 450г. в Бедериа, Дардания/Тракия
• Юстиниан I Велики (Управда) (Iustinianus I) 527-565г., роден 482г. в Таурезиум, Кюстендилско, Македония/Дардания/Тракия
И още много други.

С това мое изследване падна още едно було от стотиците, с които е покрита най-четената книга на света – Библията. Днес българите бягат от Едем, без да знаят, че са законните наследници на тези велики мъже и жени и част от избрания народ на Бога. Но, дошло времето истината отново да възтържествува и всички ние да намерим изгубеното си достойнство.

Следва.