|
Официалният превод е:
Авитохол живя триста години, родът му е Дуло, а годината му змия /месец/ девети".
Думите "родъ" и "ему" имат преки аналози като отделни думи в старобълг. източници на писм. славянски ез. Така свързани за изразяване на принадлеж. към определен царски род никъде не могат де се срещнат. В ранните паметници на бълг. книж. школа думата "ему" е форма на лично местоимение в първо лице ед. ч. в дат. падеж и никога не изразява каквато и да е притеж. връзка. Твърдението, че това е архаична форма на косвен падеж, не може да намери потвърждение в наши източници. Ако такава форма изобщо може да се намери в други езици, това не е доказателство. Езикът в Именника... може да бъде сравняван само с езика на собств. бълг. източници.
Съчетанието "родъ ему" не може да бъде прочетено като "родът му е ..." в изречение написано на славянски ез. от бълг. книж. школа. По същите причини съчетанието "алетъ ему" не може да се преведе като "а годината на възкачването му е ...". Това вече показва, че изразът не е славянски.
Понятията "родъ" и "ему" в най-висока степен дават ключът към езика на старите българи. Думите са от една сричка и са удобни за анализ. Освен това, нужно да се знае че "ему" е отделно понятие, а не окончание, което се вижда от отделянето му от предх. думи със специален разделител във всички изречения на Именника...
"родъ"
---------------------------------------
Думата има пряк аналог в англ. език като минало време на глагола "ride" - яздя. Преводът може да бъде като "яздеше" в смисъл на "беше възкачен". В латинският език думата "rite" означава "по обичая" или "по закон". Понятието "закон" е категория, чието съдърж. означ. най-висша форма на устойчиви правила, задължит. за всички. В този смисъл думата носи представа за върховно правило, върховна сила, на която всички се подчиняват. Украинската дума "рада" означава "държава", "управление на държавата". На езика на индусите "радж" е титла за княжеско достойнство. Всички тези понятия изразяват връзка с държавността, положение в държавата или обществото.
"ему"
--------------------------------------------
В латинския език думата се среща като “emo, emi, emptus” със значението на "купувам", "придобивам", "имаше". На тази основа можем да считаме, че "ему" е форма на спомагателния глагол "имам". Съчетанието на "родъ" и "алетъ" с "ему" като минало време на спомаг. глагол "имам" дава основание да се мисли, че тук става въпрос за мин. вр. на основ. глагол. В съвр. бълг. ез. сложните гл. вр. се образуват със спомаг. глагол съм. Индоевроп. езици широко използуват понятието "имам" като спомаг. глагол за образуване на слож. глаголни форми. Съчетанието на глагола със спомагателен със значение "имам" означава някаква форма на мин. време.
На тази основа изразът "родъ ему" може да бъде преведен, като "по закон имаше", "беше по закон", "възкачен имаше", "възкачен придоби" или "беше възкачен". В записите на Именника... понятието "родъ" се среща като съществително и като глагол. Тези случаи са показани отделно.
В латинския и повечето индоевроп. езици представката "а" носи отрицание или обратен смисъл на значението на корена на думата. Думата "ародъ" означава "незаконно" или "свалям от власт". Думата "алетъ" е отрицание на "летъ" т. е. "безсмъртие" или "слава".
Контекстът на всички записи в Именника... сочат че думата "алетъ" означава "царско достойнство", като логическо развитие на "безсмъртие" или "слава". Освен това употребата в тези изречения на дума която означава "безсмъртие", дава много интересна информация за произхода на традицията в Римската империя да се обожествява императорът след смъртта му и дори приживе. Обожестяването на владетеля води до абсолютна недосегаемост и византийските сведения за избиване на българския царски род при двама наши владетели са твърде подозрителни като пренасяне на маниери от друга среда. Примери за твърде свободни исторически съчинения от византийски автори има достатъчно, особенно когато не са писани по време на събитието, а доста след него.
Употребеното понятие за царско достойнство "алетъ" ни праща към понятието "авитохолъ", което изразява само връзката на владетеля с Бога. Той е наследник на Сина Божи, божествен и "безсмъртен" по тази причина. Можем да считаме, че званието "Авитохолъ" владетелят е получавал с действителното си възкачване на трона или при определянето му за престолонаследник.
"Дуло"
------------------------------------------
Думата "Дуло" се среща във всички записи, които се отнасят до бълг. владетели. В записите за бълг. владетели неизменно се повтаря формата "родъ ему Дуло". Само на едно място е в съчетанието "ародъ сему Дуло".
В съзнанието на няколко поколения българи думата "Дуло" е заложена кото име на царския ни род от времето на т. н. Първа Българска държава. В тези условия да се търси друго значение на думата е трудна работа, но има сериозни основания това да се направи: 1) В основните изречения на Именника... думата "Дуло" не е име на отделен род. "Родъ" там означава "възкачен" и "владение". 2) Не е възможно да се измени рода на Дуло, ако това е името му. 3) Ако е владетелска титла, може да се допусне някаква логика на израза на коментара (за Кормисошъ), говорещ за промяна на тази титла.
В латинския език има няколкодуми, които са близки по звучене до думата "Дуло". Това са “Dulihium” - Дулхия (остров близо до Итака или самата Итака, “Dolo” - пика, метателно оръжие, “Dolium” - бъчва, “diluceo” - светъл съм, “Delius” - Аполон, “tholus” - купол на храм. Всички тези думи са свързани с легендата за произхода на мирмидонците, народа на Еак - сина на Зевс. Дулхия е името на островът на Еак. Стрелата е оръжието, с което поразява Аполон - сина на Божията майка, чиято земя е Тесалия - земята на Мирмидонците. Бъчвата е символа на спасението на Еак от морето. Бъчвата присъствува и в литовска легенда за спасението на легендарния прародител на българите. Изразът "светъл съм" дава представа за божественост. На края "купола на храма" е символ на върховенството на Бога.
Името на втория праг на р. Днепър, по описанието на император Константин Багренородни, на езика на росите е "Улвороси". Думата е старобългарска и означава "Като остров". При това понятието "остров" на старобългарски е било "ул", предхождащо латинското “insula” и френското “ile”. С опред. член думата става "Д’ул" - "Островът". Тогава "Дуло" може да се разчете "Островитяните" или "Островитянинът".
Очевидно понятието идентифицира произхода точно от остров Дулхия.
Употребата на думата "Дуло" без промяна за множ. ч. в именит. падеж говори, че възкаченият винаги е един и същ. Следва, че "Авитохолъ" е въплъщение на една възраждаща се личност - на прародителя Еак.
Ако се каже "300 възкачени дули", ще се получи промяна на смисъла към владеене от различни хора, а не от една възраждаща се личност. Ето защо, само когато става въпрос за целия народ на владетеля понятието може да се употреби в множествено число и да стане "дули".
Думата "Дуло" означава "Дулхиец" по още една причина. В записа "Безмер" се вижда, че на престола е бил "родения Дуло", който е свален за 3 години. Придобиването на титлата веднага след раждането не е възможно при никакви обстоятелства. Обявяването на наследника на престола става винаги след като се стигне възраст, при която се разчита на физическите, психическите, умствените и редица други качества на кандидата. Тук явно става въпрос за позоваване на право по произход. Това право, както се вижда, принадлежи само на онези, които идват от "старата родина", от острова на сътворението на мирмидонците - Дулхия. От тази гледна точка се вижда, че понятието Дуло в основните изрази е нарицателно за човек, който идва от острова на Еак - Дулхия. В постоянното повторение на израза "род ему Дуло" се вижда това повторение на личността, която тръгва от Прародителя Еак. Следователно "Дуло" - "Дулхиецът" е идентификатор на Еак и неговите наследници.
Когато наследството на властта върви по право на произход, а не по лични заслуги и качества, устойчивата верига върви по женска линия. Само схемата "вуйчо-сестреник" дава несъмнено доказателство за съхранение на наследствеността. При българските владетели тази връзка се вижда в сведенията на три пъти: при царете Цар Александър Велики, Цар Кубрат и Цар Аспарух. Това е достатъчно да се допусне, че предаването на властта е вървяло през женската линия. Следователно Авитохолът се е избирал между сестриниците на владетеля. Тази особенност на съхранение на матриархални отношения говори за много дълга история на династията на Авитохолите. Затова не бива да се стряскаме от твърдението на автора на хрониката, че преди Ирник са царували 300 възкачени Дуло. Тази цифра ни отвежда в Предисторията.
В основните записи "Дуло" са владетелите от рода на Еак, защото владеят не само Дулхийците, а всички народи на империята. В коментара за Кормисош "Дуло" са цялото множество на мирмидонците, защото в записа е използувано мн. ч. и се отнася до владеенето на територията на Македония, старата българска родина. По този път не може да не стигнем до извода, че в Именника... понятието "Дуло" е идентификатор на народността на владетелите в тесен смисъл, защото народите на държавата са били много. В този смисъл понятията "Дуло" и "Българин" са равностойни. По-късно владетелите носят идентификатора "Асен", което означава Българин. Това е повтаряне на традицията българския владетел да носи името на народа си. Рода на Коломаните вече няма пряка кръвна връзка с Еак и не може да се идентифицират като Авитохоли "Дуло". Те са българи, но не мирмидонци, дулхийци.
"диломъ"
------------------------------------------
Думата има аналог в англ. език като “thil” - ок на кола и в латинския като “Delius” - Аполон, “Dolo” - пика. На пръв поглед ока на колата не може да бъде свързан с управлението на държавата или начина за придобиване на властта, но прехвърлянето на образите при словообразуването при аналитичните езици дава висока вероятност думата "диломъ" да изразява понятие за оръжие, при което се поразява с изтеглящо движение. Както е при сабята и то при нанасяне на удар с кривата кавалерийска сабя.
Непосредствено предхождащите думи "алетъ ему" - "славата имаше" или "беше прославен" като някаква форма на мин. вр. на глагола "славя" могат да имат и значението "беше признат за владетел". В такъв случай думата "диломъ" трябва да е форма на тв. падеж на думата, която определя кой е извършил провъзгласяването или признаването за владетел или признаването на властта на владетеля върху народ или територия. Това може да бъде съотв. народ, аристокрацията, съсед на завоювана територия или самия Бог. Понеже думата "дломъ" е много близка по смисъл до латинското име на Аполон, може да се прочете в смисъла и значението като "от Божия, Божиите или от Бога".
В съвр. бълг. език има една дума, която е доста поовехтяла, но все още е в употреба в Източна България. Българите от предишните две поколения употребяваха железни щипки за подреждане на огъня в печката и в огнището, които наричаха "дилаф". Понятието маша е турцизъм. Собственно българската дума е "дилаф". Тя носи представата за нещо съставено от две части, които образуват едно цяло. Вероятно думата означава "сдвоено", а английската дума “thil” трябва да носи смисъл на "сдвоител", "събиращ" двата коня.
Окончанието на думата "диломъ" е словесно видимо падежна форма на "дилон". окончанието "-он" в гръцкия език се употребява със значението "създаден", "роден", "изграден", "въздигнат". Ако се опитаме да разчетем понятието през семантиката в гръцкия език, то трябва да означава "от двойните" или от "двата народа".
Сведенията в текста на второто изречение се отнасят за период от около 9 000 години. Да се мисли, че от такава дълбока древност народите на българите и власите живеят в една държава е невъзможно. Желязната логика на Именника... не допуска възможността авторът да се е изразил неточно. Вероятността терминът "диломъ" да означава "от двата народа", по тази причина е незначително малка.
"твиремъ"
------------------------------------------
Най-близък аналог в латинския език е “viri” - "мъже", "войска", "народ". В латинския език съчетанието "тв-" в началото на думите практически липсва в основния фонд. Втвърдяването на началото на думата може да е резултат от членуване, което по-късно е придобило в езика ни друга форма поради славянизацията на лексиката. Във всеки случай думата може да се приведе в им. падеж и да придобие вида "твири" и да се приеме за четене така. Понятието по-долу в текста на Именника... се среща в друга форма в израза "твирем 28 летъ..." Тази форма налага да се разбере конкр. съдърж. на думата, за да се намери превода на втората форма, която изисква вече конкретност в разбирането на връзките по един обективен смисъл и значение на понятието, а не поле от значения.
Тук понятието е в началото на известната форма на изречението, което описва деянията на владетеля и би следвало да е такава обща негова характеристика или име, каквито са очевидно началните думи на другите изречения. Ако "твири"е наименование на народа, тогава "твиремъ" като форма в творителен падеж носи в себе си идеята за управление на "твирите" и трябва да означава "твириеца". Това е нариц. име на владетеля на твирите. До преместването си на Балканите нашите прадеди са живели северно от Черно море. В същото време Крим и вероятно прилежащите земи са наричани Таврия. Знаковата (буквената) близост на двете думи подсказва за различен изговор на едно понятие от различни народи, и ако приведем старото понятие към сегашната лексика, ще се получи "Тавриеца 28 години..."
Както и да се разглежда думата "твиремъ", тя е свързана с понятията за войната и войската. Точният превод на смисъла на това понятие може да даде много информация за това как старите българи са гледали на себе си като народ.
Преводът на второ изречение е:
300 възкачени Дуло получиха славата от Бога на твирите.
Този израз в Именника... се различава от другите, защото за владетелите от исторически обозримото време са посочени конкретните условия по получаване на властта или прешествениците им. За цялата група от триста владетели, на които принадлежи един период от около 9 000 години във второто изречение е казано, че властта им е дадена от Бога на твирите. Така се посочва и целият период на българската държавност, където върховенството е на българите и няма намек, дори за чужда власт.
Гаранцията за това е, че "славата получиха от Бога на твирите".
Наименованието на българите като "твири" се среща и в други източници. Под името "твири" се разбират всички българи.
|
