Г.Марков

Задочни репортажи за България

Из глава "РЕПУБЛИКАТА НА РАБОТНИЦИТЕ"

......."И тъкмо защото всичко съветско е прекалено идеализирано, мнозина от тях потръпват при първата среща със съветски офицери и войници, навлезли в нашата страна.

Невероятната ограниченост и простотия на офицерите от Червената армия, липсата на каквито и да е културни или интелектуални интереси и тяхното доста първобитно изумление пред цивилизования вид дори на военновременна България сякаш подсказват огромната пустош на съветския духовен живот.

Както вече казах, по-голямата част от българските комунисти-идеалисти са студенти и ученици от горните класове. Техните интереси са най-разнообразни и до голяма степен отразяват широтата на свободното им възпитание в стара България.

Те също са свикнали да виждат известен интелектуален и етичен стандарт в някогашните български офицери.

И човек само може да си представи твърде многозначителното им разочарование при срещата им с духовно бедните синове на страната, която бе техен идеал. Помня странния смут, който бе обзел активистите от нашия квартал след срещата им със съветски офицери."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да да -де го Лев Толстой де го дяда Вазов-всяка страна си има елит и маса.А идеализма на комунистите е известен и пословичен така,че не плачи на тоя кочан колко били разочаровани комунистите -според мене най-добре щеше да е ни германците ни руснаците да бяха идвали ама не би.И що не споменеш за възрастта на тия войници някои и 16 годишни.Сигурно 16 годишните селянчета с 2-ри клас и спрени от училище поради бедност са били по-грамотни само щото са българчета?Но ти си от тоя тип хора който ни се води ни се кара - ако имаше машина на времето да те върне на източния фронт и тогава можи би щеше да разбереш,че ако руснаците бяха толкова по-тъпи,а германците толкова по-умни нямаше да се случи това което се случи-Хитлер капут.

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

През 1944-1947 около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. става въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин.

Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години - всички т.н. съветски специалисти са на пълна валутна издръжка от българска страна.

Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет, тя значително НАДХВЪРЛЯ наложените на България следвоенни репарации.

Със специално решения на МС на НРБ представителите на Съветското командване дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя.

На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (300 - 600 млн лв) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 биват похарчени 23 млрд лв, а до края на 1947 г. - 60 млрд лв.

Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по т.н. Заем за свободата.

Изнемогвайки под това непосилно време, към края на 1945 МС се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено "това безумие, защото хазната ни няма повече средства".

Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като "победен съюзник на Хитлер" би трябвало да е дори благодарна, че дава "само толкова".

Цифрови данни за сравнение: 1. Количество на парите в обръщение: 1945 - 70 млрд лв; 1946 - 80 млрд лв; 1947 - 76 млрд лв. 2. Банкови влогове на населението: 1945 - 12 млрд лв; 1946 - 14 млрд лв; 1947 - 34 млрд лв. 3. Средна месечна работна заплата през 1947 г. - 10 000 лв.

Ае ти си чуден човек-ние сме разпределени в Ялта в руската зона поради малоумието на правителството което ни вкарва в тристранния пакт.Ние обявяваме война на съюзниците.Ако не бяхме подписали тристранния пакт любимите ти германци щяха да ни прегазят.С много жертви и военни и цивилни-справка вече опедепсаните от тях източноевропейски страни.Ние сме замествали немска войска в окупираните Югославия и Гърция и същата немска войска освободена от нас вместо тука е била на Източния фронт.Не одобрявам издържането на Червената армия от нашия джоб но до това не се е стигнало без наше участие ей така ни лук яли ни мерисали.За грешките се заплаща.От правилните неща се печели.Е питам аз тогава -Грешка ли е подписването на тристранния пакт от българското правителство?

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

......."Сталин завладява Източна Европа и умира като генералисимус"

Сталин умира ОПИКАН

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...."Ае ти си чуден човек-ние сме разпределени в Ялта в руската зона поради малоумието на правителството което ни вкарва в тристранния пакт."

Ами ти льольо ,какво щеше да направиш ,ако бе на мястото на цар Борис и Филов в началото на 1941 г ?

Нямаше да подпишеш пакта ,щеше да търсиш гаранции от СССР ,(евентуално с договор)и щеше да изправиш българската войска срещу 600 хилядната армия на фелдмаршал М.фон Вайкс ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаше да го подпиша щото националните интереси не позволяват съюз с един губещ провалил се гръмовно преди 20-тина години.И да щях да дам заповед немците да бъдат посрещнати като враг.И да щяха да ни победят ама след геропйска съпротива,а не като блюдолизци с цветенца.И само след4 години щяхме да сме страна победителка с големи шансове за попадане в съюзническата зона.И нямаше да плащам репарации и да хрантутя Червената армия.Но по-важното щеше да бъде,че националния дух щеше да е победител,че не сме едни мекерета които играят по свирката на всеки с букетите.

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

Кво ме грее сега и нине Германия и Русия мене?Прецака ли ни Германия два пъти?Отсвириха ли я като бито псе?Сателит ли е сега Германия на САЩ?Мечтае ли за световно господство?Май не нине господине.Прецака ли ни Русия?Натреапи ли ни комунистическата скапана система?Изостанахме ли 20-30 години от Гърция?Май да нине господине.

Дирли дирл и дишка мома свири на прашка

Сер-Гей Станишев е ШЕСТИЯТ поред (след ГеоргиЙ Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов и Андрей Луканов) поданик на саморазрушилия се “Союз нерушимЪй” на съветските социалистически републики, който изпълнява службата МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.


ПЪРВИЯТ -После того как советские войска установили в Болгарии «народно-демократический режим», Димитров в ноябре 1945 прибыл на родину. С 6 ноября 1946 — пред. Совета министров.


"Задочни репортажи за България" Г.Марков

Из глава "ЕХО ОТ СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИ"

Докато ние, обикновените студенти, трябваше да работим по 12 часа на ден с убийствено темпо, партийните другари, които бяха назначени кой знае от кого за командири, се излежаваха по цял ден и играеха волейбол. Имаше някакъв цинизъм в картината на тичащи преуморени студентки, които носеха тежките калъпи за тухли и зад тях, зад мрежата, самодоволните лица на командирите, които си играеха....... волейбол.

Работата бе непосилно тежка и някои от нас платиха със здравето си. Същата есен се озовах в санаториума за туберкулозни студенти край Владая и от това време съм запомнил странната среща с Георги Димитров.

Бяха тежки години и много хора умираха от туберкулоза.

Но в този студентски санаториум атмосферата бе винаги оптимистична, весела. Вечер всички, които можеха да стават от леглата си, слизаха в хола, където сядаха да играят табла, шах или карти. Главно се играеше бридж на приятелски начала. Комарът бе напълно непознат.

Една ранна вечер, датата не помня, но преваляваше сняг, в хола се бяхме събрали около 40 студенти и студентки, играчи и кибици, които бяхме заобиколили масите. Всички бяха улисани в игрите, чуваше се обикновената полуглъч, просечена от време на време от кашлица.

Внезапно входната врата се отвори. Бях седнал с лице към вратата и видях да се появява „вождът и учителят на българския народ“. С него беше и телохранителят му, който, мисля, се казваше Кольо Моряка.

Димитров се спря за миг, огледа се и сякаш беше готов за обичайното шумно посрещане, аплодисменти и скандирания на името му. Дори лицето му бе приело този снизходителен израз на човек, който е свикнал с приветствия. Ала странно, никой дори не повдигна глава от масата, сякаш бе влязъл бай Николай портиерът.

Видях, че всички бяха толкова улисани в игрите, че нито един от студентите не забеляза влезлия. Изглежда, че само аз го следях с особено любопитство.

Той продължаваше да стои при вратата и сякаш сам не можеше да повярва, че появяването му не бе предизвикало никаква реакция. Човекът, когото пропагандната машина на режима наричаше „най-великия българин“, който бе придружаван от нестихващото ехо на собственото му име, който явно сам се смяташе за свръх-герой или полубог, внезапно се сблъска със студено пренебрежение.

Ако той беше НОРМАЛЕН гражданин, нямаше да му бъде трудно да открие, че хората просто не бяха го видели. Между тях имаше немалко комунисти.

Но ПАРАНОЯТА му се развихри с пълна сила.

Забелязах как лицето му смени цвета си, адамовата му ябълка заигра, очите му пламнаха и в следващия миг той нададе пронизителен писклив вик: „Студентииии! Какво е това Монте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли народът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“

Той продължаваше да крещи като луд, беше напълно извън себе си и гледайки го, аз си мислех колко НИЩОЖЕН И МАЛЪК беше този човек, който можеше да изригне с такава омраза и ненавист заради едно наистина невинно пренебрежение.

Лицето му трепереше, ръцете му трепереха, цялото му тяло се друсаше. Всички студенти моментално се обърнаха, мнозина скочиха на крака, един с по-голямо самообладание се опита да каже нещо извинително, но лайпцигският лъв ревеше до скъсване на гласа, след което изхвърча навън и тресна вратата. Някои след това казаха, че бил пиян.

Из същата глава

...."Това всъщност беше вторият път, когато видях Георги Димитров отблизо.

Първият беше по време на изборите за Велико народно събрание(бел.моя-27 октомври 1946 година). В този слънчев неделен ден той пристигна при избирателния пункт в старата сграда на княжевското читалище.

Видях го, изпъчил рамене, енергично да влиза вътре, придружен от няколко души.

После, след около десетина минути, той излезе по невероятен начин, заобиколен от сподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, докато той, пламнал от гняв, крещеше думи като „СВОЛОЧИ !(бел.моя типичен българизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ,но просто си дълбоко закъснял(И СЛАВА БОГУ) във времето тъпоумник !

Българският народ през март 1941 г.,посреща МАСОВО И СПОΗТАННО РАДУШНО немските войски-ЧИСТИ ,СПРЕТНАТИ И ВЪЗПИТАНИ -с цветя,бъклици вино,питки и баници.

И ако това не си го чул и знаеш от дядо и баба(прадядо и прабаба) и "не си чул и знаеш"за МАСОВИТЕ изстъпления на съветските диваци през 1944 и следв.години значи......значи май ,че си един от зомбираните потомци на "16-годишен руски салдат"и "опрашена" от цяла рота шуменска ремсистка

Дирли дирл и дишка Kpънджaлин свири на руска пишка