Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gioni на 25.04.09 14:56.

За да имаш мнение и по този и по други въпроси(като в по-горната за момента пак твоя тема)ти трябва да отговориш на едно задължително условие-да обясниш аргументирано КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА "ВЛАХ" ?

Нарочно пиша "дума"за да не ти давам насока

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За произхода на думата влах (и значението й) - ей това трябва да се прочете:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Под ВЛАХ между 6в. до днес разбирам само и единствено романоезичен балканец.
Под ВЛАХ не разбирам никога СЛАВЯНОЕЗИЧЕН овчар, или каквото и да е друго пастирско население на Балканите, което не е романоезично.
Пределно съм наясно, че особено в Западните Балкани е имало и славяноезични общности с изцяло пастирски бит и понякога наричани ВЛАСИ, но това всъщност са бивши романоезични общности, които с течение на времето са се славянизирали.
Естествено, приемам, че ако през 12-13в. някой хронист говори за ВЛАСИ, то той има предвид САМО И ЕДИНСТВЕНО романоезично население и нищо друго, и всякакви други интерпретации са съвременни манипулации и интелектуални изнасилвания, продиктувани от национални политики.
Приемам, че славяните НИКОГА не са били трансхуманни пасторалисти, и ако има някакви изключения в по - ново време (15-19в.) това всъщност са славянизирали се бивши власи.
Доволен?

Какво ще рече славяноезичен? Българоезичен, сърбоезичен, рускоезичен???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обобщено в някои случаи, в други недиференцирано, в трети - без значение.
Примерно: Българите са славяноезични, означава , че българският език е славянски (от славянската група езици)
Славянизирали се власи може да означава, че през 9в. власи са преминали на славянски, през 17в. на сърбо-хърватски или български и т.н., в зависимост от контекста.
Власите в Карпатите през 9-12в. са заварили славяни (или славяноечни) означава, че смятам, че славянските езици през този период още не са били достатъчно добре диференцирани и е по удачно да ползвам термина славяни, а не българи (политически термин по това време, а не езиков)
Изполвам и славянобългари, когато искам да подчертая че тези славяноезични са били поданици на държавата България.
Доволен?

С термина славяноезичен се цели да се изкорени българското етническо, културно, фолклорно, езиково и историческо присъствие в Трансилвания, Влашко, Молдова, Бесарабия, Банат, Косово, Епир, Тесалия и да се минимализира същото такова в Македония. Тези хора, живеещи по тези земи, са влизали в територията само и единствено на една единствена славяноезична държава и това е България, с малко изключение от Душаново време за Епир и Тесалия, когато са васали на Сърбия, така че тези хора са българи. Пишеш ли славяноезични, то тогава те може да са сърби, хървати, украинци, руснаци, словаци, чехи, поляци, а нещо не съм чувал през Средновековието Русия, Полша или който и да е там, да се е ширил във Влашко, Молдова, Трансилвания, Епир, Тесалия и т.н. Названието славяноезични е характерен научен способ за школите от Букурещ, Атина и Белград, за които на техните земи е живяло аморфно население, което те са имали пълното основание да асимилират, изгонят и заличат отвсякъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дай един пример с което и да е мое конкретно некоректно според тебе изречение и ще го коментирам, защо съм писал славяноезичен а не българоезичен!

Koй е казал, че имената на езиците трябва да произлизат от имената на политически институции, който са владели говорителите им? А не примерно от самоназванието им или от названието което им дават околните?
Ето какво може би са мислили власите за нашенскоговорещите си сънародници:



Името Българинъ, види се, не е било твърдe разпространено на сeверъ отъ Дунава, гдeто повече се запазвало старото име „Словeнинъ,” съ което още въ Кирило-Методиевско врeме се наричали и бьлгарскитe Славяни на Балканския полуостровъ. Името Българинъ почнъло да се разпространява като политическо име слeдъ дохожданьето на Аспаруховитe Българи, а че то е било познато и въ Дакия, видeхме отъ маджарскитe извeстия за българскитe князье въ Трансилвания и Банатъ. Ала тъкмо отъ тия извeстия може да се заключи, че още се е правила разлика между Аспаруховскитe Българи и Славянитe (Словeнитe). Изобщо не може положително да се каже, до колко е било разпространено името Българинъ между дакийскитe Славяни въ врeмето на първото българско царство, но може да се каже поне, че то не е проникнъло на всeкъдe въ дакийско-славянското население и че не е могло изобщо да замeсти старото име Словeнинъ. Отъ друга страна сигурно е, че ромънското население въ Дакия никога не е наричало българскитe Славяни инакъ, освeнъ съ старото имъ название Словeни — Sclaveni — Sclavi, отъ което сетнe, съвсeмъ съгласно съ ромънската фонетика, се развило Шкяи. [2] Че Ромънитe подъ Шкяи съ разбирали винъги само български, а не други Славяни, доказватъ случаи, гдeто въ ромънскитe хроники така се наричатъ Българитe на югъ отъ Дунава. Професоръ Хъждеу цитува въ Cuvênte dên batrânĭ I. 402. думитe на хрониста Мокса: „Баязитъ хванълъ Шушмана, владетеля на Шкяите, да го заколе въ 1395. год.; тогава Турците съвсемъ превзехъ земята на Шкяите.” Така те наричали съ това име Шкяи и Славяните въ Дакия, отъ което ясно произлиза, че те виждали въ техъ еднакво племе съ българските Славяни.

С други думи, нашенскоговорещите румънци не знаели че са българи, нито влахоговорещите румънци са ги наричали българи. Не се знае как нашенскоговорещите румънци са наричали езика си, но влахоговорещите румънци са го наричали шкяйски, което се твзрди че е изпоаченото "славянски". Освен това, по аналогия влахоговорещите румънци са наричали и "политическите българи" "шкяи", поради това че са говорели същия език като техните (румънските) шкяи.

Редактирано от Goikoetxea на 26.04.09 18:57.

Кво конкретно? Аз ти говоря че цялата ти кора с яйца е изгнила, той ме пита за някое конкртено яйце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите