тракийските топоними / Наука / Хуманитарни науки / История

Пловдив.Градът е иzграждан предимно от траки,римляни и българи.Занаят4ийството,zемеделието и търговията се раzвиват прогресивно преz Въzрожденския период.Питам се какво е направил Филип преz краткотрайното му zавzемане?Абсолутно с ни6то не е допринесъл не6то zа града,дори не го е владял в истинския смисъл.
За името _ има Георгиевци в цял свят,от много нации,но едното име ни6то прави.

Местоположение,метереология_.........................история_ Пловдив е град, чието начало е поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави със сигурност най-стария от европейските градове. Според историка Йорданес местното му име било Пулпудева, а според Амиан Марцелин градът някога се наричал Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Φιλιππούπολη). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева. През 107 г. градът попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). През римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Бил е най-голям и главен град на голямата римска провинция Тракия. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват днес само малка част от античното минало на античния Пловдив. В края на IV в. започва „византийския период” в историята на града. Около средата на VI в. в града идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце и Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. През 1204 г., рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта и. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българския цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти превзема града. Между 1225 and 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия, през 1322 г. е покорен от българския цар Георги II Тертер, през 1323 г. отново е византийски. През 1344 г. Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол. През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гроба на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Пловдив e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най—старите в Източна Европа. В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, градът става голям икономически център в европейската част на Турция. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Заможните пловдивчани започнали съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледната през 1859 г. била отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадронът на капитан Бураго. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика. В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх. В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e окрита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паментици в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. беше завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. 1999 година ще се запомни в историята на Пловдив с проведения през юни и юли Европейски месец на културата. В началото на новия век Пловдив претърпява много архитектурни промени и продължава да се развива като един от най-древните, и същевременно модерен европейски град. Античният театър, известен още като Амфитеатъра е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Римимския Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда. Римския форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Разкрити части от римски стадион в центъра на градаРимския стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата. Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол.В предствавителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения. Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в древнотракийският град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Пловдив е иzклу4ително важен град в българската история и Съединението.Именно Пловдив е най_будния град осмелил се да иzвър6и Съединението,напук на вси4ки световни сили и беz подкрепата на българското правителство.

Съединението,накратко от уикипедиа
Съединение на България

"Съединена България" - литография от Николай Павлович
БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър РизовСъединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.

Подготовка на Съединението
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

Осъществяване на Съединението
Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното правителствоНа 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея и подкрепяна от Сърбия на 2 ноември 1885 г. сръбски войски нападат София. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава международно признание.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Евмолпиада
Пулпудева
Филипополис
Пулпудева
Тримонциум
Улпия
Флавия
Юлия
Пълдин
Плоудин
Пловдив
Е и?

История

София е град със 7000-годишна история, с което е уникална за Европа като един от градовете с най-древно минало. В идеалния център на града и до днес се откриват предмети от бита на неолитния човек, останки от каменната и бронзовата ера. Счита се, че причина за заселването на древните хора на това място са топлите минерални извори, които изобилстват в Софийското поле. Най-много те са в днешния център - край старата минерална баня, около Президентството, в квартал Лозенец, в кварта лите Горна Баня и Княжево. Температурата им варира от 21°С до 42° С, съдържат множество йони и соли, лековити са.
Първите племена, населявали полето, са траките от племето серди. Те дават и първото име на града - Сердика. Около 500 години пр. Хр. тук се настаняват и одрисите, известни като етнос, основал свое царство. За кратко време през IV век пр. Хр. градът става владение на Филип и сина му Александър Македонски. Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област. Името му вече е Улпия Сердика и е муниципиум (централен град) на областта. В града се строят кули, крепостни стени, бани, административни и култови сгради, гражданска базилика и булевтерион (голям амфитеатър). През II в. той става център на провинция Долна Дакия, разраства се за около век и половина, така че с основание император Константин Велики е наричал Сердика “моят Рим”. Градът е малък по мащаб, но великолепен като градоустройствен план и архитектура, богат на развлечения и обществен живот. Нов разцвет Сердика получава при император Юстиниан, когато е оградена с внушителни крепостни стени, части от които могат да се видят и днес.

Запазена напълно и реставрирана добре е римската ротонда, превърната в раннохристиянски храм “Св. Георги” - намиращ се зад хотел “Шератон”. Градът е завладян от Атила през V век и възвърнат от Византия скоро след неговата смърт. Той остава част от Източната Римска империя до началото на IX век.

Със създаването на Дунавска България през 681 година много от българските владетели проявяват интерес към Сердика. Кан Крум успява да го включи в пределите на България през 809 година. Името на града вече е Средец, което на тогавашния език означава “среда, център, средище”. И действително местоположението му дава основание той да бъде център на Балканския полуостров. Това име градът носи до 1018 година, когато след падането на България под византийска власт е преименуван на Триадица, което означава “между планините”. След 1194 г. Средец възстановява името си.

Градът е обсаждан и нападан многократно от маджари, сърби и кръстоносци. След освобождението на България от византийско владичество той отново е включен в границите на страната. Името му вече е София. Храмът “Св. София”, който съществува и днес (в близост до храм-паметника “Св. Александър Невски”), дава новото име на града. Той се разраства и става център на занаятите и търговията. Строят се нови сгради и много църкви в града и околността, най-известна от които е Боянската църква.

София пада под османска власт през 1382 година. В документи от онова време той е наричан с невероятни епитети, изразяващи възхищението на завоевателя. Въпреки това турските власти бързо променят облика му. Християнските храмове западат или се рушат, строят се турски административни сгради, джамии, бани, търговски средища. За петте века турска власт София става неузнаваема. Разкопките в по-ново време откриват как се е променял градът през своята многовековна история. От османския период са запазени малко сгради. Турските управници оценяват чудесното местоположение на София като кръстопът и важен магистрален пункт на Балканите и разширяват града като занаятчийски и пазарен център. През XVII век той вече е най-голямото пазарище на Балканите, през XVIII век през него минава каменен път, свързващ Европа с Мала Азия. През XIX век е построена и първата балканска железница, като отсечка от прочутия “Ориент експрес”. София е административен център на “санджак” - област, на която Османската империя разчита много. След освобождението на Сърбия през XIX век Софийският санджак става граничен. Градът е нападан многократно от кърджалии, които ограбват и опустошават периодично някои негови райони.

По време на Възраждането и националноосвободителното движение, Апостолът на свободата Васил Левски създава тук революционни комитети и счита София за един от центровете на бъдещото въстание. По ирония на съдбата след залавянето му той бива докаран именно в София, където е съден и обесен през 1873 г.

София е освободена от османска власт на 4 януари 1878 г. По онова време градът не надхвърля 12 000 жители, но благоприятното му стратегическо местоположение го прави подходящ за столица и на 4 април 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България. За бро ени години населението се увеличава почти десет пъти, обликът му коренно се променя, турските сокаци се заменят с павирани улици, строят се административни сгради, църкви, училища, градини, съвременна канализация, прокарват се телеграфи и телефони. София започва да прилича все повече на европейски град, макар и с много белези на Изтока. През 20-те години на ХХ в. София придобива по-европейски вид. Съвсем модерна и с неповторим облик става тя по време на царуването на Борис III, когато се строят сгради в стил модерн, сецесион, баухаус, неокласицизъм и европейски еклектизъм. Днес центърът на София и кварталът между Лъвов мост и хотел “Шератон” изобилстват с постройки от първата половина на века. Малките улички и газовите фенери се запазват почти до Втората световна война. Американските бомбардировки през войната предизвикват разрушения в централната част на града. По това време България е съюзник на фашистка Германия. През 30-те и 40-те години на ХХ в. София е арена на работнически стачки, политически митинги и демонстрации, но и център на културата, науката и изкуството. Промените в политическия живот след 9 септември 1944 г. дават отражение и върху облика на столицата. Строят се сгради в урбанистичен и сталинистки стил, най-известен от които е централният комплекс - Партиен дом, хотел “Балкан” и ЦУМ. Днес този комплекс от сгради има по-различно предназначение. В сградата на “Балкан” например е хотелът от известната верига “Шератон”. В продължението му се помещава Президентството. ЦУМ е коренно преустроен, а до него се намира Министерският съвет. В бившия царски дворец е разположена експозицията на Националната художествена галерия. София става най-големият промишлен център на страната. В нея се съсредоточава 1/6 от производството, 1/8 от населението, голямата част от политическия и културен елит и държавен капитал.

Днешна София непрекъснато се променя. Тече реституция, връщат се стари имоти, сгради, строят се нови магазини, отварят се частни фирми. Постепенно се реставрират онези непреходни културно-исторически ценности, които я превръщат в истински европейски град с древна култура, впечатляващо настояще и добро бъдеще.

Първите племена, населявали полето, са траките от племето серди. Те дават и първото име на града - Сердика. Около 500 години пр. Хр. тук се настаняват и одрисите, известни като етнос, основал свое царство.

Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област. Името му вече е Улпия Сердика

Кан Крум успява да го включи в пределите на България през 809 година. Името на града вече е Средец, което на тогавашния език означава “среда, център, средище”......Това име градът носи до 1018 година, когато след падането на България под византийска власт е преименуван на Триадица, което означава “между планините”. След 1194 г. Средец възстановява името си.

След освобождението на България от византийско владичество той отново е включен в границите на страната. Името му вече е София. Храмът “Св. София”, който съществува и днес (в близост до храм-паметника “Св. Александър Невски”), дава новото име на града.