Въпроси към nick_2202 / Наука / Хуманитарни науки / История

Уникални са нашите поговорки. Имаме за всичко летяща мисъл. Обичаме например колективния труд - „сговорна дружина планина повдига”, но от друга страна сме убедени, че „на вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата”, както и че „орташката работа – кучета я яли”.
Твърдим, че „казана дума – хвърлен камък”, но не сме много принципни, защото в края на краищата „дума дупка не прави”.
Обичаме да действаме бавно, защото „бързата работа – срам за майстора”, а и „бързата кучка слепи ги ражда”. Затова съветваме - „бавно, но славно” и „бързай бавно”. Но се застраховаме – „който бавно върви, далеч не отива”. Понякога се налага да действаме бързо - „не плаче майка Бежанова, а майка Стоянова”. А ако все пак някой не се изнесе бързо, знаем че „преклонена глава сабя не я сече”.
Обичаме да работим – „който не работи, не трябва да яде”, затова „не оставяй днешната работа за утре”. И даже преиграваме - „залудо работи, залудо не стой”, което е много глупаво. Но все пак „работата не е заек, да избяга”.
Уважаваме много хляба, защото „никой не е по-голям от хляба”, макар да знаем, че „само с хляб не се живее”.
Много сложни са отношенията ни с Бог. „Човек предполага, Бог разполага”, но не разчитаме много на него, затова „помогни си сам, да ти помогне и Господ”, знаем още, че „Бог помага, но в кошара не вкарва”.
Вярващи сме, но умерено, защото „прекаленият светец и богу не е драг”, а и „който се кръсти много, той и дете на майка открадва”.
По душа сме демократи – “всички са равни под слънцето”, но сме категорични, че не трябва да се прекалява – „всяка жаба да си знае гьола”.
Мразим злото - „зло зло не оправя”, но от друга страна – „на зла круша – зъл прът”. Казваме „не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”, но ако не срещнем разбиране – „там дето дума не помага, опитай и с тояга”.
Ако се наложи, оправдаваме злото – „всяко зло за добро”, защото „много добро не е на добро”.
Оправдаваме бедността си, защото „бедността не е порок”, макар да знаем, че „беден човек и Богу не е мил”.
Уважаваме старостта – „дето не слушат старите, не прокопсват младите”, но все пак знаем, че „от старо дърво обръч не става”, затова „не питай старило, а патило”.
Много сме ученолюбиви, защото „знанието е сила”, но все пак „който много знае, бързо остарява”.
Не сме много наясно дали да говорим или да мълчим. Все пак „мълчанието е злато”. Но повтаряме с удоволствие библейското „в началото бе словото”.
И много други, сега не ми се мисли.