........ Узите и Куманите во 14 век .... / Наука / Хуманитарни науки / История

Така стигаме в разсъжденията си до гагаузите. Гагаузите са турско-говорящи християни от Североизточна България (вкл. цяла Добруджа).

Някои пишат, че гагаузите не говорели чист турски. А какво значи чист турски? Или чист български? В естественото си състояние, всеки език съществува като съвкупност от диалекти. Това, че диалектът на градовете Котел и Елена е много близък до стандартизирания книжовен български език не прави този диалект по-чист български диалект от шопския, например. Гагаузите говорели на турски, което не може да означава друго, освен това, че говорели на съответния турски диалект.

Обобщено, има две версии за произхода на гагаузите, предосманска и следосманска.

Предосманската версия не обяснява задоволително Добруджанския синдром. Не обяснява задоволително и факта, че гагаузите говорят на огузко-тюркски, а не например на къпчакско-тюркски, като татарите. Огузко-тюркски означава и това, че езикът е дошъл през Анадола. Ако някой счита, че гагаузите са наследили езика си от пра-българите, той няма за това никакви основания.

Следосманската версия твърди, че християнско население с българско самосъзнание в създалата се на съответната територия езикова среда загубило славянския си език и преминало на турски. Според мене така е станало.

Във връзка с тази тема (за самосъзнанието) следва да отбележим, че нито в Добруджа имало гагаузко самосъзнание, нито в Родопите имало помашко самосъзнание. Гагаузите имали българско самосъзнание, а помаците - турско (в смисъл, не по-различно от това на останалите турци и останалите османлии).

В цяла Източна България българският език бил подтиснат и ограничен до домашния бит. На пазара се говорело на турски. Малкото поповете в Добруджа пеели на гръцки. По улиците из Добруджа се говорело на турски. При тая обстановка местните християни преминали на турски език и забравили българския. Ако бяха приели исляма, щяха да станат турци. Но гагаузите не са сменяли религията и самосъзнанието си - били са принудени от средата да сменят само езика си.

Около AD1800 няколко пъти се осъществявала размяна на население между Руската и Османската империя. Много християни-българи от Източна България, както славяно-езични, така и турко-езични, били преселени в южните руски територии. Само там до днес са се запазили неасимилирани гагаузи, там, далеч от България, те са придобили някакво гагаузко самосъзнание. Гагаузите от Северна Добруджа, разбира се, са асимилирани от румънците.

Добруджански синдром няма и никога не е имало. Просто българския (балканославянския) практически никога, преди 19в.,не е бил застъпен в тази преобладаващо степна област. През средновековието тя е била населявана от често сменящи се племенни общности, достигнали крайната западна точка на евразийската степ. Там славяни не са се заседявали. Добруджа е била населявана след гетите последователно от скити, сармати, готи, за малко от славяни, прабългари, печенеги, УЗИ. Разбира се всяка следваща група е инкорпорирала в себе и си част от представителите на предишната. Евлия Челеби нарича Добруджа УЗКА земя. Доколкото знам узите са говорели на огузо-тюркски, както и селджуците и османските турци. Също вероятно огузоезични са били и печенегите (бедженег), предшественици на узите в този район и вероятно инкорпорирали се в тях. Вероятно е имало и някакви леки различия между диалекта на добруджанските огузи (узи, печенеги) с този на османските турци, заселили се в СИ България и Добруджа, но съвместното съжителство ги е заличило. Всъщност по-произход много голяма част от турците в СИ България и Добруджа са наследници на асимилирано (практически само ислямизирано) турскоезично огузко, предимно узко, преосманско население, което не е дошло от Анадола. В този смисъл повечето прото-гагаузи са си сменили религията и са станали турци. Не е вярно и че в България и Румъния гагаузите са напълно асимилирани. През 19в. те са имали формално ромейско самосъзнание и значителна част от тях емигрира през 20-те години на 20в. в Гърция,но и там не са абсолютно асимилирани.