Наименованието Балкан. / Наука / Хуманитарни науки / История

2. Балкан – топоним, планина дала названието на целия полуостров, също със значение планина изобщо. Официалната българска лингвистика смяташе „Балкан” за османотюркско понятие, базирайки се на първото му споменаване в 1490 г. от италиански дипломат. П.Коледаров доказа че названието Балкан присъства върху арабска карта, 100 години преди появата на турските поробители. И.Добрев посочва топонимът Balkan в унгарски документи споменат в 1181 г. и 1214 г. Среща се също в тюркските езици, башкирски mаlkаn, татарски bыlkыn, калмикски bаlkаn, тюркменски bаlхаn, киргизки Balkan-tоо, якутски pаlkаn и в ирансски /таджикски/ bаlkаn, все със значения планина, възвишение, било. /ИД-ОЧБПБ/ Но етимологията не е тюркска, а тохарска. Касае се за двусъставна дума. Първта част в тох./б/ bāl, bālanma, означава голям, висок, силен, обемист. Втората част в тох./б/ kania/kenia – страна, т.е. bāl-kania означава издитната висока страна, респ.планинска земя, планина. Ако изходим от другия тохарски корен pāl – възхвала, pālkania – възхвалявана, почитана страна, респ. почитана планина. Откриваме интересни аналози, в персийски pālkāna, пущунски pāl-kānah – висок покрив, balkan, balgan – издигане, каменометна машина, балиста. В ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha - голям. /VS-ETD/ В пехлеви bālistān – връх, buland - възвишен. /ИС-ПРС/ В белуджи bohal, кашмирски, хинди-урду bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина. Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе - високо място, uæliаumæ – висок връх. /ОРХ/ Редукцията на началното „б” и прехода му във „в” или „у” е типично за осетинския език. В алтайските езици понятието планина се изразява с различни корени. Старостин посочва също протоалтайското *biuge, тюркското *bögür, монголското *bögerüg, тунгусоманчжурското *bug, корейското *pàhoi, японски *bэ – скала, хълм. /S-AE/ Бадахшан според В.Бартолд посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. М.Поло посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан. Етимологията е Балахшан се обяснява аналогично на Балкан, от bal – висок и авестийското šaiiana, χšaiana – страна, което обяснява прехода Балкан-Балахшан, Балкан е идентично с изходната тохарска форма, а Балахшан е иранизирана. При прабългарите се е запазило изконното тохарско звучене на думата, вкл. на втората част с начално „к”, докато в осетински страна е han и би трябвало да очакваме „балхан” , каквото е названието на двата малки хълма в Източното Прикаспие – Голям и Малък Балхан.