Човекът стъпва в Европа през България !

.....Действието се развива в пещерата "Козарника" преди около 40 хиляди години, където има пластове от късния палеолит. Те са интересни с това, че за пръв път в тях има данни за появата на съвременния тип човек или модерния човек, когото антрополозите наричат “хомо сапиенс” – разумен човек. Хомо сапиенс сапиенс, два пъти се повтаря, за да бъде различаван от предшествалите го по-архаични форми. От антропологическа гледна точка или от гледна точка на анатомията, физиологията, неврологията този човек не се различава от нас. Има същите интелектуални способности, капацитет, възможности.

Тези отдалечени във времето векове, които изследователите на палеолита отчитат в милиони и стотин хиляди години, се оказват изключително интересни. Това е зората на човешката цивилизация на нашия континент и всяка находка предизвиква огромен интерес.
Колко са обектите в България от този най-древен период в развитието на човека в Европа?
От старокаменната епоха те са стотици. По-известните са пещерата “Темната дупка”, при с. Карлуково, пещерата “Бачо Киро” до Дряновския манастир, още няколко пещери. Регистрирани обекти има в Родопите – на открито. Но повечето проучвани обекти са в пещери. Пластовете там са запазени поради това, че са на закрито и не са понесли тези ерозионни процеси, които предизвикват тяхното разрушаване.
Всичко известно за палеолита у нас навежда на мисълта, че са много хората, които се интересуват и работят в тази област. Оказва се, че постиженията на праисториците се дължат на малка група от НАИМ при БАН.
“Има малко хора, които се занимават с това.- отбелязва г-н Сираков. В момента сме пет души в цялата страна, докато в други страни има доста повече специалисти. Да вземем за пример Испания, където има много важни находки и находища. Там има неколкостотин души, които се занимават с този период.”

И все пак, какъв е отговорът на въпроса: през Испания или през България видът хомо завладява Европа?

В Испания има много добри находища, но и най-ранните не са толкова ранни, колкото е това в пещерата “Козарника” в България. Една от причините е, че Гибралтарският пролив е бил много труден за преминаване. Много по-дълбок, с много силно течение между вътрешното море и океана. И втора причина - няма аргументи, няма данни от юг, т. е. днешно Мароко, които да регистрират материално-то присъствие на палеолитния човек.
На този етап от проучванията може категорично да се твърди, че населяването на Евразия започва през днешните български земи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тепам мамути секви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по Черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др.

Не е зле да посочваш източниците си (в случая -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ли имаш предвид?

През последните години бяха открити и първите мезолитни находища у нас. При разкопките на откритите селища при Побитите камъни и при с. Новаково, Варненска община, са намерени, макар и в ограничено количество, материали от мезолита, които свидетелствуват, че животът в Дунавската равнина не е прекъсвал през тази епоха. Новите климатични условия само са наложили изоставянето на палеолитните селища и изтеглянето на обитателите им към по-сухите плата на черноморските райони (карта 12).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Находките от Побитите камъни са събирани при теренни обхождания, без да се правят разкопки. Микролити се срещат както през късния палеолит, така и през неолита и халколита, че и по-нататък, така че категоричното им определяне за мезолитни е най-малкото несигурно. Да не говорим, че става въпрос за едно единствено открито досега находище. Останалите находища, показани в тази кара на Митова-Джонова, са категорично палеолитни.
Имам предвид нещо друго - че между края на палеолита и началото на неолита в днешните български земи е налице продължителен хиатус, по време на който човешките гени сигурно са се предавали чрез растения или някакъв друг, неизяснен засега начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали е така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то си го пише черно на бяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съгласен. Прочети пак внимателно и заключението за Балканите! Основния извод е че:

Thus, on the one hand the aforementioned allow us to think of speculating whether there was Mesolithic in southeastern Europe in the sense as it was with cave art that never appeared. Perhaps there was only the extended Upper Palaeolithic. On the other hand, lack of research in a number regions and the fact that many of the sites are close to the shore (it is evident that the current sea level is 100 m higher; a number of sites was covered by water) makes us describe the time of the Balkan Mesolithic (better called Epipalaeolithic) in the notions of gradual continuity and poor-defined development.

Човече, разбери - на територията на България засега просто няма открити мезолитни обекти. Точка.
Ако такива бъдат намерени - чудесно. Но не са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите