Човекът стъпва в Европа през България !

.....Действието се развива в пещерата "Козарника" преди около 40 хиляди години, където има пластове от късния палеолит. Те са интересни с това, че за пръв път в тях има данни за появата на съвременния тип човек или модерния човек, когото антрополозите наричат “хомо сапиенс” – разумен човек. Хомо сапиенс сапиенс, два пъти се повтаря, за да бъде различаван от предшествалите го по-архаични форми. От антропологическа гледна точка или от гледна точка на анатомията, физиологията, неврологията този човек не се различава от нас. Има същите интелектуални способности, капацитет, възможности.

Тези отдалечени във времето векове, които изследователите на палеолита отчитат в милиони и стотин хиляди години, се оказват изключително интересни. Това е зората на човешката цивилизация на нашия континент и всяка находка предизвиква огромен интерес.
Колко са обектите в България от този най-древен период в развитието на човека в Европа?
От старокаменната епоха те са стотици. По-известните са пещерата “Темната дупка”, при с. Карлуково, пещерата “Бачо Киро” до Дряновския манастир, още няколко пещери. Регистрирани обекти има в Родопите – на открито. Но повечето проучвани обекти са в пещери. Пластовете там са запазени поради това, че са на закрито и не са понесли тези ерозионни процеси, които предизвикват тяхното разрушаване.
Всичко известно за палеолита у нас навежда на мисълта, че са много хората, които се интересуват и работят в тази област. Оказва се, че постиженията на праисториците се дължат на малка група от НАИМ при БАН.
“Има малко хора, които се занимават с това.- отбелязва г-н Сираков. В момента сме пет души в цялата страна, докато в други страни има доста повече специалисти. Да вземем за пример Испания, където има много важни находки и находища. Там има неколкостотин души, които се занимават с този период.”

И все пак, какъв е отговорът на въпроса: през Испания или през България видът хомо завладява Европа?

В Испания има много добри находища, но и най-ранните не са толкова ранни, колкото е това в пещерата “Козарника” в България. Една от причините е, че Гибралтарският пролив е бил много труден за преминаване. Много по-дълбок, с много силно течение между вътрешното море и океана. И втора причина - няма аргументи, няма данни от юг, т. е. днешно Мароко, които да регистрират материално-то присъствие на палеолитния човек.
На този етап от проучванията може категорично да се твърди, че населяването на Евразия започва през днешните български земи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тепам мамути секви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по Черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др.

Не е зле да посочваш източниците си (в случая -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ли имаш предвид?

През последните години бяха открити и първите мезолитни находища у нас. При разкопките на откритите селища при Побитите камъни и при с. Новаково, Варненска община, са намерени, макар и в ограничено количество, материали от мезолита, които свидетелствуват, че животът в Дунавската равнина не е прекъсвал през тази епоха. Новите климатични условия само са наложили изоставянето на палеолитните селища и изтеглянето на обитателите им към по-сухите плата на черноморските райони (карта 12).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Находките от Побитите камъни са събирани при теренни обхождания, без да се правят разкопки. Микролити се срещат както през късния палеолит, така и през неолита и халколита, че и по-нататък, така че категоричното им определяне за мезолитни е най-малкото несигурно. Да не говорим, че става въпрос за едно единствено открито досега находище. Останалите находища, показани в тази кара на Митова-Джонова, са категорично палеолитни.
Имам предвид нещо друго - че между края на палеолита и началото на неолита в днешните български земи е налице продължителен хиатус, по време на който човешките гени сигурно са се предавали чрез растения или някакъв друг, неизяснен засега начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали е така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то си го пише черно на бяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съгласен. Прочети пак внимателно и заключението за Балканите! Основния извод е че:

Thus, on the one hand the aforementioned allow us to think of speculating whether there was Mesolithic in southeastern Europe in the sense as it was with cave art that never appeared. Perhaps there was only the extended Upper Palaeolithic. On the other hand, lack of research in a number regions and the fact that many of the sites are close to the shore (it is evident that the current sea level is 100 m higher; a number of sites was covered by water) makes us describe the time of the Balkan Mesolithic (better called Epipalaeolithic) in the notions of gradual continuity and poor-defined development.

Човече, разбери - на територията на България засега просто няма открити мезолитни обекти. Точка.
Ако такива бъдат намерени - чудесно. Но не са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава какво се изучава в СУ?

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛ. ОХРИДСКИ"
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА АРХЕОЛОГИЯ
ПРОГРАМА
по
Археология на Югоизточна Европа VІІ – ІІ хил. пр. Хр. (І част)
ОКС: бакалавър
Специалност: специалност Археология
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 60 часа лекции, 60 часа упражнения
Кредити: 7
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: гл. ас. д-р Петя Георгиева.

Теми

Лекции

I. Периодизация и хронология на праисторията. Епохи в праисторията. Методи за
датиране. Релативна и абсолютна хронология. Стратиграфия. Типология.
Палеоклиматология.
II. Антропогенез. История на проучванията. Съвременни теории за произхода на
човека.
III. Палеолит и мезолит.Обща характеристика на плейстоцена и холоцена.
1. Периодизация и хронология. Кремъчни индустрии. Палеолитни и мезолитни
обекти от България и Балканите.
2. Изкуството през палеолита и мезолита.
IV. Неолит.
1. Неолитна революция. Развитие на земеделието и скотовъдството. Центрове на
неолитизация. Варианти на неолитизация. Неолитизация на Европа. Докерамичен
неолит в Близкия Изток. Селища - архитектура. Оръдия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питай праисториците от катедра Археология за мезолита в България. Аз бях дотук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за съвета, но в сайта на Археологическия музей на Варна е отбелязано:

Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А за съветските болни се твърдеше, че са най-здравите в света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано, ключът от бараката е скрит тук, но и на това ще му дойде реда!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако искаш можеш да си корегираш линка за да се чете по добре поста
в този формат

[ url=*****]Balkan prehistory[/url ]

на мястото на звездичките слагаш линка и готово

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти вземи да си корИгираш правописа първо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КорЕкция или КорИкция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

корЕкция, но глаголът е корИгирам.
Питай в клуб Лингвистика, ако не вЕрваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Complexity of the processes of Neolithization: Tradition and modernity of the Aegean world at the dawn of the Holocene period (11–9 kyr)

M. Séfériadèsa, ,

aUMR 6566-CNRS, Universités de Rennes 1, Rennes 2 et Nantes, Ministère de la Culture. Laboratoire d’Anthropologie, Université de Rennes 1, Campus de Beaulieu, 35042-Rennes Cédex, France


Available online 4 May 2007.




References and further reading may be available for this article. To view references and further reading you must purchase this article.


Abstract

This paper explores the complexity and the plurality of the Neolithization process in the Aegean area (including the Balkans). In view of recent multidisciplinary research, the Neolithization of that area can no longer be viewed as a simple colonization originating from the Near East and Anatolia. It has become increasingly apparent that the Childean Ex oriente lux concept is based on insufficient evidence. The autochthonous model of a localized Aegean or rather Balkan-focused process, and implying that the Neolithic has its roots in a diversified Mesolithic substratum, is increasingly gaining ground. The transition to the Neolithic in Southeast Europe is first and foremost a shift from the primeval Paleolithic and Mesolithic traditions (scavenging and hunting) to modernity (stock rearing and farming).

The rise of the Aegean Sea level at the beginning of the Holocene considerably complicated any survey of Mesolithic and earliest Neolithic sites. Despite the views held by the diffusionists, the Aegean area was densely populated by the end of the Paleolithic and during the Epipaleolithic/Mesolithic period (10 000–9000 BP). This is the result of the richness of the resources for hunter gathering and incipient agriculture. The apparent paucity of Mesolithic and early Neolithic sites (9000–8000 BP) in Greece is largely due to the insufficient exploration. The difficulty of prospecting for small-size microlithic industries necessitates great experience and expertise.

Numerous Mesolithic and initial Neolithic dwelling sites (both sedentary settlements and short or seasonal encampments) existed: along the coasts, in the interior and also in the highlands. One may reasonably suggest that various manifestations of environmental changes were at the base of the complex mosaic character of the Neolithization process in the Aegean World, and in the Balkans.

Article Outline
1. Introduction
2. Imbalance of the archaeological research
3. Effects of geological phenomenea
4. State of research and new hypothesis
5. Tradition and modernity
6. Preliminary conclusions
Acknowledgements
References

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поне генетиката категорично е доказала, че първото заселване на Европа от модерния човек( кроманьонеца) става от изток или даже североизток.
След първоначалния изход от Африка човекът е живял първоначално по Близкия Изток, а след настъпилото заледяване се е подвизавал в тундрата под ледниците, покриваща сегашен Южен Сибир до Украйна. Това е било, защото там е имало много едри животни - мамути, космати носорози и пр. Европа е била покрита с гори, където не е било удобно за лов, затова неандерталците едва са преживявали.
След нова смяна на климата кроманьонците навлизат в Европа от евразийската тундра.
Друг е въпросът, че при ново настъпление на ледниците в Европа остават само 3 рефюджи зони - Испания, Италия и Балканския полуостров, откъдето континетът се е заселил наново.
За навлизане на земеделието през Неолита и нова вълна хора вече няма спор - било е през Балканите.

Малка корекция. Едното от убежищата вероятно не е било точно в контитентална Италия, а на остров Сардиния. Имало е и друго убежище в северното Причерноморие, вклчително на дъното на днешното Азовско море, което тогава е било суша.

Редактирано от джинrиби на 08.05.08 08:18.

В отговор на:

---

След нова смяна на климата кроманьонците навлизат в Европа от евразийската тундра.
Друг е въпросът, че при ново настъпление на ледниците в Европа остават само 3 рефюджи зони - Испания, Италия и Балканския полуостров, откъдето континетът се е заселил наново.
За навлизане на земеделието през Неолита и нова вълна хора вече няма спор - било е през Балканите.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според генетичните проучвания - доколкото могат да се вземат като доказателство - Европа е заселена от две вълни идващи от Близкия изток. Някои теоретизират, че е имало и вълна от към Централна Азия към Балканите.
Въпреки това....моето мнение е, че не трябва в случая да се вземат само и единствено генетичните доказателства. Защо ако през Балканите е станало заселването, то пещерното изкуство е характерно предимно за поселенията в Западна Европа? Има дори пещерно изкуство в днешните руски земи и Чехия, но не и на Балканите. Не се ли предполага, че би трябвало населението, което е заселило Балканите първо да направи и пещерните рисунки първо? Освен това не се знае и до колко от тогавашните поселения може да се открият днес. Това, което е днес Черно море е било едно сравнително малко сладководно езеро, Малта и островите й са били суша, която е свързвала Африка и днешна Италия, дори и Балтийско море е сравнително ново море.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти май имаш проблем с българския език. Човекът ти каза - НЯМА, няколко пъти ти обясни, а ти продължаваш. Той, пък и аз, вероятно сме ходили на тези лекции, па и на други, па и по терена, някак си все нещо сме запомнили, що не вземеш веднъж, за разнообразие, да чуеш какво се казва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човекът просто търси Истината, не фактите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-Между казаното от мене и статията във Вики не виждам разлики...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

малки, но съществени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И кои са съществените разлики?

In human genetics, Haplogroup I2 is a Y-chromosome haplogroup. Until 2008, it was formerly known as Haplogroup I1b. The haplogroup's subclade I2a* is typical of South Slavs, especially Croats and Bosniaks. Another subclade, I2a1 (formerly I1b1b, I1b2), is strongly associated with indigenous Sardinians.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от джинrиби на 08.05.08 17:35.

Това ще да е рогатата истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам, че проблемът според вас е оскъдицата на усъвършенствани каменни оръдия на Балканите, което предполага ограничен брой човешки поселения през този период /мезолит/, а според скептиците даже и липса. В доста от материалите, които прочетох се твърди, че на Балканите няма мезолит, а епипалеолит. Тоест тук такава еволюция на каменните сечива просто не се е осъществила и затова те са оскъдни. В генетичните изследвания е посочен и ефекта на бутилката, тоест през края на палеолита и началото на мезолита популациите са сведени до критичен минимум. Вероятно и масовата миграция на неолитни земеделци е изтласкала остатъците от местните на север. Докато в по голямата Европа палеолитните гени са над две трети от генетичния код на населението, то у нас и в Южна Европа те са около една трета. Ако хипотетично допуснем, че у нас няма останки от мезолита, то ги има в Румъния - острови на Дунава, в Сърбия - Железни Врата - 20 км. от нашата граница, в Европейска Турция и т.н. Не забравяйте, че тогава не е имало граници. Палеолитните ни гени са предимно от Западните Балкани - Босна и от Северното Причерноморие - Южна Украйна, места които не са много отдалечени от днешна България, около 300 - 400 км.

Редактирано от джинrиби на 08.05.08 18:26.

..сме първи в символното мислене....породено от тежък махмурлук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от мapдyk на 08.05.08 18:30.

от коя произхожда?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-Това,че 'I' е толкова нагъсто в Босна не бива да ви подвежда-все пак това са Мюсюлмани(а и изолиран Католически район-Херцеговците-в Отоманска среда),които дълго са се женили в затворен кръг...
Подобно е обяснението и за Сардинците(остров)...Това и преди съм го отбелязвал, ама пак да припомня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че не това обяснява нещата. По тази логика и на съседните на Сардиния острови трябваше да е така, визирам Корсика и Сицилия, но не е! Същото се отнася и за религиозната изолация, тя е от скоро и не влияе съществено. Тук говорим за чисти популации, които от 99% преди не повече от 5 - 6 000 години, сега са сведени до 40 - 50% чисота.

Редактирано от джинrиби на 08.05.08 21:00.

Добре, че обясни, сега вече ще мога да спя спокойно свойте мелозитни сънища, познавайки голямата заблуда на поколения учени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За местоживеенето на първите хора в Еврпа трябва да се вземе предвид климата и също и бреговата ивица в далечното минало.
При максимума на ледниковия период нивото на океана е било по-ниско и голяма част, което сега е дъно на море е било суша. Тогава хората са живеели близо до брега, защото морето им е давало повече източници на храна, вътрешността е била покрита с непроходими гори, в които не са се въдели едри животни.
Скоро писаха, че от дъното на Балтийско море се събират каменни сечива, а ако Черно море е било сладководно езеро с бряг на стотици километри навътре, ето къде трябва да се търсят следите от човешко присъствие в мезолита.

Човешките следи по дъното на крайбрежната ивица са доста добре проучени и мезолитни артефакти досега не са открити.

Настъпилите климатични промени през епохата на епипалеолита и на мезолита обаче довеждат до сериозни географски изменения. Температурата спада, влажността се увеличава неколкократно и пещерите стават необитаеми. Коренно се изменят флората и фауната. Оцелелите обитатели се изтеглят на североизток. Откритите мезолитни материали от Варненско разкриват пряка връзка с епипалеолита от междуречието Долни Искър – Осъм. Югоизточният дял на Балканския полуостров става почти необитаем. През последните години бяха открити първите мезолитни находища у нас. При разкопките на откритите селища при Побитите камъни и при с. Новаково, Варненска община, са намерени, макар и в ограничено количество, материали от мезолита, които свидетелствуват, че животът в Дунавската равнина не е прекъсвал през тази епоха. Новите климатични условия само са наложили изоставянето на палеолитните селища и изтеглянето на обитателите им към по-сухите плата на черноморските райони.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Става въпрос за по-сериозна регресия, при която нивото на Черно море е било с около 70-80 м под сегашното.
После нивото е започнало да се повишава при глобалната трансгрсия преди около 12000 години, свързана с разтопяването на ледниците (легенди за потопа и т.н.). Така че ако е имало мезолитни селища, останките им трябва да се търсят доста надълбоко.
Проблемът за генетиците обаче си остава. В кремъчната индустрия на раннонеолитното население от територията на България няма никакви запазили се мезолитни традиции, каквито се наблюдават по Адриатическото крайбрежие на полуострова, в Средна Европа и другаде. Или с други думи - новодошлото земеделско население не е имало контакт с по-ранното. То или се е изселило, или се е издавило - ако потопът наистина е бил катастрофален, както смятат някои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смята се, че при отварянето на протока нивото се е покачило дотолкова, че е била погълната 150-200 м. от бреговата ивица в определени нейни части, което е довело до днешната ситуация, при която праисторическите поселения се откриват на дъното, на 150м. навътре в морето.
А липсата на връзка между мезолитното и неолитното население никой не я оспорва. Затова и се говори за "Неолитна революция" - дифузионистичен процес, при който от т.нар. центрове на неолитизация в Близкия изток вълни от "излишно" население се разселват в няколко посоки.

Иска ти се .

Аз останах с впечатлението, че сме автохтонни още от палеолита.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние сме автухтони не от палеолито, родомразецо ниедин, ами от палеозойо сме автохтони и да не съм чул гък по въпроса...
А революцията затова е в кавички, защото "революция" е просто удобен етикет, с който се опитват да опишат едно явление, което може да се разглежда и като "заселване, разселване, преселение, колонизация, усвояване, разпространение" и прочие, и прочие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алооу, има и по-ранни епохи от палеозойо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако мезолита е от 10 000 до 7000г преди Христа, то е съвсем естествено да няма следи от него в днешната ни територия- там имаше един епизод на опустинване (ако не се лъжа), който няма как да не е принудил населението да се изсели на някъде- и то не къде да е а по крайбрежието.

Идеята ми не е толкова сложна. Генетиците смятат, че презледниковия период човешки групи са били изолирани в отделни региони и са се кръстосвали в продължение на 10 000 години само помежду си. Това е довело до специфичен генетичен код. Тези изолирани региони, актуални за нас са били в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. След промяната на климата през мезолита настават размествания на населението, но вече няма такава изолация, която да води до нови популации. Възможно е у нас да е настанало опустиняване почти изцяло. Но хората не са се изпарили. Мезолитни поселища има в Крим, Южна Гърция, Железни Врата - Сърбия и Румъния, Европ. Турция. Остава спорен въпроса за Побитите Камъни. Морето е било с 120 м. по плитко и на такава дълбочина изследвания почти не са правени - за това трябва специална подводница.
Така или иначе неолитната революция означава опитомяване на животни и култивиране на растения, което води до рязко покачване на населението и нова колонизация а Балканите. Палеолитните ни маркери са факт, макар и доста по оскъдни от останалата част на Европа.

Именно епизода на застудяване и засушаване искам да кажа че просто е разместил населението и то се е оказало по устията на реки около тогавашното ниво на морето или въобще някъде покрай водни басейни. Хората естествено не са се изпарили, просто след климатичните промени довели до наводнението в Черно Море ще да са се върнали обратно навътре в Балканите.

Нъцки, мезолитната икономика не е позволявала трайно усядане, стига сте си фантазирали.

Вероятно популациите в Източните и Южните Балкани доста са намалели. Но примерно палеолитните гени на Северозападните Балкани са над 70%, а у нас са 30 - 35%, значи наистина е имало срив в населението. Тогава в Близкия изток опитомяват животни и култивират растения, което води до бум в населението. И тези хора от техните ледникови убежища се раселват, като идват и насам и формират около 65% от гените ни.
Между другото предполагаемите разселвания през мезолита са на СЕВЕР, което също говори за опустиняване на юг. Вероятно хората и животните са тръгнали в отварящите се пред тях след топящите се ледници незаети пространства, търсейки храна и повече влага при засушаването, което е настъпило на юг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от джинrиби на 09.05.08 16:25.