|
Ст.н.с. д-р Павел Георгиев: Археолозите откриват различни влияния в столицата Плиска
02 май 2008 | 13:04 | Агенция "Фокус"
Ст.н.с. д-р Павел Георгиев, ръководител на филиала на Археологическия институт с музей на БАН в Шумен, пред Агенция “Фокус”. Поводът за разговора е годишнината от смъртта на цар Борис Михаил (852 - 907), която се навършва днес.
Фокус: Г-н Георгиев, над какво работите в момента като част от вашите проучвания в старите български столици Плиска и Преслав? Знаем, че и в момента сте в Плиска.
Павел Георгиев: В момента съм в Плиска и ръководя аварийно-спасителните проучвания във вътрешния град. Във връзка със строеж на археологическа база, нещо което ние, екипът на Плиска от поколения очакваме, изследваме площите непосредствено около строящата се сграда. Имаме и първите резултати, работим от десетина дни. Разкриваме участъци от жилищния квартал на Плиска от късния период на нейното обживяване (заселване) и съществуване като град. Става дума за втората половина на X и началото на XI век. Другите ни резултати са разкриване на участъци от северната крепостна стена, където най-неочаквано попаднахме на 29 април на един нов елемент от отбранителната система, досега непознат. Това е един кръгъл бастион отвътре на крепостната стена, който също е с късна датировка – в средата на ХІ век. Откриваме и множество находки. На 30 април попаднахме на носим кръст, един метален кръст, също от последния период на съществуване на Плиска като значимо селище.
Фокус: Старите български столици Плиска и Преслав имат ли аналог като архитектура и градоустройство с други крепости и градове, включително и извън днешните български територии?
Павел Георгиев: И да, и не. Плиска и Преслав, и най-вече Плиска са с особено градоустройство, което е уникално в известен смисъл. То е характерно за ранносредновековната култура в Източна и Югоизточна Европа, към която принадлежи и нашата стара българска култура от този период. Ние можем да проследим различни влияния и елементи, които да издирим назад във времето, в културно-историческите зони на Предна Азия, Средиземноморието и главно в римо-византийската култура.
С множество архаични черти се отличава архитектурата и градоустройството на Плиска. Ако става дума за конкретни паралели, ние, разбира се, можем да ги открием, но те не са всеобхватни, а само по конкретни направления. Например, ако вземем тази изключителна големина, която има Плиска, ние можем да намерим аналог само в най-старите селища и военни средища на скитосарматския свят в евразийските степи. Никъде другаде в цивилизована Европа или в Средиземноморския басейн, даже и в най-цветущите периоди от неговото развитие, не бихме могли да видим такива огромни защитени площи. Ако погледнем пък устройството на самата резиденция, ще видим, че чертите на късноантичното и ранновизантийското строителство доминират и те са в основата на онова, което е реализирано в Плиска основно през ІХ век.
Що се отнася до Преслав, той е нещо по-различно, тъй като е от една по-зряла фаза от развитието на нашата архитектура и градоустройство и там преобладават чертите на съвременното византийско строителство. Всъщност Преслав се стреми да възпроизведе Константинопол, столицата на Византийската империя, разбира се - с някои особености, що се отнася до неговото начало, когато реализацията на по-ранния център Плиска се долавя много ясно.
Фокус: В резултат на това, което Вие и Вашите колеги откривате, има ли следи, които говорят за бита на българите от средата на IX век, за това, което са произвеждали, за връзките им с други региони и кои са те?
Павел Георгиев: Битовата култура на столиците Плиска и Преслав е отделна и много сериозна тема, но тя е свързана с тази много особена динамика на развитие на тези градове и ние по-ясно я долавяме в Преслав през Х век, отколкото в Плиска през VІІІ и ІХ век.
Плиска има необичайно развитие, в началото тя е временен военнополитически център и едва по-късно, малко преди християнизацията, се превръща в устойчив център с тенденция за установяване на същински град и градска култура. Материалите от бита в Плиска придобиват чертите на градска култура едва в края или - във втората половина на Х век и през първите десетилетия на ХІ век. Много редки са находките от ранния, столичния период, които ни показват този бит и те са концентрирани в рамките на Резиденцията или в прилежащи към нея части.
Фокус: Днес е годишнина от смъртта на Свети цар Борис І Покръстител. Какви са били мащабите на духовния живот в днешна Североизточна България, на базата на археологическите разкопки и проучванията, които сте направили?
Павел Георгиев: Тази солидна архитектура, това градоустройство е типично за късноантичната култура в най-цветущата част на Европа - Средиземноморието. Можем да доловим ранния езически период в центровете, там, където живее владетелят, семейството му и неговите приближени, а останалите части са били незастроени или обитаеми само при нужда.
Плиска, а донякъде и Преслав, има вид на т.нар. “халул”, гръцка дума, която означава буквално дворец, и която се среща сравнително често в нашите надписи от Първото българско царство, за да илюстрира именно характера на тези наши центрове – Плиска и Преслав и другите, на Дунав, на Тича, които са свързани с нея.
През християнския период действително вече това строителство и постепенно превръщане на Плиска, и Преслав донякъде в същински градове, има вече по-сериозни темпове и това най-добре личи при църковното и манастирското строителство. И в двата центъра имаме вече разкрити по над 30 църкви и няколко манастира, които ни показват, че се строи не само за владетеля, но и за самото население на тези наши водещи центрове.
В този смисъл през втората половина на IX и X в. Плиска и Преслав се превръщат в истински градове, с устойчиво население, с християнска култура, която следва модела на големите центрове на християнството – Рим и по-късно Константинопол. И всъщност чертите на най-важните паметници, специално в Плиска, като големите катедрали, голямата базилика и някои други ни представят всички тези перипетии около установяването на християнството у нас през `50-те и `60-те години. В Плиска са концентрирани най-ранните и най-важните следи от този мъчителен, донякъде, процес на устояване на християнството с желязната воля, разбира се, на владетеля княз Борис.
Разбира се, в следващите десетилетия, в края на IX и началото на X век географията на това църковно и манастирско строителство се разширява, излиза извън пределите на столичните центрове и покрива значителни площи сравнително равномерно, в Североизточна България, но също така и в югозападните български земи, ако отчетем тамошните резултати от проучванията.
На територията на Първото българско царство през IX и X в. се изгражда сериозна мрежа от духовно-религиозни и културно-просветни центрове под ръководството на “архитектите” на това строителство – владетелите Борис и Симеон, на техните сподвижници, особено на църковните глави – епископ Николай, архиепископ Георги, Константин Преславски, Климент Охридски, Наум Охридски... Ние вече знаем, че развитието на България в тези десетилетия и може би даже столетия - IX и X в. се превръща в много устойчиво и прогресиращо, и се изгражда нов тип култура, именно християнската, която си съперничи, а в някои отношения дори надминава културата на преобладаващата част от християнския свят.
Фокус: Тази култура освен в Североизточна България, има ли и други региони, в които е била представена точно в средата на IX и X в. и кои са те?
Павел Георгиев: Макар и не толкова отчетливо, могат да бъдат открити формални аналогии между двата водещи района на територията на българската държава. Те са по диагонала – североизтока и югозапада, защото условията за установяване на християнската култура в двата района са различни.
В Североизточна България строителството на църкви и въобще - всички прояви на духовно-религиозния и културно-просветния живот са буквално под диктовката или непосредственото ръководство на владетелите.
Докато в югозападните земи тази пряка намеса на централната власт вече не се чувства толкова сериозно, а и местният ресурс (и това е по-важното, като че ли) е значително по-богат, отколкото в българския Североизток. Там традициите на старото християнство са все още живи, а и съседството на Византия оказва своята роля.
Сходства има – като модел на църковния градеж, особено при базиликалното църковно строителство, но има и сериозни отлики.
Фокус: Има ли малко познати факти за столиците Плиска и Преслав, които традиционно остават извън учебниците по история. Като човек, който дълго време е работил там, смятате ли, че те са важни за разбирането на историческото ни минало и историята на Първото българско царство?
Павел Георгиев: Аз съм от тези изследователи, които от години се занимават с тази проблематика, и съм защитник на тезата за преосмисляне и нов прочит на нашата история и археология. Мисля, че вече се очертава силуетът на едно ново виждане върху тази тематика. Специално аз от 10 години и повече лансирам тезата, че всъщност Плиска е един от първите центрове, на средновековната ни култура, но не е най-ранният и не е непременно първата българска столица, а един по-късен неин център в края на VIII и началото на IX в. едва, консолидиран и установен в тази част от територията. Докато историческите източници още от времето на Аспаруховите българи говорят, че имаме по-ранен предшественик на Плиска и това са околностите на съвременна Варна. Има много въпроси, които трябва да се преосмислят, и като че ли назрява времето да се стори това. Досега в историята на нашите археологически и исторически изследвания, като че ли приоритетът при формирането на старобългарската култура се слагаше върху приноса на българите или прабългарите, а в някои отделни периоди от развитието на нашата наука и на славяните.
Като че ли идва времето за преоценка на местното културно наследство от римовизантийския период и за проследяването на онези остатъци от тази стара местна култура, които са били съживени в ранното Средновековие, и са допринесли за изграждането на културен живот още в VIII и IX в.
Денка КАЦАРСКА
|
