Уважеми историци, исторички и историченца! / Наука / Хуманитарни науки / История

... Световния ред!

Краят на студената война сложи началото на нова епоха в световната история. Политолози и геополитици се надпреварват с прогнози (както и със спекулации) за бъдещото устройство на света и за т. нар. “Нов световен ред”.
На общия фон от публикации по тази тема, особена популярност добиха работите на Самюел П. Хънтингтън, посветени на прогнозирания от него “сблъсък на цивилизациите”. (Става дума за публикуваната през лятото на 1993 г. в списание “Форийн Афеърс” статия със заглавие “Сблъсък на цивилизациите ?” и за книгата “СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ и преобразуването на световния ред”, излязла в САЩ през 1996 г. и издадена на български език през 1999 г. от издателство “Обсидиан” в превод на Румяня Радева).

Идеите на Хънтингтън са че бъдещото геополитическо групиране (и противопоставяне) ще се осъществява на основа на културна близост, по “цивилизационен признак”, че “съюзи, дефинирани от идеологията и от отношенията между свръхсилите, отстъпват място на съюзи, основаващи се на обща култура и цивилизация”.

На фона на безспорния български евро - атлантически ентусиазъм, отговорът на Хънтингтън на въпроса “Какво е Европа ?” идва като ледена водица. Той буквално пише:

“Но къде се намира източната граница на Европа? На кои страни трябва да се гледа като на европейски и съответно като на потенциални членки на Европейския съюз, НАТО и други подобни организации ? Най - убедителният и категоричен отговор на тези въпроси се корени в съществувалата векове наред голяма историческа разделителна линия между народите на западното християнство и православните и мюсюлманските народи.” И Хънтингтън тегли една

ДЕМАРКАЦИОННА ЛИНИЯ,

която според него “е минавала там, където я съзираме и сега, в продължение на поне десет века. Започвайки от север, тя минава по сегашните граници между Финландия и Русия и между балтийските страни и Русия, пресича западната част на Беларус, през Украйна, където разделя униатския Запад от православния Изток, продължава през Румъния, където отделя Трансилвания с нейното католическо унгарско население от останалата част от страната, и през бивша Югославия по границата, разделяща Словения и Хърватска от останалите републики.”

За да бъде хапът по - горчив, Хънтингтън се усъмнява дали България и Румъния въобще ще бъдат приети някога за членове на ЕС и се отнася идеята за някакъв “нов балкански съюз на православните държави, включващ Сърбия, България и Гърция” със сериозност. Той смята че приемането на Гърция в ЕС и НАТО е изключение потвърждаващо правилото, че други православни държави нямат място там. Хънтингтън смята, че ислямът и православието лежат на принципи различни от Западната демокрация и приемане на държави като България, Румъния и Турция в ЕС би било грешка с непредвидими роследици! За десерт на клетия български читател е предложен апокалиптичен сценарий за цивилизационна война, започнала като конфликт между САЩ и Китай и достигнала глобално разпространение като сблъсък между САЩ, Европа, Русия и Индия от една страна, срещу Китай, Япония и по - голямата част от ислямския свят - от друга. В този истински армагедон “... Гърция и България нахлуват в европейската част на Турция, в Истанбул избухва паника, а турците бягат през Босфора.”