има ли запазени автентични сведения от 16-17 век за етническото самоопределяне на населението на Османската империя? ако да, колко са изразили българско самосъзнание, и какви са географските граници на този идентитет? как стои въпроса с гръцката (само)идентичност през 17-18 век? --мерси

Има, разбира се.
Ама на тези ти въпроси може да се отговори най-малко в 10 тома.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ Имаше една поредитса *(Европейски) Пътеписи за Балканите*, като за заглавието не съмъ сигуренъ. Та тамъ, като българи се самоопределяли и боснентсите!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имало е, как да няма. Например за Харманли в регистър от 1607 година за ханетата на невернишките села в Чирменската каза, т. е. за християнските домакинства, облагани с данъка джизие, е посочена касаба Харман с 4 ханета. В друг турски регистър, който се пази под същата сигнатура, се сочи отново Харманли с мюсюлманска и християнска махала. Известна е практиката на държателите на хасове и зиамети, на управителите (мютевелиите) на вакъфи да прикриват числото на „неверниците” в своите села, за да отбиват част от данъка, полагащ се на държавната хазна, и по този начин да пълнят собствения си джоб. Тази практика се разширява през XVII век, когато корупцията в османската империя се задълбочава.
Един анонимен пътепис от 1621 година, който съдържа впечатления от пътуванията на извънредния френски посланик в Цариград Луи де Е, барон дьо Корманен. В него се казва: „Понеделник, 28 юни, отидохме да отседнем в Харманли, на 10 часа път от Каяли (Филево). То е паланка, в която има няколко души турци. До нея има голямо село, населено с християни”...
Има доста френски /напр. М. де Арамон (1547 г.), А. Пуле, А. дьо ла Мотре (1712 г.)/ и немски пътешественици /Волф Андреас фон Щайнах (1583 г.)/ от ХVІІ и ХVІІІ век, където наред с градовете се упоменава и българското население.
Граф Фериер дьо Совбьоф (1788 г.) оставя следните бележки: „Пристигайки в Адрианопол, бях свидетел на ужасните опустошения от чумата там... През пътуването си наблюдавах нещо много обидно за турците: войските им, привикнали да вършат най-ужасни бъркотии и най-големи щети при придвижванията си и дезертиранията си, бяха изплашили почти всички жители на България, които се оттеглили из планините на Македония (в случая има предвид Рила, Родопите и Средна гора). Там те си направили колиби. Други потърсили убежище из някои градове, за да избягнат издевателствата на онези, които ги бяха заставили да напуснат селата си при вида на насила отвлечените си стада и домашните им животни, (използувани) за издръжка на войските. Те не могат повече да останат през това военно време из жилищата си, които напускат, нито да обработват просторните полета, чиито реколти биха изхранили първата година цялата армия на великия везир. Сега те (тези полета) представляват само картина на пустош, която кара най-жестоко да гладуват тези, които не обработват земята на повече от 120 левги от района!”
А ето и интересна статия за Михаил-Бейовците:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

казва се "Френски пътеписи за Балканите" XV—XVII в. С, Наука и изкуство, 1975, Състав. и ред. Бистра Цветкова.

Aut Caesar, aut nihil

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Технически погледнато през този период е била по-съществена верската принадлежност, а не етническата. Затова понякога българите са таричани "гърци", от "гръцка вяра" - т.е. православни християни. Но българите са си пишели на български и на кирилица, макар че повечето от текстовете не са свързани с дефиниране на етнически произход.
Разбира се когато се налага се дава и такава информация - напр. Петър Богдан Бакшев се определя като българин. Охридските архиепископи до ликвидирането на тази афтокефална църква са се титулували "Архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България". Това пък не винаги означава, че е българин, защото Търновските митрополити са били екзарси на България, но често пъти но народност гърци. Но в титлата на офридския и търн. предстоятели е имало определението български.

_____________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е къде е тук самоопределението.
християнска махала....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за Харманли идеше реч.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че в османските регистри "БУЛГАР МИЛЛЕТ" започва да съществува чак през втората половина на 19в. Проявлението на български идентитет в елитарни среди има от края на 18в. - нач.на 19в., по-забележим и масов е от 30-50г.на 19в. насам и стига до разцвет през 60-70г.. ....

Мисля, също и че до 18в. гръцката идентичност (и самосъзнание) също е била слабо застъпена сред елинофонното население или др. православно население, а и като етноним към 18в. "елин" и "ромей" са били в конкуренция.
За турците - православните гърци, българи,власи и албанци са били в един кюп - УРУМ МИЛЕТ.

Същевременно, освен набиращия сила през19в.етноним - българи, от 18в. до освобождението на България (и дори до Съединението) -България е понятие и в географски смисъл относно територията на днешна Северна България, Шопско, Източна Сърбия и Добруджа, като в тези райони БЪЛГАРИН поне до средата на 19в. е понятие в което се влага понякога регионално географска насоченост и не непременно етническа, респ. (прото)национална.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gioni на 16.03.08 23:05.

'Етнонимът' българи набира сили още при Спиридон Габровски и Паисий Хилендарски - през 18 в.
Иначе, както посочих - за българи се говори и през 16 и 17 век, което е нормално, защото населението си е било тук.

Aut Caesar, aut nihil

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите