Мартеницата била румънски символ. / Наука / Хуманитарни науки / История

благодаря за линка!

има няколко неща, с които не съм съгласна обаче, и за добавяне

(забележка: разсъжденията ми по-долу са лаишки и съответно без никаква претенция за истинност)

първо - в статията директно се отсича, че обичаят е български и не се среща извън българия. обаче, ако материалът в първия пост на темата, е верен - то значи подобен обичай има и в румъния, и в гърция - което значи практически целите източни балкани - от карпатите до егейско море.

връзката с елевзина е особено интересна, защото предполага 2 много важни неща:
първо отмества във времето обичая толкова назад, че за българи* и българия няма какво да се говори (* - изключая тезата на зиези, понеже не ми се коментира - и без това целия форум е пълен с постинги по темата)
и второ - свързва обичая с мистериите на великата богиня майка и кабирите

с какво съм несъгласна: с тезата/предположението, че комбинацията червено и бяло символизира началото ("началност" в статията) и че става дума за биполярна символна система с противоположности бяло и червено

според мен, от приведените в самия текст примери:
- сватбеното знаме в тракия
- царските одежди в персия и коланите на хетските владетели
- обичаят да се връзва мартеница на първо родените животни и най-рано цъфналите овошки
не следва това, а основният мотив е сватба + първородство, където първородството се обозначава със знакът на самия свещен брак (т.е. самият основен мотив е свещения брак).

за цветовите символи:
- някъде бях чела за това, че трите основни цвята използвани като мистични символи от праисторията до по-късни времена са Бяло, Черно и Червено - донякъде заради това, че са сред първите пигменти добити от човечеството относително лесно.
- значенията на 3-те цвята при индоевропейците най-често се дават:
бяло - небе, добро
червено - земя, живот
черно - смърт, отвъден свят - "долна земя"

съответно - тълкуването на преплетени червен и бял конец в контекст на сватба трябва да е "брак между небето и земята".
- българският "разгърнат" вариант на мартеницата - двойката Пижо и Пенда - допълнително потвърждава горното (мъжката фигурка е бялата, женската пък е червена)
- празнуването през пролетта - вероятно предполага, че или тогава се случва свещения брак, или отбелязва плодовете от него (аз съм за второто :) ).
- обозначаването на първите животни и растения за сезона, в съчетание с ограничението да се връзват мартеници само на плодни дръвчета, за мен също се връзва с тази логика - да обозначи плодът на свещения брак и едновременно с това, да го "благослови" със същата плодовитост
- царската символика тук ми се струва много важна, защото се връзва с логиката за обозначаване плодът на брака между небето и земята, посочвайки владетеля като син на небесния бог и наследствен владетел на земята
допълнително - хетите и персите препотвърждават индоевропейската следа.

и накрая най-пикантната подробност!
детайлът, че в гърция понякога червения конец е син. на пръв поглед звучи като извращение на оригиналния ритуал, грешка при копирането един вид. но поставено в контекста на елевзинските мистерии, може да се окаже не само грешка, но и следа! :D
без да се обосновавам, с извинение за което, ще кажа, че има асоциация между елевзинските мистерии на великата богиня и морските раци (като животно и като митологичен символ, и като зодиакален символ). също и между мистериите и производството на пурпурна боя (която както знаем е синьо-червена и съответно бие или по-към червеното или към лилаво).

горното, разбира се, не доказва нищичко, а и си спестих сума цитиране на източници и "следи, но за мен поне логиката се връзва, което е интересно и приятно :)

остава интересен въпрос и той е за връзката между индоевропейци, елевзина/самотраки и разбира се целия този балкански ареал от дунав през тракия, та до егейските острови

We’re living in exponential times.
----------