Здравейте,
имам въпрос за произхода на барелефите с лъвове в България и по-специално за тези от Старозагорския музей: нещо повече за произхода им, откога са, български или тракийски. Доколкото аз си спомням са български, но по-точна информация не можах да намеря.

Доколкото знам едни превъзходни 2 барелефа на Лъвове от Жаба могила бяха размотани из някакви музеи, но не съм сигурен, сигурно греша.

Ето тук коментират темата

http://www.bg-history.info/smf/index.php/topic,1830.0/prev_next,prev.html#new

Интересно е, че има изображение и на двуглав орел, което за мене е доста ценно сведение.

В Старозагорския музей са лъв, лъвица с лъвче, двуглав орел, два пауна (на една плоча) и грифон (тази плоча е малко поочупена).

От Дебелт има грифон и паун, но са доста очупети -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Български или византийски майстори, работещи в духа на епохата.
Ето ти подходящ цитат от Ст.Ваклинов.
" Скулптурата на Преслав не е самостоятелно изкуство. Тя е тясно свързана с архитектурата, задоволява нуждите от архитектурна декорация. Тази нейна роля отговаря напълно на духа на епохата, която отрежда на скулптурата твърде скромна роля, особено във Византия. [126] Както е известно, от края на античността насетне, през епохата на ранното средновековие, скулптурата загубва ролята си на монументално изкуство. Наследеният репертоар от форми и техники загубва своята първоначална стойност. Постепенно замират опитът на майсторите и особено изобразителният характер на тяхното изкуство. Загубват се класическите съчетания на орна-менталните мотиви, които се използуват вече напълно свободно, неподчинени на традицията. През вековете, които следват след разпадането на Западната Римска империя, и след етническите и политическите промени, които преживява Византия, в областта на скулптурата постепенно настава хаос. [127] Постоянните връзки на орнаменталните мотиви се разкъсват. Последните се освобождават за нови, необичайни за античния свят съчетания. В скулптурата, както и в другите изкуства на епохата, се създава един странен орнаментален стил в различни варианти според традициите в културата на отделните райони на Средиземноморието и Европа, при който изобразителните елементи, човешки и животински фигури, се подчиняват на растителния орнамент. Последният от своя страна загубва все повече реалистичен характер. Той се сковава в стилизация, която бързо го довежда до геометричност. В тези тенденции играят несъмнено роля варварските традиции на новите европейски народи. Триизмерните образи отстъпват все повече място на двуизмерни. Релефът става плосък и се приближава до везания орнамент."

Редактирано от _magotin_ на 17.01.08 20:35.

Изтокът като че ли има по-голяма слабост към релефите и рисунките, а Западът към склупторите. В това има нещо много автохонно - имаме изобилие от оброчни плочки на Херос и спрямо тях склуптурите на божества са сравнително малко. Най-вероятно такива оброчни плочки е имало и от дърво , но не са оцеляли. Тази традиция се е отразила на православния изток, където склуптурата някак не била добре приета. Но релефни икони си имаме дори от 2 царство.
На Запад напротив - има изобилие от склуптури както езически, тъй и християнски.
Ето нещо, над което нашите автохонци може да порасъждават!

__________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, и в Средновековна България "изтокомерът" би показал далеч по-високи стойности от средните за Византия, за което има много примери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е точно така. Релефите в Гърция и Рим просто са по-малко познати за широката публика, а "рисунките" почти не са се запазили. Но ти, само като четеш един Павзаний, можеш ясно да си дадеш сметка, че всичко е било по много.

Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!

Не казвам, че в Гърция или Рим не е имало релефи - имало ги е - по стените на храмове, по колони, по надгробни паметници, по арки. При това впечатляващи и с размер и с дължина - като от олтара в Пергамон или Андромахията от Хиликарнаския мавзолей.
Говорех за релеф като самостоятелен култов паметник от рода на Тракийския конник. Той си е оформен като икона. Римляните и гърците просто предпочитали бюстове, цели статуйки - малки, големи, оцветени, от камък, глина, метал, дърво.... И в християнския период разбира се на запад има икони и релефи - при това много. Но Изтокът продължава да избягва статуите.

______________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи кой Изток. Будистите са люти фенове на статуите, статуи имало много и в Иран.
Eто една от най-известните - статуя на Шапур І:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите