|
Тема
|
 Откровен спам
|
|
| Автор |
инцидeнтeн ((ама връхлитащ)) |
| Публикувано | 17.01.08 20:24 |
|
|
Някой знае ли какво е "акваманиле", и ако знае, дали знае случайно някъде някога в България да не намирано (изкопавано) такова нещо?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
Тема
|
 Re: Откровен спам
[re: инцидeнтeн]
|
|
| Автор |
Ziezi (ex quo Vulgares) |
| Публикувано | 17.01.08 20:28 |
|
|
питай пилат понтийски
|
|
|
|
|
Хайсе сега!
От кой период точно?
|
|
|
|
|
Ми от 12-13 век насетне.
Не питам за ибрици.
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
|
|
Точно тръгнах да ти казвам, че знам един в Солун от 3-4ти век.
За средновековни нямам никаква идея за България
|
|
|
|
|
Ами като няма друго. Имаш ли някакви данни за тоя в Солун?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
|
|
Изчакай, някой може да ти отговори.
За този в Солун помня много малко и съм ти го написала. Все пак не знам наизуст експозициите във всички музеи в света
Впрочем, в Мет имаше една страхотна наскоро, посветеа именно на средновековни акваманилиа
|
|
|
|
|
Писцина
(piscina, ίχθυοτροφεϊον) — у древних римлян живорыбный садок, обыкновенно имевшийся в загородных виллах богатых людей, а также бассейн тепловатой воды для купанья в термах и резервуар в атрии или перистиле частных домов, в который стекалась дождевая вода (в последнем значении слово П. равносильно термину "имплувий"). В древнехристианских базиликах и баптистериях П. назывался бассейн с освященною водою для крещения. Впоследствии наименование П. получило в католических церквах углубление в южной стене хора, подле алтаря, по большей части в виде архитектурно украшенной ниши, в которой находился сток для воды, стояло акваманиле и бывал устроен шкафик для хранения сосудов, служащих для рукоомовения священников.
Такова или светско?
|
|
|
|
|
Не, aquamanile-то било едно такова:
С него си поливали, да си мият ръцете.
Много декоративно. Някъде у нас да е намирано такова нещо?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
|
|
Именно де. Нали затова постнах текста, където пише, че в католическите църкви имало специална ниша, в която поставяли въпросното такова. Католическите църкви, в писцината.
"Впоследствии наименование П. получило в католических церквах углубление в южной стене хора, подле алтаря, по большей части в виде архитектурно украшенной ниши, в которой находился сток для воды, стояло акваманиле и бывал устроен шкафик для хранения сосудов, служащих для рукоомовения священников."Редактирано от _magotin_ на 17.01.08 22:56.
|
|
|
|
|
Е, това за акваманилето не го видях.
Видях, че е много архитектурно. Писцината, де.
И защо? Имало ли е принципна разлика пежду попските и светските?
В краен случай и на свещеническо ще се израдвам. Ама намирано ли е у нас?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
|
|
Не съм чувал, поне за ерата преди периода на ибриците .
Такова, каквото си дал, със сигурност нямаме. И не съм чувал за византийски, независимо от твърдението на госпожата.
|
|
|
|
|
Е, те като форма и изпълнение доста се различават.
А толкова се надявах да има едно-две по нашите земи.
... tota creatura
revertis a ssa natura.
|
|
|
|
|
Ей тоя негативизъм ще ни погребе!
Значи понеже ти не си го чувал, го няма? Ми солунският музей няма сайт, иначе да те пратя да видиш.
И не казах византийски, ще извиняваш.
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- да помълчим малко, че ми стана горещо.
|
|
|
|
|
Уважаема, не негативизъм, а скептицизъм.
Ето, поднасям извинения с това арабско акваманиле - да си изплакнем очите.
|
|
|
|
|
Не само е негативизъм, но си е и доста открито обвинение в лъжа.
А извинения може би ще приема, ако на акваманилето има поня няколко диаманта.
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- да помълчим малко, че ми стана горещо.
|
|
|
|
|
Изплюй камъчето де, нищо че няма сайт Солунския музей /не бяха ли два в близост?/. Сподели за това, за което почна да споделяш. Ще ти олекне, на нас - тоже.
|
|
|
|
|
Не те разбирам. Наистина. Каквото помня съм го казала вече.
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- да помълчим малко, че ми стана горещо.
|
|
|
|
|
"Точно тръгнах да ти казвам, че знам един в Солун от 3-4ти век. "
Просто реших, че има и още и съм любопитен.
|
|
|
|
|
"За този в Солун помня много малко и съм ти го написала. Все пак не знам наизуст експозициите във всички музеи в света"
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- да помълчим малко, че ми стана горещо.
|
|
