Отново пропаганда, но от странна посока! / Наука / Хуманитарни науки / История

Обзор на книга, писана от сърбина Сърджан Пириватрич за българо-византийския конфликт по времето на Самуил. Има доста интересни възгледи:

„Най-известният и най-видим анахронизъм“.............. „е своеобразното пренасяне както на национални, така и на държавно-правни виждания и стандарти от епохата, в която възниква историографската литература за Самуиловата държава, върху самата епоха, която се разглежда“.

...за византийците Самуиловата държава изобщо не е държава, а метеж, въстание, пуч, опит за смяна на властта - както много други. Византийските хронисти не правят разлика между Самуил и някой византийски военен, решил да прави преврат, нито между тях и някой сирийски велможа, решил да се отцепи и да не плаща данък на Цариградската хазна. Един хронист, Скилица, определя цялата Самуилова епопея като „гражданска война“ в рамките на Византия. За друг, авторът на военен трактат Кекавмен, Самуил е „изменник“ и „тиран“, т.е. бунтовник срещу законната власт. (Между другото, ако ослепяването на 14-те хиляди Самуилови войници е истина, то също свидетелства за това: ослепяването е било мярка, прилагана спрямо метежници, така, както римляните пък са разпъвали на кръст избягалите роби). В тези хроники поданиците на Самуил са наричани ту „мизи“, ту дори „траки“. Това е друга точка, в която кафанските мозъци в България често се вихрят. „Македония е българска“. Иди им обяснявай, че през Средните векове има и етнически понятия, но те не са най-важните и често употребяваните. Че, както казва и Пириватрич, без при това да прави някакво откритие, „ромеи“ например е универсално понятие, нещо като синоним на „културни хора“.

Балканците имат нужда от книги, които да са записани в долби съраунд систем. Които да им показват, че нито миналото е работило, нито бъдещето ще работи с политическите категории на настоящето. Ако четем „Самуиловата държава“, ще научим, че границата само преди 10 века е била нещо съвсем различно от днес. Че между средновековните държави рядко е имало точна граница. По-скоро е ставало дума за погранични зони, нещо като гигантски межди, пустини. Че т.н. Silva Bulgarica, т.е. Българската гора е била тъкмо някаква такава „празнина“ (метафора на византийската писателка Анна Комнина).