|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
|
|
-Както и да е ми се струва нелепо цепнатина в краката му да символизира как прекрачва Дунава!Защо да не го представим на сал поне така ще е по достоверно-ама в такъв случай ще трябва да е с корона на главата иначе чуждестранните туристи ще си мислят че е паметник на Хъкълбери Фин...
| |
|
|
|
Заплес, той казваше на теб да понамалиш малко фантазиите :)))
| |
|
|
|
-Успя поне за малко да ме излекуваш от така наречената от тебе Английска депресия... мерси
| |
|
|
|
Извинявай, ама така, както го описваш, по-скоро трябва да пише: "Това НЕ Е паметник на Артур!"
Аз пък искам паметник на Крум, на който Крум е застанал върху камара от отрязани ръце, носове, езици и прочие... Законодател, с две думи.
А Зиези ще иска паметник на Тервел, където Тервел е качен на сандъците с коприна, пари и прочие благинки, получавани от византийците.
А ако трябва да съм сериозен, точно Тервел според мене заслужава паметник най паче. Изправен, с корона, държи копие... Няма спор за короната, знае се как е изглеждала кесарската, няма спор имал ли е - нямал ли е. Византийци, поднасящи дарове и разбити араби не ща.
Bien recueilli, débouté de chacun.
| |
|
|
|
А? Що на Артур? Явно пак не съм догледала някоя холивудска боза
За Тервел си прав, ама дай да правим по един на веднъж, че станала после манджа с грозде
А за идеята...то затова е изкуство. Защото в него нямаме директиви или абсолютни точности. И можем да следваме творческата си нагласа и идея. И конник вероятно е класическа идея, но на мен лично, пак повтарям, лично, ми се иска нещо по оригинално, по различно, по друго
| |
|
|
|
Ами защото е трудно да прецениш дали владетелят току-що е забил меч в земята, или се кани да го извади оттам. Пък Артур, меч забит и камък са първите неща, които ми идват наум. Все пак на този паметник основата му няма да е от памук.
Няма никакво значение каква е творческата нагласа и идея. несъгласни винаги ще има.
Добре, че не ми идва отръки правенето на паметници. Ако направя един, ще го затворя в една шатра и отпред ще има курсове за ограмотяване, където най-подробно ще бъде разяснявано на желаещите да го видят какви точно и защо са ми били идеите.
Който издържи изпита после, ще бъде допуснат да го види.
Един вид: Първи Частен Паметник!
Шегувам се, разбира се.
Bien recueilli, débouté de chacun.
| |
|
|
|
Разбрах, извинявай, малко съм разстроена и не схванах веднага :)
Струва ми се, че има разлика между поза при забиване на меч и при вадене на меч. Най-малкото се държи по различен начин.
А несъгласни...че то къде и кога е нямало Нали затова то, изкуството, винаги е лично, дори когато поръчкта е държавна. Веласкес е трябвало да нарисува испанската кралска двойка, пък ги е сбръчкал в едно огледало, а себе си бутнал в центъра, Да Винчи пък е сложил своето лице на Джакондата за френския крал, Ван Яйк е успял да се подпише в картина за богато буржоазно семейство...да не изброявам, историята на изкуството е пълно с творци, които са намирали начин да включат и себе си в творбата си.
Я раздуй, какъв паметник ще майсториш
| |
|
|
|
Има въпиюща нужда от паметник на простия българин (под прост да се разбира обикновен). Не владетел, не политик, не творец, а оня човечец, дето като се напие, и пита: "Ти знаеш ли кой съм аз?"
Силно подозирам, че пита такива работи, защото и той не знае кой е.
Та в тази връзка ми трябва паметник, който хем е това, хем по някакъв начин да представя главите на историците, които трябва да се отрежат. А много такива има. Защото дотам я докарахме, заради интереси, политики, кебапчета и кюфтета (депутатски) да не можем да кажем на човека кой е. И все по-зле става, като гледам.
Веднага щом успея да измисля начин тия двете идеи да се представят визуално, ще взема да го платя този паметник.
Bien recueilli, débouté de chacun.
| |
|
|
|
Ама ние си имаме паметници на Аспарух, бе!....
| |
|
|
|
Защо ти е да ми режеш главата? Нека си стои на мястото си, какво ще ми държи шапката после Пък и ще е жалко, хубава е
Ти искаш паметник, които да отговаря на въпросите ни. Само че отговорите не са в статуи на отдавна измрели владетели, нито в корони на главата, мечове в ръцете или тронове, те са в нас. И затова докато ние не намерим отговора сами сами за себе си, никога няма да ни хареса един паметник, защото очите, с които ще го гледаме ще са...празни. Когато сами не знаем какво виждаме, няма и как да го видим. А паметниците...те никога не са за мъртвите, те са за живите.
Знам какво е да не знаеш кой си, да не харесваш това, което си и да украсяваш за да получиш нещо, което вече ще е по приемливо за теб. Затова и не мога да не разбирам всички онези, които искат Александър Велики да е българин, Хектор да е наш митичен герой...И в същото време вече не мога да приема малодушието да нямаш волята да се пребориш и да се приемеш какъвто си. Не е срамно да си човек, който гласува срещу кебапче, срамно е, след като си дадеш сметка, че така не бива, да не го промениш.
За паметника ме дръж в течение
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
| 
|
|
[