Последният атински историк за българите / Наука / Хуманитарни науки / История

Преди известно време преведох няколко откъса от Историята на Лаоник Халкокондил, отнасящи се до българската история, по молба на един съфорумник. Съвсем случайно, благодарение на друг съфорумник, разбрах, че един откъс е пуснат в друг форум. Смятам, че е редно откъсите да се пуснат в този форум, а не в някой друг, затова си позволявам да отворя тази тема. Ето ги самите откъси:

"След като поел царството и присъединил цяла Лидия, Орхан започнал война срещу елините в Азия. Чрез обсади подчинил много от тамошните градове, докато по това време византийските (константинополските) царе водели ожесточени войни срещу трибалите (сърбите) и мизийците (българите) в Тракия. После се насочил срещу Кападокия, и след като подчинил няколко градчета, се отправил на поход срещу град Никея във Витиния. Започнал обсада на града. Щом до елинския цар достигнала вестта, че Никея е под обсада и жителите на града ще минат на страната на варварина, ако никой не им се притече на помощ, той започнал да събира войска... Той (Андроник III) настройвал елините срещу своя дядо (Андроник II) и се стремял към преврат; бил привлякъл за съюзник господаря на мизите Михаил и скрепил съюза с брак, като омъжил сестра си за Михаил, който преди това бил женен за сестрата на царя на трибалите. Поради това владетелят на трибалите, при когото бил племенникът на Михаил Александър, се отправил на поход срещу него. Победил Михаил в битка и поставил на престола племенника му Александър. Понеже обвинявал елините за това оскърбително поведение на Михаил, тръгнал на поход и срещу тях, и като превзел няколко градчета, се оттеглил в страната си. Сетне сключили помежду си договор да бъдат приятели и да си помагат."

"Царят (на трибалите Стефан) тръгнал от град Скопие, като имал при себе си мъже, отлично подготвени за война, и не лоша войска. Най-напред подчинил селищата около Кастория, отишъл и към Македония, като покорил всички селища освен Терма (Солун), напреднал към Сава и срещу селищата по Истър, извършил славни подвизи и завладял цялата тамошна област. След като поставил из Европа свои наместници измежду подчинените си и достигнал огромна мощ, се отправил на поход срещу елините, като възнамерявал да им отнеме властта, и много пъти нападал околностите на Византион, след което бързо се оттеглял. Тогава изглеждало, че работите на елините се намирали в изключителна опасност, поставени в това положение от самите тях поради бездействието на царя, тъй като Андроник – имам предвид по-стария цар с това име – водел крайно разпуснат и необуздан живот. Прочее елинското племе нямало намерение да излиза в сражение и да изпита силите си, а се грижело само да опази крепостните стени по възможно най-безопасния начин. Стефан осъществил поход и срещу Етолия и превзел град Йоанина.
Земите в Македония около река Аксиос поверил на Жарко, когото почитал най-много от приближените си; земите от Фера до река Аксиос поверил на Богдан, мъж отличен и прославил се на бойното поле; а от Фера до Истър на двамата братя Крал и Углеш, от които единият бил виночерпец на царя, а другият – коняр. Земите около Истър поверил на Вълко Елеазар, син на Пранко (т.е. Бранко); онези около Трика и Кастория – на жупана Николай, и тези при Етолия – на Прялуп (т.е. Прелюб). Земите около Охрид и тъй наречената Прилепска област поставил под ръководството на знатния мъж Младен. На тези хора според сведенията ми били поверени европейските земи от цар Стефан. А след смъртта на царя всеки застанал начело на областта, която бил поставен да управлява, като всички сключили мир помежду си и се въздържали от взаимни борби. Но срещу елините, доколкото им било възможно, осъществявали нападения и воювали.
Прочее господарят на мизийците Михаил, който владеел земите от долното течение на Истър до Евксинския понт, бил установил престола си в Търново, бидейки по-стар от Стефан – проучвайки въпроса, установявам, че това са българите – тези, които наричаме мизийци, а сърбите – онези, които наричаме и трибали, се различават по име от тях именно от него насетне. Тези два народа се различават помежду си и затова се смятат за отделни народи. Как държавата и на едните, и на другите е била отнета от варварите, и как самите те са били погубени, ще бъде описано по-нататък в разказа ми.
Прочее, след като Сюлейман превзел градчетата в Херсонес освен Калиполис и се установил там, така че да може, тръгвайки от там, да напада и завладява селищата в Тракия, сключил мир с елините и се отправил на поход срещу трибалските водачи Крал и Углеш. Те пък започнали да нападат елините и освирепели, понеже по-никакъв начин не можели да живеят в мир, а непрестанно злодействали във войната си срещу елините. След като научили, че Сюлейман е преминал в Европа и нищо не го спира да опустошава и разграбва и тяхната собствена земя в елинската област, те започнали война срещу турците, победили в сражението, което станало, и погубили мнозина при нападението. Но след това, понеже вече усещали, че турската мощ се усилва твърде бързо и че от Азия непрестанно преминават турци, които се присъединяват към Сюлейман, така че могат да организират обсади на градовете в Европа и се придвижват към вътрешността на Тракия, и двамата започнали да събират войска. Углеш тръгнал срещу турците от Фера, където била столицата му, а Крал събрал войската си от вътрешността на Тракия и се присъединил към брат си, за да воюват заедно срещу турците.
Случило се, че по това време Сюлейман обсаждал някакво градче на река Теарос, отстоящо на около седемдесет стадия от Адрианопол, и бил разпънал голям брой палатки от козя кожа, в каквито имат обичай да живеят азиатските скити – номади и онези от турците, които водят подобен начин на живот. Сюлейман водел обсадата с голямо усърдие и настървение. Разказва се, че той бил там и веднага щом научил за враговете, тръгнали срещу него, избрал около 800 от най-добрите мъже, които били с него, през нощта се отправил към лагера на враговете и го достигнал при пукването на зората. Забелязал, че враговете не са поставили стражи и самите те в по-голямата си част са на река Теарос, която им предоставяла чудесна и здравословна вода за пиене – а това било през лятото –, нехаещи за оръжията и конете си и отдали се на бездействие, без да се замислят за враговете. Нападнал ги с осемстотинте си войници внезапно при мястото Черномян и разбил напълно войската, като ги избивал безпощадно, така че повечето от тях паднали в реката – те били в толкова безизходно положение, че нямало накъде да се обърнат, и така били разбити. Там, в тази битка, загинал и Углеш, и брат му Крал. Как точно е бил погубен, никой не знаел, така че приближените му известно време мислели, че той е все още жив.
След като Сюлейман спечелил тази славна и забележителна победа, покорил градчето, което обсаждал преди това, и отишъл да обсажда Орестиада – тъй наречения Адрианопол. Случило се да обсажда града около жетва, но въпреки непрекъснатите атаки срещу крепостта не сполучвал да проникне вътре. Казват, че докато Сюлейман водел тази обсада, един младеж от жителите на града се промъквал нощно време през някакъв проход, извеждащ навън от града, жънел жито и го пренасял през прохода обратно в града. Това ставало често и един от войниците в лагера го забелязал. Турчинът, като видял откъде минава младежът, го последвал изотзад, озовал се при прохода и така разбрал за него. Влязъл в града и сетне се върнал обратно във военния лагер, отишъл при Сюлейман, съобщил му за този вход и веднага го отвел до там. Господарят на турците, щом научил за този вход, проникнал в града от там и го превзел. След това се отправил към Филипопол, превзел и този град, като го присъединил по силата на съглашение (с жителите на града). Казват, че при този цар имало един отличен военачалник, който изключително опитно направлявал войските във война и при нападения. Някои смятат, че големият му напредък във всичко се дължал на бързината на действията му.
Сюлейман се разболял и докато бързал към Азия, болестта му се ожесточила и го отнесла от белия свят. При смъртта си той заръчал на приближените си да погребат тялото му на същото онова място при провлака на Херсонес, където преди това починал и бил погребан тържествено синът му. Той бил постановил приношения за гроба, така че свещенослужителите по цяла нощ да служат при паметника му, и заповядал да погребат и него там заедно с детето му.
След като той умрял, Амурат, син на Орхан и брат на Сюлейман, като научил, че брат му е починал, събрал новодошлите войници (т. е. еничарите), както и някои от намиращите при градските порти, преминал в Европа и събрал цялата тамошна войска. А като достигнал до Адрианопол, го направил своя столица. Отправяйки се от там, започнал да опустошава вътрешността на Македония, отвеждал огромен брой роби и обогатил своите войници; на всички турци, които го следвали с надеждата да се напечелят, дарявал роби и впрегатни животни, които бил заграбил от мизийците и елините.
Разказва се впрочем и следното: Сюлейман, щом разбрал, че срещу него се събират трибалски и мизийски войски, започнал да преговаря (с елините) да му бъдат дадени 60 000 драхми, за да им върне обратно колкото от градовете бил присъединил към себе си, и сам бързо да отстъпи обратно към Азия, понеже по онова време той обсаждал елинските градчета в Тракия. Елините, като научили за това, приели и били готови да сключат мир при тези условия, но станало силно земетресение и крепостните стени на градовете се разрушили, така че те (турците) можели да превземат повечето градове и се отправили да ги обсаждат. И като превзели градовете от елините, те занапред се установили в Европа, и вече не били съгласни на подобни условия.
След това той тръгнал срещу мизийците и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята. Дали то е заселило тези области след като се е откъснало от илирийците? Или, както някои смятат, от областта отвъд Истър, на края на Европа, от Кроатия и Прусиите при северния океан и от Сарматия, сега наричана Росия, чак до областите, ненаселени поради силните студове – тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море и след като превзели тези земи, които се простират чак до венетите, се заселили там? Или пък е по-добре да се каже обратното – че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език. Като са се пръснали из Европа, те се заселили на много места, както другаде, така и в Пелопонес и областта Лакония до планината Тайгет и до Тенар. Както се е пръснало и населението, достигнало от Дакия до Пинд в Тесалия – и едните, и другите се наричат власи, но аз не бих могъл да кажа кои при кои са отишли. И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизийците, и илирийците, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигнали. Всъщност няма никакви данни, според които да мога да кажа нещо по-ясно за тях в историята си. Царството им е и отсам Истър, и отвъд, и това племе е толкова голямо и се простира на толкова голяма площ, че се смята за по-вероятно те да са се прехвърлили от там насам, където условията са по-добри, и да са се заселили в областта при Йонийско море, като са прекосили Истър и са се поселили тук, отколкото да са тръгнали от тук и да са отишли към онези почти ненаселени части на земята. Дали те са тръгнали принудени от нещо, или по свое желание са се отправили, за да помогнат някому и впоследствие са се заселили, както би могло да се предположи, е въпрос, който се нуждае по-скоро от доказателства, отколкото от голословни твърдения. Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия.
Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат "Долна Мизия", зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново. Кралят на Сърбия, владетел на трибалите, поставил начело на царството им Александър, който се възцарил над тях, а след смъртта си оставил за цар на този народ сина си Шушман, срещу когото започнал поход Амурат, синът на Орхан. След като се насочил срещу трибалите и ги победил в сражение, той подчинил богатия град Фера и извършил големи подвизи, превземайки крепостите в Родопите. Поверил град Фера на отличния мъж Шаин и се отправил на поход срещу царя на Мизия Шушман. Като се срещнал с него в сражение, обърнал мизийците в бягство, но избил малцина от тях, понеже те намерили прибежище в крепостите при Истър. Като изпратил посланици при Амурат, Шишман, синът на Александър, сключил мир и му станал съюзник, така че имал един и същи човек и за враг, и за приятел; дал за жена на Амурат дъщеря си, която се отличавала с хубостта си – тя била родена от еврейката, за която той се оженил по любов. Прочее той бил дал друга своя дъщеря за съпруга на елинския цар, който по онова време, след като отнел властта от Кантакузин, царувал над елинското племе.
Кантакузин, като се възцарил, имал двама сина – по-младия, Емануил, изпратил в Пелопонес за управител на Мизитра (Мистра), а по-големия поставил за цар на елините. А синът на Андроник Йоан, щом достигнал необходимата възраст, започнал да привлича на своя страна елините и искал от тях да му бъде даден престолът. Случило се по това време той да се намира в Македония. А елините, възмутени от начина на живот и разюздаността на императора, за което всички го обвинявали, довели младежа от Македония и го поставили на престола. Щом взел царската власт, направил Кантакузин назарянин (т. е. монах) под името Матей. По-големият му син, когото Кантакузин бил определил за император на елините, най-напред отишъл в Родос при тамошния архиерей (т. е. великия магистър), помолил го да му съдейства и да го възстанови на престола. След като положил много усилия, за да си издейства някаква подкрепа, но не постигал нищо, отишъл веднага след това в Пелопонес при брат си Емануил, управителя на Спарта (т. е. Мистра), и заживял при него. Йоан пък сключил съюз с Амурат, който тогава точно бил преминал в Европа, и довел за съпруга на сина си Андроник дъщерята на мизийския цар, от която му се родили деца. Андроник бил най-големият син, по-младите били Димитрий, Емануил и Теодор. Той съпровождал Амурат във всичките му походи, и те също били обвързани с данък към Амурат и го следвали в походите, които предприемал.
След това той започнал поход срещу владетеля Драгаш, син на Жарко, подчинил областта при река Аксиос и я обложил с данък и задължение да предоставя войници, а самия него задължил да го подпомага във войните, като осигурява определено число конници. След това подчинил и тамошния владетел Богдан, като го задължил да го следва с войската си. Амурат извършил забележителни дела, проявявайки снизходителност като тази на Кир, сина на Камбиз, и се отнасял изключително умерено и либерално към подчинените водачи на трибали, мизийци и елини."

"След това (Амурат) тръгнал на поход срещу трибалите и трибалския владетел Елеазар, който се бил насочил срещу пеонците и ги подстрекавал да му обявят война. А пък Елеазар, щом научил, че Амурат е тръгнал срещу него, се подготвил, като събрал колкото се може по-голяма войска, и се защитавал яростно. Чрез една от дъщерите си Елеазар се сродил с Шушман, царя на мизийците, чрез другата – с Вълко, сина на Бранко, син на Младен, господаря на Кастория и Охрид в Македония."

Извинявам се за повдигането на старата тема, но мисля, че е по-добре откъсите от текста да са на едно място.

Още един откъс по въпроса за славянските миграции:

~~Сарматите (т. е. руснаците) си служат с език подобен на този на илирийците, които живеят покрай Йонийско море чак до венетите. Кой от двата народа е по-ранен, и кои са се заселили в земята на другите? Дали илирийците, след като са преминали в далечната част на Европа и са населили Полания и Сарматия, или пък Сарматите са дошли отсам Дунава и са заселили земята на мизийците, трибалите и илирийците покрай Йонийско море чак до венетите? Аз не зная някой от по-старите автори да е разказал за това, нито сам бих могъл да посоча каква е истината.

И за кампанията на Владислав ІІІ от 1443 г.:

~~Императорът, ако и да беше сключил мир с Амурат, сина на Мехмет, ни най-малко не се отказа да преговаря чрез пратеници с римския първожрец Евгений (ІV) и с царя на пеоните Ладислас (Владислав ІІІ), наскоро възкачил се на трона. Подтикваше го най-вече Георги Вълко, който бе загубил властта си и набираше средства за тази военна кампания. Изглежда, че и Йоан Хониат (Хунияд), по онова време доста силен и спечелил слава с командването си срещу турците, е убеждавал царя на пеоните да организира поход срещу Амурат, сина на Мехмет.
~~След като събрал огромна войска, Ладислас привлякъл на своя страна и владетеля на даките Дракул, а трибалският владетел Георги им бил водач по пътя. След като преминали Дунава и се озовали в земите на царя, се придвижвали през тях, като подчинявали всичко, което им се изпречело, и запалили и опустошавали селата и богатия град София.
~~Амурат, щом научил, че пеоните са тръгнали срещу него с голяма войска, събрал всичките си войски от Азия и Европа и ги повел сам, за да ръководи сблъсъка с противника. Като стигнали до тъй наречената област Василица, заварили пеонците, които се били разположили там на лагер. Амурат изпратил напред предните сили на войската си, като им заповядал да следят накъде се придвижва пеонската войска и да му докладват; също така да завардят планинския проход при Василица, като го препречат с дървета, и да не позволяват да се премине от там. Те направили така, преградили прохода и полагали усилия да попречат на пеонците, които точно от там се опитвали да преминат навътре към Тракия.
~~Амурат установил лагера си на височините, разположени над планинския проход, събрал там най-добрите си воини, и най-вече тези, които се били прославили като военачалници. Това били Йесе, син на Вренез, управителят на Тесалия Турахан, Кумулий, военачалникът на Европа Хасим и управителят на Скопие Исаак. Като се събрали и седнали, царят говорил така: "Мъже мюсюлмани, виждате до какви неволи достигнаха делата ни. Пеонците са тръгнали на поход срещу нас, като са привлекли са на своя страна даките и владетеля на трибалите. Сега е моментът, ако някой от вас има добро предложение как можем да победим в тази война, да го каже веднага. Аз мисля, че трябва да воюваме и да влезем в битка възможно най-скоро, като нападнем враговете. Мисля, че ще ги победим, тъй като те са по-малко на брой. Смятам, че трябва веднага да тръгнем и да започнем сражение, без да протакаме."
~~След тези думи на Амурат Хасим, военачалникът (т. е. бейлербеят) на Европа, който също подканял към битка, казал следното: "Царю, няма човек, който да не похвали твоята реч, подобаваща за един велик цар и Отоманид, който няма да отстъпи нищо на недостойните си врагове и се опитва да запази земите си. А ако не влезем в сражение, увереността ни ще изчезне, подтисната от страх от царя, а враговете ни ще станат по-смели. Страхувам се, че забавянето на сражението няма да ни донесе никаква полза, а точно обратното. На мен от самото начало ми се струваше неприемливо да препречваме прохода, сякаш се страхуваме, и да внушаваме такива мисли на нашата войска. Трябваше веднага да тръгнем, веднага да се хвърлим в нападение и така да се опитаме да спасим земите си и да не отстъпваме нищо на враговете, след като ти сам, царю, искаш да накажеш онези, които опустошават твоите земи. А ако не искаш, стой тук - тогава аз ще ги разгромя заради теб по такъв начин, че нито те, нито останалите западни народи ще пожелаят за в бъдеще да воюват срещу теб". Това казал Хасим, синът на Мазам.
~~Останалите се умълчали и не смеели да изкажат мнение противоположно на царското, но Турахан, управителят на Тесалия, се произнесъл така: "Царю, всеки, дори ако трябва да не се съобрази с твоите думи, трябва да каже какво мисли, особено с оглед на голямата опасност в настоящия момент. Необходимо е всеки, щом над него е надвиснала опасност, да каже какво мисли, защото това би могло да бъде полезно. А още повече е необходимо всеки от нас да изложи пред господаря си своето мнение за положението, доколкото и опасността, която ни заплашва, е обща. Аз, царю, мисля, че бих могъл да дам добро предложение за разрешаване на твоя проблем. Ако откъснеш едното крило на птица, тя трудно ще може да си служи с него, когато има нужда. А ако откъснеш и другото и крило и оставиш само тялото, тя вече няма да може да лети, и ще и остане само възможността да ходи. Как тя би могла да си служи занапред, ако поиска да си намери храна, или ако има някакви други необходимости?
~~Това бих казал и на теб. Защото портите са тялото, и зад тях остава най-сигурното ни убежище. А на крило оприличавам азиатската войска, както и европейската. Ако влезем в сражение, нито една от войските няма да поиска да удържи до края на битката - азиатската няма да стигне до близък бой, уплашена от тези тежковъоръжени войници с копия, а европейската войска ще има желание за битка, но след като азиатската се оттегли и тя остане сама, вече няма да може да устои до края. Така че и тя ще побегне, за да може да се спаси. Тогава ще ти останат портите и еничарите и не мога да разбера как при такива обстоятелства ти би могъл да ги ползваш благополучно за себе си, или да се сражаваш, без да си в състояние да постигнеш каквото и да е.
~~Затова смятам, че не трябва да завързваме битка, а да отстъпим назад, като премахваме всичко, което би могло да ни попречи, и да действаме по този начин, докато те, притиснати от глад, не решат да се върнат обратно - в този момент, възползвайки се от тежкото им положение, трябва да ги нападнем с всички сили. Тогава ще бъдем в състояние да направим каквото си поискаме с тях."
~~Към това мнение, което било преценено като по-добро от предишното, се присъединили и останалите присъстващи на онова съвещание. А Йесе (Иса), син на Вренез, казал следното: "Царю, струва ми се, че не е нужно да нападаме. Защото ако победиш враговете, не виждам каква полза би имал от това. Твоят дядо Паязит Мълнията обърна в бягство келтите и пеонците. Обаче за него нямаше никаква полза от това, защото те се оттеглиха в техните земи и така спасиха и себе си, и земите си. Ако пък се случи обратното (т. е. ако ни победят), не желая дори да казвам колко тежки ще бъдат последствията. За всеки е по-добре да предпочете безопасното решение, което няма да го доведе до неуспех, от което няма да загуби нищо, а напротив - ще надделее над противниците си, стига събитията да се развиват според предначертания план. При положение, че имаме да избираме между две възможности, от които едната е несигурна за нас и бихме я избрали със страх, а другата е далеч по-безопасна, трябва да изберем по-безопасната, тази, за която разумът преценява, че е по-правилна.
~~Не мисля, че подобава на мен или на теб да отстъпим пред враговете, и не бих ти дал такъв съвет. Защото ще изглежда, че бягаме, и това ще е в тяхна полза и в наша вреда. Обаче мисля, че не можем и да удържим азиатците и пехотата, която имаме. Затова не трябва да влизаме в сражение, а след като препречим още по-добре прохода, да стоим тук, докато враговете бъдат принудени да се оттеглят. Когато започнат да отстъпват, ще ги нападнем веднага, ще ги преследваме с конницата и ще им навредим както можем."
~~Останалите присъстващи заявили, че се присъединяват към това мнение, което било още по-добро от предишното. Така решили нито да започват сражение, нито да се оттеглят, а да останат да изчакат на място. А когато враговете започнат да се оттеглят, да ги нападнат, като изпратят срещу тях европейската войска. Също така решили войските, които пазят прохода, да не щадят силите си. Те охранявали прохода, доколкото можели, и го отбранявали с все сила.
~~Пеонците се опитвали да преминат и да притиснат турците, но нямали успех. Те осъществявали пробиви и се сражавали яростно, но на помощ идвали останалите турци и така взаимно се отблъсвали. Накрая хората на царя отблъсвали пеонците и препречвали пътя. Времето напредвало, но пеонците не постигали успех. Притиснал ги и гладът, и тогава те започнали изтеглянето си назад. Приготвили се през нощта и тръгнали.
~~Щом пукнала зората, турците видели, че лагерът на враговете е вдигнат през нощта, но останали на място. Царят избрал онези войници, които били налични и въоръжени, и заповядал на военачалника на Европа Хасим да преследва враговете, а на Турахан наредил да го последва с тесалийската войска. Като взел наличните войници, той тръгнал да преследва враговете. Но понеже Йоан предвиждал, че турците ще ги нападнат при оттеглянето им, и той подбрал най-добрите пеонски войници и ги разположил в засада, за да излезе срещу турците, които нападат и преследват войската му.
~~Когато Хасим тръгвал през равнината, преследвайки пеонците, брат му Турахан се доближил до него и казал на брат си: "Хасиме, ти тръгваш през равнината с огромна войска. Знай, че пътят, който си избрал, не е безопасен. Пеонците няма да се оставят да ги преследваме, нито ще побягнат назад, без да влязат в сражение - виж колко време ни предизвикваха в открито сражение и, доколкото мога да преценя, се сражаваха с огромно настървение. Те биха дали всичко, за да слезем в равнината и да завържем битка с тях. Затова нека, доколкото е възможно, ги преследваме, като се движим в подножието на планината - така ще успеем да ги притиснем колкото е необходимо."
~~Но като не успял да убеди Хасим с тези думи, потеглил с тесалийската войска, като се придвижвал с построената за бой войска покрай подножието на планината. А Хасим тръгнал през равнината с европейската войска, което било добре дошло за разположилия се в засада Хониат.
~~Щом Йоан се появил от засадата, хората около царя се затичали да нападат варварите, а Хониат, като ги обърнал в бягство, едни убил, а други пленил. Там загинали много от хората на царя, а братът на Халил, син на Праим (Ибрахим), бил заловен от пеонците. И други турци били хванати, докато бягали, а самият Хасим потърсил убежище в царския лагер заедно с малко от войниците си.
~~Щом достигнал пред очите на царя, му казал така: “О, царю, какво претърпяхме заради най-недостойния човек, когото познаваме, този, който предаде делата ти в ръцете на враговете! Защото той не направи това, което беше обещал, и не пожела да тръгне по същия път като мене. А на Георги Вълко, който му е приятел, е дал тайно знак откъде ще нападнем, и по този начин обрече на гибел делата ти, а от нас само малка част успя да се спаси."
~~Тогава и Халил, синът на Праим, ядосан заради брат си, също настройвал царя срещу Турахан. А царят, разгневен, че Турахан не е тръгнал заедно с военачалника на Европа, а се е намирал на друго място и се е насочил по друг път, предавайки войската, го заловил и под стража го изпратил в Азия в укрепения град Тохат, където да бъде окован и поставен под арест.
~~Царят сторил това и по внушение на Халил, който му напомнил, че Турахан, докато пребивавал във великия Видин и бил управител на крайдунавската област, бил в приятелски отношения с трибалския владетел Вълко. Затова сега бил известил на него и Хониат как могат да спечелят. Той бил получил от Вълко дарове и имал уговорка с него да му съдейства във всичко, което сметне, че може да му е от полза. Царят бил убеден от тези сведения, задържал Турахан и го изпратил в Азия, а управлението на Тесалия поверил в ръцете на друг човек. Така Турахан попаднал в затвора.
~~А водачът на трибалите Георги, понеже пеонците по никакъв начин не допринасяли за връщането му на власт, изпратил вестител при царските порти. Той искал да провери какво е мнението на царя и дали ще му върне властта, ако той обещае да плаща данък и да дава приходите от половината си земя. Георги заявил, че ще сключи мир при такива условия и обещал, че ще убеди и пеонците да се съгласят на мир. Царят, като чул тези предложения от пратеника, обещал, че ще изпълни всички условия и ще му върне децата, и оттук насетне те ще бъдат приятели на царя.
~~Тогава Вълко се обърнал към всички пеонци и към царя им Ладислас и ги убеждавал да сключат мир с Амурат, като произнесъл следната реч: "Царю, цар Амурат те призовава да сключите мир, при това без да му връщаш земите. Ако ми имаш доверие, сключи веднага мир и така ще можеш да се подготвиш по-добре за бъдещата война. При второто ти нападение вече нищо няма да ти се опре."
~~С тези думи го убедил и царят, като обещал да направи всичко според съветите на трибала, веднага пратил при царските порти вестител, който да поиска да бъдат изпратени посланици, които да сключат мира с пеонците, а самият Георги да получи властта над земите си. Тогава Амурат изпратил посланици и сключили мирен договор, според който Георги получавал земите си, като трябвало да предостави половината приход от тях на царя. Те положили и клетви, според които пеонците да не опустошават повече земите на царя, а турците да не преминават Дунава и да не причиняват никакви щети на пеонците; да бъдат за цял живот приятели, без коварство и измама; даките да плащат данък на царя, което било определено и в предишен мирен договор на царя с тях, и да бъдат подчинени на пеонците, както било и по-рано. След тези събития Амурат отново потеглил на поход срещу Караман.