Индоевропейска, сиреч българска езикова група / Наука / Хуманитарни науки / История

Атлантида не се е намирала в Атлантическия океан. Атлантида не е била остров. В Атлантида не е имало тропически климат. В Атлантида никога не е имало нито пирамиди, нито летящи обекти, нито някакви си досега неоткрити енергийни източници. Всичко това не отговаря на историческите факти. Последните няколко твърдения дори звучат несериозни. Можем да предположим, че те се дължат на погрешно тълкуване или неточни преводи, но възможно е също така предположението, че тази фантастичната и изкривена представа за Атлантида е създавана съвсем целенасочено и умишлено, за да се компрометират малкото сигурни факти и по този начин да се скрие истината за този древен град.

Истината за Атлантида е, че тя днес се намира на дъното на северо-западната част на Черно море. Тя е коренът на индоевропейските цивилизация и език! В легендата за Атлантида изрично се говори за война между атланти и народи от Мала Азия. Тази европейско-азиятска война не може да се е провела в Атлантическия океан. Антични автори твърдят, че съседи на атлантите били кимерийците - българско племе, живяло северозападно от Черно море.
Изследвания на Pitman и Ryan потвърждават, че Черното море някога e било сладководно езеро. Нивото на това езеро се e намирало на около 120 m под морското равнище. През 5504 преди Христа проливни дъждове и земетресения предизвикват разкъсването на Босфора. Водите на Средиземно море започват да преливат в езерото с дебит двестакратно по-голям от този на Ниагарския водопад, поради което изравняването на нивата става за кратко време. Доказателства за този природен катаклизъм има много, например изследвания на седиментите в Черно море, наличието на сладководни и соленоводни миди, ниската солна концентрация в черноморските води, сероводородната мъртва зона в дълбочините. Това събитие е отбелязано в Свещеното писание като библейски Потоп. Западните и северо-западните брегове на езерото потъват под бързо покачващото се морско равнище и заедно с тях една древна цивилизация - Атлантида. Трябва да се има предвид, че реките, вливащи се в Черно море, внасят общо 88 милиона тона седименти годишно в морето, при което 94 % от тях се донасят от Дунав. А знаем, че Атлантида е била разположена на старата брегова линия, недалеч от тази река. Днес останките от града вероятно са покрити от 30 - 40 м седиментен пласт. Ето защо има сравнително малко археологични находки, но достатъчно за да потвърдят предположението, че на балканския полуостров преди седем хилядолетия и половина се е намирала най-древната цивилизация на света. Тука е открита най-древната писменост в света, тука населението е водило оседнал живот и обработвало земята още през 6400 преди Христа, тук е намерено най-старото обработвано и най-голямото количество злато в света и няма никакво основание да се смята, че народът населявал балканите преди седем - осем хилядолетия е различен от този, който живее тука сега. Антични автори твърдят, че тракийските герои произлизат от атлантите. Един от владетелите на Атлантида се казвал Атлас. Същото име носи и български владетел от Беотия, живял в началото на XVI век. И чрез изследвания на генофонда е потвърдено, че преките наследници на атлантидската цивилизация са българите.
През 1985 г. българинът проф. Петко Димитров направил едно сензационно откритие, известно като Чинията на Ной, което доказало съществуването на преди-Потопна писменост в Атлантида. Потопът предизвиква поток от бежанци в различни посоки. Неслучайно след Потопа се появява писменост имено точно там, където се преселват Атлантите - в останалата част от Балканите, в Месопотамия и Египет. Писмените знаци по Чинията на Ной още не са разчетени, но е очевидна връзката им с по-новите азбуки. Някои знаци дори имат свои абсолютни аналози в кирилицата, латиницата, гръцката и други азбуки. През 1972 г. е открит Варненския некропол с 294 гроба и 22000 находки, 3000 от които са златни предмети. Това е далеч най-голямото количество злато и далеч най-старото обработвано злато намирано някога на света. Златото е закопано там през пето хилядолетие преди Христа, но на каква възраст е било тогава вече? Най-вероятно се касае за злато пренесено от Атлантида по време на Потопа. Открити са осем селища на Черноморското крайбрежие потънали на дъното на Варненското езеро. В Дуранкулaк са открити каменни постройки, които датират още от преди 7000 г. Населението на Атлантида явно e изградило своя потънал град наново на брега край българския град Варна. Доста любопитен е фактът, че името на черноморската ни столица на санскрит означава "начало". Неслучайно българският календар започва от същата тази 5504 година преди Христа. Атлантите полагат ново начало на своята стара цивилизация във Варна. Централната роля на черноморския регион за арийците се доказва и от други факти, например - наименованието, с което е обозначавано Черното море някога, е била българската дума "море" (лат. mare, инд. meru), във всички географски карти на света до преди 2000 - 3000 години Черно море винаги е поставяно в центъра. Освен това хората от времето на Платон не ca познавали добре средизменоморието камоли острови и континенти отвъд Гибралтар, абсурдно е да се търси Атлантида другаде освен в Черно море.
Самият Потоп, а и последвалото развитие и разширение на българската Варненска цивилизация предизвикват миграции на българите от Атлантида според проф. Siegfried Schoppe. Точните миграционни маршрути могат да се проследят по разпространението на българските език и генетичен материал. Тези миграционни маршрути на българите определят границите на индоевропейската езикова група. Тук е мястото да се подчертае, че езиците, които днес се причисляват към т. нар. индоевропейска езикова група, нямат общ език-предшественик. Индоевропейската група включва народи, чиито езици и расова принадлежност са били твърде различни. Те се сближават в последствие и то под влияние на българския език, чиито лексика и граматика в различна степен навлизат в езиците на близки и не толко близки народи. Свърващото звено и обединяващата сила между отделните индоевропейските езици е българския език, следователно българска езикова група или индоевропейска такава трябва да се употребяват като синоними. Първата миграционна вълна на българите от Атлантида е насочена по течението на река Дунав към Централна и Западна Европа. Там българите попадат на германските народи. Чрез кръстосването на нордическата раса (германци) и понтидната раса (българи) се появява динарската раса, която днес най-разпространена е именно между автохтонните германски и български земи - Бавария, Австрия до Босна. Друга част от българите колонизира Североизточна Европа, трета се преселва по морски път в Южна и Югозападна Европа. Четвърта миграционна вълна стига през Близкия изток чак до Индия. Така са се установили границите на индоевропейската, сиреч българската езикова група. Това се случва за сравнително кратко време - по-малко от век. По описаните пътища се разпространява българската писменост, култура и цивилизация, изхождаща от древната българска пра-цивилизация, наречена Атлантида. Българите като най-многоброен народ в древността били поселници на една огромна територия - от Европа до Индия. Важно е да се отбележи, че независимо от факта, че българите са създавали много и понякога едновременно по няколко държави по света, огнището, ядрото на българщината винаги е било и е останало до ден днешен Балканския полуостров, тази свещена наша земя винаги е била обитаватана от компактно българско население. Заради това единствено българите от всички днешни балкански народи имат право да предендират за автохтонност.