ченгесарска контраатака против българщината / Наука / Хуманитарни науки / История

поредният ченгесарски щурм идва от милиционерската агенция фокус мокус
, която помага на велики псевдопатриоти да дрънкат глупости и откровени българофобски измислици!!!

Пламен Павлов: Три азбуки са създадени в българските земи между ІV и ІХ век

22 юли 2007 | 14:03 | Агенция "Фокус"

Археологическите открития в Нове, край Свищов през изминалата седмица, поставиха отново въпроса за населението, обитавало нашите земи преди създаването на българската държава. За готите и присъствието им в Северна България, за мястото им в етногенезиса на съвременните българи, както и по други въпроси, Агенция “Фокус” разговаря с Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и балканските държави от ІV – ХV век във Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий”.

Фокус: Г-н Павлов, как присъствието на готите в Северна България се свързва с региона на Нове край Свищов?
Пламен Павлов: Присъствието на големия старогермански народ готи се свързва с цялата българска територия, включително и с територията на днешна Македония. Но най-силно, най-знаково е това присъствие наистина в Северна България. И това се дължи на редица причини, преди всичко на техните конкретни договорености с римската или ранно-византийската власт. Това е едно време, в което се осъществява преходът от старата Римска империя и новата Източно-римска или Византийска империя (става дума основно за ІV – V век). Именно провинция Мизия в Северна България става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура. Това става през 376 г., когато вестготите, или едната част от този народ, (той се дели на източни и западни готи), т.е. вестготите, западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римските власти. Отношенията им с римските власти са доста сложни, затова през 377 г. готите вдигат бунт, нахлуват дълбоко на юг и близо до Одрин разбиват и император Валент, който загива в тази битка. Това става на 9 август 378 г. Това нанася много сериозна травма на римската психология, тъй като да загине император на бойното поле е било много голяма катастрофа. Император Теодосий I, обаче успява да ги изтласка обратно в Мизия и да сключи мир през 382 г. Тогава готите започват масово да се включват в източно-римската или византийската армия, дори се появява опасност те да превземат империята отвътре.
Тези сложни процеси донякъде се облекчават, когато през 410 г. византийското правителство успява да насочи готския крал Аларих, заедно с неговите хора към Италия. Столица на Аларих е била именно Нове, днешният Свищов, големия римски град, център на легион, където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози. Крал Аларих се насочва с хората към Италия, през 410 г. превзема Рим, но вестготите не се задържат в Италия. Отначало те са в Южна Франция, след което - създават едно мощно кралство в основно в Северна Испания, но в някои периоди, то обхваща целия Пиринейски полуостров. Ето една връзка между нашите земи с Италия, Южна Франция и Испания. Вестготското кралство в Испания съществува до VІІІ век, когато постепенно ерозира под ударите на арабите (арабите завладяват южната част на Испания и там протичат нови процеси).
Едно от най-важните неща, не само в политически, но и в религиозен и културен план, е, че нашите земи се превръщат в прародина на германската старо-християнска култура. Това се дължи най-вече на прочутия готски епископ Улфила или Вулфила (311 – 383). Заедно с голяма група вестготи християни, се заселва в района на Никополис ад Иструм, т.е. в големия римски град, близо до Велико Търново. Тази група готи живее в един обширен ареал от Нове до Стара планина. Готите на Улфила остават лоялни на византийската власт, не придружават Аларих в неговия поход на запад, а остават тук и живеят още векове наред в нашите земи.
Фокус: Какво се знае още за епископ Улфила?
Пламен Павлов: Той е наричан семигрекос - полугрък, едно прозвище, с което векове по-късно е наричан Симеон Велики. Между другото това е прозвище, което много рядко се дава на хора неромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. полуравен на древните гръцки мислители от ранга на Аристотел, Платон и т.н. Т.е. това не е просто полугрък, полувизантиец, а е полуравен на великите древни гърци. И наистина, Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика. За пръв път той превежда на старонемски готски език Евангелието и части от Библията. На практика по този начин се поставя началото на средновековната германска литература като цяло, на един старинен германски език, какъвто е готският език. За целта на тези свои интелектуални занимания, Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения.
Улфила и неговите хора се числят към т.н. ариански лагер, т.е. те не са напълно православни, а са привърженици към доктрината на Арий. Въпреки това, независимо, че тази доктрина е осъдена от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г., Улфила продължава да се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Оценките за него са много позитивни в целия тогавашен европейски и християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл отново имаме паралел със светите братя Кирил и Методий. Така че ние, българите, трябва да знаем, че в нашите земи не е създадена само една азбука, а са създадени три азбуки. Освен глаголицата, създадена от Светите братя Кирил и Методий, виждаме, че много по-рано е създадена готската азбука на Улфила и, разбира се, не трябва да забравяме и кирилицата, която е създадена в епохата на цар Симеон Велики. Виждаме какви дълготрайни културни процеси има в нашите земи в продължение на векове.
Фокус: Къде още е имало готи, освен в Северна България? И какво се случва с остготите – източногерманските племена?
Пламен Павлов: Присъствието на готите в земите на днешна България е особено силно в Северна България, става дума Нове, Свищов, за Никополис ад Иструм, близо до Велико Търново, за Дръстър, днешната Силистра. Както казах готско присъствие има дори в Македония, в района на Скопие. Това кара някои учени да смятат, че те са четвъртият елемент в нашия етногенезис. Това е една теза, която на пръв поглед звучи много сензационно, но тя не е лишена от основание. Вече излязоха два сборника за готите, които са дело на български и европейски учени, те се издават от проф. Росен Милев, той е ръководител на екипа. Темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки всичко - тя заслужава да бъде позната на по-широк кръг от българската общественост.
Нека да кажа за остготите. През V век, на мястото на изтеглилите се на запад вестготи, отново под натиска на хуните, на Балканите, главно в днешна България, идват източните готи - остготите. Фактически те отново заемат като свой център Мизия и тук техният крал Теодорих Страбон има столица Нове - Свищов. През 473 г. византийците признават Теодорих Страбон за крал на всички готи, обаче в самия остготски лагер има вътрешни борби и той е победен от своя конкурент - Теодорих Амал. Именно този Теодорих е наричан Теодорих Велики. През 488 г. отново мигрира в Италия, т.е. виждаме, че в движението и на вестготите, после и на остготите, има доста сходни моменти. Век по-късно след вестготите и остготите поемат към Италия, но там те създават едно могъщо кралство, което съществува до 554 г., когато византийският император Юстиниан Велики завладява цяла Италия. Между другото Юстиниан Велики е родом от района между Ниш, Скопие и днешния Лесковац, Сърбия и в следващите векове много често е смятан за славянин и дори за българин... Той дори влиза в пантеона на българските светци, макар че по принцип е от старо тракийско население. През вековете се е знаело, че той е родом от нашите земи и затова са го смятали за българин.
Фокус: Разкажете нещо повече за този, както Вие го нарекохте, четвърти елемент в етногенезиса на българите.
Пламен Павлов: Както казах, готите са смятани за четвъртия елемент в нашия етногенезис и тази тема, макар и да звучи провокационно и сензационно, не е лишена от някои много сериозни основания. Ние смятаме, че в нашия етногенезис основно участват античното население, представено най-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век славяни и, разбира се, древните българи на хан Аспарух и на хан Кубер, съответно - в Северна България и Македония. Ето, обаче, че в продължение на ІV и V век по нашите земи живеят десетки, може би - стотици хиляди готи. И както личи от археологическите проучвания през последните двайсетина години, включително от проучванията и в Нове, и в Силистра, и дори в днешна Македония, виждаме, че има много сериозно присъствие на готите. И това кара моите колеги, които споменах, да смятат, че в нашия етногенезис участват четири елемента - траки, славяни, древни българи и готи. Между другото, това има доста основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в някои български думи, които имат старогермански произход, така и в много други неща...
Може би най-интересното е, че един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, това са преводите на Тудор Доксов, става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, също ни намеква, че готите продължават да присъстват и то - именно с тяхната арианска доктрина. Така че, не случайно едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие е свързано именно с оборването на арианството. Това пък ни кара да се замислим и за природата на богомилството и за много други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие. Така че, според мен специално готската хипотеза е много важна и тя говори за многообразието на тези етногенетични процеси в нашите земи. Същевременно говори и за дълбоките връзки на нашите земи с цялото европейско пространство и то - като място, което излъчва мощни импулси към Европа. Ето виждаме, че две вълни на готите, първоначално вестготите, после остготите на практика формират облика на тогавашна Европа с готските кралства в Италия, в Южна Франция и Испания.
Фокус: Тези паметници, които археолозите откриват край Свищов, край Силистра, край Скопие - имат ли някакви общи, характерни черти и защо сте толкова сигурни, че те са готски?
Пламен Павлов: Готски са, да! Готските паметници по принцип са доста сложен проблем, тъй като, заселвайки се на източно-римска или византийска територия, готите много бързо усвояват местния стандарт на живот. Така че чисто готски крепости или архитектурни съоръжения са много малко. Да речем – при село Садовец, Плевенско, една крепост, която има типични готски характеристики. Също така - типичната готска керамика се открива и в Северна България, и в днешна Македония. И най-вече фибулите, това са закопчалките на тогите, които имат един специфичен облик и са наричани готски фибули.
Освен археологията, имаме и много сведения в писмените извори за присъствие на готите на най-различни места; за участието им в много събития и особено за активното им присъствие във византийската армия, което ги прави елемент, който се разпростира по бъдещите български земи, като войници, които служат на много места в местните гарнизони.
Фокус: Как са съжителствали готите с Римската империя, какви са били техните отношения с нея и нейната администрация?
Пламен Павлов: Те са съжителствали по много противоречив начин. От една страна те търсят закрила от Римската империя, тъй като ги преследват хуните. Отначало Римската империя изпитва остър дефицит на военна сила и за нея едни такива първокласни войници са много добре дошли.
Друг е въпросът, обаче, че след разделянето на Римската империя на две в 395 година, в Източно-римската империя, по-късно – Византийската, има много силно застъпена корупция. В някои моменти тези новодошли колонисти - готи са обложени с много високи данъци и затова вдигат бунтове. Те участват и в някои от най-мощните катаклизми на местното население - участват във въстанието на Прокопий, което има отношение към ареала на Пловдив, но най-активни са в римската и византийска армия. Т.е. офицери от този произход присъстват в много точки на империята.
Около 400 г. дори има заплаха те да превземат империята отвътре. Един от хората, които са имали изключително могъщо влияние в тогавашната империя, един от силните на деня в края на ІV век е Аспар. Самото му име виждате, че е абсолютно идентично с името на нашия Аспарух. Аспар е готски пълководец, но той е алан по произход, а аланите са много близки до прабългарите като етническо потекло. В тези етнически и етнокултурни взаимоотношения също готите не са стерилно чисти - само като готи, там присъстват и други елементи, включително такива, които имат съвсем директно отношение към по-късната българска история. Готите са част от това многообразие, което формира бъдещото средновековно развитие на България. Но особено важно е, че до ІХ век явно неразтворено, не претопено, не асимилирано готско население е продължавало да присъства в Северна България и то на практика се е включило в този етногенезис, който е родил средновековният български народ, чийто потомци сме ние.
Фокус: Да ви върна малко към Нове - можете ли да кажете нещо повече за култа към Свети Лупус?
Пламен Павлов: Има такава теза, че св. Лупус, най-известният, добре познат светец в Нове е свързан с Улфила, тъй като Улфила означава “вълче”, а Лупус е същото. Тук някои учени смятат, че става дума за самия Улфила, други смятат, че става дума за друг светец, аз също мисля, че става дума за друг светец... Виждаме, че такива загадки има и до днес.
Това, което според мен е най-важното е, че готската тема тепърва ще се развива като една част от българското културно-историческо наследство. Интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия. Но, тъй като те са дошли от Скандинавия, фактически в скандинавските страни има най-силен интерес към тях. Не случайно посланикът на Норвегия преди години имаше специален интерес към тази тема, не случайно тези томове, които бяха подготвени, са свързани с участието на скандинавските страни. Изобщо това е една тема, която дава една малко позната страница от историята на Европа, от тези много активни взаимодействия на различните части на Европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни, слабо познати на българската публика. Ето виждаме, че те създават един силен интерес и това може да бъде още една отправна точка за развитието на културния туризъм в някои сериозни центрове на готско присъствие, каквито са Нове, Никополис ад Иструм и други такива паметници в нашите земи.
Фокус: Присъстват ли готите в исторически трудове от българското Възраждане?
Пламен Павлов: В българското Възраждане нашите историци знаят готите, но за тях най-важни са самите българи и славяните. Тази тема става по-популярна и по-интересна в последните 2 - 3 десетилетия и това не е слабост на българската наука, това си е просто една обща черта на европейската медиавистика. Готската тема беше до голяма степен на втори план и в самия германоезичен свят, така че големи изследвания и в Германия, и в Австрия, и в скандинавските страни се появиха 70-те, 80-те години. Съответно археологическите открития, които се правят, са в последните десетилетия. Темата от чисто академична, се превърна в по-широка тема едва през последните три десетилетия и това важи както за България, така и за Сърбия, където излязоха книги за готите, и за Румъния, и за Гърция, въобще за целия балкански свят, както казваме в по-широк план в европейската историография и европейската наука.