Интервю на Люба Кулезич, поместено във в. "Монитор".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Valin на 23.06.07 01:01.

В отговор на:

---

Първо, трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва българският език.

Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството си още в 1 век от н.е. и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство.

Всъщност, Кирил и Методий превеждат (от български) и транскрибират книгите (на славянски) , написани на предишната азбука - глаголица.

В отговор на:

---

Да изтреляш десетина твърдения е лесна работа. Проблемът започва с това, че няма да можеш да ги докажеш.

Целта явно е да се открадне историята на траките и да се пришие със стара дата към аспарухова дунавска България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Целта явно е да се открадне историята на траките

Мда, траките откраднали историята на траките. Много смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

A ти можеш ли да докажеш, че не е така?

В отговор на:

---

Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството си още в 1 век от н.е. и превежда Библията.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прабългарски писмени паметници върху камък

ето това са глупости

"прабългарски" писмени паметници няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

"прабългарски" писмени паметници няма

---

Прабългарски епиграфски паметници
В. Бешевлиев


6. Военни инвентарни надписи


Единствени по рода си и типични за прабългарската епиграфика са военните инвентарни надписи, които съдържат списъци на въоръжението, поверено на определен военен чин. Понеже те не се отнасят до едно точно определено лице, а за всяко лице, заемащо споменатия в надписа военен чин или служба в дадено укрепено място, в тях няма лични имена. Такива надписи са достигнали до нас цели или в откъслеци седем на брой, които дават също така известна представа за устройството на прабългарската войска.

Военните инвентарни надписи, които са били изложени вероятно на видно място в крепости и укрепени пунктове, са служили да улесняват проверката на въоръжението, което е било поверено на определено лице от командния състав на военната база. Те стоят очевидно в тясна връзка с четиридесетия отговор на папа Николай I [28], който гласи: „Вие (т. е. българите) заявявате, че имате обичай в отечеството ви да се изпраща от вашия господар, преди да пристъпите към война, един съвършено верен и съвършено разумен мъж, който да прегледа всички оръжия, коне и вещи, необходими за сражение; и онзи, у когото се окажат немърливо приготвени се наказвал със смърт.” Това преглеждане е ставало въз основа на данните в изложените инвентарни надписи.


Инвентарните надписи са важни и в друго едно отношение. Те съобщават различни военни прабългарски чинове, които, ако и да не знаем точното им значение, увеличават нашите знания за прабългарския език.

Един от по-дългите инвентарни надписи, издълбан върху четвъртит блок, е намерен в с. Мадара, гдето е бил вграден вторично в съборената сега турска джамия, днес в музея при Мадарския конник.

В превод гласи:

„ + Юк боилът има 26 ризници,
ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
юк багаинът 22, бири багаинът 22.”


Кръстният знак, с който започва надписът и за който ще говорим при строителните надписи, показва, че се касае за официален документ. На първо място в списъка е даден юк боилът, който като боил е заемал по-висока служба.

Обаче какво положение е имал в общата стълбица на чиновете, не може да се каже. За първата част на сложната титла са изказани различни предположения като, че тя е равна на тюркското уч „връх”, „външен” или на йук „товар”.

Във всеки случай юк показва службата, която боилът е заемал. Обстоятелството, че той е принадлежал към съсловието на боилите и че неговият брой на ризниците е най-голям и най-сетне, че стои на първо място, говори, че той е бил най-висшият чин измежду споменатите в надписа.

По всяка вероятност количеството на ризниците и шлемовете, които са били поверени на всеки военен чин, е зависело от важността на укрепеното място и от броя на останалите началници.

Втората сложна титла ичиргу багаин означава буквално „вътрешен багаин”. Както съсловната титла багаин, която е идвала след боилите, което се посочи вече по-горе, така и броят на ризниците, който е най-малък от всички споменати в надписа, показва, че ичиргу багаинът е бил не само по-нисш чин от юк боила, но и от останалите чинове. Думата ичиргу „вътрешен” сочи може би, че той е бил вътрешен на юк боила, т. е. негов адютант или помощник.

Трудно е да се установи значението на титлата зиткомир. Отсъствието на всякаква съсловна титла и малкият брой ризници свидетелствуват за неговия нисш чин, може би най-нисшият в надписа. Споменаването му след юк боила и ичиргу багаина означава може би, че и той се е числял към лицата, придадени в помощ на юк боила.

Както бири, така и бори могат да се свържат с тюркската дума за вълк bri, при което бири и бори представят опити да се предаде на гръцки --. Названието „вълк”, ако наистина това означава бири, не стои изолирано в тюркските знатни титли. Ето що съобщава един китайски извор за тюрките:„Според тяхното предание тюрките вярвали,. че предците им произхождат от вълчица. На върха на тяхните знамена са поставяли златна вълча глава. Тяхните гвардейски офицери се наричали фу-ли (т. е. бьори).”

В един много повреден инвентарен надпис, поради което само се споменава тук, намерен в местността Соук пунар при т. нар. Деведжийолу в землището на с. Длъжко, Шуменско, се чете думата барс като начало на някаква сложна титла. В старотюркските рунни надписи от Орхон се среща титлата барс бег. Думата барс означава на тюркски „тигър”, „рис”. Това дава основание да се приеме, че бири в разглеждания надпис ще да означава вълк.

Вторият инвентарен надпис е издълбан върху мраморна колона със запазен профил и с издълбан улей. Намерен е в местността Селище при Преслав, където е бил преупотребен в църква № 4, сега в музея в Преслав. И той ще произхожда от околността на града. В превод гласи:

„Сетит багаинът има в при-
тежание всичко 83 ризници
и всичко 70 шлема.”

Сложната титла сетит багаин, която се среща само тук, също не е известно нито какво означава, нито какъв чин. От особено големия брой ризници и шлемове в сравнение с други инвентарни надписи може да се заключи, че сетит багаинът е бил висок военен чин или че той е бил началник на голям брой войници във важно укрепено място.

Третият цялостен надпис, издълбан също на мраморна колона, е намерен в гробищата Салмуш при с. Шабла, сега в Археологическия музей в София. Издаден е за пръв път от К.. Шкорпил (АЕМ XVII, 1894, 208), а по-сетне и от други. В превод той гласи:

„Багатур багаинът има
ризници всичко 53 и
шлемове 45.”


В началото на надписа е издълбан един прабългарски знак, който има навярно значението на кръстния знак в първия приведен надпис. Началото на сложната титла багатур багаин е думата багатур, която се среща и в руски език под формата богатыр, където тя е от тюркски произход. Тя значи „юнак”, „герой”. Така са били наричани, както изглежда, бойците, отличили се в сражения. Писателят Енодий (около 473—521) в похвалното си слово за готския крал Теодерих (454—526) съобщава, че у българите, които са обитавали в 5 в. Панония, „този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у които (т. е. българите) бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята несъмнено за по-благороден онзи, чието оръжие е било повече окървавено в сражение”. Казаното тук е важело сигурно и за по-късните дунавски българи. Надписите, в които се споменава само едно военно лице, се отнасят навярно за малки укрепени пунктове.

От Преслав произхождат още два инвентарни надписа. Първият от тях, издълбан пак на мраморна колона, е много повреден и е имал, както се вижда от запазените думи, важно съдържание и се различава доста от общата схема на инвентарните надписи. Четат се следните отделни думи:

„ . . . . . . . . . . . .
неговите ризници са
. . шлемове два . . .
ризници . . . и . . .
— те имат самари 191,
а ризниците им са 192.”


Първите три реда са съобщавали за личното въоръжение на командуващия чин, който е стоял в началото на надписа, а останалите редове за въоръжението на неговите войници. В предпоследния ред е стояла някаква дума, която е изразявала понятието „конници” или „войници от обоза”. От нея е запазен само гръцкият член.

Вторият надпис е съставен на прабългарски език, написан с гръцки букви. Той е издълбан на гранитна колона с профил в горния край и е намерен в местността Бял бряг при Преслав, сега в музея на Преслав. Тук даваме неговата транскрипция с латиница:

zitko (i) itzirg-
u bule hum-
shi kpe yne' t-
ulshi fm' estro-
5 gin kpe ykz' t-
ulshi ond' turt-
una pila zopan
estrgin kpe k'
tulshi m' alhasi
10 kpe a' hlubrin a'.


Ив. Венедиков (ИАИ, XV, 1946, 146—160), който пръв издаде надписа, го тълкува сполучливо, както следва:

„Зитко ичиргу боил (има)
меки ризници 455, шлемо-
ве 540, люспести ризни-
ци 427, шлемове 854,
жупанът заедно с хора-
та си (?) има: люспести
ризници 30, шлемове 40,
верижни ризници 1, шлем 1.”


Езиковото тълкуване на прабългарския текст още не е направено. Какво значи зитко в началото на надписа и в каква фонетична и морфологична форма стои ичиргу буле, както гласи в надписа, остават засега неизяснени.

Точното значение на „туртуна пиле зопан” в 6—7 ред в оригиналния текст е също така неясно. В превода е даденоо само неговото предполагаемо значение.

По-добре стои положението с тълкуването на названията на отделните видове въоръжение. Ив. Венедиков прие правилно, че кюпе означава ризница и го свърза сполучливо с чувашкото кибе „дреха”, татарското кьобе „ризница” и куманското хуба или кьобе със същото значение. Тук принадлежат вероятно къснолатинските zaba и zupa и нашето джубе от турски произход.

Определението хумши на кюпе Венедиков свърза добре с руската дума юмшак или юшман, която означава верижна ризница и може да се сравни с тюркското yumaq „мек”. Съгласно българския фонетичен закон за преминаване на j- (= y-) в началото на думите в s- думата би трябвало да гласи * sumi: x- вм. с- или ш- представя може би българско фонетично явление (дисимилация?).

За хлубрин Венедиков предполага, че означава особен вид шлем. Най-сетне същият учен свърза думата туртуна с чувашката дума турду „племе”, „семейство”, което е много вероятно. Това тълкуване става още по-вероятно, ако се вземе под внимание, че зопан, т. е. жупан е бил глава на една жупа. Може би тук става дума за помощен славянски отред.

Този надпис е единственият, засега изцяло запазен паметник на прабългарски език, който дава известна представа за езика на прабългарите, ако и да не е всичко изяснено. Затова френският турколог Ж. Дени се изрази за езика на надписа така: „Човек се пита дори за момент, дали не се касае за някакъв неизвестен език, изпъстрен с тюркски технически изрази.”

До нас е достигнал още един инвентарен надпис на прабългарски език с гръцки букви. За съжаление той представя само откъслек. Издълбан е на мраморна колона и е намерен в развалините на малка църква при с. Цар Крум, сега в музея на Преслав. И той е издаден най-напред от Ив. Венедиков. Транскрибиран с латиница, надписът гласи:

. . . . ORI . . .
. . . . OKATU . . .
. . . . xd' kane . . .
. . . . N kupesi ps' . . .
5 . . . . ZI kupesi pg' . . .
. . . . OSH kupesi pe' . . .

Запазените в първите два реда букви могат да се допълнят като гръцки думи, напр. във втория ред l]ori[kia], т. е. ризници. Ако тези два реда са били наистина на гръцки език, то надписът е бил двуезичен: на гръцки и прабългарски. Запазената в третия ред дума кане е форма от владетелската титла кан с притежателния суфикс -е за думи, завършващи на съгласна. В останалите редове думата купеси е друга форма на кюпе в първия надпис, и то с тюркския посесивен суфикс -си за думи, завършващи на гласна. Следователно пред купе и съответното прилагателно е стояла дума, означаваща някакъв военен чин. За редуването на -ю- с -у- в кюпе — купе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mihailo на 23.06.07 12:11.

„ + Юк боилът има 26 ризници,
ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
юк багаинът 22, бири багаинът 22.”



това е волна интерпретация на другаря гъркоман и русофил бешевлиев

оригиналът е български надпис, написан на български език, и няма нужда да се превежда

всички термини до един са български

антибългарите получават ортикария от този факт

изобщо не им се иска старите български надписи да са на български език

но когато фактите говорят..., нали знаете


например българофобите не искат да видят, че КУПЕ е българското КУПИ

българофобите дрънкат глупости от рода - българите имали каменни архиви, пишели кой какво притежавал , и го пишели върху камък, щото били диваци, пергаменти немали

това е висша степен на лудост, глупост и изродщина

върху камък не могат да се пишат инвентарни списъци, просто защото архивният отдел на измислените "прабългари" би трябвало да прилича на каменната река МОРЕНИ на Витоша !!!

това не са инвентарни надписи !!!

това са ПАМЕТНИ колони, които ни казват кой боляр с колко е помогнал финансово за снаражението на българската войска, колко е КУПИЛ и дарил на войската !!!

ko (i) itzirg-
u bule hum-
shi kupe yne' t-
ulshi fm' estro-
5 gin kupe ykz' t-
ulshi ond' turt-
una pila zopan
estrugin kupe k'
tulshi m' alhasi
10 kupe a' hlubrin a'.


например

estrugin kupe ykz' tulshi

Естрогин купи намсиколко намсикво

българофобите се страхуват от български думи като КУПИ

затова тези думи са табу за тях

КУПЧИЙНИЦА, КУПЕЦ и т.н.

за българофобите е по-удобно да заменят тези български думи с нови модерни думи - магазин, търговец и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ziezi на 23.06.07 12:29.

Кръстният знак, с който започва надписът показва, че се касае за официален документ.

веселин бешевлиев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите