Re:Той е погребан първоначално в Букурещ. / Наука / Хуманитарни науки / История

Той е погребан първоначално в Букурещ.
Костите са изкопани 18 години след смъртта му - 1875 г.
На гроба са присъствали сестра му Неша и свещеникът, който го е опял.

Костите са пренесени до Гюргево, а после с четири парахода до Лом. Навсякъде е имало спирки за поклонения - в Русе, Свищов, Никопол и Лом.

Пренасят ги в София и ги поставят в църквата "Св. Крал" /"Св. Неделя"/. След шумотевицата с кражбата на купоните казват, че това не са костите на Раковски ги слагат на тавана, но над олтара.
През 1925 година, след атентата, когато рухва покрива и загиват много хора, саркофагът с костите, той е същият, който и сега е в църквата "Св. Петър и Павел" в Котел, остава непокътнат. Иначе е щял да стане на прах.

Съмнението за автентичността на костите обаче битува много време. Преди да тръгна през 1981 г. за Котел проф. Илчо Димитров, проф. Николай Генчев и други приятели ми казаха: "Внимавай заради тази афера дали е /Раковски/, или не е". И така, като отидох в Котел, пред свещеника Гено Бърдаров, за съжаление и той е покойник вече, си казах всички съмнения. А той ме изгледа свирепо и каза, че едва ли не е кощунство да се смята, че костите не са на Раковски.

Въпросът беше за тяхната идентификацията. След два - три месеца направих реконструкцията на това, което беше важно към датата 9 октомври 1981 г., когато костите бяха положени в мавзолея на Георги Раковски.
Битува едно мнение, че Раковски е боледувал от костно-ставна туберкулоза. Но гледахме прешлените - до един здрави, даже в котелската болница им направихме снимка, защото не може да има костно-ставна туберкулоза без да засегне гръбначния стълб. Тогава намерихме пак измененията в ребрата.

Разгледах сведенията от какво е боледувал, как е починал - описания на Васил Дечев и тогавашния уредник на музея в Котел Върбанов. Както гледах ребрата, разядени отляво, си мисля: какво е казал дядо Панайот Хитов, къде е била бучката - отляво.

Бягам при тогавашния първи секретар в Котел Георги Бончев. В същото време половината трудови войски на България редяха настилките по площада около мавзолея. Георги Бончев каза така тогава: "Ако трябва, настилката ще прередим, но няма да допуснем да се съсипят костите."
И вече нямаше съмнение, че това е Раковски. После, когато направих реконструкцията на черепа, утре ще я покажем с два грима - една отливка без мустаци и една с тях, наложихме ги върху снимките и установихме, че е той.

Има по-ниско разположена дясна клепачна цепка. Така завърши историята. Въпреки че след това сме консервирали костите три пъти , защото бяха наводнявани...