русофоби-русофили / Наука / Хуманитарни науки / История

Раковски години наред във Виена се е представял като "Княз български" поддържал е голяма къща, каляски и е бил признаван като такъв, защото е представлявал България пред външния свят.

Под фрака си е слагал бутафорен нагръдник, защото нямал риза, но е приемал короновани глави.

Неслучайно сърбите казвали, че крал Милан е луд, защото слизал от коня си, когато Раковски минавал с каляската.

След като учил три години в Петербург за военен, разочарован се отказал от военния чин с думите: "Дали ще ни владее султанът в Истанбул или императорът в Петербург, е все едно."

ПРЕСЕЛЕНИЕ ВЪ РУСИЯ ИЛИ РУСКА-ТА УБИЙСТВЕННА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИ-ТИ

Нема по-свето нещо на света отъ мило-то отьчество всекому.
Человекъ де е първы пътъ виделъ небесната светлина, привьрзанъ е на него место като отъ некоя си очароватьлна сила, коя-то го тегли непрестанно тамо, щото може ся каза, че тя сила става въ него като единъ естественъ нагонъ. Всекы, кой ся я за малко время само отдалечавалъ от месторождения си, познава тая наклонность, коя-то съ никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеци-ти, до де са още живели въ диво състояние и са ся преселили отъ единъ пределъ на другы, скытающи ся, не са усещали толкова тая наклонность кам месторождение-то си; нъ отъ какъ са почнали да ся заселятъ и да живеятъ постоянно на едно место, да си правятъ кащи и покащнины, да зидаятъ храмове, да се молятъ Богу, да си сеятъ лозия, градины, нивы и проч. отъ тогава тя наклонность ся е преобьрнала веки въ силна любовь и въ техны-ты сърдца е станала една страсть, щото всекы да предпочита да жьртвува и животъ си, отъ гдето да пропусти другыго да потъпчи мило-то му месторождение и у общо отьчьство-то му.
Человекъ же, кой-то ся скыта отъ едно место на друго, оставя месторождението-си пусто и не ще да знай нищо за общо-то си отьчьство, той е подобенъ на едно безсловестно животно, кое-то живей на света само и само да ся прихрани. Такива человеци са укорени отъ сичкыя светъ и назоваватъ ся съ презрение скытницы!

Русско-то правителство, кое до сега льстеше нашиты добродушны Българы съ секаквы лукавы и лъжовны обещания, днесъ веки открыва було-то си и явно показва убийственна-та и злобна-та си политика камъ техъ.

То е наумило и труди ся съ сичкы-ты безчестны и лукавы средства да разори и опустоши мило-то ни отьчьство България и да уникакви наша-та народность, само-то намъ скъпоценно и свято наследие
!
Русско-то правителство съ предателскы начинъ е успело да издействува фирманъ отъ Порта-та, въ когото му ся допуща да преселева Българы-ты въ свои-те умразны пустыни. Отъ него подкупени безчювствени некои-си Българе скытатъ ся по бедна България и мамятъ простодушнаго народа да ся пресели въ Русия, като му правят много льжовны и мечтаыйны обещания!
Въ Видинска-та бедна область тия народоубийци са успели да придуматъ и измамят множество челяди, и въ Видинъ ся е отворила явна канцелария, де ходятъ тия окаянни Българе да ся уписватъ за преселение в Русия като им даватъ и нещо-си пары да гы заловятъ по-добре и като ги заплашватъ льжовно чрезъ подкупницы-ты си и от страны ушь турскаго правителства, че ако не са преселятъ в Русия, щатъ ги преселятъ после на сила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамятъ простаго народа да ся пресели.

Длъжность свята камъ милото ни отечьство налага ни да открыймы простодушному народу, какво нещо е тая Русия и нейното мачителско монголско правитьлство, и какви вечни мъки ги чекатъ, ако ся тии изльжятъ и идатъ да влезат въ нейны-ты железны нехти.

Нъ преди да дойдемъ на той-зи предметъ, нужда е да покажемъ въ кратце нашимъ братиямъ, каквы неприятельскы сношения е имала тя още отъ стары времена съ наши праотцы и каквы же злины имъ нанесла до сега за награда що са я тия кръстили и първы-ты начала образования и дали.

Послушайте, братия Българе, а особито вые отъ Видинска областъ !

Руси-ти са были единъ най-дивъ и най-варварскы народъ, какъ-то са си и до сега остали такви-зи най-голема-та имъ часть.
Българе-ти са гы най-напредъ покрыстили, дали имъ са писменность, священно-то писание и първо-то образование.
Това е познато бекы от сичкы и техни-ти учени го признаватъ. Нъ какво благодарение са отдали тии Българомъ за това благодеяние ! Ето :

Разорили и завладели Волжанско-то имъ пространно царство и порусили до сущь тамошны-ты Българы, като им наложили на сила языка си.
До время-то Великаго Симеона, Царя Българскаго, южни-ти страны Русии, кои-то днесь назовавать Мала-Русия, са били населени се от Българы, съставяли са часть отъ Българско-то обширно Царство нъ и тия са паднали въ рускыты мачителскы рацы и днесъ са до сушь порусени.

Освенъ история-та, коя свидетьлствува, техенъ языкъ, песни и обычаи са още живи доказателства на това. Тия още не прииматъ да ся назовават и Руси !

Русско-то Царство отъ время-то князя имъ Светослава (969-976) е почнало да ся усиля и да напада явно на Българы-ты.
Той Светославъ, като го беха наемнали съ заплата Българе-ти, да дойде да имъ помогне противъ Византийци-те и противъ Царя им Петра, Симеонова сына, защо-то той беше ся сродилъ с Византийци-ты и държеше техна-та политика, той рускы Князъ Светославъ, щом влези въ България почна да плени и граби, и поиска му ся даже да я завладей, щото ония, кои-то го беха призовали на помощь, обърнаха се против него, изгониха го отъ България съ помощь-та на Византийцы-ты и най-после Българе-ты въ Южна Русия, на Днепра река, избиха му сичко войнство и него самаго.

Отъ время же того Светослава до время Великаго Петра, Българе-ти никаквы приятелскы сношения не са имали съ Русы-ты.

Великий Петьръ първы е почналъ да мысли какъ да разпространи владение-то си въ България и той е начналъ да интригува противъ Влахо-Богданскы-ты князеве, кои беха до него время Българе, а имянно противъ Кантимира, Молдовскаго князя. Той злочестивый князъ, измаменъ от руска-та злобна и льжлива политика, быде унужденъ да остави Молдавско-то княжество и да прибегне въ Русия, от де то на малко остана да го предадатъ неприятелемъ му Туркамъ !

От техъ времена, като почна да слабей Турция, Руси-ти почнаха часто да минуватъ Дунава и да разоряватъ бедно-то ни отечьство. Колко-то пати рускы-ти войскы са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпело наше-то бедно отечество.

Отъ една страна необузданно-то тогдашно турско нерядовно войнство е пленило, клало, грабило и робило Българы-ты, а от друга страна русскы-ти войскы, още по-свирепи и по-немилостиви отъ Турцыты, опустошавали са лозия, нивы, грабили овцы, говеда и горили Българскы-ты градове и села !

А кога са се вращали, или победоносци или победени, карали и отвличали са на сила по неколко-си тысящи българскы домородства и заселвали са гы въ обширны-ты си пустыни ! От тех времена ся нахождатъ чякъ въ Харковска-та губерния множество заробени Българе, кои още не са си изгубили съвсем языка; тия са днесъ крепостнии : робы, които гы продаватъ притяжатели имъ (спахии) единъ другиму си като овцы и говеда !

Георги Стойков Раковски
(Съби Стойков Попович)